- Дата и час: 22 Ное 2024, 21:42 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Въпроси по изпитите за младши магистрати
|
|
И още един въпрос за подбудителство и опит: ако е налице самоволен отказ от опит ( по 18 ал3 т.а), то подбудителят носи ли НО? Според мен - не, защото от обективна страна няма пр-е, т.е опитът е не само недовършен, но дори и неосъществен. Но от др. страна е налице общ умисъл и подбудителството е успяло - значи от една страна не е подбуждане към пр-е, и от друга - подбудителят няма принос за неизвършването на опит, т.е не е приложим чл. 22 ал 1?
- smirnoff
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 21 Окт 2006, 15:33
monteskio написа:deneww написа:...Аз имам друг въпрос. Има ли подбудителство към опит или за да имаме подбудителство трябва престъплението да е довършено и да са настъпили общественоопасните последици?nevena_kovacheva написа:...Самото подбудителство е довършено, когато извършителят вземе решение да извърши престъплението, когато у него възникне умисът като следствие от въздействието на подбудителя. А при опит, т.е. недовършено престъпление, тъй като умисълът на съучастниците е общ,отговорността на подбудителя ще се ограничи само до това, което е извършено действително. Т. е. и подбудителят се отговаря за довършен или недовършен опит.
Съгласен съм с този отговор. В тази връзка, може да се заключи, че е възможно подбудителство към опит, понеже деецът е взел решение за извършване на престъплението. В НК не е указано, че подбудителство е налице, само когато престъплението е довършено. От друга страна, опитът е започналото извършване на изпълнителното деяние на престъплението, но по една или друга причина то не е довършено / недовършен опит/ или макар да е довършено, не са настъпили предвидените общественоопасни последици / довършен опит/.
УСПЕХ !
Колеги а това Тълкувателно решение на ВКС как ви се струва във тази връзка
Тълкувателно решение № 48 от 24.II.1976 г. по н. д. № 39/75 г., ОСНК
Кога отказът от лъжесвидетелстване е основание за освобождаване от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 338
чл. 290,чл. 292 НКчл. 20, ал. 3,чл. 21, ал. 1 и 4,чл. 293 от НК
В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление са наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагащите не се наказват.Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено. Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.
Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК. Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици. Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК във връзка с чл. 20, ал. 3 НК.
Председателят на Върховния съд на основание чл. 17 ЗУС е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по следните спорни в правораздаването въпроси:
1. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят към лъжесвидетелстване, когато подбуденият не е извършил деянието. Някои съдилища приемат, че подбудителят не носи наказателна отговорност, тъй като подбудителството към извършване на престъпление е акцесорно деяние и щом като подбуденият не е извършил престъпление, то и подбудителят не носи отговорността. Други приемат, че наказателната отговорност на подбудителя не отпада и в такива случаи той носи наказателна отговорност съгласно чл. 293 НК.
2. Освобождава ли се от наказателна отговорност подбудителят, когато наказуемостта на деянието на подбудения да лъжествидетелства отпада поради основанията, посочени в чл. 292 НК. Едни от съдилищата приемат, че в такива случаи неговата наказателна отговорност отпада, а други - че не отпада, тъй като се касае до отпадане на наказателна отговорност за извършителя поради лични основания. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. И понеже наказуемостта на деянието на извършителя отпада поради лично основание, то подбудителят следва да носи наказателна отговорност за извършеното подбудителство.
Съществува противоречива практика на съдилищата и по въпроса как следва да се квалифицира деянието на подбудителя.
В някои случаи се приема, че подбудителят следва да отговаря за престъпление по чл. 293 НК, който е специален текст.
В други случаи се приема, че отговорността е по чл. 290 НК, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК, защото престъплението по чл. 290 НК е напълно осъществено и подбудителят е съучастникът е съучастник в това престъпление. Това становище е застъпено в решение № 421 по н. д. № 335/71 г., I н. о.
Общото събрание на наказателните колегии при Върховния съд, за да се произнесе, съобрази:
В нашия Наказателен кодекс е възприето основното начало, че съучастниците в едно престъпление се наказват, когато престъплението, в което са участвали, е осъществено - чл. 21, ал. 1 НК. Следователно, ако престъплението не е осъществено, подбудителите и помагачите не се наказват.
