начало

ЕСПЧ: Дисциплинарните съдилища на адвокатурата отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност ЕСПЧ: Дисциплинарните съдилища на адвокатурата отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност

Обещах казус

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Мнениеот balachev » 09 Сеп 2008, 10:12

advokat__nikolov написа:
pokerman написа:
До Пламен: Чел съм Гиргинов, Стойнов , Михайлов,Долапчиев,Ненов, лекции, закони, практика ама не можеш да ме убедиш, че има небрежност. Съжалявам, за мен няма небрежност. Цитирай когото искаш не ми пука, не можеш да ме убедиш. КРАЙ. ЗА МЕН НЯМА НЕБРЕЖНОСТ. Наричай ме какъвто искаш, не ми пука. ЗА МЕН НЯМА НЕБРЕЖНОСТ.
Ясно ? :wink:



Ама хич не ги си чел, или макар да си ги чел-нищо не си разбрал :D То ти личи.Чел си само преразказвача на НК-Гиргинов.


Та относно казуса с военното лице.

Ако мотивът и целта на деянието не са свързани в съзнанието на дееца
по определен начин с общественоопасните последици, то не само деянието не би било общественоопасно в представите на подсъдимия, но не би било и виновно.

В нашия случай лицето отговаря не за това, че не е мобилизаирало психическите си способности, за да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а защото поведение му не е съвместимо с лежащите за него задължения.Подценяването или елиминирането на това задължение придава особен характер на движещия мотив.

Мотивът при престъпленията по небрежост е насочен към самото деяние, но не и към последиците на това деяние, за разлика от умишлените престъпления.Ето оттук, според мен, се е получила грешката при определянето на формата на вина(евентуален умисъл).Все пак, ако не беше извършено действието, то нямаше да настъпят и определени последици, което означава, че деецът е имал отношение и към последиците.Но това е фикция ! Тук се получава едно поглъщане на деянието от самите последици, което, според мен, е погрешно, защото, вината е психичско отношение както към деянието, така и от последиците от деянието.Това е изключително важно най-вече при автотранспортните проишествия, защото деецът има едно отношение към деянието, друго към последиците.

В нашия случай, за да е налице престъпна самонадеяност, подсъдимият
трябва да е предвиждал абтрактното, неопределено настъпване на някакви последици, но да е бил сигурен, че те или няма да настъпят, или макар да настъпят-те ще бъдат предотвретени.

Без изяснявамето на мотива и целта на деянието, не бихме могли да изясним и формата на вина.Възможно е да има и пряк умисъл.Подсъдимият се възполвал от случая и умишлено да го е застрелял, защото цял живот му завиждал, че приятелят му е бил по-красив от него, като това никага не се показвало от страна на подсъдимия. В този случай може да се отсъди, например самонадеяност, тък като давамата военни били много добри приятели, никога не са се карали и т.н., но истината е, че е налице пряк умисъл и мотивиът е насочен не само към деянието, но и към последиците.

Мотивът на дееца така, както е даден в казуса, е да стресна приятеля си-това движи дееца, а насоката на неговото поведение(целта) е да го
направи с автомата, който се явява и средство на престъплението, а средството е свързващо звено между решението и резултата.

Както се вижда, мотивът се свързва само с деянието, но не и с неговите
последици.За да е свързна с последиците, това означава, че през главата на подсъдимия трябвала да е преминала смъртта на приятеля му.Ако целта беше друга, например да стесне приятеля с "руска рулетка", то тогава през главата на дееца ще преминат тези последици.
Тук вече са възможни няколко хипотези:или евентуален умисъл или престъпна самонадеяност, защото тук вече, наистина има предвиждане на някакви последици.


Прочети Постановление № 2. За умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването и други обстоятелства. В случая със "шегата" имаме автомат насочен към жизнено важен орган и притовление за стрелба.
Отделен е въпросът, че обясненията на подсъдимия са неговия начин да реализира правото си на защита. Поради тази причина и когато изследва въпроса за умисъла съдът не се съобразява единствено с обясненията на подсъдимия и в този смисъл е константната практика на ВКС.
В конкретния случай последното нещо, за което можем да говорим е непредпазливост в някоя от формите й.
balachev
Младши потребител
 
Мнения: 43
Регистриран на: 13 Дек 2007, 11:48
Местоположение: Варна

Мнениеот portokal » 09 Сеп 2008, 10:19

REVOLUTION написа:Чакайте малко говорим за опит и то както ни е известно при кражбата има само недовършен опит.За какви вреди иде реч , като в случая при опит , дори няма отнемане на владението?

