за изпита

[rrr]

Tozi vapros se otnasia6e za akta ,s koito sada se proiznesal po iskaneto za uveli4enieto na iska.I spored men sada se proiznasia s opredelenie.A otnosno tova dali ima dogovor izob6to se dokazva v hoda na gragd.delo, a iska pred gragd.sad e obligac.za obe6tetenie poradi neizpalnenie na dogovora.

[МСМ]

А аз писах, че с решението трябва да отхвърли искането за лихви. Но да го допусне, ако е направено в първата инстанция.
Не пречи да има договор и измама едновременно. А дали е поръчка, или комисионен, зависи от това, дали има възнаграждение.

[МСМ]

А за доказването със свидетелски показания какво смятате? Аз пък там допуснах една много тъпа грешка от недомисляне.

[Петър Таков]

1. По въпроса за косвения контрол за законоъобразност:
Според мен в случая е недопустим, тъй като законосъобразността на акта, с който е отнет задграничния паспорт е ириливантна за гражданския спор. Законосъобразно или не, задграничният паспорт е бил отнет и човекът не е можел да пътува в чужбина.

2. Относно договорът:
Според мен е налице договор за поръчка без от данните да се разбира характера на представителството. Някои май са писали, че има предварителен договор за продажба, но според мен това е пълна глупост - /"М. обещал да МУ купи кола..."/

3. Формата е само за доказване.

4. Въпросът за допустимостта на свидетелските показания за доказване на плащане над 1000 лв. /2500 в случая/, което не произтича от писмен акт според мен е спорен. Чл. 133, б. "в" говори за "установяване на договори", б. "г" изисква задължението да произтича от писмен акт. И двете разпоредби са създават изключение от общото правило и не могат да се тълкуват разширително. Все пак логиката изисква да се приеме, че и доказването на плащане над 1000 лв., което не произтича от писмен акт е недопустимо със свидетелски показания, защото обратното би довело до абсурди и несигурност /като знаем колко са достоверни свидетелските показания по принцип и как се получават/. Би се обезсмислила и разпоредбата на чл. 77 от ЗЗД.

5. Допуснати ли са наказателнопроцесуални нарушения?
Според мен евентуално 2 - че не е проведено полицейско производство и че делото е гледано от окръжния, а не от районния съд, но има хипотези, при които и двете не са нарушения. може например окръжният съд да е иззел делото от районния или пък прокурорът да е преценил, че делото е сложно от правна или фактическа гледна точка.

Това е - според мен останалото не е много интересно.

МЕЖДУ ДРУГОТО КАКВО МИСЛИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ЛИХВИТЕ ?

[Петър Таков]

P.S.

Мене ме караха да си преписвам казуса, защото съм писал с черна химикалка и това било специален знак ?!?!?!?!

А какво ще кажете за номерираните пликове - това дали става за специален знак :-))))

[kandidat]

Считам, че лихви ще се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За предходни периоди те са неоснователни, тъй като се дължат след изпадането на длъжника в забава, а той изпада в забава след покана от кредитора за изпълнение. За такава покана няма данни във фактическата обстановка на казуса, следователно те ще се дължат от предявяването на иска. В тази връзка, а и от процесуална гледна точка искането за увеличение на иска е недопустимо, по което съдът следва да се произнесе с определение, което подлежи на обжалване, тъй като прегражда пътя за разглеждане на този новопредявен иск за лихви пред сезирания съд. По отношение на разпита на свидетели, считам че е допустим, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.133 ГПК. А иначе договорът си е за поръчка в чист вид и енапълно валиден.

[sara]

Какво мислите за свидетелските показания?

[МСМ]

1. Съгласна съм с теб.
2. Може и да е комисионен - зависи дали са уговорили възнаграждение. Може напр. част от 5-те хиляди да остават за него.
3. Да.
4. Мисля, че под "установяване на договори" трябва да се разбира и плащания по тия договори. Логиката е една и съща за сключването и за даването.
В учебника си Живко Сталев също изказва подобно мнение, като аргументът му е следният: забраната за свид. показ. означава, че се "проявява доверие" само или предимно към документа. Цялата тая "сила" на писмения документ отива на кино, ако със свидетелски показания можем да доказваме плащания. Каква полза, че имам документ за вземането си, като длъжникът ще доведе свидетели, с които да доказва, че е изпълнил задължението. Един вид свидетелите "обезсилват" документа. Това е мнението на Сталев.
5. Според мен няма нарушения.