Като изключение от това общо правило в Особената част на НК за подбудителство към лъжесвидетелстване е създаден отделен текст - чл. 293. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжествидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено.
Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл. 293 НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл. 293 НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.
Правораздаването е важна държавна дейност. То постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Затова законът е създал възможност за извършителя на лъжесвидетелстване пред надлежния орган да се отрече от потвърдените неистински обстоятелства - чл. 292, ал. 2 НК, като го освобождава от наказателна отговорност. Тази възможност е едно лично основание. А съгласно чл. 21, ал. 4 НК това лично основание за извършилия престъплението не се отнася и за останалите съучастници - подбудителите и помагачите. Понеже лъжесвидетелстването е било извършено от подбудения, но отговорността му е отпаднала на лично основание, подбудителят подлежи на наказание, и то за престъпление по чл. 290 НК.
Отговорността на подбудителя отпада само при условията на чл. 22, ал. 1 НК - когато по собствена подбуда се откаже от по-нататъшно участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на престъпните последици.
Ето защо, когато е отпаднала наказуемостта на извършителя на лъжесвидетелстване на основанията, предвидени в чл. 292, ал. 2 НК, отговорността на подбудителя не отпада, подбудителят се наказва за основното престъпление - лъжесвидетелстване, по чл. 290 НК, във връзка с чл. 20, ал. 3 НК.
- antoniaaatanasova
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 21 Юли 2004, 00:01
във връзка с чл.21, ал.4-отказът от опит е обстоятелство, което изключва наказуемостта само на този,който се е отказал, защото е свързано с неговото поведение. Това няма да се отнася до подбудителя и той ще се наказва, но при условията на чл.58 във връзка чл.55 НК.
Що се отнася до въпроса на monteskio-колега изнасилването е двуактно престъпление и ето защо актът на принудата може да се осъществи и от жена , но съвкуплението е задължително да се осъществи от мъж, а двамата ще се наказват като съизвършители съгласно чл.93, т.12 и чл.21НК.
Що се отнася до въпроса на monteskio-колега изнасилването е двуактно престъпление и ето защо актът на принудата може да се осъществи и от жена , но съвкуплението е задължително да се осъществи от мъж, а двамата ще се наказват като съизвършители съгласно чл.93, т.12 и чл.21НК.
- naa82
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 28 Ное 2005, 18:51
monteskio написа:Колеги,
Ето един въпрос и от мен. Поставям го тук без да съм търсил съдебна практика в тази насока. заедно в колежката antoniaatanasova го обсъждахме, но ще се радвам да чуя и вашето становище....
Мъж А и жена Б се запознават с друга жена В..... Б държи за ръцете В, а мъжът А против волята на Б прониква в нея.
ВЪПРОСИТЕ:
Какви обвинения могат да бъдат повдигнати срещу А и Б?
Възможно ли е Б да е съизвършител на в рпестъплението изнасилване?
Ако не - защо ? Ако да - защо?
Моля за коментари?
УСПЕХ !
И на двамата - чл. 152, ал.1, т.2.
Б е съизвършител.
Престъплението е двуактно - принуда, която извършва Б и съвкуплението, извършено от А.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Re: Въпроси по изпитите за младши магистрати
nevena_kovacheva написа:"...
Ето и първия ми въпрос от процесуалната материя: възможно ли е в досъдебната фаза на процеса привличането на обвиняемия да стане в негово остъствие?"
Явно не правите разлика между привличане на обвиняем и предявяване на постановлението за привличане на обвиняем. Това са две различки и самостоятелни действия, защото при привличането на обвиняемия се формулира обвинението срещу него с постановление, а с предявяването на постановлението обвиняемият се запознава с обвинението. Не може да се изготви обвинителен акт и делото да се внесе в съда, ако преди това по време на разследването лицето не е било привлечено като обвиняем и не му е предявено постановлението. ВКС константно е приемал, че непредявяване на постановлението е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правата на обвиняемия. Оттук следва и отговорът на вашия въпрос.
Невена въпросът ми е дали може да бъде предявено постановлението за привиличане на обвиняем само на служебния защитник без това да е поцедурно нарушение.....?
