- Дата и час: 26 Ное 2024, 18:23 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
И пак ще има изпити за магистрати!
|
|
И мен ме обзема съмнението, че зад тези щотни бройки стоят "известни имена", а за участие в такъв конкурс се хабят твърде много средства, време, усилия, лишения и труд. А накрая можеш да си докараш само нерви и депресия, отчаяние че всичко е пародия.
- zlasenova
- Младши потребител
- Мнения: 58
- Регистриран на: 22 Ное 2006, 11:54
Да, де така става: явяваме се, поживяваме и виждаме как известните предварително- влизат. И пак до следващия път. Това си е чист мазохизъм.
- titin
- Потребител
- Мнения: 109
- Регистриран на: 10 Ное 2005, 15:08
viktor79 написа:zdr.
Nqkoi shte mi kaje li do koga e sroka za dokumentite, i nujen li e staj za ml. prokuror?
Blagodarq predvaritelno!!!!!!!
Колега, къде видя места за мл.прокурори?
Има само за мл.съдии.
- T.A.R.A.
- Потребител
- Мнения: 225
- Регистриран на: 12 Фев 2007, 18:19
zlasenova написа:И мен ме обзема съмнението, че зад тези щотни бройки стоят "известни имена", а за участие в такъв конкурс се хабят твърде много средства, време, усилия, лишения и труд.
Времето на провеждане на конкурсите е много необичайно - знаем колко усилия коства на магистратите от комисиите на конкурсите да оценяват решенията на казусите на кандидатите изобщо, а да не говорим когато това ще става през отпускарските за тях месеци юни, юли, а може би и август, защото само някой много закъсал в разглеждането на делата си съдия насрочва дела след 15 юни.
Освен това не виждам защо само за 19 души мл.съдии ще трябва да се ангажира Института за правосъдие с обучението им, ако есента ще има пак такива конкурси.
Доколкото разбрах от колеги, които имат иформация, макар и от вотора ръка, след измененията в ЗСВ конкурсното начало при назначенията щяло да отпадне или най-много ще остане само за младшите и може би това ще е последния конкурс от този тип и трябва да се вкарат "нашите хора" по старата схема, която е добре отработена и дава нужните резултати, че не се знае след измененията дали и как това ще става.
Има ли някой по-подробна информация по този въпрос (относно предвижданите изменения в ЗСВ, касаещи назначаването на магистрати)?
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
zdr
Здравейти Колеги пак ще се повторя това е шанс.Всеки трябва да реши сам за себе си дали ще се пробва, нищо не може да загубиш само може да спечелиш защото лично аз научих доста неща от предния.
А относно новия ЗСВ ето решение на МС за 29 Март 2007
Правителството прие проект на закон за съдебната власт
Правителството прие проект на закон за съдебната власт, в който са отразени последните поправки в Конституцията, препоръките на ЕС в областта на съдебната реформа, влизането в сила на новите НПК и АПК, установената съдебна практика и решения на Конституционния съд и на Висшия съдебен съвет. Предлаганият законопроект представлява по-нататъшно развитие на приоритетите на съдебната реформа и цели укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
Законопроектът е разделен на 22 глави. Те са: Принципи на съдебната власт; Висш съдебен съвет; Инспекторат към ВСС; Взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт; Съдилища; Съдебни заседания; Прокуратура; Следствени органи; Клетва;Статут на съдиите, прокурорите и следователите; Младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Съдебни помощници и прокурорски помощници; Национален институт на правосъдието; Държавни съдебни изпълнители; Съдии по вписванията; Придобиване на правоспособност; Поощрения; Дисциплинарна отговорност; Съдебна ваканция. Отпуски; Администрация на органите на съдебната власт; Бюджет на съдебната власт; Експертизи; Административнонаказателни разпоредби.
В проектозакона са посочени независимостта, безпартийността, самостоятелността, безпристрастността, откритостта в работата на органите на съдебната власт. Изтъкнато е правото на всеки на справедлив и публичен процес в разумен срок, разглеждан от независим и безпристрастен съд, както и че органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички. Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно, а по административни – двуинстанционно.
В съответствие с последните промени в Конституцията в ЗСВ се създава специална глава, регламентираща функциите на новата структура – постоянно действащ Инспекторат към ВСС. Той наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга същността на правораздавателната им дейност. Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години. Те могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата. Инспекторатът подпомага осъществяването на дейността на ВСС като отговаря за набавянето на съществена информация по осъществяването на неговите дисциплинарни, организационни и кадрови правомощия. Освен редовните си планови проверки, Инспекторатът може да извършва и проверки по инициатива на граждани, юридически лица и държавни органи. Чрез сигналите, предложенията и докладите, които Инспекторатът може да отправя, обществеността получава допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите, а съдебната система и другите държавни органи – механизъм за отчетност и контрол.
