- Дата и час: 26 Ное 2024, 01:42 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Казусът от конкурса за младши съдии
|
|
Казусът от конкурса за младши съдии
За разлика от предишните конкурси до 2005, на този се съставят 5 казуса от гражданскоправните науки и 5 от наказателноправните, от които се тегли един. Падна се гражданскоправен казус, какъвто предпочитах. За съжаление аз се провалих с отговорите си, но нищо, догодина.
И така:
Маринов притежавал поземлен имот от 800 кв. м. в село Три Могили, Русенски окръг. На 26.09.1994 г. той упълномощил писмено с нотариална заверка на подписа Иванов да му продава, заменя, ипотекира и отдава под наем имота при каквито условия и с които лица намери за добре.
На 9.01.1995 г. Маринов изпратил на Иванов телеграма, че оттегля пълномощията. Според пощенската разписка телеграмата била получена на 10.01.95 от лице, посочено само като "съпруга", без да се споменава името и.
На 19 март 1995 Иванов продал имота на Кирилов. На другия ден Кирилов влязъл във владение на имота.
След това Маринов предявил искове: да се обяви този договор за нищожен, да се признае, че той е собственик, и да му се предаде владението.
Данъчната оценка на имота е 4500 лв.
Установило се, че Иванов е женен от 1986 г. за германка, за която няма данни да е минавала през българските ГКПП или да е имала адрес у нас през периода 1991 - 2001 г. Бракът е сключен в Мюнхен.
Установило се също, че по времето, когато е изпратена телеграмата, Иванов е бил извън страната. Разпитан бил свидетелят Румен Христов, който казал, че е разговарял с Иванов за оттеглянето на пълномощията между 9-ти и 17-ти януари 1995 (попада в периода, в който Иванов е бил извън Бг). Иванов заявил, че нищо не знае за това.
Въпроси:
1. Каква е правната квалификация на предявените искове и допустими ли са те?
2. На кой съд са подсъдни и служебно ли се следи за тази подсъдност?
3. При какви условия биха се прекратили пълномощията на Иванов?
4. Трябва ли да се кредитират показанията на свидетеля Христов?
5. Противопоставимо ли е оттеглянето на третите лица?
6. Основателни ли са исковете?
И така:
Маринов притежавал поземлен имот от 800 кв. м. в село Три Могили, Русенски окръг. На 26.09.1994 г. той упълномощил писмено с нотариална заверка на подписа Иванов да му продава, заменя, ипотекира и отдава под наем имота при каквито условия и с които лица намери за добре.
На 9.01.1995 г. Маринов изпратил на Иванов телеграма, че оттегля пълномощията. Според пощенската разписка телеграмата била получена на 10.01.95 от лице, посочено само като "съпруга", без да се споменава името и.
На 19 март 1995 Иванов продал имота на Кирилов. На другия ден Кирилов влязъл във владение на имота.
След това Маринов предявил искове: да се обяви този договор за нищожен, да се признае, че той е собственик, и да му се предаде владението.
Данъчната оценка на имота е 4500 лв.
Установило се, че Иванов е женен от 1986 г. за германка, за която няма данни да е минавала през българските ГКПП или да е имала адрес у нас през периода 1991 - 2001 г. Бракът е сключен в Мюнхен.
Установило се също, че по времето, когато е изпратена телеграмата, Иванов е бил извън страната. Разпитан бил свидетелят Румен Христов, който казал, че е разговарял с Иванов за оттеглянето на пълномощията между 9-ти и 17-ти януари 1995 (попада в периода, в който Иванов е бил извън Бг). Иванов заявил, че нищо не знае за това.
Въпроси:
1. Каква е правната квалификация на предявените искове и допустими ли са те?
2. На кой съд са подсъдни и служебно ли се следи за тази подсъдност?
3. При какви условия биха се прекратили пълномощията на Иванов?
4. Трябва ли да се кредитират показанията на свидетеля Христов?
5. Противопоставимо ли е оттеглянето на третите лица?
6. Основателни ли са исковете?
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Някои от моите отговори накратко:
1. Единият е ревандикационен, 108 ЗС, допустим е, щом ищецът твърди, че е собственик и че ответникът владее без основание, а той точно това твърди. Ще трябва да си посочи фактите, които го правят собственик, те са му част от фактическото основание на иска.
Вторият е отрицателен установителен за правоотношение - Маринов иска да установи, че не е обвързан от договора, който Иванов е сключил от негово име. Изходът от него обуславя изхода и по ревандикационния. Квалифицирах го като чл. 97, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 42 от ЗЗД.
