Дознател

[REVOLUTION]

Да, ама понеже разпоредбата, която забранява-" не може да дава в присъствие на адвокат"-, я няма от две години и половина, но за сметка на нея няма друга, която ИЗРИЧНО да казва- "може да дава в присъствието на адвокат", става така практически- може, ама може и да не може.И по тая причина разпитът на свидетел, който иска адвокат, се превръща в цирк, след който в отношенията между дознател и адвокат, най-често възниква дълбоко и непоправимо разстройство/ по тая причина, аз съзнателно избягвам да участвам в него/.

Е , да де ама нали има мотиви това решение.Казано , е че (2) противоречи на определени разпоредби.Щом противоречи , значи последните допускат обратното.Какво е обратното на отменената разпоредба.Странно , защо трябва всяко действие да е изрично и буквално записано в кодекса.Все пак това не е инструкция…Който каквото иска да мисли и смята , не съм привърженик на конфликтно-следствената теория за нак.процес и я смятам за много вредна.К и НПК за мен са достатъчно ясни.Има и решение на Върховния Административен Съд в този смисъл , повече незнам какво трябва??

[kpavlova]

К и НПК за мен са достатъчно ясни.Има и решение на Върховния Административен Съд в този смисъл , повече незнам какво трябва??

Ами, сигурно нова разпоредба в Инструкцията

[REVOLUTION]

К и НПК за мен са достатъчно ясни.Има и решение на Върховния Административен Съд в този смисъл , повече незнам какво трябва??

Ами, сигурно нова разпоредба в Инструкцията

Ами тогава защо трябва дознателите да са юристи.Да издадат за всяко действие в НПК инструкции и шапка на тояга!!

[kpavlova]

Трябва да са си юристи, и е добре, че са си такива.Че преди - във времето, когато не бяха, имаше комични ефекти, да не завидиш на прокурора, дето ще го поддържа обвинението. Само дето не знам защо законодателят с такова недоверие се отнася към юридическото им качество сега.И честно казано, не им завиждам за това перманентно докладване някому за нещо, като са и в служебна зависимост поне от собствения си началник, при все, че си орган, не какъв да е, а разследващ орган.Полицаят може да задържа по ЗМВР, а дознателят сам не може, и за 24 часа не може/по НПК/.Получава се в полицията сигнал за извършено престъпление, но дознателят не може нито да извърши проверка, нито може да разпореди на полицейски орган да я извърши/ по ЗСВ/И "сигналът" трябва да иде до прокуратура.Дали е вярно практическо разрешение?Пишат заключение след приключване на разследването, но какви правни последици има този акт, правен акт ли е въобще?Превърнати са в орган без вътрешно убеждение.Трудно се работи така.Съвсем излезнах от темата

[REVOLUTION]

Трябва да са си юристи, и е добре, че са си такива.

Съгласен съм.Ако сега възникват такива глупави противоречия , дори между колеги , какви ли щеше да е ако престъпленията се разследваха от оперативните(както е в САЩ-детективите.) при чистото полицейско разследване.Междодругото , такива версии вече битуват неофициално , имаше даже тема , в която дознатели са принуждавани да подписват протоколи за разпит , извършвани от оперативни полицай(може би на такива не е желателно да присъства адвокат и затова да има такова ревностно недопускане и на мисълта дори , адвоката да участва на разпита!).Системата е сбъркана според мен.Не може хем да си полицай , хем разследващ орган.Хем да си служебно подчинен на шефа си , хем процесуално на прокурора , хем да вземаш решения по вътрешно убеждение.Много трудно!