Направени са сериозни промени по отношение на Инспектората към министъра на правосъдието с цел разграничаване на функциите му от тези на новосъздадения инспекторат към ВСС. Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните и на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията, както и дейността на нотариусите.
По принципно нов начин е разработено взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт. То се осъществява чрез министъра на правосъдието, който от една страна координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга – осигурява съдействие на органите на съдебната власт при изпълнението на техните функции. Направено е разграничаване на компетенциите между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола върху дейността на съдебната администрация на всички нива, като е установен баланс между органите на съдебната власт и министъра на правосъдието по отношение на администрирането на съдебната дейност. По отношение управлението на имуществото на съдебната власт се посочва, че то се организира от министъра на правосъдието, който осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.
В съответствие с новите АПК и НПК са описани функциите на административните съдилища и са прецизирани тези на прокуратурата. Предвиден е текст, задължаващ административните ръководители на съответните прокуратури ежегодно да правят преценка за работата на дознателите, с които работят. Запазва се Националната следствена служба и се предвижда възможност, при необходимост, с оглед обема на работата, ВСС да може да разкрива и закрива окръжни следствени отдели.
В главата, регламентираща статута на съдиите, прокурорите и следователите се урежда конкурсното начало при назначаването в органите на съдебната власт.
Проектът доразвива съществуващата уредба относно задължителното първоначално обучение на младшите магистрати. Въвежда се елемент на задължителност в случаите на специализация в органите на съдебната власт, при преминаване в по-горна инстанция и при назначаване на ръководна длъжност.
Предвижда се ВСС да е административнонаказващ орган при дисциплинарни провинения на съдия, прокурор и следовател, а за съдебните изпълнители и съдиите по вписванията това е министърът на правосъдието. Административните наказания забележка и порицание се налагат на съдия, прокурор и следовател от съответния административен ръководител. Всички останали наказания се налагат единствено от ВСС. Към дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател е добавено ново наказание – намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до 2 години.
Законопроектът определя бюджета на съдебната власт като съвкупност от собствен бюджет на ВСС и от бюджетните сметки на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието. Този първоначален проект се внася от министъра на правосъдието във ВСС за обсъждане и съставяне на проект за годишен бюджет на съдебната власт. ВСС внася проектобюджета в Министерския съвет, който го включва в законопроекта за държавния бюджет на страната за съответната година, без да има право да го променя. При обсъждането на законопроекта за държавния бюджет Народното събрание изслушва доклада на ВСС едновременно с доклада на Министерския съвет.
А относно новия ЗСВ ето решение на МС за 29 Март 2007
Правителството прие проект на закон за съдебната власт
Правителството прие проект на закон за съдебната власт, в който са отразени последните поправки в Конституцията, препоръките на ЕС в областта на съдебната реформа, влизането в сила на новите НПК и АПК, установената съдебна практика и решения на Конституционния съд и на Висшия съдебен съвет. Предлаганият законопроект представлява по-нататъшно развитие на приоритетите на съдебната реформа и цели укрепване на независимостта и ефективността на съдебната власт, чието реформиране ще осигури пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейските стандарти в правораздаването.
Законопроектът е разделен на 22 глави. Те са: Принципи на съдебната власт; Висш съдебен съвет; Инспекторат към ВСС; Взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт; Съдилища; Съдебни заседания; Прокуратура; Следствени органи; Клетва;Статут на съдиите, прокурорите и следователите; Младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Съдебни помощници и прокурорски помощници; Национален институт на правосъдието; Държавни съдебни изпълнители; Съдии по вписванията; Придобиване на правоспособност; Поощрения; Дисциплинарна отговорност; Съдебна ваканция. Отпуски; Администрация на органите на съдебната власт; Бюджет на съдебната власт; Експертизи; Административнонаказателни разпоредби.
В проектозакона са посочени независимостта, безпартийността, самостоятелността, безпристрастността, откритостта в работата на органите на съдебната власт. Изтъкнато е правото на всеки на справедлив и публичен процес в разумен срок, разглеждан от независим и безпристрастен съд, както и че органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички. Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно, а по административни – двуинстанционно.
В съответствие с последните промени в Конституцията в ЗСВ се създава специална глава, регламентираща функциите на новата структура – постоянно действащ Инспекторат към ВСС. Той наблюдава дейността на всички органи на съдебната власт, без да засяга същността на правораздавателната им дейност. Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години. Те могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата. Инспекторатът подпомага осъществяването на дейността на ВСС като отговаря за набавянето на съществена информация по осъществяването на неговите дисциплинарни, организационни и кадрови правомощия. Освен редовните си планови проверки, Инспекторатът може да извършва и проверки по инициатива на граждани, юридически лица и държавни органи. Чрез сигналите, предложенията и докладите, които Инспекторатът може да отправя, обществеността получава допълнителна гаранция за защита на правата и законните интереси на гражданите, а съдебната система и другите държавни органи – механизъм за отчетност и контрол.
