Обещах казус

[law_master]

Добре тогава, но излиза иначе че ако не е пряк умисъл, трябва да е някакъкъв друг. Но дееца се приготвя за стрелба-да кажем сваля предпазителя на автомата. Това му действие е при 100% пряк умъсъл ттъй като съставлява приготовление към престъпление.
Следващото му действие е натискане на спусъка - да кажем че не знае дали е заредено оръжието 1. длъжен е да провери т.е. да предвиди че ако е заредено ще произведе изстрел т.е ще произлязат общ. опасни поседици. 2. Не го прави. 2.1. Мисли че оръжието е празно следователно се надява да съществува факт който да изкл. общ. опасните последици- имаме самонядеяност. Това трябва да е...

[pokerman]

ако знае че е заредено и го насочва и натиска спусъка- пряк умисъл
ако не е сигурен дали е заредено, но не прави проверка и го насочва и натиска спусъка- евентуален умисъл
ако е сигурен че не е заредено, но не прави проверка и натиска спусъка- самонадеяност
ако е сигурен, че не е заредено и прави проверка, но забравя един куршум в цевта и натиска спусъка- небрежност

[pokerman]

А ако прави проверка и няма нищо и го оставя на масата и отива до тоалетна и през това време Р слага куршум незабелязано, след което идва този от тоалетната и знаейки че няма нищо, защото преди 5 мин е извадил всички куршуми го насочва към У и го застрелва ?

[kpavlova]

ако знае че е заредено и го насочва и натиска спусъка- пряк умисъл

Теор.трябва да е така, както казваш.
Ама нали говорихме за казармена "шега" и мотивация?
При евент.умисъл мотивацията се отнася не към реално настъпилия доп.резултат, тя е относима към психолог.причина,която предизвиква изпълнението на пряката цел.
Има значение дали деецът иска да произведе летален изстрел.
Да преразкажа истинско събитие:
Подсъдимият редник Х е включен в състава на караула като часови на пост. Началникът на караула наредил на подсъдимия да отиде на поста и смени стария часови. По пътя подс. поставил пълнител с патрони в автомата. Сигурно е бил "Калашников".Смяната на поста станала без присъствието на дл.л., което следва да е противоуставно? В близост до поста бил пострадалият редник У. Двамата с подс.били "градски", познавали се добре, били в много добри отношения. Пред свид.си разменят любезности с шеговит тон - "Къде ще ходиш бе...." , А ти бе........" В отговор подс. заявил "Ей, .........сега ще ти кажа аз".След това свалил автомата от рамо, освободил предпазителя, издърпал затворната рама до задно крайно положение, прикладвал и от разстояние от около метър насочил оръжието към главата на пострадалия. При това положение на автомата подс. започнал да опипва на няколко пъти спусъка и да обира свободния му предфункционален ход. / аз в казарма не съм ходила, но това движение са ми го показвали какво означава , е ,не с автомат, де /.Пострадалият възприел нещата на майтап, каквито си и били и не направил нищо за да се опази, не залегнал.Всъщност, не престанал да се смее. Както и подс.При същото положение подс. запазил насоката на оръжието - хоризонтално и леко нагоре към главата на пострадалия и продължил съприкосновението с показалеца на дясната си ръка върху спусъка. В един момент последвал изстрел, проектила на който от близко разстояние преминал през главата на пострадалия и го умъртвил. След изстрела пострадалият паднал, а подсъдимият изплашен от станалото, свалил снаражението си и се разкрещял...
Това са фактите.Има ли пряк умисъл за убийство?Знае, че оръжието е заредено, защото и сам си го заредил, май пак противоуставно, и натиска спусъка.Иска ли да произведе изстрел с неминуемо смъртоносен резултат, предвид това от какво разстояние стреля, с какво стреля и в какво стреля?Или просто е започнал една рискована игра, разчитайки на сляпа случайност, че изстрел няма да се произведе?Не е ли бил престъпно безразличен?
Верно, че "умислите" се наказват еднакво - по един текст.Но какво става, ако оръжието е "Макаров", уцелил е малко по-надолу.Човекът е останал да живее, за да усложни квалификацията, въпреки несъвместимото си с живота нараняване, понеже е попаднал на гений-хирург във ВМА.Опит за убийство ли е?

[pokerman]

Така описаният от вас случай ми изглежда като самонадеяност т.е той не разчита на случайност оръжието да не възпроизведе изтрел, а собствените си способности и опит с оръжия , а именно да не предвижи спусъка докрай и да не се получи изтрел. Така мисля.

[kpavlova]

Не съм убедена в евентуалния умисъл и аз, но това няма значение.Присъдата, потвърдена на ВКС, е по 116, т.1.

[pokerman]

т.е съдът е счел, че има пряк умисъл така ли?

[kpavlova]

убийство на военно лице, с евентуален

[RinTimTim]

Няма как да бъде иначе, след като за отношението на дееца към деянието му и резултата може да се съди само по външно проявеното. Няма как да му се "бръкне" в главата и да разберем какво е било действителното му отношение.

Нелепо е някой да насочва зареден автомат към главата на друг, да си слага пръста на спусъка и да се говори за непредпазливост по отношение на резултата. Било на майтап - е, така казва живият, обаче по-вероятно е "градският" да е спал с гаджето му

Иначе чисто теоретично една такава "шега" би следвало винаги да указва на непредпазливост, тъй като у дееца няма никакви представи за настъпване на резултата, а без това умисъл не може да има.

[pokerman]

То нали има една тънка разлика между ев. умисъл и самонадеяността. При Е.У деецът има положително отношение , а при самон. има отрицателно отношение към резултата. И ако е било на шега по ми прилича на самонадеяност, но кой съм аз да оборвам върховни съдии Свеждам поглед и им целувам краката

[RinTimTim]

Истината е, че субективната страна почти винаги се презюмира, колкото и да противоречи на теоретичните постановки.

Как някой, който отнема телефона, не го отнема само да се обади по него и да го върне, а да го свои, за разлика от този, който отнема колата... Как някой, който сяда да кара пил съзнава, че сяда да кара именно с над определената концентрация на алкохол в кръвта си, която го прави престъпник...

Най-лесно е и да се обоснове недоказаност на субективната страна, ако това ти е целта.

Това, което е очевидно, в повечето случаи е и истината. Очевидното е, че ако насочиш зареден пистолет към нечия глава и си играеш със спусъка, предвиждаш бъдещото колко сигурно, колко несигурно настъпване на резултата. Доста по-малко вероятното е да си мислиш, че по една или друга причина този конкретен резултат няма как да настъпи, при тази обстановка.

[law_master]

То нали има една тънка разлика между ев. умисъл и самонадеяността. При Е.У деецът има положително отношение , а при самон. има отрицателно отношение към резултата. И ако е било на шега по ми прилича на самонадеяност, но кой съм аз да оборвам върховни съдии Свеждам поглед и им целувам краката

при Е.У има положително отношение към целения резултат и безразличен към допълнителните престъпни последици
при самонадеяност - отрицателен към прест. резолтат защото смята че е в състояние да ги предотврати

[advokat__nikolov]

То нали има една тънка разлика между ев. умисъл и самонадеяността. При Е.У деецът има положително отношение , а при самон. има отрицателно отношение към резултата. И ако е било на шега по ми прилича на самонадеяност, но кой съм аз да оборвам върховни съдии Свеждам поглед и им целувам краката

Но първо, трябва да обсъдим интелектуалния момент и при двете форми на вина.

В нашата практика се казва, че при ПС деецът предвижда възможното настъпване на резултата и при това ИМ си приличал с КУ.


При КУ деецът предвижда конкретен резултат, който може да настъпи,
но може и да не настъпи.Когато деецът предвижда неизбежността на резултата, но не го желае, защото това да кажем не е неговата цел,то тук ще има чист пряк умисъл.

При престъпната самонадеяност предвиждането е абстрактно, т.е. деецът няма представа за точно определен конкретен резултат.

Относно военното лице, трябва да се каже следното:

За да определим вината, трябва да разкрием мотива и целта на дееца. Трябва да обсъдим какво е движело дееца и каква е насоката на неговото действие.