Тук обаче допуснах много груба грешка, като написах, че това е всъщност инцидентен установителен иск, който може да бъде предявен не само при висящо дело, но и още с исковата молба. И че самият закон е преценил, че има интерес от него, щом го е допуснал изрично с чл. 118 от ГПК.
Всъщност 118 се отнася само за висящи дела (ищецът или ответникът), а интересът идва от това, че преюдициалното правоотношение е било оспорено по делото, без оспорване няма интерес. Когато такъв иск се предявява с първоначалната искова молба, интересът от него трябва да се преценява на общо основание.
На всичкото отгоре намирам в Апис решение - после ще го копирам, - което почти едно към едно повтаря казуса и в което първият иск, установителният, е квалифициран като иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК. А знам, че имаше и едно тълкувателно решение, според което чл. 431 не е самостоятелно основание на иск, а просто всяко уважаване на иск, с който засегнатите лица защитават правата си, води и до отмяна на нот. акт. Което мнение на мен повече ми харесва от другото (че е самостоятелно основание), ама... дори не се сетих за това. Предполагам, че и това се брои за груба грешка.
3. При посочените в чл. 41 от ЗЗД; за оттеглянето не е необходима специална форма, но трябва да достигне до пълномощника.
4., 5. и 6. Написах, че в казуса няма достатъчно данни какво точно е казал Христов, за да се прецени дали показанията му относно уведомяването на Иванов следва да се кредитират. Възможно е човекът да е ходил в чужбина и там да са разговаряли. Нищо чудно Маринов след телеграмата да е натоварил Христов да му каже. И е възможно всичко това Христов да го е казал пред съда. Няма пречка по принцип това уведомяване за оттеглянето да се доказва със свидетели.
Всъщност тези показания се оказват чисто и просто без значение за решението (което не го написах), защото след като не е доказана недобросъвестността на ответника Кирилов, който е договарял с пълномощника, неговите права са противопоставими на Маринов и исковете са така или иначе неоснователни.
Успех на останалите, аз съм за догодина вече. След малко ще копирам и решението на ВКС, ако не са ме изпреварили.
1. Единият е ревандикационен, 108 ЗС, допустим е, щом ищецът твърди, че е собственик и че ответникът владее без основание, а той точно това твърди. Ще трябва да си посочи фактите, които го правят собственик, те са му част от фактическото основание на иска.
Вторият е отрицателен установителен за правоотношение - Маринов иска да установи, че не е обвързан от договора, който Иванов е сключил от негово име. Изходът от него обуславя изхода и по ревандикационния. Квалифицирах го като чл. 97, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 42 от ЗЗД.
Тук обаче допуснах много груба грешка, като написах, че това е всъщност инцидентен установителен иск, който може да бъде предявен не само при висящо дело, но и още с исковата молба. И че самият закон е преценил, че има интерес от него, щом го е допуснал изрично с чл. 118 от ГПК.
Всъщност 118 се отнася само за висящи дела (ищецът или ответникът), а интересът идва от това, че преюдициалното правоотношение е било оспорено по делото, без оспорване няма интерес. Когато такъв иск се предявява с първоначалната искова молба, интересът от него трябва да се преценява на общо основание.
На всичкото отгоре намирам в Апис решение - после ще го копирам, - което почти едно към едно повтаря казуса и в което първият иск, установителният, е квалифициран като иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК. А знам, че имаше и едно тълкувателно решение, според което чл. 431 не е самостоятелно основание на иск, а просто всяко уважаване на иск, с който засегнатите лица защитават правата си, води и до отмяна на нот. акт. Което мнение на мен повече ми харесва от другото (че е самостоятелно основание), ама... дори не се сетих за това. Предполагам, че и това се брои за груба грешка.
3. При посочените в чл. 41 от ЗЗД; за оттеглянето не е необходима специална форма, но трябва да достигне до пълномощника.
4., 5. и 6. Написах, че в казуса няма достатъчно данни какво точно е казал Христов, за да се прецени дали показанията му относно уведомяването на Иванов следва да се кредитират. Възможно е човекът да е ходил в чужбина и там да са разговаряли. Нищо чудно Маринов след телеграмата да е натоварил Христов да му каже. И е възможно всичко това Христов да го е казал пред съда. Няма пречка по принцип това уведомяване за оттеглянето да се доказва със свидетели.
Всъщност тези показания се оказват чисто и просто без значение за решението (което не го написах), защото след като не е доказана недобросъвестността на ответника Кирилов, който е договарял с пълномощника, неговите права са противопоставими на Маринов и исковете са така или иначе неоснователни.
Успех на останалите, аз съм за догодина вече. След малко ще копирам и решението на ВКС, ако не са ме изпреварили.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Решение № 1939 от 10.12.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2001 г., IV г. о.