Всъщност не за настъпили вреди - за предмета на опита. Приема се, че кражбата винаги има предмет, а тук се оказва, че като да няма. И доколкото знам, в такива случаи обвияемият бива оправдаван.
Случаят може да е елементарен, но на мен като недотам навътре в наказателното право ми е интересен.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот karlson » 09 Сеп 2008, 10:27

portokal написа:
REVOLUTION написа:Чакайте малко говорим за опит и то както ни е известно при кражбата има само недовършен опит.За какви вреди иде реч , като в случая при опит , дори няма отнемане на владението?

Всъщност не за настъпили вреди - за предмета на опита. Приема се, че кражбата винаги има предмет, а тук се оказва, че като да няма. И доколкото знам, в такива случаи обвияемият бива оправдаван.
Случаят може да е елементарен, но на мен като недотам навътре в наказателното право ми е интересен.


абсолютно сте прав - няма предмет - няма престъпление
извежда се от чл. 102 НПК (предмет на доказване) и чл. 246 НПК (съдържание на обвинителния акт).
karlson
Потребител
 
Мнения: 227
Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38

Мнениеот portokal » 09 Сеп 2008, 10:35

А си е същият гаден крадец :-P като онзи, който влиза с умисъл например да открадне точно еййй оная статуетка от слонова кост на десния рафт (как ще се докаже умисълът за нея, е друг въпрос, но да речем, че е глупав и си е признал). Обаче единият носи отговорност, а другият (който примерно искал да вземе от магазина или три кутии вафли, или пет кила брашно, или седем пакета захар - каквото хване първо) - не. :oops: :roll: 8)

Защо да може да се говори за "неопределен" пряк умисъл при телесна повреда, а при опит за кражба - не? :oops:
Не че се опитвам да оспорвам приети неща в наказателното право, просто ми е чудно. :lol: :lol: :lol:
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот REVOLUTION » 09 Сеп 2008, 10:46

Аз не съм съгласен.Указанията от постановлението са ясни.Ако крадец е решил краде офис техника и в изпълнение на решението си с пряк умисъл проникне в офис , но се окаже , че там няма нищо освен допотопна пишеща машина-налице е опит.Освен това всеки сгащен на местопрестъплението , преди да е напълнил чантата , може да каже.......ми реших да крада , ама още не бях си избрал какво-няма кражба....мисля , че не е правилно.Предмета на опита и на кражбата е един и същ, само степентта на въздействие е различна.Какво е искал да открадне може да се установи от доказателствата по делото...поне така мисля.Къде е сега kpavlova.. :)
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Мнениеот karlson » 09 Сеп 2008, 12:54

REVOLUTION написа:Аз не съм съгласен.Указанията от постановлението са ясни.Ако крадец е решил краде офис техника и в изпълнение на решението си с пряк умисъл проникне в офис , но се окаже , че там няма нищо освен допотопна пишеща машина-налице е опит.Освен това всеки сгащен на местопрестъплението , преди да е напълнил чантата , може да каже.......ми реших да крада , ама още не бях си избрал какво-няма кражба....мисля , че не е правилно.Предмета на опита и на кражбата е един и същ, само степентта на въздействие е различна.Какво е искал да открадне може да се установи от доказателствата по делото...поне така мисля.Къде е сега kpavlova.. :)

и аз на теория съм съгласна - ама на практика - напишете ми един такъв "неопределен" диспозитив на присъда или на обвинение
karlson
Потребител
 
Мнения: 227
Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38

Мнениеот portokal » 09 Сеп 2008, 13:02

Какво е искал да открадне може да се установи от доказателствата по делото...поне така мисля.

Фактите са ясни (поне така предполагаме ;-)): още не е бил определил какво точно иска да открадне. Не е имал конкретна идея, а само някаква неопределена за битова техника, пари или бижута от дома или стока от магазина. Нищо повече. Да речем, че за фактите нямаме спор или неясноти.
Ако на теория това е годен, наказуем опит, би трябвало да няма проблем и на практика да е точно така.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот REVOLUTION » 09 Сеп 2008, 13:29

Тълкувателно решение № 36 от 3.IV.1961 г. по н. д. № 16/61, ОСНК
По въпроса дали е възможен опит за кражба, когато деецът се опита да отнеме предмети, които не се окажат налице.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 212
чл. 18 ,

чл. 194 НК


чл. 251 НК

Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като е наченато изпълнението на престъплението, независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена.
------------------------