Направени са сериозни промени по отношение на Инспектората към министъра на правосъдието с цел разграничаване на функциите му от тези на новосъздадения инспекторат към ВСС. Инспекторатът към министъра на правосъдието проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните и на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията, както и дейността на нотариусите.
По принципно нов начин е разработено взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт. То се осъществява чрез министъра на правосъдието, който от една страна координира провеждането на държавната политика в областта на правосъдието, а от друга – осигурява съдействие на органите на съдебната власт при изпълнението на техните функции. Направено е разграничаване на компетенциите между изпълнителната и съдебната власт в областта на финансирането, имуществените въпроси и контрола върху дейността на съдебната администрация на всички нива, като е установен баланс между органите на съдебната власт и министъра на правосъдието по отношение на администрирането на съдебната дейност. По отношение управлението на имуществото на съдебната власт се посочва, че то се организира от министъра на правосъдието, който осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.
В съответствие с новите АПК и НПК са описани функциите на административните съдилища и са прецизирани тези на прокуратурата. Предвиден е текст, задължаващ административните ръководители на съответните прокуратури ежегодно да правят преценка за работата на дознателите, с които работят. Запазва се Националната следствена служба и се предвижда възможност, при необходимост, с оглед обема на работата, ВСС да може да разкрива и закрива окръжни следствени отдели.
В главата, регламентираща статута на съдиите, прокурорите и следователите се урежда конкурсното начало при назначаването в органите на съдебната власт.
Проектът доразвива съществуващата уредба относно задължителното първоначално обучение на младшите магистрати. Въвежда се елемент на задължителност в случаите на специализация в органите на съдебната власт, при преминаване в по-горна инстанция и при назначаване на ръководна длъжност.
Предвижда се ВСС да е административнонаказващ орган при дисциплинарни провинения на съдия, прокурор и следовател, а за съдебните изпълнители и съдиите по вписванията това е министърът на правосъдието. Административните наказания забележка и порицание се налагат на съдия, прокурор и следовател от съответния административен ръководител. Всички останали наказания се налагат единствено от ВСС. Към дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател е добавено ново наказание – намаляване на основното трудово възнаграждение от 5 до 20 на сто за срок от 6 месеца до 2 години.
Законопроектът определя бюджета на съдебната власт като съвкупност от собствен бюджет на ВСС и от бюджетните сметки на органите на съдебната власт и на Националния институт на правосъдието. Този първоначален проект се внася от министъра на правосъдието във ВСС за обсъждане и съставяне на проект за годишен бюджет на съдебната власт. ВСС внася проектобюджета в Министерския съвет, който го включва в законопроекта за държавния бюджет на страната за съответната година, без да има право да го променя. При обсъждането на законопроекта за държавния бюджет Народното събрание изслушва доклада на ВСС едновременно с доклада на Министерския съвет.
- antoniaaatanasova
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 21 Юли 2004, 00:01
Здравейте колеги. Искам да попитам как протичат тези изпити.
Интересува ме как се подготвяте, от какви учебници и как става самото решаване на казуса.
Дават ли се нормативни актове за ползване? От каква материя са самите казуси? Какво е времето с което разполага човек за да мисли. и т.н.
Драснете няколко реда, че ми стана интересно какво представлява изпита сега.
Интересува ме как се подготвяте, от какви учебници и как става самото решаване на казуса.
Дават ли се нормативни актове за ползване? От каква материя са самите казуси? Какво е времето с което разполага човек за да мисли. и т.н.
Драснете няколко реда, че ми стана интересно какво представлява изпита сега.
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
Ами,колега,както се подготвяш за семестриален изпит,като четеш обаче и съдебна практика,иначе 4 часа е писмения,като ползваш и нормативни актове.Колеги,верно ли е че бариерата от 4.50 на писмения изпит е отменена и независимо от това колко си изкарал можеш да се явяваш на устния
- elinceto1973
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 13 Яну 2007, 15:01
elinceto1973 - благодаря Ви много.
Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
-
DEKAH - Активен потребител
- Мнения: 2284
- Регистриран на: 11 Окт 2001, 15:00
- Местоположение: Бургас
elinceto1973- ВАС определи точно това изискване от 4.50 за продължавнето в конкурса за незаконосъобразно, така че ако не си получил 2.00 не би трябвало да има пречка да се явиш на устен изпит, съвсем друг е въпросът какъв е шансът ти....Така че УСПЕХ!!!:)
- pleasure
- Младши потребител
- Мнения: 83
- Регистриран на: 17 Ное 2006, 17:06
pleasure написа:elinceto1973- ВАС определи точно това изискване от 4.50 за продължавнето в конкурса за незаконосъобразно, така че ако не си получил 2.00 не би трябвало да има пречка да се явиш на устен изпит, съвсем друг е въпросът какъв е шансът ти....Така че УСПЕХ!!!:)
Колега кога ВАС се е произнесъл по този въпрос, защото на изпитите за мл.съдии и прокурори от м.декември миналата година и януари тази година прагът от 4.50 на писмения изпит съществуваше и се допускаха до устен само колеги с оценка 4.50 и повече?
