Колеги, как мислите, кое е това "всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието" ?
-искане за издаване на изпълнителен лист
-издаване на изпълнителен лист
-образуване на изпълнително производство
-връчване на призовка за доброволно изпълнение
-всяко друго действие на АДВ по изпълнителното дело
Или по общо: това всяко действие спрямо наказания трябва ли да бъде адресирано до него и получено от него, или е достатъчно да има каквото и да било действие на който и да било орган във връзка с изпълнение на наказанието?
С нетърпение очаквам становищата ви. Не откривам съдебна практика, вкл. в АПИС, вкл. в ППВС и ТРОСГК 1953-1990г.
- Дата и час: 23 Ное 2024, 21:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
чл.82 ал.2 ЗАНН
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
8 мнения
• Страница 1 от 1
Re: чл.82 ал.2 ЗАНН
Я кажи във връзка с какво си се сетил за чл. 82, ал. 2 от ЗАНН?
Иначе на поставения от теб въпрос, мисля, че трябва да се тълкува като действия на надлежния орган, за които наказания (наказвания) трябва да разбере, да бъде уведомен. Това ми се струва безспорно най-малкото в два аспекта - във връзка с правото му на защита (ако се наложи разбира се), както и заради това, да може да се установи кога точно се е прекъснала давността, а това също е много важно.
Знаеш, че има определена категория административни актове, наричани "вътрешнослужебни" - те например (поне според мен) не би следвало да се считат за такива действия, прекъсващи давността по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.
Иначе на поставения от теб въпрос, мисля, че трябва да се тълкува като действия на надлежния орган, за които наказания (наказвания) трябва да разбере, да бъде уведомен. Това ми се струва безспорно най-малкото в два аспекта - във връзка с правото му на защита (ако се наложи разбира се), както и заради това, да може да се установи кога точно се е прекъснала давността, а това също е много важно.
Знаеш, че има определена категория административни актове, наричани "вътрешнослужебни" - те например (поне според мен) не би следвало да се считат за такива действия, прекъсващи давността по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН.
- мастика с бира
:-)
Виж, Иване, специално ние в АДВ - РД - Пловдив спорим около това от 2001 г. насам и спряхме да спорим, защото до единно мнение не можем да стигнем. ;-) Данъчните и те май не са 100% на едно и също мнение.
Мога да добавя и още въпроси за размисъл:
- когато е образувано изпълнително производство, колко е дълга кратката (не абсолютната) погасителна давност за глоба - пак две години (така смятам аз)? или три (така смятат много колеги)? или пет (такива указания имаха данъчните)?
- кога е образувано изп. производство - с изпращане на НП или изп. лист до АДВ? с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение?
Може да се спори дали действия, които не са адресирани до него, прекъсват давността - откъде накъде ще са ми във вреда действията, за които не съм уведомен, а в тези случаи и как ще се установи датата така, че да ми я противопоставят - органът по принуд. изп. и изобщо държавата имат интерес от антидатиране на действието? Нямам категорично мнение по този въпрос и не съм чула някакви твърди указания от някого. Впрочем освен издаване на изп. лист за какви други действия от тази група се сещаш?
Във всеки случай действие, за което се изисква длъжникът да бъде уведомен, не би трябвало да се смята за извършено, докато не бъде уведомен по съответния ред. С изключение на неща като например вписването на възбрана, защото тя си има действие от самото вписване, и без да е връчена.
Уффф!
Мога да добавя и още въпроси за размисъл:
- когато е образувано изпълнително производство, колко е дълга кратката (не абсолютната) погасителна давност за глоба - пак две години (така смятам аз)? или три (така смятат много колеги)? или пет (такива указания имаха данъчните)?
- кога е образувано изп. производство - с изпращане на НП или изп. лист до АДВ? с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение?
Може да се спори дали действия, които не са адресирани до него, прекъсват давността - откъде накъде ще са ми във вреда действията, за които не съм уведомен, а в тези случаи и как ще се установи датата така, че да ми я противопоставят - органът по принуд. изп. и изобщо държавата имат интерес от антидатиране на действието? Нямам категорично мнение по този въпрос и не съм чула някакви твърди указания от някого. Впрочем освен издаване на изп. лист за какви други действия от тази група се сещаш?