Собственост и право, бр. 6/2003 г., стр. 17
чл. 41 ЗЗД, чл. 108 ЗС
Едностранното волеизявление за оттегляне на дадено пълномощно, за да постигне целения ефект, трябва, безусловно да е стигнало до упълномощеното лице. В противен случай последиците от правните действия, които представителят е извършил, са възникнали направо за представлявания. Прекратяване на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощник.
В тежест на упълномощителят е да докаже недобросъвестността на третото лице.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С първоинстанционното решение районният съд е приел, че е бил сезиран с три обективно съединени иска: за обявяване за нищожна сделката, сключена с нотариален акт № 83, т. 1, нот. делото № 195/1995 г. на нотариуса при същия съд; за признаване ищеца за собственик на нерегулирано дворно място с пространство от 800 кв. м в с. Г., махала "Ч." и за осъждане на ответника да предаде владението върху същия имот. Първоинстанционният съд е отхвърлил трите претенции, които квалифицирал съответно по чл. 431, ал. 2 ГПК, по чл. 97, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.
Въззивната инстанция е приела, че самостоятелен установителен иск за собственост не е бил предявен (а такъв би бил и недопустим - ищецът не владее процесния имот), поради което е обезсилил решението на районни съд в частта с която е отхвърлен такъв иск. В частта, с която е отхвърлен установителният иск за нищожност на договора за покупко-продажба - предмет на нотариален акт № 83/1995 г. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния имот, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно, че ищецът (сега касатор), който е бил собственик на процесния имот е упълномощил лицето Я. С. Б. (пълномощно № 16906 от 26.09.1994 г.) да го продава, заменя, ипотекира и отдава под наем на лица и при условия и цени, каквито намери за добре. На 9.01.1995 г. касаторът е изпратил на пълномощника телеграма, за да го уведоми, че оттегля пълномощията си, считано от същата дата. Съгласно уведомлението от пощенската станция телеграмата била доставена на 10.01.1995 г. в 8.05 ч. на съпругата на Я. С. Б. (без да е посочено име на лицето, получило телеграмата). Установено е по-нататък, че Я. Б. е сключил граждански брак на 12.11.1986 г. в Мюнхен с германската гражданска М. Р., за която няма данни да е преминавала през граничните контролно-пропусквателни пунктове на Република България и да има обявен адрес в страната за времето от 1.01.1991 г. до 22.01.2001 г. Установено е също така, че за периода от 31.12.1994 г. до 20.01.1995 г. Я. С. Б. се е намирал извън пределите на страната. На 9.03.1995 г. Я. С. Б., като пълномощник на ищеца (сега касатор), е продал на ответника с нотариален акт № 83, т. 1, нот. дело № 195/1995 г. процесния имот. Въззивната инстанция е разпитала на 10.05.2000 г. свидетеля Р. Я. Н., който заявил, че между 9 и 17.01.1995 г. е разговарял с Я. Б. за оттеглянето на пълномощното, но последният е заявил, че не знае нищо.
При тази фактическа обстановка въззивният съд законосъобразно е приел, че искът за обявяване за нищожна продажбата на процесния имот е неоснователен. Ищецът (сега касатор) не е доказал, че едностранно волеизявление за оттегляне на упълномощаването, адресирано до пълномощника Я. Б., е достигнало до последния с телеграмата от 9.01.1995 г. Изключено е телеграмата да е връчена на Б. или на съпругата му, тъй като на 10.01.1995 г. нито един от двамата не се е намирал на посочения адрес и изобщо на територията на страната. С основание съдът е приел, че не е установено оттегляне на пълномощното и с друг неформален акт - показанията на свидетеля Р. Н. не са кредитирани, защото се опровергават от официалния документ, удостоверяващ, че Б. е бил извън страната за времето от 31.12.1994 г. до 20.01.1995 г. предвид на всичко това, не са настъпили претендиращите от ищеца (касатор) последици от извършени от представител без представителна власт правни действия. Пълномощникът Я. Б. е действал в рамките на предоставената му с пълномощното от 26.09.1994 г. представителна власт, по силата на която е могъл да извърши продажбата на имота, като последиците от това правно действие са настъпили направо за упълномощителя. Сделката е валидна и е произвела вещнотранслативен ефект.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че дори и да се счете, че пълномощието е било прекратено, това прекратяване не може да се противопостави на третото лице (в случая ответника), което добросъвестно е договаряло с пълномощника. За да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД закриля интересите на третите добросъвестни лица. Добросъвестността на третите лица, договаряли с пълномощник, чиято представителна власт е била прекратена, се предполага до доказване на противното. В случая законовата презумпция за добросъвестността на ответника-купувач по договора от 9.03.1995 г. не е опровергана нито от обстоятелството, че пълномощникът Я. Б. и ответникът са съдружници в "Р." ООД, нито от показанията на свидетеля Р. Н. след като по делото не е доказано волеизявлението за оттегляне на пълномощното да е станало достояние на пълномощника Я. Б., макар и с неформален акт, само обстоятелството, че били съдружници с ответника-купувач не прави последния недобросъвестен към момента на договарянето. Що се касае до показанията на свидетеля, с основание въззивният съд е отказал да ги кредитира. Най-напред тези показания относно времето на проведения между свидетеля и пълномощника Б. разговор във връзка с оттеглянето на пълномощното са в пълно противоречие с удостоверението на паспортната служба на ДНП, а за разговора с ответника липсва каквато и да е конкретизация по време. Ищецът (касатор) е следвало да разгласи прекратяването на упълномощаването по такъв начин, че за третите лица да е несъмнено, че действително е направено едностранно волеизявление за оттегляне на пълномощията. Това същият не е сторил и не може доказателствената тежест да се пренася върху ответника-купувач, който да бъде задължен да доказва презумираната от закона добросъвестност.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно е постановен съдебен акт.