[herostat]

...а то добре, че сега нема комични ефекти...виж темата "Само за дознатели" да видиш какъв хитроумен начин са измислили дознателите да си "вържат гащите"...

http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=23801&highlight=

http://s2.bg.gladiatus.com/game/c.php?uid=38178

[kpavlova]

Търпеливо я изчетох темата. Изумителна декларация на близките , наистина, както и маловажния ли, беше, или там малозначителен случай...но някой от пишещите е написал:
"Това е разпореждане на окръжния прокурор на среща на прокурорите от ОП, районните прокурори и дознателите, проведена преди година и половина и оттогава се практикува.
Вече имаше няколко случая на подадени сигнали от родственици на самоубили се до Военноокръжна прокуратура и всички следствени дела образувани във военна прокуратура бяха прекратени, след като по делата бяха разпитани дознатели и полицейски служители, както и деклараторите.
Изобщо не ми е ясно какво Ви учудва - въпреки изричното становище на деж. п-рор от ОП да не се образува дознание по 115, се събират достатъчно факти и обстоятелства, че няма престъпление от ОХ и се изпращат на същата ОП, която прекратява преписката. Кое е странното?! Напротив , похвално е, че се презастраховат досъдебните и правоохранителни органи!
Абе явно не дознател я е измислил "връзката за гащите" в тая застрахователна и презастрахователна деятелност .И понеже дознателят не образува, не повдига, не решава кога да предявява сам, връзката ще да трябва за прокурора.А тая смехотворна декларация- каква стойност има.За нак.процес и вътре в него - никаква, и с нея , и без нея има ли престъпление, има какво да се разследва.Но- по Закона за здравето, ако лицето е имало неблагоразумието да почине вън от лечебно заведение, аутопсията / не мед.експертиза/ не е задължителна, освен ако близките не пожелаят такава да се извърши.С тази декларация те могат единствено и само да декларират нежеланието си аутопсия да се извършва, по Закона за здравето, а това опира до друга отговорност май, не на "правоохранителен" орган, и то само ако не трябва да се извършва СМЕ.
А за нак.процес- понеже има труп, като причината да е в това състояние не е изяснена, явно има данни, някакви.Те може да не са достатъчно, не е необходимо и да са.Това е разликата между формалното- с пост.образуване- и неформалното образуване- с действията по разследване от определен вид.Въпрос на "известна неотложност " е.Щом си има оглед, фактически изтекъл, делото е образувано и не виждам вече какво се отказва или какво се пита- да се образува ли, щом този неформален акт за образуване, по силата на закона, за който прокурора е уведомен, е извършен.Връщане назад няма.Как ги разбрахме следите от насилие или липсата на такива- без оглед.А оглед по смисъла на чл.212, ал.2 може да е и оглед на труп, и оглед на живо лице, мисля понятието да е по-родово- огледът е на помещения, предмети, лица, и на труп.И изобщо да живее формалното начало при неформалните правила на разследване!
Къде отидох с таз тема Ама ме заинтригуваха декларациите по 115 А и нали съм си подробна Край.

[Gabi1]

Май се повтарям, ама това образуване по чл.115 за всеки, починал извън дома си или самотно живущ, си е пълно безумие!!! След поредния подобен оглед в петък вечер мисля, че имам пълното право да го кажа. Съвсем на гробари ни обърнаха! И направо завиждам на тези, дето са си решили проблема с тези декларации. При нас не става.....

[kpavlova]

Май се повтарям, ама това образуване по чл.115 за всеки, починал извън дома си или самотно живущ, си е пълно безумие!!! След поредния подобен оглед в петък вечер мисля, че имам пълното право да го кажа. Съвсем на гробари ни обърнаха! И направо завиждам на тези, дето са си решили проблема с тези декларации. При нас не става.....

Ами объркана ни е държавата, за това Ви съчуствам.Проблемът е и на здравеопазването- всъщност тук вече здраве не пазим, но грижата си е пак медицинска- за човека, да дойде личен лекар и да установи причината за смъртта, а ако човекът си няма лекар- трябва да се уреди механизъм, подобно на спешната помощ...Но декларациите няма да оправят нещата. Където те - нещата - са си наред, това не се дължи на декларациите.А ако не са наред - с никакви декларации не се оправят.

[RinTimTim]

Съгласен съм.Ако сега възникват такива глупави противоречия , дори между колеги , какви ли щеше да е ако престъпленията се разследваха от оперативните(както е в САЩ-детективите.) при чистото полицейско разследване.Междодругото , такива версии вече битуват неофициално , имаше даже тема , в която дознатели са принуждавани да подписват протоколи за разпит , извършвани от оперативни полицай(може би на такива не е желателно да присъства адвокат и затова да има такова ревностно недопускане и на мисълта дори , адвоката да участва на разпита!).Системата е сбъркана според мен.Не може хем да си полицай , хем разследващ орган.Хем да си служебно подчинен на шефа си , хем процесуално на прокурора , хем да вземаш решения по вътрешно убеждение.Много трудно!