Във всеки случай действие, за което се изисква длъжникът да бъде уведомен, не би трябвало да се смята за извършено, докато не бъде уведомен по съответния ред. С изключение на неща като например вписването на възбрана, защото тя си има действие от самото вписване, и без да е връчена.
Уффф!
- Публична изпълнителка
Още размисъл
Признанието на задължението прекъсва ли давността? Или основанията за прекъсване на давността във финансовото право са изчерпателно изброени и нямат нищо общо с тези в гражданското? По-скоро е изчерпателно; но не е ли пропуск в закона да посочи като такова основание и признанието, къде е логиката да е различно?
- Публична изпълнителка
Re: чл.82 ал.2 ЗАНН
Коментар на доц. Георги Петканов от рубриката "Колеж данъчно право". Изяснява се, че давността е общ институт за гарантиране на правна сигурност. В данъчното право тя е установена с чл. 22 от ЗДП, чл. 6 от ЗСДВ, чл. 110 - 120 от ЗЗД, чл. 82 от ЗАНН, чл. 58 от ЗДОД. Погасителната давност се разпростря върху всички вземания на държавата, а не само върху тези с данъчен произход. Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност. Давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази,за която се отнася данъчното задължение. Давността тече и при правоприемството. Крайният момент, в който изтича давностният срок, е 31 декември на петата година. Давност не тече:
- когато е започнала данъчна проверка или ревизия и давностният срок изтича през нейното времетраене - давността е за не повече от 1 година;
- когато ДОА бъде обжалван - докато трае обжалването;
- при разсрочване или отсрочване на задължението.
Давностният срок може да бъде прекъснат при:
- признаване на данъчното задължение от длъжника;
- предприемането на действия от страна на данъчните органи за принудително събиране. След възстановяването започва да тече нова 5-годишна давност. Независимо от спирането и прекъсването, данъчното задължение не се събира след 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. С погасяването се погасяват и задълженията за лихви и глоби. Задължението само за лихви има 3-годишна давност, а за глоби - две години. Увеличеният данък по чл. 58 от ЗДОД има 2-годишна погасителна давност.
- когато е започнала данъчна проверка или ревизия и давностният срок изтича през нейното времетраене - давността е за не повече от 1 година;
- когато ДОА бъде обжалван - докато трае обжалването;
- при разсрочване или отсрочване на задължението.
Давностният срок може да бъде прекъснат при:
- признаване на данъчното задължение от длъжника;
- предприемането на действия от страна на данъчните органи за принудително събиране. След възстановяването започва да тече нова 5-годишна давност. Независимо от спирането и прекъсването, данъчното задължение не се събира след 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. С погасяването се погасяват и задълженията за лихви и глоби. Задължението само за лихви има 3-годишна давност, а за глоби - две години. Увеличеният данък по чл. 58 от ЗДОД има 2-годишна погасителна давност.
- доц. Георги Петканов
Re: чл.82 ал.2 ЗАНН
От 2000 г. насам, ако не и от по-рано, са 10 години, а не 15.
За лихвите на публични вземания всички държ. органи приемат, че се погасяват също с 5-годишна давност, а не с три. За съда не съм сигурна, но и не съм чула обратното.
"когато е започнала данъчна проверка или ревизия и давностният срок изтича през нейното времетраене - давността е за не повече от 1 година" - не давността, а спирането е за не повече от 1 година
Според ЗАНН давността започчва да тече от влизане в сила на НП, ако не се лъжа. Не от началото на следващата година. Чл. 82 от ЗАНН е специална норма спрямо текста за давността в ДПК.
И изобщо ти добави ли нещо ново към въпроса (не се сърди)?
За лихвите на публични вземания всички държ. органи приемат, че се погасяват също с 5-годишна давност, а не с три. За съда не съм сигурна, но и не съм чула обратното.