За да се произнесе, Върховният съд, ОСНК, взе предвид:


Поначало наказателна отговорност поражда завършеното престъпление. Деянието трябва да съдържа всичките елементи на определен състав, включително и престъпния резултат. При известни условия обаче то запазва своята обществена опасност, въпреки че резултатът не е настъпил. Това е така, когато деецът е наченал изпълнението на престъплението, но независещи от него обстоятелства са осуетили настъпването на резултата. Обществената опасност на опита следователно се заключва в това, че външни, независещи от волята на дееца причини са осуетили завършването на престъплението. Престъпният резултат щеше да настъпи, ако не бяха се намесили тези причини.


От този основен критерий трябва да се изхожда, когато следва да се разреши въпросът за наличието на наказуем опит.


Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни или други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като например той е проникнал в помещението, разбил е желязната каса, бръкнал е в джоба и пр., независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена. Ако там имаше такива вещи, кражбата щеше да бъде довършена. А в това се изразява и обществената опасност на деянието.


В случая не е налице следователно липса на обект на престъплението. Обект има. Предметът на кражбата обаче случайно не се е намирал на това място.

Обстоятелството, че е възможно в джоба или в касата да не се окажат пари в конкретния случай, не отнема на деянието характера на опит за кражба нито от обективна, нито от субективна страна.


От обективна страна деянието е насочено към отнемане на чуждо имущество с намерение противозаконно да се присвои. Обикновено на такива места се държат пари. И ако в конкретния случай там е имало пари, престъплението щеше да бъде довършено.


От субективна страна умисълът на дееца е насочен към същото.
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Мнениеот karlson » 09 Сеп 2008, 14:15

добре, съгласна съм, че е така
обаче ще дам пример с един действителен казус - хванато е лице на местопрестъплението докато реже жици от ел. инсталацията на ицоставена сграда, но преди да е отрязал нещо - за какво ще му се повдигне обвинение - за опит за отнемане на цялата инсталация или на парчето, което е било в неговия обсег или за нещо друго
винаги трябва да се подхожда от гледна точка на практиката
karlson
Потребител
 
Мнения: 227
Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38

Мнениеот REVOLUTION » 09 Сеп 2008, 15:11

karlson написа:добре, съгласна съм, че е така
обаче ще дам пример с един действителен казус - хванато е лице на местопрестъплението докато реже жици от ел. инсталацията на ицоставена сграда, но преди да е отрязал нещо - за какво ще му се повдигне обвинение - за опит за отнемане на цялата инсталация или на парчето, което е било в неговия обсег или за нещо друго
винаги трябва да се подхожда от гледна точка на практиката


Добре колега , не мога да разбера как може при опит за кражба да се конкретизира предмета , както при довършената кражба.По тази логика да минем към разкрит опит , в който няма неопределеност-Хванат в магазин в момента , когато обира касата в джоба му са намерени 2 лева , а в касата има още 2500 , освен това има още четири каси.Е сега какво за 2 лева ли , 2500 ли или да броим във всички каси.Не може при опит , да се конкретизира така както е при довършена кражба.Достатъчно е да се докаже , че е започнато изпълнението на деянието при пряк умисъл.В горния казус е достатъчно да се докаже , че е започнал да реже жицата , за да я открадне , субективната страна и толкоз.Колко точно жица е щял да окрадне, това не може да се установи при опита.
REVOLUTION
Активен потребител
 
Мнения: 4455
Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
Местоположение: гр.Пловдив

Мнениеот karlson » 09 Сеп 2008, 16:17

REVOLUTION написа:
karlson написа:добре, съгласна съм, че е така
обаче ще дам пример с един действителен казус - хванато е лице на местопрестъплението докато реже жици от ел. инсталацията на ицоставена сграда, но преди да е отрязал нещо - за какво ще му се повдигне обвинение - за опит за отнемане на цялата инсталация или на парчето, което е било в неговия обсег или за нещо друго
винаги трябва да се подхожда от гледна точка на практиката


Добре колега , не мога да разбера как може при опит за кражба да се конкретизира предмета , както при довършената кражба.По тази логика да минем към разкрит опит , в който няма неопределеност-Хванат в магазин в момента , когато обира касата в джоба му са намерени 2 лева , а в касата има още 2500 , освен това има още четири каси.Е сега какво за 2 лева ли , 2500 ли или да броим във всички каси.Не може при опит , да се конкретизира така както е при довършена кражба.Достатъчно е да се докаже , че е започнато изпълнението на деянието при пряк умисъл.В горния казус е достатъчно да се докаже , че е започнал да реже жицата , за да я открадне , субективната страна и толкоз.Колко точно жица е щял да окрадне, това не може да се установи при опита.