Собственост и право, бр. 6/2003 г., стр. 17
чл. 41 ЗЗД, чл. 108 ЗС
Едностранното волеизявление за оттегляне на дадено пълномощно, за да постигне целения ефект, трябва, безусловно да е стигнало до упълномощеното лице. В противен случай последиците от правните действия, които представителят е извършил, са възникнали направо за представлявания. Прекратяване на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощник.
В тежест на упълномощителят е да докаже недобросъвестността на третото лице.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С първоинстанционното решение районният съд е приел, че е бил сезиран с три обективно съединени иска: за обявяване за нищожна сделката, сключена с нотариален акт № 83, т. 1, нот. делото № 195/1995 г. на нотариуса при същия съд; за признаване ищеца за собственик на нерегулирано дворно място с пространство от 800 кв. м в с. Г., махала "Ч." и за осъждане на ответника да предаде владението върху същия имот. Първоинстанционният съд е отхвърлил трите претенции, които квалифицирал съответно по чл. 431, ал. 2 ГПК, по чл. 97, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.
Въззивната инстанция е приела, че самостоятелен установителен иск за собственост не е бил предявен (а такъв би бил и недопустим - ищецът не владее процесния имот), поради което е обезсилил решението на районни съд в частта с която е отхвърлен такъв иск. В частта, с която е отхвърлен установителният иск за нищожност на договора за покупко-продажба - предмет на нотариален акт № 83/1995 г. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния имот, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно, че ищецът (сега касатор), който е бил собственик на процесния имот е упълномощил лицето Я. С. Б. (пълномощно № 16906 от 26.09.1994 г.) да го продава, заменя, ипотекира и отдава под наем на лица и при условия и цени, каквито намери за добре. На 9.01.1995 г. касаторът е изпратил на пълномощника телеграма, за да го уведоми, че оттегля пълномощията си, считано от същата дата. Съгласно уведомлението от пощенската станция телеграмата била доставена на 10.01.1995 г. в 8.05 ч. на съпругата на Я. С. Б. (без да е посочено име на лицето, получило телеграмата). Установено е по-нататък, че Я. Б. е сключил граждански брак на 12.11.1986 г. в Мюнхен с германската гражданска М. Р., за която няма данни да е преминавала през граничните контролно-пропусквателни пунктове на Република България и да има обявен адрес в страната за времето от 1.01.1991 г. до 22.01.2001 г. Установено е също така, че за периода от 31.12.1994 г. до 20.01.1995 г. Я. С. Б. се е намирал извън пределите на страната. На 9.03.1995 г. Я. С. Б., като пълномощник на ищеца (сега касатор), е продал на ответника с нотариален акт № 83, т. 1, нот. дело № 195/1995 г. процесния имот. Въззивната инстанция е разпитала на 10.05.2000 г. свидетеля Р. Я. Н., който заявил, че между 9 и 17.01.1995 г. е разговарял с Я. Б. за оттеглянето на пълномощното, но последният е заявил, че не знае нищо.