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Ето извадка от протокола на ВСС от 7-ми март, когато обявиха кои са назначените младши:
Приема, че няма пречка да се назначат млашите прокурори, тъй като към момента на произнасянето на Върховния административен съд, процедурата по конкурса практически е приключила и документите, заедно с резултатите са били вече представени във ВСС.
Решението на ВАС по отношение на Наредба № 2/2006 г., относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи има действие занапред.
Приема, че няма пречка да се назначат млашите прокурори, тъй като към момента на произнасянето на Върховния административен съд, процедурата по конкурса практически е приключила и документите, заедно с резултатите са били вече представени във ВСС.
Решението на ВАС по отношение на Наредба № 2/2006 г., относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи има действие занапред.
- andronika
- Потребител
- Мнения: 316
- Регистриран на: 18 Дек 2002, 14:00
zdr
ВАС се произнесе по заведената жалба малко след като беше приключил конкурса за младши от декември месец и съответно ще важи за напред т.е. за конкурсите които ще се проведат след като решението е влязло в сила, а самото решение е публикувано в ДВ бр. 17 от 23.02.2007 и за това не важеше за проведения конкурс,защото процедурата по конкурса беше приключила и протоколите бяха подписани и предадени преди тази дата в администрацията на ВСС, включително и за прокурорския.
РЕШЕНИЕ
№ 1637
София, 15.02.2007
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ КОСТОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
при секретар Милка Ангелова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело № 11118/2006.
Производството е по чл. 5, т. 2 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд .
Образувано е по жалба на Ивайло Петров Симеонов от гр.Русе срещу разпоредбите на чл.24, ал.1, чл.27, чл.28, ал.1 и чл.28, ал.3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ, бр.61/28.07.2006 г. / .
В жалбата се поддържа незаконосъобразност освен на атакуваните текстове на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал.1 и чл. 28, ал. 3 поради противоречие с императивните изисквания по чл. 12 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 127г от Закона за съдебната власт и на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет в цялост, поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България. Излагат се доводи, че провеждането на конкурс е част от фактическия състав за назначаване на съдии, прокурори и следователи, поради което и с оглед изискването по чл. 133 от Конституцията на Република България, условията и реда за провеждане на конкурса следва да бъдат регламентирани със закон - Закона за съдебната власт, а не с подзаконов нормативен акт, какъвто е атакуваната наредба. Твърди се, че обжалваните конкретни разпоредби на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал.3 от наредбата касаят условията за провеждане на конкурса, а не реда на провеждане на същия, поради което попадат извън овластяването на Висшия съдебен съвет по чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, касаещо издаване на подзаконов нормативен акт само досежно реда за провеждане на конкурса.
Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалният си представител юрк.Митев, излага становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед изтъкнатите отменителни основания по чл. 12 от Закона за Върховния административен съд, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно прогласения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност, Република България е правова държава,която се управлява според Конституцията и законите на страната. От този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата. Гаранция за неговото спазване е регламентираната с чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат права, освен изрично изключените със закон. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати, поради което в интерес на цялото общество е всеки правен субект да може да ги атакува като незаконосъобразни, като противоречащи на правна норма от по-висок ранг. Това е достатъчно основание за наличие на процесуалноправния интерес, респ. допустимостта на жалбата, без да е необходимо обследване на обстоятелствата, сочещи на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права на жалбоподателя. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. Предвид това жалбата се явява процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Предмет на жалбата е цялостната незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии,прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./,както и четири конкретни разпоредби от наредбата,а именно: чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал. 3.
Видно от §1 от Заключителните разпоредби на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./, същата е издадена на основание чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, съгласно която разпоредба, в приложимата й редакция, след изм. с бр. 39 от 2006 г. на ДВ "редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет". С § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, бр. 39 от 2006 г. на ДВ е регламентирано конкурсното начало при назначаване на съдии, прокурори и следователи в съдебната система, като с § 36 до § 38 са създадени нови разпоредби - чл. 127в, чл. 127г и чл. 127д, регламентиращи основните правила за обявяване и провеждане на конкурса, участие на кандидатите и класиране на същите. Разпоредбата на чл. 127в, ал. 3 от Закона за съдебната власт изрично визира изискванията към кандидатите за участие в конкурса - да отговарят на визираните в чл.126 и чл.127 от Закона за съдебната власт изисквания,а това са именно условията , които следва да са налице за да бъде назначен кандидат за съдия, прокурор или следовател - по ал. 1, т. 1 - 4 на чл. 126 .
