Относно длъжностните лица по чл. 284 и чл. 285 от НК

[yancheva]

Здравейте!
Бих искала да повдигна въпроса за това как се тълкуват разпоредбите на чл. 284 и чл. 285 от НК по отношение на работниците/служителите, работещи по трудово правоотношение, тъй като често започвам да се натъквам на документи, в които се споменава наказателна отговорност за неспазването на задължението за опазване на служебната тайна. В тази връзка, въпросът ми е, приложими ли са, според Вас, разпоредбите на 284 и 285 НК към тях и правилно ли е работодателите да включват предупреждения за такава наказателна отговорност в различни документи - декларации, споразумения за неразкриване на информация и т.н.?
Благодаря предварително за мненията!

[mishi_83]

Цитираните разпоредби са приложими само по отношение на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т.1, б. "а" т.е. такива, които са на служба в държавни учреждения.
Колкото до работодалите - явно малко са се "поувлекли" в наказателноправната материя

[yancheva]

И аз така си мисля, но тъй като в практиката намерих конкретен отговор само по отношение на 282 НК и едни дълги разсъждения по отношение на нуждата от актуализация на постановките на Постановление № 2/1980 на Пленума на ВС и се пообърках доста. Всъщност намерих и едно решение по 284, което обаче се отнася до дейността на държавно предприятие - № 488 от 9.03.2.1981г. по н.д. № 485/80г, ІІ н.о. Между другото, един адвокат преди малко ми каза, че според него може да се търси такава н.о....

[mishi_83]

И аз така си мисля, но тъй като в практиката намерих конкретен отговор само по отношение на 282 НК и едни дълги разсъждения по отношение на нуждата от актуализация на постановките на Постановление № 2/1980 на Пленума на ВС и се пообърках доста. Всъщност намерих и едно решение по 284, което обаче се отнася до дейността на държавно предприятие - № 488 от 9.03.2.1981г. по н.д. № 485/80г, ІІ н.о. Между другото, един адвокат преди малко ми каза, че според него може да се търси такава н.о....

Ами до преди няколко години практиката беше доста противоречива. Напоследък обече се постигна известно синхронизиране и константност. Осносновният аргумент се извлича от родовия обект на тази престъпления: Глава осма "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публична функции", тъй като обектът на престъпленията насочва(определя) към обществените отношения, които могат да бъдат засегнати с определен род деяния.

Друга е темата и относно понятието "длъжностно лице" и до колко е допустимо, то да включва и лица, извършващи дейност в частната сфера на живот. Вместо да се приеме нов кодекс, правят се всевъзможни опити старите правила да се приспособят към функциониращите в момента обществени отношения. А до колко това е законно - май всеки може да прецени