При тази фактическа обстановка въззивният съд законосъобразно е приел, че искът за обявяване за нищожна продажбата на процесния имот е неоснователен. Ищецът (сега касатор) не е доказал, че едностранно волеизявление за оттегляне на упълномощаването, адресирано до пълномощника Я. Б., е достигнало до последния с телеграмата от 9.01.1995 г. Изключено е телеграмата да е връчена на Б. или на съпругата му, тъй като на 10.01.1995 г. нито един от двамата не се е намирал на посочения адрес и изобщо на територията на страната. С основание съдът е приел, че не е установено оттегляне на пълномощното и с друг неформален акт - показанията на свидетеля Р. Н. не са кредитирани, защото се опровергават от официалния документ, удостоверяващ, че Б. е бил извън страната за времето от 31.12.1994 г. до 20.01.1995 г. предвид на всичко това, не са настъпили претендиращите от ищеца (касатор) последици от извършени от представител без представителна власт правни действия. Пълномощникът Я. Б. е действал в рамките на предоставената му с пълномощното от 26.09.1994 г. представителна власт, по силата на която е могъл да извърши продажбата на имота, като последиците от това правно действие са настъпили направо за упълномощителя. Сделката е валидна и е произвела вещнотранслативен ефект.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че дори и да се счете, че пълномощието е било прекратено, това прекратяване не може да се противопостави на третото лице (в случая ответника), което добросъвестно е договаряло с пълномощника. За да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД закриля интересите на третите добросъвестни лица. Добросъвестността на третите лица, договаряли с пълномощник, чиято представителна власт е била прекратена, се предполага до доказване на противното. В случая законовата презумпция за добросъвестността на ответника-купувач по договора от 9.03.1995 г. не е опровергана нито от обстоятелството, че пълномощникът Я. Б. и ответникът са съдружници в "Р." ООД, нито от показанията на свидетеля Р. Н. след като по делото не е доказано волеизявлението за оттегляне на пълномощното да е станало достояние на пълномощника Я. Б., макар и с неформален акт, само обстоятелството, че били съдружници с ответника-купувач не прави последния недобросъвестен към момента на договарянето. Що се касае до показанията на свидетеля, с основание въззивният съд е отказал да ги кредитира. Най-напред тези показания относно времето на проведения между свидетеля и пълномощника Б. разговор във връзка с оттеглянето на пълномощното са в пълно противоречие с удостоверението на паспортната служба на ДНП, а за разговора с ответника липсва каквато и да е конкретизация по време. Ищецът (касатор) е следвало да разгласи прекратяването на упълномощаването по такъв начин, че за третите лица да е несъмнено, че действително е направено едностранно волеизявление за оттегляне на пълномощията. Това същият не е сторил и не може доказателствената тежест да се пренася върху ответника-купувач, който да бъде задължен да доказва презумираната от закона добросъвестност.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно е постановен съдебен акт.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Е, след твърде елементарния казус за административни съдии, доживяхме и казус за младши съдии, чиято трудност е за семестриален изпит по облигационно и гражданско право. Тази тенденция за "смекчаване" трудността на казусите не е добра за никого. Не ми се отговаря дори на тези въпроси, само тук има малка уловка: "След това Маринов предявил искове: да се обяви този договор за нищожен, да се признае, че той е собственик, и да му се предаде владението". Ако е договаряно от лице без представителна власт ще е налице т. нар. висяща недействителност и естествено ще бъде обявен за нищожен този договор, ако не настъпи нотификацията (потвърждаването му) или както Кристиян Таков казва "ратификацията". Така че по отношение на първия иск няма проблеми. Вторият въобще не е този по чл. 431, ал. 2 ГПК, но за да се разбере какъв е по своето правно естество този иск, трябва да се тълкува действителната воля на ищеца, заедно с "третия" иск. "Да се признае че той е собственик и да му се предаде владението" очертава основанието и петитума на ревандикационния иск. Ако съдът установи, че това притезателно непарично право на ищеца съществува, той ще постанови установителен и осъдителен диспозитив (но за съжаление, все още има съдии, които считат, че следва да се постановява само осъдителен, което е много опасно при отхъврлянето на иск по чл. 108 ЗС поради недоказване на факта, че ответникът владее имота - тогава без установителен диспозитив относно правото на собственост, ще трябва да се приеме, че ищецът не е собственик с оглед на Особенно Ценните Указания (ОЦУ-та), дадени в ТР № 1/2002 г. на ВКС, в което се приема, че СПН не се разпростира върху т. нар. решителни мотиви).