С оглед изложеното се явява неоснователен първия довод по жалбата за незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет като цяло,поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България , тъй като визираните в тази норма на Конституцията "условия и ред за назначаване" на съдии, прокурори и следователи са уредени в Закона за съдебната власт, т.е. този вид отношения са регулирани в унисон с изискването по чл. 133 от Конституцията на Република България - "със закон". Разпоредбите на чл. 126 и 127 от Закона за съдебната власт визират изискванията за назначаване на съдии, прокуроти и следователи, като преценката за тяхното наличие е предоставена изцяло на Висшия съдебен съвет, който е и органа по назначаването. Освен това с цитираните по-горе § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /съответно чл. 127а до чл. 127д от Закона за съдебната власт/ са регламентирани и изискванията за обявяване и провеждане на конкурса, който съставлява преюдициална част от процедурата по назначаване на съдии, прокурори и следователи в системата, провежда се от нарочно избрана от Висшия съдебен съвет Конкурсна комисия и приключва със сезирането на Висшия съдебен съвет с предложение по чл. 4 на чл. 127г от Закона за съдебната власт. Следователно "условията и редът за назначаването" на съдии, прокурори и следователи по смисъла на чл. 133 от Конституцията на Република България в цялост, включително тези за конкурса, са уредени в Закона за съдебната власт и не е налице твърдяното в жалбата противоречие с Конституцията,поради което жалбата в тази си част се явява неоснователна.
Доводите по жалбата досежно незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ се свеждат до противоречие на същите с регламентацията по чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 15 от Закона за нормативните актове.
Текстът на чл. 24, ал. 1 от наредбата гласи: "До устен изпит се допускат кандидатите, издържали писмения изпит с оценка не по-малка от 4,50", а този на чл. 28, ал. 3 гласи, че кандидатите, получили на устния изпит оценка, по-малка от среден 3,00, се счита, че не са издържали изпита, и се изключват от класирането. Първата от цитираните разпоредби, визира регламент за продължаване на участието в конкурса - допускане до устен изпит, а втората - за участие в крайното класиране. Тези разпоредби действително са в противоречие с чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като не касаят реда за провеждане на конкурса , а уреждат условия за допускане до устен изпит и участие в класирането и то несъобразени със законовата регламентация на чл. 127г от Закона за съдебната власт. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба "Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит", а съгласно разпоредбата на ал. 3 "Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит", т.е. законът е обвързал провеждането на конкурса и неговото приключване с класиране на кандиратите по бал, който включва комплексна оценка от писмен и устен изпит, поради което елиминирането на кандидатите, с оценка под 4,50 на писмения изпит от участие в устния, който се явява "втората фаза" на конкурса е в противоречие с чл. 127г, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт. В този смисъл се явява незаконосъобразна и разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от наредбата, тъй като същата елиминира от участие в класирането кандидатите, издържали устния изпит с "оценка , по-малка от среден 3,00" и противоречи на визираното в ал. 3 , чл. 127г от Закона за съдебната власт правило за извършване на класирането по бал, който съставлява сбор от оценката от писмения и устния изпит. Независимо че изложеното е достатъчно основание за обявяване незаконосъобразността на чл. 28, ал.3 от наредбата, следва да се отбележи и това, че овластения по чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт орган за издаване на наредбата /Висш съдебен съвет/, с решение №2 по протокол №29 от 23.06.2006 г. е приел решения по спорни въпроси, които следва да се съобразят при изготвяне на окончателния проект на наредбата, между които под № 2 - "да не се допускат до класиране кандидати с оценка "слаб 2 "", което принципно решение не е съобразено при изготвяне на окончателния текст на наредбата, приета с решение № 1 по протокол №30/ 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет.
Предвид изложеното жалбата се явява основателна в частта, с която се атакуват като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от наредбата. Същите са в противоречие с цитираните по-горе законови текстове на чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 12 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като уреждащи материя, извън визираната в Закона за съдебната власт и противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, поради което подлежат на отмяна като незаконосъобразни.
