- Дата и час: 01 Дек 2024, 03:29 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ТЗ
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
9 мнения
• Страница 1 от 1
ТЗ
При развод съпругът може ли да претендира за дял от Едноличното дружество на съпругата си, която е негов едноличен собственик и управител?
- Angelova-2
Re: ТЗ
Не може! Но виж чл. 29 СК:
Получаване на дял от личното имущество
Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от ВЗЕМАНИЯТА на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
Получаване на дял от личното имущество
Чл. 29. При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от ВЗЕМАНИЯТА на другия съпруг, придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
- gega
Re: ТЗ
Съпругата е учредила и регистрирала ЕООД като негов едноличен собственик и управител по време на брака с лични средства. Това ЕООД е придобило актив - апартамент. В момента съпругът заплашва съпругата си, че ако подаде молба за развод ще й вземе половината от новопридобития, макар и на името на дружеството, апартамент. Благодаря ви.
- Angelova-2
Re: ТЗ
Тук има нещо като любовен триъгълник с участието на три лица : съпруг, съпруга и юридическо лице -ЕООД. Та ако първите две лица разтрогват отношенията си, какво го засяга това обстоятелство третото лице? То си е самостоятелно лице.
Има тълкувателно решение според което имуществото на ЕТ е извън семейната имуществена общност и принадлежи само на физическото лице, което е ЕТ. Е, щом това важи за ЕТ, защо да не важи за ЕООД?
Та празни приказки са на съпруга, че ще вземе 1/2 от ЕООД-то. Че тогава това ЕООД ще стане ООД. Интересно по кой член на ТЗ?
Има тълкувателно решение според което имуществото на ЕТ е извън семейната имуществена общност и принадлежи само на физическото лице, което е ЕТ. Е, щом това важи за ЕТ, защо да не важи за ЕООД?
Та празни приказки са на съпруга, че ще вземе 1/2 от ЕООД-то. Че тогава това ЕООД ще стане ООД. Интересно по кой член на ТЗ?
- лунатик
Re: ТЗ
Кристиан Таков
НЯКОИ АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОТИВОРЕЧИЯТА
МЕЖДУ ИНСТИТУТА НА СЪПРУЖЕСКАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ И
ДУХА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО СЛЕД 1989 ГОДИНА
http://www.geocities.com/christian_tako ... es/SIO.htm
.3.15. дялови участия
Под дялови участия тук се разбират членствените правоотношенния в събирателно, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции (когато съпругът е комплементар), кооперация и жилищностроителна кооперация. Въпросът за собствеността върху акции бе разгледан в т. 4.3.12. и 4.3.13.
а) Дяловите участия в дружествата по Търговския закон не са СИО. Аргументацията за това твърдение се извлича не само от това, че те не са изрично посочени в нормата на чл. 19 СК като СИО, но и от отсъствието на каквито й да е правила в самия ТЗ относно тяхното управление с участието на другия съпруг, които биха били наложителни, ако тези дялови участия бяха мислени като СИО. Нещо повече: ако членствените правоотношения в споменатите търговски дружества биха били общи, това би било едно твърде съществено предпочитание на интересите на брачния институт пред интересите на търговския оборот[41], което съвременното българско общество няма икономическа възможност да си позволява.
НЯКОИ АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОТИВОРЕЧИЯТА
МЕЖДУ ИНСТИТУТА НА СЪПРУЖЕСКАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ И
ДУХА НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО СЛЕД 1989 ГОДИНА
http://www.geocities.com/christian_tako ... es/SIO.htm
.3.15. дялови участия
Под дялови участия тук се разбират членствените правоотношенния в събирателно, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, командитно дружество с акции (когато съпругът е комплементар), кооперация и жилищностроителна кооперация. Въпросът за собствеността върху акции бе разгледан в т. 4.3.12. и 4.3.13.
а) Дяловите участия в дружествата по Търговския закон не са СИО. Аргументацията за това твърдение се извлича не само от това, че те не са изрично посочени в нормата на чл. 19 СК като СИО, но и от отсъствието на каквито й да е правила в самия ТЗ относно тяхното управление с участието на другия съпруг, които биха били наложителни, ако тези дялови участия бяха мислени като СИО. Нещо повече: ако членствените правоотношения в споменатите търговски дружества биха били общи, това би било едно твърде съществено предпочитание на интересите на брачния институт пред интересите на търговския оборот[41], което съвременното българско общество няма икономическа възможност да си позволява.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: ТЗ
Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Борислав Белазелков
Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему. Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения - съпругът на едноличния търговец или на съдружник в събирателно дружество, в дружество с ограничена отговорност или в командитно дружество разполага с иск за част от стойността на вещите или за дял от вземанията в предприятието на първия или от стойността на дяловете или част от ликвидационния дял. Съпругът-едноличен търговец има иск по чл. 28, ал. 3 СК от търговската дейност, когато приносът му за съпружеската имуществена общност превишава значително приноса на другия съпруг.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:
1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.
а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;
б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият съпруг;
в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;
г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК.
2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация, лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
1. Логическото и систематическо тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговско предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност, е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност.
От разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на прехвърляне не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (например отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговска сделка се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ според която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице по отношение на това прехвърляне, поради което е неприложимо изискването на чл. 22, ал. 3, 4 и 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.
Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 ТЗ налагат следните изводи:
- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество;
- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.
В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от съпружеската имуществена общност.
Търговският закон в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.
Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите на съпруга-едноличен търговец, за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи - съпружеска имуществена общност - чл. 389а до 389д ГПК. Взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличен търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му.
Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопански риск, който носи едноличният търговец. На съпруга-нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът-нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчнооблагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така според Закона за счетоводството. съпругът-нетърговец няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.
Семейните кодекси от 1968 и 1985 г. са приети при различни от сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода 1968 - 1989 г. търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършена. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се говори за упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действащите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.
Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване на нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.
Изложеното позволява ад се формулира следният извод: Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и "г" следва да се отговори: а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо при сключването на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът-нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.
в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец зависи дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност.
г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи и децата и работа в домакинството.
2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при определянето на дела на съпруга-нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.
3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дяловото участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.
Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед на личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът-нетитуляр не може да претендира дял от акция или отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.
По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност.
в) Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност.
г) По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.
2. Допустим е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК.
Съпругът, който претендира част то стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.
Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему. Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за неговите задължения - съпругът на едноличния търговец или на съдружник в събирателно дружество, в дружество с ограничена отговорност или в командитно дружество разполага с иск за част от стойността на вещите или за дял от вземанията в предприятието на първия или от стойността на дяловете или част от ликвидационния дял. Съпругът-едноличен търговец има иск по чл. 28, ал. 3 СК от търговската дейност, когато приносът му за съпружеската имуществена общност превишава значително приноса на другия съпруг.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 88 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската колегия да постанови тълкувателно решение по следните спорни въпроси:
1. Придобитото в резултат на търговска дейност на едноличния търговец изключва ли презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл. 19, ал. 3 СК и съответно по отношение на движимите вещи, недвижимите имоти, правата върху вещи и паричните влогове, придобити в резултат на осъществяване на тази дейност, възниква ли съпружеска имуществена общност.
а) какъв е статутът на имотите, придобити чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда от едноличния търговец и необходимо ли е съгласие на неговия съпруг, когато предварителният договор е сключен само от едноличния търговец, а суперфицията е учредена и реализирана по време на брака, но с оглед осъществяване на търговска дейност;
б) за поетите от едноличния търговец задължения във връзка с търговската дейност отговаря ли съгласно чл. 25, ал. 2 СК солидарно и другият съпруг;
в) при реинвестиране от едноличния търговец на доходи от търговската дейност във вещи, права върху вещи и влогове, включени в предприятието му, върху тях възниква ли съпружеска имуществена общност;
г) придобитото в резултат на търговска дейност има ли значение за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност по чл. 28, ал. 3 СК.
2. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите и вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Допустим ли е иск по чл. 29 СК от съпруга на съдружник в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно или събирателно дружество за част от дела, акциите или вноската на участника в тези търговски дружества.
Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. За да поиска такава регистрация, лицето трябва да отговаря на изискванията за търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.
1. Логическото и систематическо тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 15, ал. 1 ТЗ търговско предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност, е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност.
От разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ по аргумент на по-силното основание следва, че съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо, когато предмет на прехвърляне не е цялото предприятие, а само негов отделен елемент (например отделни машини и съоръжения или определен недвижим имот). Основно съображение за посочената правна уредба е целената сигурност и предвидимост в търговския оборот. Те биха били силно застрашени, ако валидността на търговска сделка се постави в зависимост от съгласието на другия съпруг. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ТЗ според която прехвърлянето на предприятието се вписва в търговския регистър само по партидата на отчуждителя и на правоприемника. Съпругът-нетърговец е трето лице по отношение на това прехвърляне, поради което е неприложимо изискването на чл. 22, ал. 3, 4 и 5 СК относно валидността на сключваните сделки във връзка с осъществяваната от едноличния търговец търговска дейност.
Граматическото и логическото тълкуване на чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 ТЗ налагат следните изводи:
- предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество;
- в предприятието на едноличния търговец могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Това е уредена от закона възможност, а не императивно изискване спрямо едноличния търговец, когато той е в брак.