[orak]

famulus написа:
>
> Аудитория № 272, в която ще се проведе узпита за магистрати,
> в ректората на СУ ли се намира или в друга зграда?

[МСМ]

За лихвите какво мисля:

1. Парична лихва се дължи върху парично задължение. Щом приемаме, че има договор за поръчка, съответно комисионен, Маринов до развалянето му няма парично задължение. Той дължи връщане на парите от момента на развалянето. Развалянето може да има обратно действие, но не може да го постави в забава със задна дата. Кредиторът при разваляне може да иска и обезщетение за вредите от неизпълнението, но това е друго.

2. Тука, при развалянето, ми беше една от гадните издънки, за която ми хрумна чак след като бях излязла от изпита. Написах, че искът за връщане на сумата е едновременно и изявление за разваляне. Не съобразих, че той трябва да му даде подходящ срок и чак след изтичането му договорът може да се смята за развален. Една скоба: за да изпадне в забава, не трябва покана. Те още отначало са уговорили срок за изпълнение - след един месец.

3. Другата ми издънка беше, че написах: Христов не може да доказва иска си със свидетелски показания. Не се замислих, че Маринов казва: дал ми е, но аз му върнах половината. Т.е. факта на даването той го признава, не се спори за него. Дори и да се стигне до доказване, ако съдът прецени, че има нужда, свидетелски показания са допустими, ако страните се съгласят. Ми той Маринов признава самия факт, какво пречи да се съгласи да се допуснат свидетели за същия факт! Но всичко това не го написах, защото не ми дойде наум. :-( :-( :-(

[Петър Таков]

Трябва да публикуват отговорите, които са приели за верни.

[Алхимика]

Според мен задължително трябва да се публикува правилното решение на казуса, за да може всеки с оглед на това каквото е написал, да прецени, колко обективна е оценката.Но се съмнявам да го направят.
А иначе имате ли представа, по какъв начин ще бъдем информирани за резултата, освен изнасянето на списъци на входа на ВСС.

[МСМ]

И още нещо: от това, че М. може би е върнал част от парите, може да се помисли дали не са развалили договора по взаимно съгласие.
На две-три места в казуса имаше такъв "недостиг" на факти, които допускаха различни варианти. Например за двата зъба. Аз писах, че е неизбежна отбрана, защото сметнах, че като отидеш да биеш някого и "последва сбиване", се предполага, че ти си го нападнал, а той няма желание за бой и само опитва да се защити. Но сега си мисля, че може би е трябвало да се напишат различните варианти, защото "последвало сбиване" наистина не казва много. Може би са искали да видят как ще разсъждаваме за вариантите.

[kandidat]

Колеги, не мога да разбера защо смесвате договора за поръчка с комисионния договор, като поставяте разграничението в зависимост от това дали е заплатено възнаграждение или не. Комисионния договор е сделка между търговци, уреден в ТЗ. В случая нямаме търговци, а двама познати. Договорът за поръчка също може да е възмезден, но това не го прави комисионен - вижте чл.286 ЗЗД. А що се отнася до свидетелските показания силата на писмения документ не отива на кино, както се е изразил колегата по-горе, защото когато имаме писмен документ, плащанията по един такъв писмен договор не могат да се доказват със свидетели - чл.133, ал.1 б."г" ГПК, а в случая нашите познати са се разбрали устно.

[МСМ]

За адм. контрол върху акта - сега видях - съм съгласна с теб само за първото ти изречение. За паспорта смятам, че отнет или не - Маринов не се освобождава от отговорност. Това не е договор с оглед на личността. Можел е да си намери "заместник". Може и да не съм права.

[Петър Таков]

Можел е да си намери "заместник" само ако е бил овластен за това предварително от доверителя.

Не виждам никакъв комисионен договор. По договора за поръчка също може да се уговори възнаграждение и това не го прави комисионен. Освен това имаше очевАдно изречение, че М не е търговец.

[Петър Таков]

и има разлика между писмен документ - разписка, с която се доказва плащане /изпълнение/ и писмен документ - договор, от който произтича задължение за плащане.

[МСМ]

Към kandidat: уточнявам, че става дума за задължения, които не са УСТАНОВЕНИ с писмен акт, но за които случайно има някакви други писмени доказателства.