Жалбата в останалата си част, относно незаконосъобразността на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ е неоснователна. Конкретни доводи в тази насока не се сочат. Чл. 27 от наредбата регламентира оценяването на писмените работи от проверяващите по шестобалната система с точност до 0,50, а чл. 28, ал. 1 - оценяването на устния изпит по същия критерий /шестобална система с точност до 0,50/ и нанасяне на оценките в индивидуален протокол на всеки проверяващ. Така уреденото от наредбата оценяване, както на писмените, така и на устните резултати на кандидатите не само, че не противоречи на цитираните по-горе разпоредби на Закона за съдебната власт, но въвежда еднакъв критерий за оценка и гаранция за нейната истинност в полза на кандидата, т.е. гарантира безпристрастността на оценяването и като резултат - класирането на кандидатите. Освен това, въведените с чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет правила за оценяване са в унисон с разпоредбата на чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като касаят именно реда за провеждане на конкурса, по нормирането на който ред, законодателят е предоставил правомощията изрично и изцяло на Висшия съдебен съвет.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира обжалваните разпоредби на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ за незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, а жалбата - уважена, в тази част като основателна. В останалата си част, досежно цялостна незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./, поради противоречие с разпоредбата на чл. 133 от Конституцията на Република България, вкл. и разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд , петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ивайло Петров Симеонов от гр. Русе в останалата й част, срещу разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ и досежно незаконосъобразността на наредбата с чл. 133 от Конституцията на Република България като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване, а в отменителната част подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от датата на обнародването.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлана Йонкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галя Костова
/п/ Надежда Джелепова
/п/ Галина Солакова
/п/ Джузепе Роджери
Г.С.
РЕШЕНИЕ
№ 1637
София, 15.02.2007
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ КОСТОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
при секретар Милка Ангелова и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията ГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело № 11118/2006.
Производството е по чл. 5, т. 2 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд .
Образувано е по жалба на Ивайло Петров Симеонов от гр.Русе срещу разпоредбите на чл.24, ал.1, чл.27, чл.28, ал.1 и чл.28, ал.3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ, бр.61/28.07.2006 г. / .
В жалбата се поддържа незаконосъобразност освен на атакуваните текстове на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал.1 и чл. 28, ал. 3 поради противоречие с императивните изисквания по чл. 12 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 127г от Закона за съдебната власт и на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет в цялост, поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България. Излагат се доводи, че провеждането на конкурс е част от фактическия състав за назначаване на съдии, прокурори и следователи, поради което и с оглед изискването по чл. 133 от Конституцията на Република България, условията и реда за провеждане на конкурса следва да бъдат регламентирани със закон - Закона за съдебната власт, а не с подзаконов нормативен акт, какъвто е атакуваната наредба. Твърди се, че обжалваните конкретни разпоредби на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал.3 от наредбата касаят условията за провеждане на конкурса, а не реда на провеждане на същия, поради което попадат извън овластяването на Висшия съдебен съвет по чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, касаещо издаване на подзаконов нормативен акт само досежно реда за провеждане на конкурса.
Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалният си представител юрк.Митев, излага становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, с оглед изтъкнатите отменителни основания по чл. 12 от Закона за Върховния административен съд, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно прогласения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България основополагащ принцип за законност, Република България е правова държава,която се управлява според Конституцията и законите на страната. От този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата. Гаранция за неговото спазване е регламентираната с чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат права, освен изрично изключените със закон. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати, поради което в интерес на цялото общество е всеки правен субект да може да ги атакува като незаконосъобразни, като противоречащи на правна норма от по-висок ранг. Това е достатъчно основание за наличие на процесуалноправния интерес, респ. допустимостта на жалбата, без да е необходимо обследване на обстоятелствата, сочещи на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права на жалбоподателя. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд, жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. Предвид това жалбата се явява процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
Предмет на жалбата е цялостната незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии,прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./,както и четири конкретни разпоредби от наредбата,а именно: чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал. 3.
Видно от §1 от Заключителните разпоредби на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./, същата е издадена на основание чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, съгласно която разпоредба, в приложимата й редакция, след изм. с бр. 39 от 2006 г. на ДВ "редът за провеждане на конкурсите се определя с наредба на Висшия съдебен съвет". С § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, бр. 39 от 2006 г. на ДВ е регламентирано конкурсното начало при назначаване на съдии, прокурори и следователи в съдебната система, като с § 36 до § 38 са създадени нови разпоредби - чл. 127в, чл. 127г и чл. 127д, регламентиращи основните правила за обявяване и провеждане на конкурса, участие на кандидатите и класиране на същите. Разпоредбата на чл. 127в, ал. 3 от Закона за съдебната власт изрично визира изискванията към кандидатите за участие в конкурса - да отговарят на визираните в чл.126 и чл.127 от Закона за съдебната власт изисквания,а това са именно условията , които следва да са налице за да бъде назначен кандидат за съдия, прокурор или следовател - по ал. 1, т. 1 - 4 на чл. 126 .