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
Интересува ме също така какъв е според вас смисъла да се предвижда че по силата на чл. 206 разследването може изцяло да се проведе в осъствието на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3 ( вкрючително и предявяването на обвинението) и това да е очевидно законосъобразно и след това да се предвиди способ за възобновяване по чл. 423 .... На мен ми изглежда че няма проблем постановлението за привличане да се предяви на защитника ...и поради това се чудя какъв характер има основанието по чл. 423.... дали става въпрос за ограничаване правата на обвиняемия и какво е това нарушение когато законът го разрешава!
- vikin
- Младши потребител
- Мнения: 91
- Регистриран на: 18 Апр 2006, 11:50
по въпроса, поставен от Монтескьо
Решение № 200 от 25.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 908/97 г., II н. о., докладчик председателят на отделение Румен Ненков
Относно съизвършителството в съставното престъпление изнасилване.
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 14
чл. 20, ал. 2,
чл. 152, ал. З, т. 1 НК
Деянието на един от съучастниците в осъществяването на насилието представлява съизвършителство, а не помагачество в престъплението изнасилване, независимо от това, че той не се е съвкупил с пострадалата.
------------------------
По делото са събрани доказателства, необходими за всестранното му изясняване. На основата на точен анализ на данните от съвкупността от доказателствени средства, проверени чрез компетентно изпълнени съдебно- медицинска и счетоводно-оценителна експертизи, двете съдебни инстанции са направили обосновани изводи и заключение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Напълно основателно са възприети като достоверни последователните и искрени показания на пострадалата, потвърдени от писмените доказателства за установени следи от побой, заключението на медицинската експертиза, показанията на останалите свидетели и отчасти дори от обясненията на двамата подсъдими. По несъмнен начин е установено, че съучастниците са проникнали през нощта в жилището на набелязаната жертва, нанесли са й тежък побой с юмруци, душели са я и са я заплашвали. Насилието несъмнено е било насочено към осъществяване на съвкупление между нея и подсъдимия М. Д. Молителят Й. лично участвувал в целенасочената принуда, като в мотивите на присъдата е прието, че нанасял удари и смъквал бельото на пострадалата. Посегателството срещу половата неприкосновеност не било довършено по причини, намиращи се извън волята на съучастниците. Същевременно не се спори по това, че по същото време и на същото място подсъдимият Х. Й. е извършил и кражба на касетофон "Шарп".
При точно установените факти редовните инстанции са допуснали грешки при приложението на закона, някои от които са неотстраними в настоящето надзорно производство, образувано само по молба на осъдения Й. Липсва опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" и за двете престъпления. Срокът по чл. 30, ал. 1 НК по отношение изпълнението на наказанието по присъдите, на които е основан изводът за наличие на опасен рецидив, не е бил изтекъл само по отношение на последната (нохд № 514 от 1991 г. на П. военен съд), но не и спрямо предходната (нохд № 179 от 1988 г. на П. военен съд). Ето защо кражбата следва да се преквалифицира по чл. 194, ал. 1 НК, а изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК .
От друга страна в грубо нарушение на материалния закон е постановена оправдателна присъда по обвинението по чл. 152, ал. З, т. 1 НК. Повече от очевидно е, че подсъдимият Й. е съизвършител в посегателството срещу половата неприкосновеност, тъй като непосредствено и съзнателно е участвувал в осъществяване на принудата, която се явява един от двата основни елемента на съставното престъпление изнасилване. Без значение за правната квалификация е обстоятелството, че тази принуда е била насочена към постигане на съвкупление само с един от съучастниците. Както беше посочено по-горе обаче този недостатък на влезлите в сила съдебни актове не може да се отстрани в настоящето производство при липсата на надлежно сезиране от страна на Главния прокурор.
Относно съизвършителството в съставното престъпление изнасилване.
Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, бр. 5 - 6/1998 г., стр. 14
чл. 20, ал. 2,
чл. 152, ал. З, т. 1 НК
Деянието на един от съучастниците в осъществяването на насилието представлява съизвършителство, а не помагачество в престъплението изнасилване, независимо от това, че той не се е съвкупил с пострадалата.