Но ако съдът се двоуми за това дали е предявен един иск или два (петиторен положителен установителен иск и още един петиторен - ревандикационен), трябва да остави без движение исковата молба, за да се установи правния интерес на ищеца да предявява два петиторни иска, когато при уважаването на осъдителния, биха се постигнали последиците на установителния. Ако въпреки това ищецът настоява да се произнесе съда по двата петиторни иска, производството по единия следва да бъде прекратено като недопустимо. А по кой иск зависи от наведените обстоятелства - 1. ако твърди, че спорнтият имот се владее от ответника - установителния 2. ако твърди, че ответникът само отрича правото му на собственост без да упражнява върху имота фактическа власт - производството по ревандикационния. И в двата случая основанието е едно и също - липса на правен интерес. Но като си спомня тези ОЦУ-та на ВКС май и двата петиторни иска са си допустими, защото ако ми отхъврлят осъдителния поради недоказване на владението, поне да ми уважат установителия:)))))))))))))))
Но ако съдът се двоуми за това дали е предявен един иск или два (петиторен положителен установителен иск и още един петиторен - ревандикационен), трябва да остави без движение исковата молба, за да се установи правния интерес на ищеца да предявява два петиторни иска, когато при уважаването на осъдителния, биха се постигнали последиците на установителния. Ако въпреки това ищецът настоява да се произнесе съда по двата петиторни иска, производството по единия следва да бъде прекратено като недопустимо. А по кой иск зависи от наведените обстоятелства - 1. ако твърди, че спорнтият имот се владее от ответника - установителния 2. ако твърди, че ответникът само отрича правото му на собственост без да упражнява върху имота фактическа власт - производството по ревандикационния. И в двата случая основанието е едно и също - липса на правен интерес. Но като си спомня тези ОЦУ-та на ВКС май и двата петиторни иска са си допустими, защото ако ми отхъврлят осъдителния поради недоказване на владението, поне да ми уважат установителия:)))))))))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
"Да се признае че той е собственик и да му се предаде владението" го определих по-горе (и на изпита също) като един-единствен ревандикационен иск, който включва установяването на собствеността.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
което е много опасно при отхъврлянето на иск по чл. 108 ЗС поради недоказване на факта, че ответникът владее имота - тогава без установителен диспозитив относно правото на собственост, ще трябва да се приеме, че ищецът не е собственик, с оглед на Особенно Ценните Указания
Или ще трябва да се приеме, че въпросът дали ищецът е собственик не е бил разрешаван със СПН. Защо не това например?
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Няма как да не е решен спорът за собствеността със СПН при разглеждане на петиторен иск по същество - независимо дали е уважен или отхвърлен. Нали се сещаш за едно от понятията на гражданския процес - "защита-санкция":)))))))))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Вторият въобще не е този по чл. 431, ал. 2 ГПК
Не говорех за втория, а за първия. Не знам дали си ме разбрал.
Искът "да се обяви нищожност", както беше определен в казуса - той в действителното решение е квалифициран по чл. 431, ал. 2. Та явно тази квалификация са имали предвид казусосъставителите.
Аз го определих като иск за обявяване на висящата недействителност. И не мисля, че тук съм сгрешила - мисля, че ще ми се зачете като грешка. Колкото и тъпо да звучи. Може би ще очакват да посочим като правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК и ще броят другите отговори за грешни. Нямам представа. Аз лично продължавам да съм си съгласна със себе си, но не оценявам аз.
Че нарекох този обуславящ иск инцидентен установителен и намесих чл. 118 - то си е моя собствена азбучна грешка вече. Случва се. Но това е друго.
Относно петиторните искове (първият ти постинг) мисля, че нямам съществени различия с теб.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Аз не мисля, че първият иск - за обявяване нищожността на покупко -продажбата е "чист" петиторен иск. Защитата на правото на собственост е само една по-далечна цел на този иск. Непосредствената цел е да се установи, че едно облигационно правоотношение не е валидно възникнало. Т.е. искът е облигационен.
Писах, че от гледна точка на интереса, този иск е допустим и сам за себе си, и е допустимо съединяването му с ревандикационния. Защото спорните права, чиято защита се претендира, са различни по характер за двата иска. По иска за нищожността - срещу едно невалидно облигационно обвързване, а по установителния иск, който е част от ревандикационния /и с който би могло да се мисли, че има припокриване/ - вещното право на собственост. Аз си обяснявам нещата винаги със СПН. Какво би било, ако махнем установителния иск за нищожността и приемем само ревандикационния. Да, ако.е основателен ще бъде установено със СПН, че 1.ищецът е собственик и 2. за владението..... Без предявен иск, нищожността на покупко-продажбата ще бъде установена като преюдициален въпрос относно ПС, но това установяване ще бъде на ниво мотиви, не и в диспозитива, т.е. без СПН. И какво ще се окаже: Че Маринов е към момента Х собственикът на двора...Е, да, обаче според договора Киров е собственикът. Вярно, казал е съдът, че осъжда Киров да предаде владението, защото собственикът е Маринов. Обаче недействителността на договора, който легитимира Киров, макар и от вида нищожност, не е безспорно установена. Правото на собственост, от една страна, и валидността на една сделка, от друга, са различни спорни правоотношения, така че СПН само за едното не е достатъчна за оправяне на спорното положение. За да има сигурност и безпротиворечивост е необходима СПН и за двете. Значи има интерес от уст.иск за нищожността.