А сделка, която е търговска по естеството си, може инцидентно да бъде сключвана и от нетърговци. Комисионният д. според мен е такава сделка.

[VGS]

Колеги, мисля, че сериозно бъркате по отношение на измамата и договора. Публикувам едно решение, от което ще се убедите, че отговорът дали е налице граждански договор не е толкова прост.
Казусът е различен, но принципът е един и същи - за смесването между престъпление и договор.Обърнете внимание - и тук има възлагане и неизпълнение, но съдът е приел, че няма договор, а престъпление.


Решение № 419 от 27.ХI.2000 г. по н.д. № 384/2000 п, III н.о.
докладчик съдията Огнян Ризов:

По довода за нарушение на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е установила фактическите обстоятелства на деянието, дееца и вината. Установено е от фактическа страна, че на 22.05.1997 г. подсъдимият бил извикан от свид. К.П., който му дал два златни пръстена, като му поръчал да ги продаде за 30 000 /неденоминирани/ лева и след продажбата да му даде парите. Касаторът продал пръстените за 40 000 лева, но връщайки се с приятели влязъл в заведение с покер- машини, където похарчил известна сума, дал на заем 22 000 лева и в следващите дни изхарчил и останалите пари. При тези фактически констатации на инстанцията по същество въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 НК и че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл.9, ал.2 НК и ВКС счита, че не следва да ги преповтаря.
Становището на представителя на прокуратурата,че се касае до граждански договор, не може да бъде възприето. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били в негово владение, фактически веднага се е разпоредил с тях.
Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл.206, ал.1 НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че не може да ги върне. Разпореждането с двата златни пръстена, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и похарчването й, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел. Затова въззивната инстанция правилно е приела, че Т. е осъществил състава на чл.206, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Ето защо е налице касационно основание по чл.352, ал.1, г. 1 НПК.

[VGS]

Колеги, мисля, че сериозно бъркате по отношение на измамата и договора. Публикувам едно решение, от което ще се убедите, че отговорът дали е налице граждански договор не е толкова прост.
Казусът е различен, но принципът е един и същи - за смесването между престъпление и договор.Обърнете внимание - и тук има възлагане и неизпълнение, но съдът е приел, че няма договор, а престъпление.


Решение № 419 от 27.ХI.2000 г. по н.д. № 384/2000 п, III н.о.
докладчик съдията Огнян Ризов:

По довода за нарушение на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства въззивната инстанция е установила фактическите обстоятелства на деянието, дееца и вината. Установено е от фактическа страна, че на 22.05.1997 г. подсъдимият бил извикан от свид. К.П., който му дал два златни пръстена, като му поръчал да ги продаде за 30 000 /неденоминирани/ лева и след продажбата да му даде парите. Касаторът продал пръстените за 40 000 лева, но връщайки се с приятели влязъл в заведение с покер- машини, където похарчил известна сума, дал на заем 22 000 лева и в следващите дни изхарчил и останалите пари. При тези фактически констатации на инстанцията по същество въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон, като е приела, че са осъществени съставомерните признаци на престъплението по чл.206, ал.1 НК и че не са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл.9, ал.2 НК и ВКС счита, че не следва да ги преповтаря.
Становището на представителя на прокуратурата,че се касае до граждански договор, не може да бъде възприето. Докато гражданският договор се сключва за да породи права и задължения с намерение от страните да бъдат изпълнени точно и в срок, при конкретния случай подсъдимият е нямал намерение да изпълни задължението си да върне парите, тъй като след като са били в негово владение, фактически веднага се е разпоредил с тях.
Затова, както теорията, така и съдебната практика сочат, че престъплението по чл.206, ал.1 НК често се смесва с договор за поръчка, за наем, до заем за послужване. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Решението на подсъдимия да се разпореди с парите, като със свои е взето допълнително и той е съзнавал, че не може да ги върне. Разпореждането с двата златни пръстена, които са били в негова фактическа власт, като със свои, чрез тяхната продажба, получаване на сумата и похарчването й, представлява присвояване на имущество, което подсъдимият е владеел. Затова въззивната инстанция правилно е приела, че Т. е осъществил състава на чл.206, ал.1 НК от обективна и субективна страна. Ето защо е налице касационно основание по чл.352, ал.1, г. 1 НПК.