Да, системата е объркана, но на съвсем друго ниво.

Разследването трябва да е дотолкова формална дейност, доколкото формализмът да служи като гаранция за защитата на правата на гражданите, които участват в процеса. Иначе разследването си е практическа дейност. Кое е по-важно за разследването - да знаеш как да направиш огледа - за какво да търсиш, къде да го търсиш или да можеш да напишеш един юридически напълно издържан протокол. И най-добрият юрист да си, какво от това, като не можеш да обработиш местопроизшествие. Или примерно икономическите престъпления - какво разбира един юрист примерно от счетоводство и какъв човек би свършил по-добра работа за разследването на едно такова престъпление...

У нас формализмът при провеждане на разследването е доведен до някакви уродливи форми - поемни лица, разпити пред съдия, искания за срокове, прецизирани обвинения още от досъдебната фаза и т.н., и т.н. дивотии, каквито ги няма никъде. В САЩ и къде ли не другаде полицията прави разследването, защото разследването не е формално, прави се на улицата, не се прави по кабинетите. Кабинетният човек на разследването би трябвало да бъде прокурорът, а не разследващият - съберете му доказателствата, които иска, пък той ще си им направи правната оценка и съобразно със събраното ще реши ще праща ли делото на съд или какво ще се случва. У нас разследващият пише искания за срокове и дебне да не изтече нещо с някой и друг ден, търчи да докладва привличания, щото видиш ли трябвало още от самото начало обвинението да бъде с буквичките и предложенийцата, пише никому ненужни заключителни, ами кога да разследва тоя човек.

[kpavlova]

Това, за което говорите,прилича на съвсем друг тип досъдебно производство, несъвместимо с настоящия конституционен ред.То е полицейско разследване.Като разследващите могат да бъдат свидетели в съдебното производство, свидетели на прокурора, който поддържа обвинението.
Съгласна съм,че у настоящото досъдебно поризводство формализмът е стигнал до безмозъчност.До степен да забравим какво разследваме, важното е да го разследваме в срок и с надлежната санкция.

[REVOLUTION]

Съгласен съм.Ако сега възникват такива глупави противоречия , дори между колеги , какви ли щеше да е ако престъпленията се разследваха от оперативните(както е в САЩ-детективите.) при чистото полицейско разследване.Междодругото , такива версии вече битуват неофициално , имаше даже тема , в която дознатели са принуждавани да подписват протоколи за разпит , извършвани от оперативни полицай(може би на такива не е желателно да присъства адвокат и затова да има такова ревностно недопускане и на мисълта дори , адвоката да участва на разпита!).Системата е сбъркана според мен.Не може хем да си полицай , хем разследващ орган.Хем да си служебно подчинен на шефа си , хем процесуално на прокурора , хем да вземаш решения по вътрешно убеждение.Много трудно!

Да, системата е объркана, но на съвсем друго ниво.

Разследването трябва да е дотолкова формална дейност, доколкото формализмът да служи като гаранция за защитата на правата на гражданите, които участват в процеса. Иначе разследването си е практическа дейност. Кое е по-важно за разследването - да знаеш как да направиш огледа - за какво да търсиш, къде да го търсиш или да можеш да напишеш един юридически напълно издържан протокол. И най-добрият юрист да си, какво от това, като не можеш да обработиш местопроизшествие. Или примерно икономическите престъпления - какво разбира един юрист примерно от счетоводство и какъв човек би свършил по-добра работа за разследването на едно такова престъпление...