Писах, че от гледна точка на интереса, този иск е допустим и сам за себе си, и е допустимо съединяването му с ревандикационния. Защото спорните права, чиято защита се претендира, са различни по характер за двата иска. По иска за нищожността - срещу едно невалидно облигационно обвързване, а по установителния иск, който е част от ревандикационния /и с който би могло да се мисли, че има припокриване/ - вещното право на собственост. Аз си обяснявам нещата винаги със СПН. Какво би било, ако махнем установителния иск за нищожността и приемем само ревандикационния. Да, ако.е основателен ще бъде установено със СПН, че 1.ищецът е собственик и 2. за владението..... Без предявен иск, нищожността на покупко-продажбата ще бъде установена като преюдициален въпрос относно ПС, но това установяване ще бъде на ниво мотиви, не и в диспозитива, т.е. без СПН. И какво ще се окаже: Че Маринов е към момента Х собственикът на двора...Е, да, обаче според договора Киров е собственикът. Вярно, казал е съдът, че осъжда Киров да предаде владението, защото собственикът е Маринов. Обаче недействителността на договора, който легитимира Киров, макар и от вида нищожност, не е безспорно установена. Правото на собственост, от една страна, и валидността на една сделка, от друга, са различни спорни правоотношения, така че СПН само за едното не е достатъчна за оправяне на спорното положение. За да има сигурност и безпротиворечивост е необходима СПН и за двете. Значи има интерес от уст.иск за нищожността.
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
С иска по чл. 431, ал. 2 ГПК не се иска прогласяване на нищожност на ПРАВНА СДЕЛКА, а се цели отмяна на неправилен акт, постановен в ОХРАНИТЕЛНОТО производство, независимо какво е то, когато се засягат субективни граждански права на ТРЕТО лице. И не само за охранителен акт, какъвто представлява нотариалното удостоверяване, обективирано в нотариален акт, поради тази причина разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК е уредена след общите правила на охранителните производства.
Но както ти сама си пресъздала казуса - искът е установителен, а не конститутивен - за отмяна или изменение на акт. Така че според мен добре си се справила, но лошото за теб е, че и мнозина също са се справили. При такива леки казуси и правописните и пунктуационните грешки ще бъдат от решаващо значение. А за това, че си набъркала чл. 118 ГПК не се хаби чак толкова, той и Живко Сталев приема, че оспоравнето истинността на документ по чл. 154 ГПК си е инцидентен установителен иск и съдът дължи произнасяне по него в ДИСПОЗИТИВА на решението, но никой нищо лошо не е казал против доайена на гражданскопроцесуалната ни доктрина.
Но от друга страна, ако не беше предявен искът за обявяване на нищожност, тогава съдът трябваше ИНЦИДЕНТНО, в мотивите, ад хок да разгледа въпроса за нищожността на правопораждащия юридически факт. Така че виждаш, че може да се повмъкне и такава квалификация - инцидентен ))))))))))
Но както ти сама си пресъздала казуса - искът е установителен, а не конститутивен - за отмяна или изменение на акт. Така че според мен добре си се справила, но лошото за теб е, че и мнозина също са се справили. При такива леки казуси и правописните и пунктуационните грешки ще бъдат от решаващо значение. А за това, че си набъркала чл. 118 ГПК не се хаби чак толкова, той и Живко Сталев приема, че оспоравнето истинността на документ по чл. 154 ГПК си е инцидентен установителен иск и съдът дължи произнасяне по него в ДИСПОЗИТИВА на решението, но никой нищо лошо не е казал против доайена на гражданскопроцесуалната ни доктрина.
Но от друга страна, ако не беше предявен искът за обявяване на нищожност, тогава съдът трябваше ИНЦИДЕНТНО, в мотивите, ад хок да разгледа въпроса за нищожността на правопораждащия юридически факт. Така че виждаш, че може да се повмъкне и такава квалификация - инцидентен ))))))))))
Последна промяна gega на 16 Дек 2006, 09:53, променена общо 1 път
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Аз не мисля, че първият иск - за обявяване нищожността на покупко-продажбата е "чист" петиторен иск. ... Т.е. искът е облигационен.
И аз не мисля. Даже мисля, че хич не е петиторен, а не че просто не е чист.