добре - дайте ми диспозитив
karlson
Потребител
 
Мнения: 227
Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38

Мнениеот portokal » 09 Сеп 2008, 16:37

Чрез експертиза установяваме колко жица може да носи конкретният крадец и това пишем в диспозитива. :P :P :P

А иначе... ако приемем, че при опит не може конкретизацията да е такава, каквато при довършена кражба, както смята Revolution, излиза, че трябва да опишем само вида на вещите, но не и количеството, защото него не можем да го определим. Това понякога - но не винаги - ще доведе до проблеми с големите размери (или по-скоро те никога няма да са големи, щом не се сочи размер ;-)), наказването по адм. ред и разни такива неща.

Чувала съм, че и джебчийките ги осъждат за недовършен опит, нищо, че не са знаели колко пари има в джоба. Предполагам, че в обвинението се сочи действителното количество, което се е оказало налице?

И не знам дали няма разлика между посягане към касата / джоба, където търсиш само пари (видът на вещите е ясен, единствено количеството не е известно) и влизане в жилище, където не знаеш какво точно търсиш. А може и да прекалявам с търсенето на разлика там, където я няма, и постановлението да се отнася и за двата случая. :lol:
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот pokerman » 09 Сеп 2008, 22:34

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 36 ОТ 03.04.1961 Г. ПО Н. Д. № 16/1961 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 212, пор. № 71

ПО ВЪПРОСА ДАЛИ Е ВЪЗМОЖЕН ОПИТ ЗА КРАЖБА, КОГАТО ДЕЕЦЪТ СЕ ОПИТА ДА ОТНЕМЕ ПРЕДМЕТИ, КОИТО НЕ СЕ ОКАЖАТ НАЛИЦЕ
Чл. 18 НК
Чл. 194-197 НК


За да се произнесе, Върховният съд, ОСНК, взе предвид:
Поначало наказателна отговорност поражда завършеното престъпление. Деянието трябва да съдържа всичките елементи на определен състав, включително и престъпния резултат. При известни условия обаче то запазва своята обществена опасност, въпреки че резултатът не е настъпил. Това е така, когато деецът е наченал изпълнението на престъплението, но независещи от него обстоятелства са осуетили настъпването на резултата. Обществената опасност на опита следователно се заключава в това, че външни, независещи от волята на дееца причини, са осуетили завършването на престъплението. Престъпният резултат щеше да настъпи, ако не бяха се намесили тези причини.
От този основен критерий трябва да се изхожда, когато следва да се разреши въпросът за наличието на наказуем опит.
Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни или други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като например той е проникнал в помещението, разбил е желязната каса, бръкнал е в джоба и пр., независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена. Ако там имаше такива вещи, кражбата щеше да бъде довършена. А в това се изразява и обществената опасност на деянието.
В случая не е налице следователно липса на обект на престъплението. Обект има. Предметът на кражбата обаче случайно не се е намирал на това място.
Обстоятелството, че е възможно в джоба или в касата да не се окажат пари в конкретния случай, не отнема на деянието характера на опит за кражба нито от обективна, нито от субективна страна.
От обективна страна деянието е насочено към отнемане на чуждо имущество с намерение противозаконно да се присвои. Обикновено на такива места се държат пари. И ако в конкретния случай там е имало пари, престъплението щеше да бъде довършено.
От субективна страна умисълът на дееца е насочен към същото.
По тези съображения Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:

Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като е наченато изпълнението на престъплението, независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена.
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот pokerman » 10 Сеп 2008, 01:41

"Ама хич не ги си чел, или макар да си ги чел-нищо не си разбрал То ти личи.Чел си само преразказвача на НК-Гиргинов. "

Николов, забравих че ти си преродения Долапчиев :lol: Моля да простиж моето невежество и да се извиня, че влазох в спор с такъв велик ум като теб. Аз не съм достоен да разбера тези автори защото чета от лекции :lol: :lol: :lol:

Обаче съм тъп и упорит и още веднъж ще кажа, че за мен небрежност няма :oops: :lol:
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот karlson » 10 Сеп 2008, 09:29

portokal написа:
Чувала съм, че и джебчийките ги осъждат за недовършен опит, нищо, че не са знаели колко пари има в джоба. Предполагам, че в обвинението се сочи действителното количество, което се е оказало налице?