------------------------
По делото са събрани доказателства, необходими за всестранното му изясняване. На основата на точен анализ на данните от съвкупността от доказателствени средства, проверени чрез компетентно изпълнени съдебно- медицинска и счетоводно-оценителна експертизи, двете съдебни инстанции са направили обосновани изводи и заключение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Напълно основателно са възприети като достоверни последователните и искрени показания на пострадалата, потвърдени от писмените доказателства за установени следи от побой, заключението на медицинската експертиза, показанията на останалите свидетели и отчасти дори от обясненията на двамата подсъдими. По несъмнен начин е установено, че съучастниците са проникнали през нощта в жилището на набелязаната жертва, нанесли са й тежък побой с юмруци, душели са я и са я заплашвали. Насилието несъмнено е било насочено към осъществяване на съвкупление между нея и подсъдимия М. Д. Молителят Й. лично участвувал в целенасочената принуда, като в мотивите на присъдата е прието, че нанасял удари и смъквал бельото на пострадалата. Посегателството срещу половата неприкосновеност не било довършено по причини, намиращи се извън волята на съучастниците. Същевременно не се спори по това, че по същото време и на същото място подсъдимият Х. Й. е извършил и кражба на касетофон "Шарп".
При точно установените факти редовните инстанции са допуснали грешки при приложението на закона, някои от които са неотстраними в настоящето надзорно производство, образувано само по молба на осъдения Й. Липсва опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" и за двете престъпления. Срокът по чл. 30, ал. 1 НК по отношение изпълнението на наказанието по присъдите, на които е основан изводът за наличие на опасен рецидив, не е бил изтекъл само по отношение на последната (нохд № 514 от 1991 г. на П. военен съд), но не и спрямо предходната (нохд № 179 от 1988 г. на П. военен съд). Ето защо кражбата следва да се преквалифицира по чл. 194, ал. 1 НК, а изнасилването по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК .
От друга страна в грубо нарушение на материалния закон е постановена оправдателна присъда по обвинението по чл. 152, ал. З, т. 1 НК. Повече от очевидно е, че подсъдимият Й. е съизвършител в посегателството срещу половата неприкосновеност, тъй като непосредствено и съзнателно е участвувал в осъществяване на принудата, която се явява един от двата основни елемента на съставното престъпление изнасилване. Без значение за правната квалификация е обстоятелството, че тази принуда е била насочена към постигане на съвкупление само с един от съучастниците. Както беше посочено по-горе обаче този недостатък на влезлите в сила съдебни актове не може да се отстрани в настоящето производство при липсата на надлежно сезиране от страна на Главния прокурор.
- d_dimova
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 04 Сеп 2005, 12:00
Един въпрос и от мен-ако има продължавано престъпление, но са разкрити само два или три акта, имало е досъдебно производство и е образувано съдебно, а в последствие се окаже, че има извършени и още, които отговарят на чл.26 НК как би трябвало да се постъпи. Ако всичко е на досъдебната фаза май няма да има проблем да се изискат преписките. Но ако има образувани съдебни производства/ нека поне да са 2/ тогава. Тук правилата на съвкупността не се прилагат. Н. Манев на стр.112-113 от помагалото твърди, че би трябвало да се постановят отделни присъди. Това на основание чл.26, ал.4 НК ли е. Ще се радвам да получа мнения.
- naa82
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 28 Ное 2005, 18:51
За d_dimova и Biby
Ако съм ви разбрал правилно вие сте на мнение, че жената в казуса ще бъде съизвършител в престъплението изнасилване, въпреки че тя не може да бъде субект на това престъпление.?
Ако съм ви разбрал правилно вие сте на мнение, че жената в казуса ще бъде съизвършител в престъплението изнасилване, въпреки че тя не може да бъде субект на това престъпление.?
- deneww
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 25 Авг 2006, 10:44
Да, но само когато упражнява принудата. Или ако е привела жертвата в безпомощно състояние в хипотезата на чл.152, ал.1, т.3.
Сега погледнах в учебника на Стойнов - и той е на същото мнение
Сега погледнах в учебника на Стойнов - и той е на същото мнение
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Колеги и аз това ви говоря. На мен Стойнов ми е преподавал и това не един път ни го е набивал. Ама като не вярвате. Моля четете все пак написаното във форума. Нали това е идеята.
- naa82
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 28 Ное 2005, 18:51
naa82, мисля че ще се приложи чл.26 ал.6, както мислиш и ти, но нека и други колеги да споделят мненията си.
Аз искам да попитам следните неща:
1. текстът на чл.342 от НК- "който при управления на МПС и т.н. наруши правилата за движение ....." - тук управлението включва ли и преотстъпването му на др. лице, защото в учебника на Гергинов пише, че управлението тябва да се тълкува в широк смисъл и да се включи преотстъпването му и на друго лице?
2.Какво мислите за съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия - напр.някой оставя колата си на пътното платно без светлини, а в същото време друг човек приближава с мотор без светлини и се удря в него и умира?
3.Моля някой да даде пример за довършен и недовършен опит!
4.А въпроса за извършване на престъпна дейност чрез използване на държавни и обществени организации откъде го четете?
5.И в крайна сметка задочното осъждане означава ли, че разследването изцяло се е провело в отсъствието на обвиняемия, вследствие на което той не е научил за наказ.преследване срещу него и постановената осъдителна присъда?Ако той не е знаел за наказ. преследване, защото разследването се е осъществило в негово отсъствие, но после е присъствал в съдеб. заседание тогава няма да е налице задочно осъждане защото той ще знае за осъд. присъда, а НПК изисква да не знае и за двете, нали?
Аз искам да попитам следните неща:
1. текстът на чл.342 от НК- "който при управления на МПС и т.н. наруши правилата за движение ....." - тук управлението включва ли и преотстъпването му на др. лице, защото в учебника на Гергинов пише, че управлението тябва да се тълкува в широк смисъл и да се включи преотстъпването му и на друго лице?
2.Какво мислите за съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия - напр.някой оставя колата си на пътното платно без светлини, а в същото време друг човек приближава с мотор без светлини и се удря в него и умира?
3.Моля някой да даде пример за довършен и недовършен опит!
4.А въпроса за извършване на престъпна дейност чрез използване на държавни и обществени организации откъде го четете?
5.И в крайна сметка задочното осъждане означава ли, че разследването изцяло се е провело в отсъствието на обвиняемия, вследствие на което той не е научил за наказ.преследване срещу него и постановената осъдителна присъда?Ако той не е знаел за наказ. преследване, защото разследването се е осъществило в негово отсъствие, но после е присъствал в съдеб. заседание тогава няма да е налице задочно осъждане защото той ще знае за осъд. присъда, а НПК изисква да не знае и за двете, нали?
- iva_kari
- Младши потребител
- Мнения: 75
- Регистриран на: 29 Сеп 2006, 15:19
deneww написа:За d_dimova и Biby
Ако съм ви разбрал правилно вие сте на мнение, че жената в казуса ще бъде съизвършител в престъплението изнасилване, въпреки че тя не може да бъде субект на това престъпление.?
Колега,
Според мен / възможно е да греша / , срещу жената Б следва да се предяви обвинение за извършено престъпно деяние - помагач в извършването на престъплението изнасилване , а освен това, като като извършител на престъплението принуда. / може да се помисли в насока дали тези деяния не са извършени в условията на идеална съвкупност/.
Запознат съм с цитираното тълкувателно решение. Все си мисля обаче, че то е неотносимо към така поставения казус, поради една проста причина. В това решение се говори за двама мъже, като субекти на престъплението, а ноторно известно е, че това престъпление е с особен субект - само мъж. В тази връзка, жена НЕ МОЖЕ да бъде съизвършител. Вярно е, че престъпното деяние е двуактно - принуда + съвукопление - липсва ли единият акт - не е налице изпълнително деяние. Ето защо, след като имаме само извършена принуда без да е налице възможност за съвукопление, / т.е. не е налице изпълнително деяние / то жената Б не може да бъде съизвършител.
УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Колега, аз пък все пак поддържам тезата, че си е съизвършител. Това е и мнението на теорията междувпрочем. Въпросът е какво би приел съда.