Думите в казуса "да се обяви нищожността на..." аз ги възприех като иск за обявяване на недействителност на договор, сключен без представителна власт, облигационен иск с родова подсъдност, зависеща от цената на иска. Защото на всичкото отгоре и не мисля, че исковете относно нищожност, разваляне и т.н. на договори са за "защита на вещни права" по чл. 80 от ГПК. Което бая надълго го писах, защото и обратното мнение го има.
Само че под тези думи "да се обяви нищожността" авторите на казуса, предполагам (като видях решението) са имали предвид искане за отмяна на нотариалния акт в случаите на чл. 431, ал. 2 от ГПК. Предполагам - наистина само предполагам - че те са на становището, че това е самостоятелен иск, и то точно за обявяване на нищожност на сделка. И че такава квалификация се очаква да дадем.
А защо така предполагам - ами естествено, само защото действителният случай е бил решен така от ВКС. Което май не е малко като основа за предполагане.
Последна промяна neregistrirana на 15 Дек 2006, 20:28, променена общо 2 пъти
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Тъкмо и аз щях да кажа същото за този чл.431...той е за констативните НА, а не за конститутивните /за сделка/.
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
donnamob написа:Аз не мисля, че първият иск - за обявяване нищожността на покупко -продажбата е "чист" петиторен иск. Защитата на правото на собственост е само една по-далечна цел на този иск. Непосредствената цел е да се установи, че едно облигационно правоотношение не е валидно възникнало. Т.е. искът е облигационен.
До тук, струва ми се, че никой не си е позволил да определи искът за провъзгласяване на нищожност на правна сделка като петиторен.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
donnamob написа:Тъкмо и аз щях да кажа същото за този чл.431...той е за констативните НА, а не за конститутивните /за сделка/.
Няма такова разграничение в закона - за всички ОХРАНИТЕЛНИ актове е! Ето сега ми хрумва един въпрос, който е следвало да се зададе! Какво е нотариалното удостоверяване при констативните и при конститутивните НА!
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
той е за констативните НА, а не за конститутивните /за сделка/
Това мнение съществува, но съществува и обратното. Защото и нотариалните актове за сделки са охранителни актове.
Всъщност не е толкова важно.
Последна промяна neregistrirana на 15 Дек 2006, 20:35, променена общо 1 път
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Вярно, казал е съдът, че осъжда Киров да предаде владението, защото собственикът е Маринов. Обаче недействителността на договора, който легитимира Киров, макар и от вида нищожност, не е безспорно установена. ... За да има сигурност и безпротиворечивост е необходима СПН и за двете.
Според мен тази функция - довеждане на нещата до сигурност и безпротиворечивост - я изпълнява добре и отмяната на охранителния акт, уредена в чл. 431.
Не искам да кажа, че няма интерес от установителния иск, разбира се.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Ами разликата - разликата е, че при констативния се удостоверява само факта, че Х е собственик /правото на собственост/, а при конститутивния - не само собствеността, но и целия ФС на производното придобиване, т.е на прехвърлянето на ПС.
По нашия казус - иск по 431, ал. 2 нашият ищец не е легитимиран да води, защото формално той е страна по изповяданата сделка. Не е трето лице.
Щеше да бъде "трето лице" ако НА е констативен /1-странно производство/, издаден за нуждите единствено на другия претендент.
По нашия казус - иск по 431, ал. 2 нашият ищец не е легитимиран да води, защото формално той е страна по изповяданата сделка. Не е трето лице.
Щеше да бъде "трето лице" ако НА е констативен /1-странно производство/, издаден за нуждите единствено на другия претендент.
- donnamob
- Младши потребител
- Мнения: 68
- Регистриран на: 05 Дек 2003, 01:10
По нашия казус - иск по 431, ал. 2 нашият ищец не е легитимиран да води, защото формално той е страна по изповяданата сделка. Не е трето лице.
Да, не е трето лице. Съгласна съм. Само дето в решението, "истинското", искът е квалифициран така.
- neregistrirana
- Потребител
- Мнения: 153
- Регистриран на: 30 Окт 2006, 21:38
Писах, че исковете са съответно конститутивен, установителен и осъдителен като 2 не е допустим, тъй като Законът дава по-силна закрила с предявяване на конститутивния и ако се уважи тогава ше се разгледа 3 като евентуален. Отказът от упълномощаването приех, че е недействителен, освен това ще се противопостави на трети лица само ако е в писмена форма с нот. заверка и вписан. неоснователни са и трите.
- andronika
- Потребител
- Мнения: 316
- Регистриран на: 18 Дек 2002, 14:00
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта