Предявяване на разследване на юридическо лице

[marek972]

След като никъде в закона не споменато, след като пак там в
чл.213 и чл 73, ал.2 ясно е посочено, че има фигури "пострадал" и "ощетено юридическо лице" ....
е на кое основание тогава трябва да го предявяваме ?
щото ми втръсна да обикалям по разните му фирми и да чакам със седмици наглите им управители да благоволят да се появят на работа ...
в другите прокуратури как е решен този казус ? ако въобще го има ..

[RinTimTim]

Кой пък те кара да предявяваш на представител на ощетеното ЮЛ? Няма такова нещо. Има изискване за предявяване на пострадалия, който е различна процесуална фигура от ощетеното ЮЛ. Дори и пострадалия не си длъжен да го чакаш, длъжен си единствено да го призовеш редовно за предявяването. Уважителни, неуважителни причини, ако не се яви, проблемът си е негов и не се опорочава предявяването.

[marek972]

"Кой пък те кара да предявяваш на представител на ощетеното ЮЛ? "

е, кой ...един дето наблюдава...

[nikolai.pachevski]

Е него питай де! Защо тука във форума(освен ако мислиш, че и Той влиза)?
А може би имаш доста време да обикаляш фирми и да чакаш появяване на управители...
Нещо не е ясно, поне на мен... какво общо има призававането на лице с появяването му на работа, а каква е наглостта им също не разбрах...

[RinTimTim]

е, кой ...един дето наблюдава...

Не че е изключено, но едва ли сам иска да си затруднява приключването на делата, по-скоро е резултат на някаква "практика" на съда ви.

[toxic]

Нали преди да предявиш разследването, още при разпита трябва да го конституираш като пострасдало ЮЛ чрез представителя му? И в разпита той изрично трябва да заяви че иска да му бъдат предявени материалите. След това му пращаш призовка и ако не се яви, караш без него...

[marek972]

само дето пострадало юридическо лице няма, а за ощетено такова
няма предвидено предявяване .. разни прокуратури, разни идеали ...

[system]

Действително, текстът на чл. 227 ал. 3 от НПК в тази му редакция, изключва ощетените юридически лица от лицата, които следва да се призовават за предявяване на разследването. Това следва от редакцията на чл. 74 ал. 1 и 2 от НПК. По смисъла на тази разпоредба, пострадал може да бъде само физическо лице. За юридическите лица се използва друго понятие в чл. 84 ал. 1 от НПК - юридическите лица, претърпели вреди от престъплението. Следователно юридическото лице не следва да се счита пострадал в смисъла, който влага НПК в чл. 74 от НПК.
Според мен такова законодателно разрешение не почива на никаква логика. Би могло да се помисли за приложимост по аналогия на чл. 227 ал. 3 от НПК за призоваване и на юридическите лица за предявяване.

[T.A.R.A.]

При нас правото на граждански иск и предявяване на разследването го правим на управителя или собственика на фирмата.За целта провери актуалното състояние на фирмата.Виж кой е управител и кой собственик, прати призовки, като отбележиш, че при неявяване следва принудително довеждане.Хората си идват.Никой управител не иска да го влачат с патрулка насила и подчинените му да гледат.Ако път фирмата е държавна, задължително ще се появи, защото иначе му обясни по телефона що е то безстопанственост.И накрая ако не може и не може да дойде, да си прати юрисконсулта с изрично нотариално заверено пълномощно/но това само за разпита и запознаване с правата/, за предявяването - пак призовка, не се ли появи - справка, че не се я явил при редовно призоваване.И си приключваш делото като бял човек в срок.

[zidaromazach]

Божкее, ТАРА, кой те е научил на този подход!? Много сте зли там. Да знайш, че който те е научил с такъв уклон да бачкаш, те е набутал. Запитай се няма ли по- лесен начин ?

[kpavlova]

Мисля, че напълно законосъобразно може да не се предявява на ощетеното ЮЛ.При нас не се отчита като същ.проц.нарушение, така че делото да бъде върнато на прокурора.Иначе има случаи да се предявява реално и такива в които не се, повече се предявяват,доколкото имам поглед.Разпитва се управителят / изпълнителния директор, а понякога и просто МОЛ/ при престъпления против собствеността или такива със съставомерен резултат имуществени вреди - само за да се установи кой точно осъществява фактическата власт примерно, или чия е собствеността, макар по делото да си има писмени доказателства за това.Това обаче си е разпит и е с доказат.цел.При този разпит се разяснява правото да му се предяви в качеството на представител на ЮЛ, каквато възможност НПК всъщност не предвижда.
Ако му се предяви, е ли това същ.проц.нарушение? Дори да е, е непоправимо, така че не подлежи на връщане в предходен проц.стадий от съда..
Ако не му се предяви- според мен законът си е спазен.
Субект на досъдебната фаза е само пострадалият и той е физическо лице.Пропускането на ЮЛ при предявяване и в Общата част на НПК – уредбата на субектите в досъдебната фаза – не е случайна и неволна, според мен / като др.пропуски на НПК, които са си случайни – например гражданския ответник при четене на показания по 279 и предварително изслушване, дето не са го броили за страна/.
Не съм експерт по ПЕС, напълно обратното .Но по Рамковото решение от 2001 г на ЕС за положението на жертвите по време на наказателното производство, сме се задължили да приемем стандарти за защита на жертвите на престъпление, но не и защита на права на ЮЛ в наказат.производство.Жертва по това решение е ФЛ, претърпяло вреди чрез увреждане на неговия психически или физ.интегритет, страдания иммущ.загуба..../ абсурд да го изрецитирам/ в причинна връзка с престъпление.По силата на това решение жертвата има правото да потърси обезщетение от извършителя по време на наказателното дело.Жертвата е човек.
НПК е дал по –голяма защита на ЮЛ,в срв.с изискваната по Решението, като им е дал възможност да се конституират като ГИ в съдебна фаза.
Мисля това да е напълно достатъчно.Дали може по аналогия да се приложи нормата за предявяване и за тях- принципно проц.норма може да се прилага по аналогия.В случая обаче, конституирането на още един субект – обвинител в досъдебната фаза – ощетено ЮЛ, който да може да прави искания, възражения по линия на обвинит.функция, каквато възможност законът не е предвидил/ има само пострадал/, не е в полза на обв., а положението му не може да се утежнява с прилагане по аналогия
Ако приемаме, че ще му предявяваме и някак си ЮЛ има субективно право да му се предяви, това не може , никак не може да стане по принудителен ред.Субективните права се упражняват ако , доколкото и както титулярът им желае да ги упражни, не става да бъде доведен управителят принудително, за да упражни правата, под страх от каквато и да било отговорност.Права не следва да се упражняват под страх от отговорност.Свидетелят може да бъде доведен принудително, независимо в кой стадий, но не и пострадалият – като такъв, за да упражнява права.Иначе изпадаме май в неловкото положение да тълкуваме закона превратно.Нещо като зорлем надарен се получава.
Щом трябва и не може другояче, а има указания за предявяване, стига редовно съобщение за датата на предявяването с разяснени права на предявяване върху призовката/ ако управителят , изп.директор и какъвто е там Биг Бос не е свидетел, защото няма какво да е възприел и тогава да му е разяснено правото/ .На ЮЛ връчването е по 180, ал.5 от НПК.Трябва де се опише в призовката, че се връчва на служител, имената, каква му е длъжността.Предполагам, че това е достатъчно.

[system]

Моите уважения, но не мога да се съглася с неприложимостта на аналогията в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 46 ал. 3 от ЗНА изключва правоприлагането по аналогия само при обосноваване на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. Не смятам, че конституирането на една страна в наказателния процес в повече, та била тя и обвинител, попада под тази хипотеза. По същата логика, не следва да допускаме повече от един прокурор да поддържа обвинението , а това поначало е допустимо и възможно (в тази връзка правя една отметка, че прокурорът не е представител на обвинителната власт, а самостоятелен субект и страна в съдебното наказателно производство, която обвинява. В този смисъл, ако в делото хипотетично участват повече от един прокурори, всеки прокурор сам по себе си е субект и страна).

[kpavlova]

Колега Систем, обратното на моето е напълно защитимо ,има много несъгласуваности в текстовете.Просто опитах да оправдая пропуска.
НПК предвижда аналогични права на ощетеното ЮЛ като на пострадалия в др.случаи -
- уведомява се за образуването и може да обжалва отказа
- уведомява се за прекратяването и може да обжалва отказа
Незнайно защо не се уведомява за спирането и не пише да може да го обжалва?
От друга страна, пише, че има право на обезпечение на бъдещия си гр.иск в съдебна фаза - и как точно става това, когато то нищо не знае за производството в досъдебната му фаза/ не познава материалите/, примерно? Какво е това субективно право и как то е гарантирано ?
Аз просто изхождам от идеята, че ЮЛ може да бъде само ГИ, не и обвинител, а основната задача на нак.процес е да се реши въпроса за деянието, вината и отговорността, въпросите на ГИ са допълнителна и незадължителна задача.
За това си мисля, че има смисъл в изпускането на ЮЛ като се цели бързина, но може и да търся смисъл там, където изобщо го няма?

[system]

kpavlova: "Аз просто изхождам от идеята, че ЮЛ може да бъде само ГИ, не и обвинител, а основната задача на нак.процес е да се реши въпроса за деянието, вината и отговорността, въпросите на ГИ са допълнителна и незадължителна задача".
Това е сериозен довод, но той не дава отговор защо защо чл. 227 от НПК ще се занимава само с бъдещите граждански претенции на пострадалото физическо лице, а не и на увреденото юридическо лице.
А липсата на съгласуваност не е от вчера, тя съществуваше и в уредбата на положението и правата на пострадалия в наказателното производство, според отменения НПК. По смисъла на чл. 60 от НПК (отм.), учрежденията и другите ЮЛ не са "пострадали" - което впрочем се приема и в действащия чл. 84 от НПК. Същевременно, съгласно чл. 213 ал. 2 от НПК (отм.) в редакцията преди изменението в ДВ бр. 50 от 1995 г., за предявяването на разследването се призовават обвиняемият, пострадалият, гражданският ищец и гражданският ответник. Следователно, юридическото лице, което е претърпяло вреди от престъплението, но не е предявило граждански иск (тогава можеше да се предяви и в предварителното производство), не следва да се призовава за предявяването. С изменението от 1995 г., пострадалият "отпадна" като лице за призоваване и останаха гражданският ищец и гражданският ответник.
Но доколкото си спомням, указанията на прокурорите и по това време бяха да се предявява и на увредените юридически лица. Макар че това не е аргумент за правилността на това прокарвано в практиката разрешение.

[REVOLUTION]

Аз също мисля , че на ЮЛ трябва да се предяви разследването , иначе ще се стигне до невъзможност да упражни едно свое важно право на досъдебното производство.Това е правото на ощетеното лице да иска обезпечение на бъдещ иск по чл.73(2) НПК.Разбира се , тука пак стигаме до абсурда , че по ГПК обезпечението на бъдещ иск е за период не по-дълъг от 1 месец , а всички ни е ясно , че в огромния брой случай , той няма да се спази , съответно цялата идея на НПК се обезмисля.Според мен е назряло време законодателя да реши , ще може ли да се предевява граждански иск в нак.производство и ако да , да съобрази уредбата на НПК(включително като въведе изключения от общия ред по ГПК) или няма да има такава възможност и да я отмени , в края на краищата никой няма нужда от някакви празни декларации в НПК.

[marek972]

тъй, тъй ...ми дай напарво дознателите в огромния им двумесечен срок, направо да гледат и гражданското дело,че малко да се облекчи свръхнатовареността на съдиите в тежкия им шест часов работен ден ..

[system]

"тъй, тъй ...ми дай напарво дознателите в огромния им двумесечен срок, направо да гледат и гражданското дело,че малко да се облекчи свръхнатовареността на съдиите в тежкия им шест часов работен ден .."

Вие мнение ли искате или се оплаквате ? Следственото действие предявяване на разследването на пострадал (или ощетено ЮЛ) не се отличава с кой знае каква сложност и нито ще Ви отнеме кой знае колко време, нито влияе по някакъв начин на съдийската работа. А и сам сте си избрали длъжността. Ние Ви казваме какво според (някои от) нас трябва да правите. Вие преценявайте в кой от съветите да се вслушате.