У нас формализмът при провеждане на разследването е доведен до някакви уродливи форми - поемни лица, разпити пред съдия, искания за срокове, прецизирани обвинения още от досъдебната фаза и т.н., и т.н. дивотии, каквито ги няма никъде. В САЩ и къде ли не другаде полицията прави разследването, защото разследването не е формално, прави се на улицата, не се прави по кабинетите. Кабинетният човек на разследването би трябвало да бъде прокурорът, а не разследващият - съберете му доказателствата, които иска, пък той ще си им направи правната оценка и съобразно със събраното ще реши ще праща ли делото на съд или какво ще се случва. У нас разследващият пише искания за срокове и дебне да не изтече нещо с някой и друг ден, търчи да докладва привличания, щото видиш ли трябвало още от самото начало обвинението да бъде с буквичките и предложенийцата, пише никому ненужни заключителни, ами кога да разследва тоя човек.

Колега , RinTimTim напълно съм съгласен с вас.Точно това е и моята идея.Ако искаме да имаме полицейско разлседване-нека да е полицейско , така както го описвате.Сега , просто заменихме следователите с дознатели , не се промени философията на разследването , напротив усложни се взаимодеиствието между разследващите органи-за което писах по-горе!

[RinTimTim]

То е полицейско разследване.

Ами нали 'препоръките' на ЕС бяха разследването да мине в полицията. А ние направихме, както е посочил и Революшън, следователите ги направихме прокурори, пренасочихме компетентността към дознанието и хоп отиде разследването в полицията. Всичко е точно, препоръките са изпълнени.

Същевременно всичките европейски експерти, които работиха по новия НПК и уж ги бяха довели да се вслушват в мнението им, се хванаха за главите като видяха какъв изрод се пръкна накрая.

Пък сега ще връщаме текстове, щото следователите взимали заплати, пък стояли без работа.

А дали ще са следователи, дознатели, оперативни, извънземни, както и да ги наричаме, разследването ще си е същото, докато не се изгради изцяло нова концепция, на която да почива уредбата му. Просто с тоя формализъм не става, не го ли разбират това тия хора.

Защо ли имам чувството, че това новото двайсе, което се гласи сега уж за разтоварване на системата - "простъпки" и не знам какво си, ще ни вкара в още по-голяма беля, ама да видим...

[kpavlova]

Имам предвид "полицейско разследване", присъщо на англосаксонския тип системи- на каквото приличаше полицеското производство по стария НПК, с уличените лица и без повдигане на обвинение.Процес, в който липсва изобщо досъдебна фаза.
Винаги, когато престъпността нараства, изпълнителната власт иска повече права (и преди всичко — възможност за извънпроцесуално събиране на „доказателства"), за да се справи с престъпността.
Чак да изчезва досъдебната фаза не е нужно.Сегашният НПК обявява съдебната фаза за централна, но формализира нецентралната.Тя е тромава.Ако сравняваме нещата с отменения НПК, преди доста и от реформите му, има напредък.Времето на безконечна размяна на кореспонденция между следствие и прокуратура, постановления с безброй повтарящи се указания, възражения на водещия разследването срещу тях, изпращане на делото на прокурора с мнение " за връщане", безброй "връщания" от съда...отмина.Е, имам още две - три дела с протекли 7- до 9 години досъдебни производства.Сега времената са малко по-добри.Но глупостите с кратките преклузивни срокове, санкциите на прокурора за повдигане на обвинение, безкончените доклади ... трябва да се махнат.Или поне - да са напълно деформализирани.Практиката по ЕК счита за обвинение официалното уведомление от компетентен държавен орган, в което се съдържа твърдение, че е извършено престъпление, други изисквания не поставя.Като сме му сложили резолюция на прокурора, да вземем и подпис и на съдия да му сложим на това постановление за привличане, че да довършим кръга.
И на всяка цена трябва да се разкара задължението дознателят да пише мнение накрая. Това не е правен акт, той няма правни последици.И някак си трябва да се отчете различната натовареност на дознателите и прокуратурата в различните съдебни райони.А дознателите трябва да могат да задържат за 24 часа, вместо да се правят полицейски задържания по всевъзможни шиканьозни поводи и начини...А СРС-тата, ... по-добре да не говоря за тях, и без това сигурно оглавяваме европейската класация по брой издадени разрешения на глава от пълнолетното население.Сигурно 5 процента се използват в процеса. Мерките за проц.принуда са "евроадекватни" - в общи линии.Само някой трябва да измисли как точно се прилага мярката "забрана за доближаване на пострадалия"- защото тази мярка няма основания, няма санкции, а май няма и съдържание.Защото "непосредствеността може да се мери в сантиметри, а и в метри.
Проекта за изменение на НПК е козметичен, да, оправили са сроковете след възобновяване на спряно дело, отмяна на прекратяването и на спирането от съда.Намерили са работа на следствието, след като го поунищожиха- за каквото е останало от него/ сега ще почнат да не достигат следователи/.Изхвърлили са гражданските лица от МВР от подсъдността на военните съдилища и следствие..., те и без това много работа имат/ е , последната седмица го опровергава/.Естествено , трябвало е да се погрижат и служителите на ДАНС кой ще ги разследва, и да не е случаен органа, че е страшно - и дотам.
А новият НК - дано поразтовари и съда от глупости, но не вярвам да разтовари досъдебната фаза.