"когато е започнала данъчна проверка или ревизия и давностният срок изтича през нейното времетраене - давността е за не повече от 1 година" - не давността, а спирането е за не повече от 1 година
Според ЗАНН давността започчва да тече от влизане в сила на НП, ако не се лъжа. Не от началото на следващата година. Чл. 82 от ЗАНН е специална норма спрямо текста за давността в ДПК.
И изобщо ти добави ли нещо ново към въпроса (не се сърди)?
- Публична изпълнителка
Re: чл.82 ал.2 ЗАНН
Колеги, поддържам ви изцяло. Аз също считам, че давността за глоба не може да бъде спирана или прекъсвана с действия на органите, за които те не са длъжни да уведомяват длъжника.Аргументи/вкл. и вашите-обобщавам/:
1.Неограничена възможност за антидатиране на протоколите за извършване на действията и произтичащата от това несигурност по установяване на прекъсването на давността;
2.Тази давност е погасителна. Тя погасява вземането на държавата за глоби. Като цяло, погасителната давност се спира или прекъсва с активни действия на кредитора/в случая държавата/ спрямо длъжника, за да му покаже , че не е забравил за вземането си. Той-длъжника , трябва да бъде уведомен за тях. Само ако невъзможността за уведомяване се дължи на виновното поведение на длъжника, тогава тя е ирелевантна.
3.Изрично чл.82 ЗАНН изисква действията да са предприети "спрямо наказания", което с оглед на неговото право на защита изисква тълкуване в смисъл-действия, за които наказания трябва да бъде уведомен.
1.Неограничена възможност за антидатиране на протоколите за извършване на действията и произтичащата от това несигурност по установяване на прекъсването на давността;
2.Тази давност е погасителна. Тя погасява вземането на държавата за глоби. Като цяло, погасителната давност се спира или прекъсва с активни действия на кредитора/в случая държавата/ спрямо длъжника, за да му покаже , че не е забравил за вземането си. Той-длъжника , трябва да бъде уведомен за тях. Само ако невъзможността за уведомяване се дължи на виновното поведение на длъжника, тогава тя е ирелевантна.
3.Изрично чл.82 ЗАНН изисква действията да са предприети "спрямо наказания", което с оглед на неговото право на защита изисква тълкуване в смисъл-действия, за които наказания трябва да бъде уведомен.
- Иван
Re: чл.82 ал.2 ЗАНН
Имай предвид също и това в ДПК: давността СПИРА с предприемането на действия по принудително изпълнение. Т.е. от започването на тези действия нататък не тече.
Според мен нормите в ЗАНН за давността и действията по изпълнението (очевидно - принудителното), които я ПРЕКЪСВАТ, са специални по отношение на тези в ДПК. Защото приложното им поле са глобите, които са само част от публичните задължения. Но много колеги не са на моето мнение. Включително и много колеги не са съгласни с моето разбиране по въпроса какво е това общ, съответно специален закон. Някои например под "закон" разбират целия закон като нормативен акт, а не отделната норма. Според тях ДПК бил специалният, защото третирал само събирането, а ЗАНН - общият, защото уреждал налагането, обжалването, събирането и всичко останало на глобите. Такива работи. Очаквай всякакви мнения и всякакви изненади. :-)
Разбира се, в крайна сметка е каквото реши съдът. С Гега един път си говорихме по този въпрос. ;-)
Според мен нормите в ЗАНН за давността и действията по изпълнението (очевидно - принудителното), които я ПРЕКЪСВАТ, са специални по отношение на тези в ДПК. Защото приложното им поле са глобите, които са само част от публичните задължения. Но много колеги не са на моето мнение. Включително и много колеги не са съгласни с моето разбиране по въпроса какво е това общ, съответно специален закон. Някои например под "закон" разбират целия закон като нормативен акт, а не отделната норма. Според тях ДПК бил специалният, защото третирал само събирането, а ЗАНН - общият, защото уреждал налагането, обжалването, събирането и всичко останало на глобите. Такива работи. Очаквай всякакви мнения и всякакви изненади. :-)
Разбира се, в крайна сметка е каквото реши съдът. С Гега един път си говорихме по този въпрос. ;-)
- Публична изпълнителка
8 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Административно право
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 30 госта