С оглед изложеното се явява неоснователен първия довод по жалбата за незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет като цяло,поради противоречие с чл.133 от Конституцията на Република България , тъй като визираните в тази норма на Конституцията "условия и ред за назначаване" на съдии, прокурори и следователи са уредени в Закона за съдебната власт, т.е. този вид отношения са регулирани в унисон с изискването по чл. 133 от Конституцията на Република България - "със закон". Разпоредбите на чл. 126 и 127 от Закона за съдебната власт визират изискванията за назначаване на съдии, прокуроти и следователи, като преценката за тяхното наличие е предоставена изцяло на Висшия съдебен съвет, който е и органа по назначаването. Освен това с цитираните по-горе § 34, 35, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /съответно чл. 127а до чл. 127д от Закона за съдебната власт/ са регламентирани и изискванията за обявяване и провеждане на конкурса, който съставлява преюдициална част от процедурата по назначаване на съдии, прокурори и следователи в системата, провежда се от нарочно избрана от Висшия съдебен съвет Конкурсна комисия и приключва със сезирането на Висшия съдебен съвет с предложение по чл. 4 на чл. 127г от Закона за съдебната власт. Следователно "условията и редът за назначаването" на съдии, прокурори и следователи по смисъла на чл. 133 от Конституцията на Република България в цялост, включително тези за конкурса, са уредени в Закона за съдебната власт и не е налице твърдяното в жалбата противоречие с Конституцията,поради което жалбата в тази си част се явява неоснователна.
Доводите по жалбата досежно незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 27, чл. 28, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ се свеждат до противоречие на същите с регламентацията по чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 15 от Закона за нормативните актове.
Текстът на чл. 24, ал. 1 от наредбата гласи: "До устен изпит се допускат кандидатите, издържали писмения изпит с оценка не по-малка от 4,50", а този на чл. 28, ал. 3 гласи, че кандидатите, получили на устния изпит оценка, по-малка от среден 3,00, се счита, че не са издържали изпита, и се изключват от класирането. Първата от цитираните разпоредби, визира регламент за продължаване на участието в конкурса - допускане до устен изпит, а втората - за участие в крайното класиране. Тези разпоредби действително са в противоречие с чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като не касаят реда за провеждане на конкурса , а уреждат условия за допускане до устен изпит и участие в класирането и то несъобразени със законовата регламентация на чл. 127г от Закона за съдебната власт. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба "Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит", а съгласно разпоредбата на ал. 3 "Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит", т.е. законът е обвързал провеждането на конкурса и неговото приключване с класиране на кандиратите по бал, който включва комплексна оценка от писмен и устен изпит, поради което елиминирането на кандидатите, с оценка под 4,50 на писмения изпит от участие в устния, който се явява "втората фаза" на конкурса е в противоречие с чл. 127г, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт. В този смисъл се явява незаконосъобразна и разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от наредбата, тъй като същата елиминира от участие в класирането кандидатите, издържали устния изпит с "оценка , по-малка от среден 3,00" и противоречи на визираното в ал. 3 , чл. 127г от Закона за съдебната власт правило за извършване на класирането по бал, който съставлява сбор от оценката от писмения и устния изпит. Независимо че изложеното е достатъчно основание за обявяване незаконосъобразността на чл. 28, ал.3 от наредбата, следва да се отбележи и това, че овластения по чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт орган за издаване на наредбата /Висш съдебен съвет/, с решение №2 по протокол №29 от 23.06.2006 г. е приел решения по спорни въпроси, които следва да се съобразят при изготвяне на окончателния проект на наредбата, между които под № 2 - "да не се допускат до класиране кандидати с оценка "слаб 2 "", което принципно решение не е съобразено при изготвяне на окончателния текст на наредбата, приета с решение № 1 по протокол №30/ 28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет.
Предвид изложеното жалбата се явява основателна в частта, с която се атакуват като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от наредбата. Същите са в противоречие с цитираните по-горе законови текстове на чл. 127г и чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 12 и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като уреждащи материя, извън визираната в Закона за съдебната власт и противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, поради което подлежат на отмяна като незаконосъобразни.
Жалбата в останалата си част, относно незаконосъобразността на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ е неоснователна. Конкретни доводи в тази насока не се сочат. Чл. 27 от наредбата регламентира оценяването на писмените работи от проверяващите по шестобалната система с точност до 0,50, а чл. 28, ал. 1 - оценяването на устния изпит по същия критерий /шестобална система с точност до 0,50/ и нанасяне на оценките в индивидуален протокол на всеки проверяващ. Така уреденото от наредбата оценяване, както на писмените, така и на устните резултати на кандидатите не само, че не противоречи на цитираните по-горе разпоредби на Закона за съдебната власт, но въвежда еднакъв критерий за оценка и гаранция за нейната истинност в полза на кандидата, т.е. гарантира безпристрастността на оценяването и като резултат - класирането на кандидатите. Освен това, въведените с чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет правила за оценяване са в унисон с разпоредбата на чл. 127ж, ал. 1 от Закона за съдебната власт, тъй като касаят именно реда за провеждане на конкурса, по нормирането на който ред, законодателят е предоставил правомощията изрично и изцяло на Висшия съдебен съвет.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира обжалваните разпоредби на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ за незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, а жалбата - уважена, в тази част като основателна. В останалата си част, досежно цялостна незаконосъобразност на Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./, поради противоречие с разпоредбата на чл. 133 от Конституцията на Република България, вкл. и разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд , петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ивайло Петров Симеонов от гр. Русе в останалата й част, срещу разпоредбите на чл. 27 и чл. 28, ал. 1 от Наредба №2/28.06.2006 г. на Висшия съдебен съвет относно реда за провеждане на конкурси за съдии, прокурори и следователи /ДВ,бр.61/28.07.2006 г./ и досежно незаконосъобразността на наредбата с чл. 133 от Конституцията на Република България като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване, а в отменителната част подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и влиза в сила от датата на обнародването.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлана Йонкова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галя Костова
/п/ Надежда Джелепова
/п/ Галина Солакова
/п/ Джузепе Роджери
Г.С.