В подкрепа на разбирането, че предприятието на едноличния търговец е обособено от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност, е и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ, според която наследниците на едноличния търговец могат да поемат предприятието. Законът има предвид, че съпругът-нетърговец, който се включва в кръга на законните наследници, ще поеме за управление нещо, което е извън и отделно от съпружеската имуществена общност.
Търговският закон в чл. 58 не предвижда вписване в търговския регистър по партидата на едноличния търговец на обстоятелството, че той е в брак. Ако съпружеската имуществена общност би била противопоставима на трети лица, претендиращи права срещу едноличния търговец, това обстоятелство би подлежало на вписване.
Съпружеската имуществена общност е непротивопоставима на кредиторите на съпруга-едноличен търговец, за разлика от уредените в ГПК особени правила за изпълнение на вземане срещу един от съпрузите, насочено върху вещи - съпружеска имуществена общност - чл. 389а до 389д ГПК. Взискателят, насочващ изпълнението върху вещ - съпружеска имуществена общност, може да бъде кредитор на едноличен търговец. В този случай едноличният търговец ще отговаря както с цялото си лично имущество и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, извън търговското предприятие, така и с цялото имущество - съпружеска имуществена общност, което е включено в предприятието му.
Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопански риск, който носи едноличният търговец. На съпруга-нетърговец се заплаща съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и съответно съпругът-нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчнооблагателен субект по Закона за облагане доходите на физическите лица. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи. Също така според Закона за счетоводството. съпругът-нетърговец няма дял в резултата и разпределението на реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.
Семейните кодекси от 1968 и 1985 г. са приети при различни от сегашните обществено-икономически условия - липса на свободен пазар. В периода 1968 - 1989 г. търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършена. Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи, че не случайно в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. се говори за упражняване на занятие", а в чл. 20, ал. 2 СК от 1985 г. се употребява формулировката "упражняване на професия". И двете разпоредби нямат и не са могли да имат предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действащите към момента на приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги, производство и търговия на дребно.
Режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване на нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие. Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК.
Изложеното позволява ад се формулира следният извод: Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
С оглед това разрешение на поставените въпроси в б. "а", "б", "в" и "г" следва да се отговори: а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо при сключването на предварителен договор, тъй като съпружеската имуществена общност е изключена. Съпругът-нетърговец не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съгласно чл. 25, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Законодателят въвежда императивно това правило, тъй като съгласно чл. 18 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Ако съпругът едноличен търговец поеме задължение във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно. За поетите задължения отговаря само едноличният търговец с цялото имущество, включено в търговското предприятие, с личното си имущество (без несеквестируемото) и половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в търговското предприятие.
в) При реинвестиране от едноличния търговец на доходи в търговското предприятие, предвид неговата обособеност, върху придобитото не възниква съпружеска имуществена общност. Единствено от волята на едноличния търговец зависи дали да реинвестира реализираните от търговската си дейност доходи в търговското предприятие или да ги вложи в придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност.
г) Възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи и децата и работа в домакинството.
2. С иска по чл. 29 СК единият съпруг може да претендира част от стойността на вещите за упражняване на професия или дял от имуществото на другия съпруг, което е негова лична собственост и поради това е изключено от съпружеската имуществена общност. Няма пречка този иск да бъде предявен и за част от стойността на вещи и права върху вещи и за дял от вземания, включени в търговското предприятие. При наличието на съответните предпоставки същият иск може да бъде предявен както по време на брака, така и след прекратяването му с развод. Вещите, правата върху вещи и вземанията обаче трябва да са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, като при определянето на дела на съпруга-нетърговец следва да се отчита стойността на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактическите отношения, когато те могат да бъдат оценени.
3. Дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл. 29 СК само за част от стойността на дяловото участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й.
Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед на личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът-нетитуляр не може да претендира дял от акция или отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобиването, а стойността на акцията - към момента на определянето й.
По изложените съображения ОСГК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1. Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие.
а) Имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на едноличния търговец. Съгласието на съпруга-нетърговец не е необходимо при сключване на предварителен договор и той не е легитимиран като страна в производството по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
б) Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност.
в) Придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност.
г) По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството.
2. Допустим е иск по чл. 29 СК от съпруга на едноличния търговец за част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в неговото предприятие.
3. Съпругът, който претендира част от стойността на дялово участие или част от ликвидационния дял в събирателно, командитно или с ограничена отговорност дружество, може да предяви иск по чл. 29 СК.
Съпругът, който претендира част то стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.
- донна2
9 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта