pokerman написа:До Пламен: Чел съм Гиргинов, Стойнов , Михайлов,Долапчиев,Ненов, лекции, закони, практика ама не можеш да ме убедиш, че има небрежност. Съжалявам, за мен няма небрежност. Цитирай когото искаш не ми пука, не можеш да ме убедиш. КРАЙ. ЗА МЕН НЯМА НЕБРЕЖНОСТ. Наричай ме какъвто искаш, не ми пука. ЗА МЕН НЯМА НЕБРЕЖНОСТ.
Ясно ?
Ама хич не ги си чел, или макар да си ги чел-нищо не си разбрал
То ти личи.Чел си само преразказвача на НК-Гиргинов.
Та относно казуса с военното лице.
Ако мотивът и целта на деянието не са свързани в съзнанието на дееца
по определен начин с общественоопасните последици, то не само деянието не би било общественоопасно в представите на подсъдимия, но не би било и виновно.
В нашия случай лицето отговаря не за това, че не е мобилизаирало психическите си способности, за да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а защото поведение му не е съвместимо с лежащите за него задължения.Подценяването или елиминирането на това задължение придава особен характер на движещия мотив.
Мотивът при престъпленията по небрежост е насочен към самото деяние, но не и към последиците на това деяние, за разлика от умишлените престъпления.Ето оттук, според мен, се е получила грешката при определянето на формата на вина(евентуален умисъл).Все пак, ако не беше извършено действието, то нямаше да настъпят и определени последици, което означава, че деецът е имал отношение и към последиците.Но това е фикция ! Тук се получава едно поглъщане на деянието от самите последици, което, според мен, е погрешно, защото, вината е психичско отношение както към деянието, така и от последиците от деянието.Това е изключително важно най-вече при автотранспортните проишествия, защото деецът има едно отношение към деянието, друго към последиците.
В нашия случай, за да е налице престъпна самонадеяност, подсъдимият
трябва да е предвиждал абтрактното, неопределено настъпване на някакви последици, но да е бил сигурен, че те или няма да настъпят, или макар да настъпят-те ще бъдат предотвретени.
Без изяснявамето на мотива и целта на деянието, не бихме могли да изясним и формата на вина.Възможно е да има и пряк умисъл.Подсъдимият се възполвал от случая и умишлено да го е застрелял, защото цял живот му завиждал, че приятелят му е бил по-красив от него, като това никага не се показвало от страна на подсъдимия. В този случай може да се отсъди, например самонадеяност, тък като давамата военни били много добри приятели, никога не са се карали и т.н., но истината е, че е налице пряк умисъл и мотивиът е насочен не само към деянието, но и към последиците.
Мотивът на дееца така, както е даден в казуса, е да стресна приятеля си-това движи дееца, а насоката на неговото поведение(целта) е да го
направи с автомата, който се явява и средство на престъплението, а средството е свързващо звено между решението и резултата.
Както се вижда, мотивът се свързва само с деянието, но не и с неговите
последици.За да е свързна с последиците, това означава, че през главата на подсъдимия трябвала да е преминала смъртта на приятеля му.Ако целта беше друга, например да стесне приятеля с "руска рулетка", то тогава през главата на дееца ще преминат тези последици.
Тук вече са възможни няколко хипотези:или евентуален умисъл или престъпна самонадеяност, защото тук вече, наистина има предвиждане на някакви последици.