- antoniaaatanasova
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 21 Юли 2004, 00:01
Според мен обявяването на конкурса беше малко прибързано,защото всички са съвсем наясно,че ще бъде приет нов ЗСВ,който ще отмени конкурсното начало за действащи магистрати,а ще остане конкурс само при първоначално влизане в системата. Освен това, всички знаят,че приемането на този закон е приоритет,доколкото ЕК оказва постоянен натиск върху България. И ако погледнем хронологията от последните няколко седмици ще видим,че в първата седмица проекта за нов ЗСВ бе обсъден във ВСС,на следващата мина на обсъждане в МС и веднага бе вкаран в парламента. А правната комисия приоритетно е започнала обсъждането на закона и въпрос на седмица е същия да влезе в пленарна зала. Ако закона бъде приет в края на месец май,респективно влезе в сила след обнародването му в ДВ,и с този нов ЗСВ бъде отменено конкурсното начало за действащи магистрати, по каква логика някой може да провежда конкурс през месец юни за прокурори при районни прокуратури,ако за местата има кандидати от системата??? Просто,няма начин! Така,че най-вероятно ще се изчака приемането на нов ЗСВ и конкурс в този му вид няма да бъде провеждан.
- cherney
- Нов потребител
- Мнения: 6
- Регистриран на: 18 Апр 2007, 12:03
ето линк на който може да се прочете проекта за нов ЗСВ-
http://www.parliament.bg/?page=app&lng= ... w&lid=1862
http://www.parliament.bg/?page=app&lng= ... w&lid=1862
- titin
- Потребител
- Мнения: 109
- Регистриран на: 10 Ное 2005, 15:08
cherney написа: Така,че най-вероятно ще се изчака приемането на нов ЗСВ и конкурс в този му вид няма да бъде провеждан.
Колега, не врярвам това да стане, защото от ВСС не са толкова глупави - те много добре знаят, че с новия ЗВС ще се промени реда за назначаване на магистрати и за да обяват точно сега конкурса (броени дни преди приемането на новия ЗСВ) явно са имали нещо в предвид. Освен това няма основание да не се състои този конкурс, тъй като решеинието на ВСС за провеждането е в съответствие с действащия ЗСВ към момента на вземането му.
- sogio
- Потребител
- Мнения: 264
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 20:42
Ако е възможно нека някой по-опитен участник в подобни конкурси да посочи точния вид на необходимите документи и условията на които трябва да отговарят! Благодаря!
- zosimax
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 17 Яну 2007, 13:57
Избрано от мотивите към проекта на нов ЗСВ
Няма що страхотна независимост от законодателната власт ще има "новия" Инспекторат щом инспекторите му ще се избират от НС. А туй че, чрез един подобен избор щяло да се постигне по-голяма "отчетност пред обществото" е поредното "постижение" на великата българска правна мисъл - ами като толкова ги е грижа за отчетност пред обществото нека последното да избере споменатите г-да инспектори!
Ясно е май, че и този не ще да е последния изцяло нов ЗСВ.
Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Тази структура е независима както от законодателната, така и от изпълнителната власт. ***
Изборът на инспекторите от Народното събрание въвежда баланс и взаимодействие между законодателна и съдебна власт с цел постигане на по-голяма отчетност пред обществото.
Няма що страхотна независимост от законодателната власт ще има "новия" Инспекторат щом инспекторите му ще се избират от НС. А туй че, чрез един подобен избор щяло да се постигне по-голяма "отчетност пред обществото" е поредното "постижение" на великата българска правна мисъл - ами като толкова ги е грижа за отчетност пред обществото нека последното да избере споменатите г-да инспектори!
Ясно е май, че и този не ще да е последния изцяло нов ЗСВ.
- zosimax
- Младши потребител
- Мнения: 53
- Регистриран на: 17 Яну 2007, 13:57
Колеги явно си правим сметки без кръчмар. В дневния ред на заседанието за 25.04.2007г. на ВСС има т. Г) Предложение за изменение на решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 12 от 11 април 2007 г. във връзка с обявените конкурси за назначаване на магистрати.
- gala.
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 18 Апр 2007, 12:32
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 11 госта