РЕШЕНИЕ № 609 ОТ 26.02.1997 Г. ПО Н. Д. № 432/1996 Г., I Н. О. НА ВКС
Съдебна практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, кн. 3-4 от 1997 г., пор. № 3
НАПАДЕНИЕТО ПРИ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА Е ПРЕКРАТЕНО ТОГАВА, КОГАТО ОПАСНОСТТА Е ОТМИНАЛА. АКО КОНКРЕТНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ НАПАДЕНИЕТО МОЖЕ ОТНОВО ВНЕЗАПНО ДА СЕ ВЪЗОБНОВИ, ТО СИТУАЦИЯТА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА И ОТБРАНЯВАЩИЯТ СЕ ИМА ПРАВО НА АКТИВНА ЗАЩИТА.
КОГАТО Е НАЛИЦЕ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗСЛЕДВА ДАЛИ ТОВА ПРЕВИШАВАНЕ НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА "УПЛАХА ИЛИ СМУЩЕНИЕ", КОЕТО ИЗКЛЮЧВА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ДЕЕЦА.
Чл. 12 НК
Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства: През нощта на 7.07.1995 г. в бар "П." гр. К. между подсъдимия Д. (който е управител в бара) и пострадалия И. (клиент) възникнал спор. И. отправил обидни думи към Д., изправил се, "извадил джобен автоматичен нож, който държал с дясната си ръка, замахнал и нанесъл с него удар, който попаднал в областта на лявото бедро на подсъдимия, причинявайки прободно-порезна рана по предновъншната повърхност на бедрото му. След удара подсъдимият Д. бил обхванат от чувство на силен страх. Започнал да крещи и да вика за помощ, а свидетелят К. успял да хване И. за дясната му ръка, в която бил ножа и я извил. Свидетелят Й. също се намесил и взел ножа от ръката на И., след което го хвърлил на земята. Свидетелите К., Й. и И. извели пострадалия И. извън заведението въпреки съпротивата на последния. След тях вървял подсъдимия Д. Докато го извеждали, И. буйствал. В един момент успял да се отскубне от охраната, върнал се обратно, влязъл отново във фоайето и нанесъл на намиращия се там Д. удар с юмрук в лицето му. И. отново бил хванат от бодигардовете на заведението и изкаран извън него. В този момент подсъдимият взел една дървена бухалка, която се намирала до входната врата на бара, замахнал странично-ляво с нея и нанесъл силен удар в гръб на пострадалия, който попаднал в лявата теменна област на същия, причинявайки счупване на лявата му теменна кост, контузия на мозъка и кръвоизлив под паяжовидната обвивка на същия" (л. 56 от мотивите на присъдата).
Подсъдимият оспорва само едно положение от тази фактическа обстановка, приета от съда. Подсъдимият твърди, че когато нанесъл смъртоносния удар на пострадалия И., нападението срещу него не е било прекратено, т. е., че той се намирал в състояние на неизбежна отбрана (а не в състояние на афект, предизвикан от пострадалия с насилие, както е приел съдът).
Въпросът, кога е прекратено нападението при неизбежната отбрана по чл. 12 НК, поначало поражда трудности в съдебната практика. Във всеки отделен случай този въпрос трябва да се решава конкретно, като се изхожда от един принцип: нападението е приключило тогава, когато опасността е безвъзвратно отминала. Възможно е нападателят само временно да преустанови нападението си (например за да събере сили; за да избере по-удобен момент и нападне отново и др.). Ако конкретната фактическа обстановка дава основание да се смята, че нападението може отново внезапно да се възобнови, то ситуацията на неизбежна отбрана по чл. 12 НК не е приключила и отбраняващият се има право на активна защита. Както ясно е посочено в постановление № 12 от 1973 г. на Пленума на ВС: "Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението". Същото подчертава и проф. Долапчиев: "Ако нападението е само спряно, но не и прекратено още, нужната отбрана е възможна" (Долапчиев Н., Наказателно право, т. I, Обща част, С., 1941, с. 223).
Нападението е обективен елемент на "неизбежната отбрана" и не зависи от съзнанието на отбраняващия се. Възможно е той погрешно да е сметнал, че е нападнат, т. е. нападението да съществува само в съзнанието му. Тогава е налице мнима неизбежна отбрана. Отговорността на дееца при мнима неизбежна отбрана се урежда съобразно правилата за грешка (чл. 14 НК). Грешката изключва умисъла на дееца и по-нататък в зависимост от това, дали тази грешка е извинителна или не, съответно ще липсва изобщо вина или пък ще е налице непредпазливост.
В разглеждания случай свидетелите-очевидци по делото заявяват следното пред съда:
Свидетелката Т.: "Когато се качих горе във фоайето, видях, че това момче (пострадалият И.) се обърна и удари Д. (подсъдимия) в лицето. Тогава Д. взе една бухалка и го удари... Д. беше много уплашен".