[Trapped]

Поредна недоумица:

Призовават ме на другия край на България за да свидетелствам по чл. 216. Дознателката-темерутка отказа разпит по делегация, един вид на софиянеца Вуте да му е зле. За делегация я молихме както аз, така и колежка-дознател от 1 РПУ София /от форума/, която се отзова на моята несполука.

Пълномощник бях на Глобул по договор за наем с цел разполагане на антена в нива във Варненска област. Сключихме договора със собственика, а арендополучателят, който сее по нивата даде съгласие с декларация. Впоследствие, на друга фирма е възложен самия строеж на антената и при монтажа е "утъпкана" някаква част /предполагам става въпрос за 10-12 кв. м. максимум/ посев.

Образувано е досъдебно производство. Сега заради тия 10 квадрата посев, аз ще бия два дни път, ще спя по хотели, ще горя нафта...Дознателката ще си взима заплатата и ще се казва, че работи. Моите разходи ще се покрият от бюджета им, ама някой друг път...

Не мога да го разбера това. Някой добре се изрази, че това е "уродлива" работа. На мен ми се вижда нормално да не се образува ДП в тоя случай, пострадалите да си търсят правата по гражданскоправен път, а и чл. 9, ал. 2...

[mishi_83]

Само някой трябва да измисли как точно се прилага мярката "забрана за доближаване на пострадалия"- защото тази мярка няма основания, няма санкции, а май няма и съдържание.Защото "непосредствеността може да се мери в сантиметри, а и в метри.

Малко извън темата, но и аз съм размишлявал по отношение на тази мярка за процесуална принуда. Стигнах до извода, че няма пречка съдът да забрани да обвиняемия да го доближава, та дори и да се касае за определени метри, а също така и да доближава определени места, в които свидетелят пребивава продължително - примерно жилище, месторабота и т.н. Правя някаква аналогия с една от факултативните мерки на пробацията, въпреки че съм с ясното съзнание, че би следвало тези въпроси да се уредят законодателно.
Колкото до санкцията аз неиното неизпълнение - чл. 296, ал. 1 НК ако съдим по корективното тълкуване на ВС, че под "съдебно решение" във въпросната разпоредба следва да се разбира всеки съдебен акт (един от многото абсурди нашите върховни съдии) т.е. терминът е родов (обобщителен).

[kpavlova]

Само някой трябва да измисли как точно се прилага мярката "забрана за доближаване на пострадалия"- защото тази мярка няма основания, няма санкции, а май няма и съдържание.Защото "непосредствеността може да се мери в сантиметри, а и в метри.

Малко извън темата, но и аз съм размишлявал по отношение на тази мярка за процесуална принуда. Стигнах до извода, че няма пречка съдът да забрани да обвиняемия да го доближава, та дори и да се касае за определени метри, а също така и да доближава определени места, в които свидетелят пребивава продължително - примерно жилище, месторабота и т.н. Правя някаква аналогия с една от факултативните мерки на пробацията, въпреки че съм с ясното съзнание, че би следвало тези въпроси да се уредят законодателно.
Колкото до санкцията аз неиното неизпълнение - чл. 296, ал. 1 НК ако съдим по корективното тълкуване на ВС, че под "съдебно решение" във въпросната разпоредба следва да се разбира всеки съдебен акт (един от многото абсурди нашите върховни съдии) т.е. терминът е родов (обобщителен).