Според мен в случая не може въобще да говорим за умисъл.И това е така, защото деецът е нямал отношение към резултата.Това, което е движело дееца е желанието на стресне приятеля си, а насоката на неговото поведение-е да го направи с автомата.Движещият мотив е свързан с деянието, но не и с неговите последици. Това означава, че главния мотив въобще не се свързва с последиците на деянието, както е при умисъла.Не съществуват и така наречените скрити мотиви, които да укрепват субективната увереност на дееца, че даден резултат няма да настъпи, а още повече, че ще го предотврати, защото въобще деецът не предвижда, нито in abstracto, нито in concreto, че от неговото деяние ще настъпят някакви последици.

В крайна сметка деецът въобще не е предвиждал никакъв резултат.Дори опипвайики спусака пак не може да се говори за предвиждане.Истината е, че обективният процес е настъпил въз основа на причини, които не можем да търсим в психаката на дееца.

Всичко казано ме води към небрежност.

Поздрави на Павлова, Рим Тим Тим, Лав Мастер и Покерман.

[pokerman]

Чак пък небрежност ?! Ще насоча заредено оръжие към главата на човек и ще тръгна да дърпам спусъка и това ще значи че не съм предвиждал какво може да стане така ли? Да бе да

[RinTimTim]

Първоначалният казус също е интересен, не знам Николов защо така го заклейми

За момичето е кражба отвсякъде - не е нужно да съзнава чия е вещта или от чие владение я отнема, нужно е само да съзнава, че вещта е чужда и я отнема от нечие владение. Каквото очевидно е налице, когато взимаш нещо от задната седалка на такси. Ако чакам пред входа на Х да го застрелям, обаче не излезе Х, а У и застрелям погрешка него, тогава няма да имам умисъл за убийство ли?

При шофьора нещата са по на кантар, обаче според мене пак си излиза кражбата. За умисъла му се съди най-вече от това, че е видял чантата едва няколко минути след като е напуснал адреса, на който е оставил пътника и не я е върнал. Ако не е искал да установява свое владение върху забравената вещ с присвоително намерение, а да я върне, е щял да измине очевидно краткия път до вече известното му местонахождение на досегашния владелец, а не да хваща към Слатина. Шофьорът е знаел на кого е чантата ("видял забравената от пътника вещ"), знаел е къде да си я даде на човека. По-различно би било, ако беше видял някаква чанта по някое време забравена в таксито му, която не е знаел чия е и кога е забравена.

Относно момента на прекъсване на владението на пътника и установяване на другото - шофьорът е установил своето в момента, в който колата с вещта е потеглила в неизвестна за пътника посока. Не е необходимо вещта да напуска таксито, за да е довършена кражбата за шофьора. Ако колата беше останала на място в "зрителното поле" на пътника, тогава последният след десет метра би могъл да види, че му я няма чантата, да се върне и да си я вземе, т.е. все още може да упражнява някаква власт върху нея. Но в момента, в който той не знае къде се намира вещта му, очевидно вече не упражнява никаква фактическа власт върху нея и тя си се намира изцяло във владение на шофьора.

Иначе годен предмет като за кражба е самата чанта и парите. А както шофьорът знае къде живее клиентът, ключовете могат да се превърнат в техническо средство за нещо по-голямо

[advokat__nikolov]

Първоначалният казус също е интересен, не знам Николов защо така го заклейми

[kpavlova]

Здравейте пак,
На шофьора май му излиза само тъмната страна/ субективната/?Със сигурност са му минавали мисли по НК ?Да слезе на адреса и да звъни по ред на 8 етажния блок, примерно?Откраднал е като не се е върнал?
С какви действия отнема?Той е видял чантата след като се отдалечил?
Знам какво пише в Пост.за забравените вещи.Че забраванкото си ги владее още.Дали , ако шофьорът след два дена прибере парите от забравената чанта в таксито/ което клиентът е търсил безуспешно,ама ей на ,все работи в друг район, или е заминал на спешна командировка/, понеже по логиката на ППл все още не трябва да е прекъсната на пострадалия факт.власт или не- нали още си е забравена вещта, или става загубена, пак ли краде?Гледа си я два дена в колата и на третия бърка вътре и си взема полезното?
Между др. ако се не лъжа в Гиргинов съм срещала вариация на обсебване, такава.Та, обсебването, този хубав ГП текст , изисква правомерно уст.факт.власт на дееца- пази/ владее.Властта може да е установена, според него, не на правно основание/ не по договор, СР, АА/, а без такова, стига да не е противозаконно установена.Но за дееца да има задължение за връщане.Т.е. една вещ може да се намери.Както е със загубените неща/ дето човекът ги не знае къде са/, забравените / дето може пък и да помни къде ги е забравил/- задължението по ЗС за уведомление на властта/ собственика/т.е. намериилят вещта знае кой е собественика, може да знае/..Дава пример със забравени/ загубени вещи- ако извърши присвоителен акт - на разпореждане- било обсебване.По това се различавало от 207, ал.1, според него.Там съставът не изисква присвоителен акт , а е продължено, бездействие в 7 дн.срок.
Та в бъдеще, ако си прибере парите в джоба, дали не обсебва?
Чудя се само И то в разрез с ПостПЛ
Не е казано, че нещо трябва да му излезе на човека

[advokat__nikolov]

Чак пък небрежност ?! Ще насоча заредено оръжие към главата на човек и ще тръгна да дърпам спусъка и това ще значи че не съм предвиждал какво може да стане така ли? Да бе да

Колега, продължавайте да четете от лекции и от Гергинов

[RinTimTim]

Първо да си кажа, че аз съм много голям фен на Гиргинов.

Неговата хипотеза на обсебване по-скоро се касае според мене само до намерените вещи, които някой друг е загубил. Постановлението обаче условно разграничава забравените от загубените вещи и това вероятно е от т. нар. социална справедливост. Много други подобни неща има в задължителната практика на ВС, които не кореспондират изцяло с юридическата логика. Примерно отговорността за съизвършителство в убийство на всички стреляли с умисъл да умъртвят жертвата, макар куршумът само на един да я е убил.

Да намериш загубена вещ, която впоследствие да присвоиш, е обществено по-приемливо от това да си вземеш нещо забравено от някого, което много добре знаеш, че е забравено и че този някой може да си го потърси и при някакво, да кажем, не кой знае какво усилие да си намери.

Павлова, ако си вървиш по улицата и случайно видиш как на човека пред тебе му пада примерно часовникът, което той не разбира, прибереш си го в джоба и дим да те няма, това не е ли според теб чиста кражбица? Загубен ли е въобще часовникът, след като човекът след една минута може да иска да си го погледне, да види, че му го няма, и ако ти не го беше взела, виждайки как той го изпуска, да си го намери? Какво прави действието на шофьора да се отдалечи със забравената в таксито му вещ по-различно?

Да, действително, към момента, в който той е видял чантата на клиента, последният реално едва ли е имал фактическата власт върху нея, тъй като едва ли е знаел къде е таксито, това е ясно. Т.е. очевидно логически някъде се къса нишката и излиза, че на практика съзнателно прекъсване на фактическата власт именно от шофьора няма. Юридически съвсем не е издържана кражбата. ВС обаче е приел житейската логика на нещата и според мене си е съвсем прав.

[law_master]

В крайна сметка деецът въобще не е предвиждал никакъв резултат.Дори опипвайики спусака пак не може да се говори за предвиждане.Истината е, че обективният процес е настъпил въз основа на причини, които не можем да търсим в психаката на дееца.

Всичко казано ме води към небрежност.

Kато цяло е доста логично казаното, в подкрепа мога да кажа че при небрежността деецът предвижда принципната възможност за настъпване на вредите но не предвижда и конкретната.
Но пък сравнително интелигентен човек е наясно че при насочване на заредено оръжие е обективно възможно то да произведе изстрел по независещи от дееца причини. В случая деецът също ми се струва че е наясно. Но това не играе роля на възпиращ мотив той да свали оръжието-напротив той, така да се изразя ,,задълбочава'' своята дейност, обирайки свободния ход на спусъка. А за да прави това той е сигурен че в конкретната ситуация е налице такъв факт който би предотвратил прест. резолтат, съществуването на който обаче деецът надценява. А това сочи поне за мен на самонадеяност.