Същото твърди и свидетелят И.: "Мисля че Ф. започна във фоайето да превързва крака на Д. с вратовръзката му. Видях в един момент, че това момче се връща и удря Д. в лицето. Всичко стана много бързо, затова не можахме да го хванем. Тогава Д. хвана бухалката и го удари в гърба и той се строполи навън. Видях че на Д. му стана лошо и пред вратата на бара припадна... Във фоайето момчето с ножа беше пуснато. Той удари Д. в лицето с юмрук. След това Д. го удари с бухалката. Бяха един срещу друг, когато Д. го удари, но момчето се наведе някак си, за да се предпази... Пострадалият не е искал да бяга. Напротив от поведението му си правя извода, че май е искал още да се бие... Момчето удари Д. в лицето, а Д. подскочи назад, тъй като ударът беше силен и се озова до бухалката. В този момент пострадалият беше срещу Д.".
От показанията на тези (Т., И.) и на останалите свидетели-очевидци (Й., К.), които са участвали пряко в конфликта, се установява, че подсъдимият Д. е нанесъл удара с бухалката, когато нападението върху него още не е било прекратено. Събитията са се развили твърде бързо и ударът с бухалката е последвал непосредствено юмручния удар на пострадалия И. При тези обстоятелства не може да се приеме, че опасността за Д. е отминала. Обратното означава да се смята, че след всеки удар на нападателя състоянието на неизбежна отбрана се прекратява (което е абсурдно).
Що се отнася до извода на съда, че "ударът с бухалката бил нанесен в гръб на пострадалия", той противоречи не само на посочените доказателствени средства, но и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за удар в "лявата теменна област на главата" (виж съдебно-медицинската експертиза), а не за удар, който е нанесен в гръб на пострадалия. Свидетелят И. ясно посочва: "Бяха един срещу друг, когато Д. го удари, но момчето се наведе някак си, за да се предпази... Двамата бяха лице в лице, но когато Д. го удари с бухалката, момчето с ножа се обърна някак си". Същото сочи и свидетелят Й.: "Когато Д. замахна, това момче някак си се обърна и ударът попадна в тила му".
От всичко това следва, че възражението на подсъдимия Д. е основателно. Изводът на първоинстанционния съд, че когато Д. нанася смъртоносния удар, нападението срещу него е било вече прекратено, е необоснован. Тъй като е налице хипотезата на чл. 335, ал. 4 НПК, настоящата втора инстанция следва да измени присъдата, като приеме, че подсъдимият Д. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана (с което не се влошава положението му).
Безспорно е, че в разглеждания случай защитното действие на подсъдимия Д. явно не съответства на характера и конкретната опасност на нападението и поради това е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 2 НК.
Винаги когато е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът е длъжен да изследва дали това превишаване не се дължи на "уплаха или смущение", т. е. дали не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 3 НК, при която се изключва наказателната отговорност. Психическото състояние на подсъдимия по време на извършване на престъплението е било изследвано от първоинстанционния съд (извършена е съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия) и правилно изяснено. Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че "деянието е било извършено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект, което състояние е било предизвикано от самия пострадал с насилие. Нещо повече, съдът приема, че "при нанасянето на ударите с бухалката у подсъдимия Д. е преобладавала емоцията "страх", като най-силното човешко чувство.
Тя е довела до т. н. тунелно съзнание, при което той, без да е лишен от способността да разбира свойството и значението на своите постъпки, не е могъл да взема адекватно решение и е бил в състояние, което силно е затруднявало способността му да схваща ясно значението на своите действия и да ръководи постъпките си. В това състояние Д. е извършил деяние, което никога не би извършил, ако се е намирал в нормално безафектно психическо състояние". Вижда се, че психическото състояние на подсъдимия Д. се доближава твърде много до състоянието, визирано в чл. 12, ал. 3 НК. "Уплахата" по чл. 12, ал. 3 НК обаче изключва изобщо вменяемостта на дееца. Докато в случая уплахата на Д. само е ограничила, "стеснила" неговите възможности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да изключи напълно неговите интелектуални и волеви способности, обуславящи вменяемостта му.
Следователно от убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия (чл. 118 НК), поведението на подсъдимия Д. следва да се преквалифицира в убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 119 НК.
......................................
Kalahan,чест и почитания, аз не разбирам от психология
.Няма такъв термин "квази- афективно", писах квази на "афективно", защото на Филчев - в това решение- състоянието на уплаха хем му е изглеждало като афект по време на самата НО, но не е изключил наказуемостта, като е твърдял, че уплахата по чл.12, ал.4 трябва да е до степен на невменямеост.На мен ми идва в повече това
Мисля, че ако лицето е в състояние на физиол.афект от уплаха докато се отбранява, следва да се приложи чл.12, ал.4.
но каква съм аз, да споря с него?
Пак казвам, "тунелно съзнание" ми звучи пресилено , сигурно се има предвид като сравнение някакво "тунелно виждане" в експертизата, т.е. ограничена видимост, поглед към ситуацията, но чак "съзнание"....не знам.Пак авторът,т.е. не адв.Николов, а бившият гл.прокурор, трябва да поясни
от kalahan2008 » 16 Май 2008, 14:11 
Звучи ми като някаква абсолютна безсмислица.