- naa82
- Младши потребител
- Мнения: 43
- Регистриран на: 28 Ное 2005, 18:51
monteskio, и според мен това тълкувателно решение не ни върши работа в случая. Иначе и аз съм склонен да приема, че жената ще е съизвършител, въпреки че не съм 100% убеден в мнението си.
Жалко, че няма практика или тълкувателно решение по такъв казус.
Остава да се доверим на Стойнов.
Жалко, че няма практика или тълкувателно решение по такъв казус.
Остава да се доверим на Стойнов.
- deneww
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 25 Авг 2006, 10:44
deneww написа:iva_kari написа:По принцип нали за подбудителство се носи нак. отговорност само ако се е стигнало до извършителство и престъплението е било извършено /а при опита не е/, а в случаите на т.нар. неуспяло подбудителство се отговаря само в изрично предвидените от закон случаи - напр. подбудителство към лъжесвидетелстване.
В учебника на Гиргинов пише, че подбудителството се наказва, когато и защото се е стигнало до извършителска дейност. Никъде не се споменава, че престъплението трябва да е довършено или да са настъпили общественоопасните последици. Неуспялото
подбудителство го оставете на страна. То е ясно.
Освен горния автор бихте могли да погледнете Ненов и особено Долапчиев. Според мен ако си изясните разликата между довършени опит и престъпление - по отношение на настъпилия престъпен резултат, ще си отговорите сам дали целта на подбудителството е постигната. Пак ще се повторя - има разлика и то в довършения опит.
Наказуемостта предполагам Ви е ясна.
- sufa
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 04 Фев 2004, 16:47
monteskio написа:
Колега,
Според мен / възможно е да греша / , срещу жената Б следва да се предяви обвинение за извършено престъпно деяние - помагач в извършването на престъплението изнасилване , а освен това, като като извършител на престъплението принуда. / може да се помисли в насока дали тези деяния не са извършени в условията на идеална съвкупност/.
Запознат съм с цитираното тълкувателно решение. Все си мисля обаче, че то е неотносимо към така поставения казус, поради една проста причина. В това решение се говори за двама мъже, като субекти на престъплението, а ноторно известно е, че това престъпление е с особен субект - само мъж. В тази връзка, жена НЕ МОЖЕ да бъде съизвършител. Вярно е, че престъпното деяние е двуактно - принуда + съвукопление - липсва ли единият акт - не е налице изпълнително деяние. Ето защо, след като имаме само извършена принуда без да е налице възможност за съвукопление, / т.е. не е налице изпълнително деяние / то жената Б не може да бъде съизвършител.
УСПЕХ !
Колега, не съм съгласна с Вас.
Според чл. 20, ал.4 НК помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението, а /съ/извършител този, който участва в самото изпълнение на престъплението /чл.20,ал.2НК/. Изпълнението е двуактно.
В тази връзка и имайки предвид, че принудата в случая е част от изпълнителното деяние, не можем да мислим за жената Б като помагач. В противен случай ще се окаже, че А не е изнасили В, тъй като ще липсва принудата като част от състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК.
Вярно е, че престъплението изнасилване е с особен субект - мъж. Но той е необходим до толкова, че да се осъществи полово съвъкупление. Не е упоменато никъде, че е и принудата трябва да бъде извършена от мъж, т.е може и жена да бъде.
В хипотезата на чл.152, ал.1, т.1 - съизвършители могат да бъдат само мъже, но в останалите 2 случая - и жени.
Как бихте квалифицирали деянията на двама мъже, единият от които А осъществява принуда, а другият Б се съвъкупи /ужасна дума / с жената В. Ще бъде ли А съизвършител?
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
monteskio написа:... Ето защо, след като имаме само извършена принуда без да е налице възможност за съвукопление, / т.е. не е налице изпълнително деяние / то жената Б не може да бъде съизвършител.
Какво означава "без да е налице възможност за съвукопление"?
Ако имате предвид, че мъжът не е успял по някаква причина да извърши половия акт, то тогава ще отговарят и двамата за опит за изнасилване.
А ако пък става дума за това, че въобще не е имало фактическа възможност за осъществяване на полов акт /не е имало мъж на близо / и жената е осъществявала принуда - тогава да, няма съизвършителство, но и не говорим въобще за изнасилване.[/quote]
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 19 госта