точно така става на практика - когато имаме опит, който може да се индивидуализира по някакъв начин - в примера са вещите в протмонето, или пък напр. в каса проблеми няма - умисълът е неопределен, но определяем
проблемът възниква когато изобщо не може да се установи намерението - количеството и вида на вещите. Според мен е недопустимо да бъде повдигано обвинение за всичките възможни вещи, които са се намирали в даден апартамент само щото деецът е влязъл там - така че стигаме до първоначалното положение, че могат да останат ненаказани деяния с доста висока обществена опасност.
Според мен проблемът възниква от доведения до крайност формализъм в наказателния прцес, прокламиран в последните 20 години като гаранция за правата на обвиняемия (стига се до абсурди, при които при кражба напр. от павилионче за захарни изделия диспозитивите са по 4-5 страници, тъй като "практиката" изисква вещите да бъдат описани поотделно с тяхната единична и обща стойност, щото видите ли извършителя в противен случай не можел да разбере в какво е обвинен).
karlson
Потребител
 
Мнения: 227
Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38

Мнениеот mishi_83 » 10 Сеп 2008, 11:16

pokerman написа:Май темата позамря :) Ето още един.

На 14.03.2004 г., около 16,30 ч.. Румен Панайотов Сиро-махов управлявал собствения си л. а. - марка „Сааб", с ДК № С 3443 АХ, с посока на движение от гр. Своге към гр. София. В района на с. Кътина автомобилът му аварирал и Сиромахов бил принуден да го остави на една пътна отбивка и да тръгне към града, за да потърси помощ. Сиромахов заключил автомо¬била и надлежно го обозначил.
Около 17,30 ч. от гр. София към с. Кътина пътували Ни¬колай Стоянов Парашкевов и Явор Атанасов Иванов с л. а. марка „Москвич", с ДК № КН 1731 А, собственост на Парашкевов.
Виждайки оставения край пътя автомобил, Иванов пред¬ложил на Парашкевов да спре в близост до него, за да го огле¬дат. След като изчакали известно време, за да се уверят, че во¬дачът на автомобила не е наблизо, Иванов отишъл до него, счу¬пил предното странично ляво стъкло на автомобила, за да отво¬ри вратата, и опитал да го приведе в движение. Тъй като не успял, предложил на Парашкевов да го завържат към неговия автомобил и да го изтеглят до с. Кътина. Последният се съгла¬сил и след като със задружни усилия успели да привържат л. а. - марка „Сааб", към л. а. - марка „Москвич", Парашкевов поел управлението на последния, а Иванов се качил в автомо¬била на Сиромахов и така поели към с. Кътина. Там паркирали авариралия автомобил в двора на Иванов.
Междувременно, около полунощ на 14/15.03.2004 г., Сиромахов пристигнал с екип на „Пътна помощ" на мястото, където бил оставил автомобила си, и след като не го открил, сигнализирал на органите на реда.
На 15.03.2004 г., след като размислил за случилото се, Парашкевов предложил на Иванов да върнат обратно л. а. -марка „Сааб", на мястото, откъдето го били взели, и Иванов се съгласил. Решил обаче да задържи резервните части и другите инструменти, които намерил в багажното отделение на л. а. -марка „Сааб", и да се опита да ги продаде.
Около 17,00 ч. на същия ден Парашкевов и Иванов върна¬ли л. а. - марка „Сааб", на мястото, на което предния ден Сиромахов го бил оставил, и по-късно същия ден местонахож¬дението на издирвания л. а. било установено от служители на 02 РПУ-СДВР.
Установено било, че л. а. - марка „Сааб", е на стойност 27 900 лв., а находящите се в багажното му отделение вещи възлизат на сумата от 1836 лв.

1. Квалифицирайте деянията на Иванов и Парашкевов?

2.Как следва да се квалифицира:
а) двукратното отнемане на едно и също МПС от владе¬нието на едно и също лице с цел своене;
б) двукратното отнемане на едно и също МПС от владе¬нието на различни лица с цел ползване;
в) трикратното отнемане на различни МПС от владението
на едно и също лице с цел ползване,
ако е извършено от едно и също наказателноотговорно
лице?
3. Кое от познатите ви престъпления по глава V от Особе¬ната част на НК не може да се осъществи при условията на продължавана престъпна дейност? А на продължена такава?
4. Кой от посочените в казуса автомобили подлежи на отне¬мане в полза на държавата?