Здравейте, И аз извън темата Там откъдето сме реципирали "ограничителната заповед" има по -ясна дефиниция - да не доближава пострадалия на повече от 100 м, да не влиза в дома му, да не посещава местоработата му...Санкцията - нарушението е престъпление,наказуемо с глоба и ЛС , мисля до 1г или пък беше 1г.Не помня какво съм чела вече- старост, нерадост .Вкл.нарушаването на забраната е основание за незабавен арест, без санкция на съдия.Е, до там няма нужда да стигаме, но поне да се предвиди някаква отговорност, вкл. и наказателна.Би било ефикасно средство и за борба с домашното насилие.А не е зле да се предвиди и възможност за задочно постановяване, без обв. ? Сега може само глоба по ЗСВ , чл.405, ако някой все пак се осмели да дефинира съдържанието в метри и пространство на мярката в диспозитив ан определение.Макар, че 405 откъм процедура е малко лаконичен?
Не може по аналогия мерките на проц.отговорност по 66 да се отнесат и за забраната за доближаване.
Ако се прибягва до 296, и се разширява до там съдържанието на текста, означава,че и невнасянето на гаранцията, отклонение от домашен арест ...., наложени с определение на съд, да е такова престъпление.В практиката по 296, безкрайно обемистата , ВКС приема да е само СР, което се ползва със СПН?Така беше и за 293 а до изменението. До 2006 в 293 а пишеше СР, но в посл.заради несъдебните ИО по отм.ГПК, добавиха съдебен акт, респ.да може и определение за издаване на ИЛ, така, че да се даде защита и на общ.отношения по удовлетворение на кредиторите по несъдебни основания.Не знам всъщност на този ювелирен текст дали мястото му е в престъпления против правосъдието или трябва да е против кредиторите, както е формулулирано деянието?
При пробацията, която е единно наказание, огр.на свободното придвижване е дефинирано като параметри от НК и ЗИН, като с присъдата то само се конкретизира "пространствено".
Тъй че като цяло - в този й вид - обречена на неприлагане мярка ?

[mishi_83]

Здравейте, И аз извън темата Там откъдето сме реципирали "ограничителната заповед" има по -ясна дефиниция - да не доближава пострадалия на повече от 100 м, да не влиза в дома му, да не посещава местоработата му...Санкцията - нарушението е престъпление,наказуемо с глоба и ЛС , мисля до 1г или пък беше 1г.Не помня какво съм чела вече- старост, нерадост .Вкл.нарушаването на забраната е основание за незабавен арест, без санкция на съдия.Е, до там няма нужда да стигаме, но поне да се предвиди някаква отговорност, вкл. и наказателна.Би било ефикасно средство и за борба с домашното насилие.А не е зле да се предвиди и възможност за задочно постановяване, без обв. ? Сега може само глоба по ЗСВ , чл.405, ако някой все пак се осмели да дефинира съдържанието в метри и пространство на мярката в диспозитив ан определение.Макар, че 405 откъм процедура е малко лаконичен?
Не може по аналогия мерките на проц.отговорност по 66 да се отнесат и за забраната за доближаване.
Ако се прибягва до 296, и се разширява до там съдържанието на текста, означава,че и невнасянето на гаранцията, отклонение от домашен арест ...., наложени с определение на съд, да е такова престъпление.В практиката по 296, безкрайно обемистата , ВКС приема да е само СР, което се ползва със СПН?Така беше и за 293 а до изменението. До 2006 в 293 а пишеше СР, но в посл.заради несъдебните ИО по отм.ГПК, добавиха съдебен акт, респ.да може и определение за издаване на ИЛ, така, че да се даде защита и на общ.отношения по удовлетворение на кредиторите по несъдебни основания.Не знам всъщност на този ювелирен текст дали мястото му е в престъпления против правосъдието или трябва да е против кредиторите, както е формулулирано деянието?
При пробацията, която е единно наказание, огр.на свободното придвижване е дефинирано като параметри от НК и ЗИН, като с присъдата то само се конкретизира "пространствено".
Тъй че като цяло - в този й вид - обречена на неприлагане мярка ?

Чак сега видях отговора ти
Нямам представа от къде е реципирана тази мярка за процесуална принуда, въпреки че е очевидно, че законодателят пак не си е свършил работата.
По приложението на чл. 66 НПК - мосля, че е изключено, тъй като се прилага единствено при нарушение взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение.
За 405 ЗСВ също смятам, че е недопустимо, тъй като санкцията се прилага за неизпълнение на разпореждане на магистрат, но дадено по този закон т.е. по ЗСВ. "Ограничителната заповед" се постановява по реда на НПК.
Колкото до 296 НК - не мисля, че се прилага само по отношение на съдебни актове, които се ползват със СПН. Ако съдим по ТР 22 от 1983 г., то се следва да се проведе ясно разграничение между съдебно решение и влязло в сила съдебно решение. В този смисъл и р. 615/2002 г. ВКС, където е дадено каузално тълкуване на чл. 293а НК. Друг е въпросът до колко е уместно при наказателноправни разпоредби да се стига до разширителен резултат на тълкуване и какъв следва да е критерият, за да се определи дали признакът "съдебно решение" е родов или видов. С оглед на тази практика мисля, че е допустимо приложението на чл. 296 НК по отношение на тази мярка, а защо не и при неизпълнение на някоя от постановените мерки по ЗЗДН?!

[Trapped]

Искам да помоля опитните колеги в наказателното право за съвет.

Има ли изобщо някаква надежда да си възстановя двете туби бензин /около 200 лв./, които изхабих за да свидетелствам на етап ДП в провинцията? Може ли да стане това нещо чрез пощата или куриерски услуги или е по-добре да не си късам нервите и да се кефя, че съм бил съвестен гражданин?

За жалост тия неща не ги пише в законите, или ги знае човек, или пита...

И изобщо, морално и нормално ли е да се образуват ДП когато правоотношението е явно гражданско-правно? В случая двама арендополучатели не могат да се разберат кой има право върху някаква нива, единия се оплакал, че другия бил съставил декларация, каквато нямал право да съставя, жалвал се, че тя била фалшива, образувано е ДП, цената на което се плаща от...Кой ще каже? Свидетелите, държавата, виновния...? Кой всъщност плаща такива недоразумения?

Има ли гражданинът някакви механизми за защита срещу такива изцепки?

[mishi_83]

Искам да помоля опитните колеги в наказателното право за съвет.

Има ли изобщо някаква надежда да си възстановя двете туби бензин /около 200 лв./, които изхабих за да свидетелствам на етап ДП в провинцията? Може ли да стане това нещо чрез пощата или куриерски услуги или е по-добре да не си късам нервите и да се кефя, че съм бил съвестен гражданин?

За жалост тия неща не ги пише в законите, или ги знае човек, или пита...

И изобщо, морално и нормално ли е да се образуват ДП когато правоотношението е явно гражданско-правно? В случая двама арендополучатели не могат да се разберат кой има право върху някаква нива, единия се оплакал, че другия бил съставил декларация, каквато нямал право да съставя, жалвал се, че тя била фалшива, образувано е ДП, цената на което се плаща от...Кой ще каже? Свидетелите, държавата, виновния...? Кой всъщност плаща такива недоразумения?

Има ли гражданинът някакви механизми за защита срещу такива изцепки?

Нямам претенции, че съм от "опитните колеги", най-малкото, защото не практикувам, но принципно при едно образувано досъдебно производство свидетелят има право да получи възнаграждение за изгубения работен де, както и да му бъдат възмездени разноските, които е направил. В тази връзка бихте могли да отправите молба към наблюдаващия делото прокурор, с която описвате точно извършените от вас разноски и искате същите да ви бъдат възмездени. Той е длъжен да се произнесе по искането и ако го отхвърли може да обжалвате пред по-горестоящата прокуратура. Разноските се поемат от държавата.

Това е, което мога да ви посъветвам Ако някой друг колега има предложение, нека го сподели с вас