Колега, смятам да се пробвам и аз :D

1. Отнемането на автомобила представлява кражба. Същата е довършена и обстоятелството, че автомобилът е върнат на мястото на престъплението не заличава ОО последици на деянието. Според мен не би могъл да се приложи и привилегирования състав на чл. 197 НК, тъй като открадната вещ не е върната доброволно на собственика, а мотивите на лицата са били да осуетят наказателното преследване спрямо тях.
Не би могло отнемането на автомобила да е с намерение същият да бъде ползван, тъй като е изтеглен до въпросното място и след това е укрит в дома на Иванов. Тези действия сочат на умишлено своене на вещта.
Деянията на двете лица следва да се квалифицират по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3, пр. 3, т. 4, пр. 1 и т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 93, т. 12 НК.

2.а)продължавано престъпление; б)продължавано престъпление; в) квалифициран състав на чл. 346, ал. 2, т. 2, пр. 2 във вр. ал. 1 НК;

3. При условията на ППД теоретично могат да бъдат осъществени всички престъпления против собствеността. Известни противоречия съществуват по отношение на грабежа. Практиката е единодушна, че ограничението на чл. 26, ал. 6 НК се отнася само за престъпленията по глава втора от НК (мисля, че има такова ТР от 1971 г.), въпреки е съм попадал на едно изолирано решение от "дните на прехода", според което грабежът против различни лица следва да се квалифицира като извършен в условията на съвкупност. Преди известно време прочетох една статия в Правна мисъл (на любимия ни проф. Владимиров :lol: ), който принципно допуска ППД при грабежа, но когато се касае за настъпила смърт в следствие СТП или ТТП, а също така и когато е придружен с убийство или опит за убийство - отрича приложението на чл. 26 НК. Аргументите му са логични - при посочените състави на грабеж принудата, която по принцип е средство, способ към целта - отнамането на собствеността, заема доминиращо положение и тези деяния ако са извършени по отношение на различни граждани би следвало да считат за извършени в съвкупност.
Що се отнася до продълженото престъпление - по глава пета такива са съставите на чл. 207 и чл. 208 НК т.е. всички останали не могат да бъдат подължени.

4. Автомобилът на Парашкевов на осн. чл. 53, ал.1, б. "а" НК, тъй като същият е използван като средство за извършване на престъпното деяние.
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот eklekti4kata » 10 Сеп 2008, 12:03

Здрасти! Какво мислиш за чл.346,ал.2,т.3 и съотносимостта му към казуса?
eklekti4kata
Потребител
 
Мнения: 285
Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17

Мнениеот mishi_83 » 10 Сеп 2008, 13:25

eklekti4kata написа:Здрасти! Какво мислиш за чл.346,ал.2,т.3 и съотносимостта му към казуса?


Прилики има по отношение на квалифициращите признаци, но разликата е между присвоителното намерение по чл. 194 НК, което е налице в казуса и намерението да се ползва вещта по чл. 346 НК.
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!

В. Коняхин
mishi_83
Потребител
 
Мнения: 738
Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
Местоположение: София

Мнениеот pokerman » 23 Сеп 2008, 17:21

Нека вдигна пак темата

Върви си А и по едно време му пада портфейла. Той не забелязъл и си продължил. Зад него вървял Б, който изчакъл А да завие зад ъгъла, навел се отворил портфейла и взел 200 лв, а портфейла захвърил. След 20 метра бил задържан от полицай който станал свидетел на цялата ситуация.

За какво ще отговаря Б ?

Вариант Б

Б не вижда А , а само портфейла. Полицаят вижда само как Б взима парите и захвърля портфейла.

Вариант В

Б не вижда А, взима парите, захвърля портфейла и си продължава без да го види никой

Вариант Г
Б вижда А , взима парите, захвърля портфейла и продължава без да го види никой
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
pokerman
Потребител
 
Мнения: 635
Регистриран на: 23 Юни 2006, 00:40

Мнениеот portokal » 23 Сеп 2008, 17:26

Мисля, че:
- вариант А - опит за кражба;
- вариант Б - май нищо :?: или теоретично - опит към чл. 207;
- вариант В - довършено прест. по чл. 207, ако в продължение на една седмица не съобщи, като при вариант Б няма как да се докаже, че в продължение на една седмица е нямало да съобщи, затова няма как да бъде осъден за опит към 207, т.е. струва ми се, че доказването е проблемът;
- вариант Г - довършена кражба.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

ПредишнаСледваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 43 госта


cron