- Дата и час: 12 Дек 2024, 21:13 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
84 мнения
• Страница 2 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Здравейте колеги! Надявам се да не Ви се стори нахално че с регистрацията си, нахълтвам направо в темата Срещнах в темата доста свежи идеи, за неприемане на граждански иск. С риск да подържам ненужен спор, намирам, че в конкретния случай има основания за предявяване на граждански иск от ощетеното ЮЛ, ако той не се е развил или намерил своето решение пред граждански съд. Деликта е налице, до колкото не се сещам за договорни отношения с държавата по повод данъците Що касае онова раз-Решение на Апелативния съд, го намирам леко за неправилно, защото задължение е на прокуратурата да уведоми ощетеното юридическо лице, а не да се санира тяхното бездействие. Все пак доста алкохолец липсва не мислите ли
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Само си мисля, колега, да поддържам и аз темата
Данъкът е безвъзмездно плащане в полза на държавата/ като задължение – май срещу него не стои пряко държавно задължение, не получаваме нещо пряко в замяна или поне не можем някак си пряко да си го искаме/.То е установено от държавата по основание и размер, в закон, едностранно, пак от нея, събираемо по специален ред, установен от нея, елемент на прихода на бюджета, който следва да служи и да се разпределя за посрещане на общото нам благо./ да не ми придирят публичноправниците – не разбирам от данъци, така си ги представям като данъкоплатец/
Т.е. договор с държавата данъкоплатецът няма, освен обществения, но има друго основание за плащането – и то е законът ,на това основание се дължи.
Данъците не могат да се установяват в гражданско производство по основание и размер - по реда на ГПК/ или поне недълженето на данъци, например, не може да предмет на отрицателен установителен иск/- защото има друг ред, не е в правораздават.компетентност на гражданските съдилища.Или поне така пише в решения на ВКС.Къде е симетрията- държавата може като равноспоставен субект в граждански спор да твърди, че й дължа данъци , а аз като равноставен субект - не мога да твърдя, че не й ги дължа?
А ако ДРА примерно е проконтролиран по административен ред и се предяви ГИ в наказателния процес, значи ли това, че може обв.да се защитава като предизвиква ревизия на изводите на съда, по влязлото в сила СР по съд.контрол по ДОПК?
Ние гледаме ГИ в наказателен процес, предмет е ГП спор за НУ..
За да се стигне до 255...Нк , държавата е установила задължението , то е подлежащо на изпълнение и единствения път за изпълнение е този на ДОПК.По тия дела държавата най-често е почнала и публичното си изпълнение.Какъв е смисълът да трансформира публичното си вземане в ГП такова, освен ако не претендира вреди вън от самия размер на данъка?/ за което законът се е погрижил – 78а – само след плащане на данъка И лихвите/Какъв е смисълът от осъждане, при все че тя има изпълнителен титул.
Държавата,веднъж, като власт, а не равнопоставен субект твърди, че Х дължи данъци, престъпно ги дължи, и може да си ги иска, както и да си ги събере по особения си ред, и след това , като равнопоставен субект и страна в процеса претендира, че е увредена от престъпното неплащане- пак в същия размер/ на неплатените данъци/.Вредата не е друго по размер освен самия данък/ да ги оставим лихвите засега отделно/.Ама тая “вреда” я има и без неплащането да е престъпно, административно нарушение.
Деликт ли е неплащането на данъци или е позволено от закона неплащане.Неплащането на данъци не е престъпно/ ако не е осъщ.и още нещо, изпълнително деяние, нито административнопротивоправно да речем, без да навлизаме в казуистика, че някъде може и да излезе админ.нарушение.Правомерно ли е тогава неплащането?Ако извеждаме деликта като бездействие в противоречие с правна норма, понеже има срокове за плащане на данъка, задължение за плащане в този срок, излиза, че ако той не се плати, пак има деликт/ защото ако не др.,поне общия запрет да не се вреди другиму се нарушава-нали неплащането на данък е вреда/, а противоправност има – нали законът изисква данъци да се плащат.Значи ли че и тогава държавата има право на ГИ за обезщетение от неплащането на данъка?Или тогава не й е нужен ГП ред? Защо й е нужен, когато е престъпление?
Какъв е правният интерес на държавата да иска осъждане в граждански процес за дължими данъци – или те ще се казват – обезщетение за неплащане на дължимите данъци?
Сигурно съм поне на 50 процента неправа и пак се олях с обема, ...просто се чудя
Данъкът е безвъзмездно плащане в полза на държавата/ като задължение – май срещу него не стои пряко държавно задължение, не получаваме нещо пряко в замяна или поне не можем някак си пряко да си го искаме/.То е установено от държавата по основание и размер, в закон, едностранно, пак от нея, събираемо по специален ред, установен от нея, елемент на прихода на бюджета, който следва да служи и да се разпределя за посрещане на общото нам благо./ да не ми придирят публичноправниците – не разбирам от данъци, така си ги представям като данъкоплатец/
Т.е. договор с държавата данъкоплатецът няма, освен обществения, но има друго основание за плащането – и то е законът ,на това основание се дължи.
Данъците не могат да се установяват в гражданско производство по основание и размер - по реда на ГПК/ или поне недълженето на данъци, например, не може да предмет на отрицателен установителен иск/- защото има друг ред, не е в правораздават.компетентност на гражданските съдилища.Или поне така пише в решения на ВКС.Къде е симетрията- държавата може като равноспоставен субект в граждански спор да твърди, че й дължа данъци , а аз като равноставен субект - не мога да твърдя, че не й ги дължа?
А ако ДРА примерно е проконтролиран по административен ред и се предяви ГИ в наказателния процес, значи ли това, че може обв.да се защитава като предизвиква ревизия на изводите на съда, по влязлото в сила СР по съд.контрол по ДОПК?
Ние гледаме ГИ в наказателен процес, предмет е ГП спор за НУ..
За да се стигне до 255...Нк , държавата е установила задължението , то е подлежащо на изпълнение и единствения път за изпълнение е този на ДОПК.По тия дела държавата най-често е почнала и публичното си изпълнение.Какъв е смисълът да трансформира публичното си вземане в ГП такова, освен ако не претендира вреди вън от самия размер на данъка?/ за което законът се е погрижил – 78а – само след плащане на данъка И лихвите/Какъв е смисълът от осъждане, при все че тя има изпълнителен титул.
Държавата,веднъж, като власт, а не равнопоставен субект твърди, че Х дължи данъци, престъпно ги дължи, и може да си ги иска, както и да си ги събере по особения си ред, и след това , като равнопоставен субект и страна в процеса претендира, че е увредена от престъпното неплащане- пак в същия размер/ на неплатените данъци/.Вредата не е друго по размер освен самия данък/ да ги оставим лихвите засега отделно/.Ама тая “вреда” я има и без неплащането да е престъпно, административно нарушение.
Деликт ли е неплащането на данъци или е позволено от закона неплащане.Неплащането на данъци не е престъпно/ ако не е осъщ.и още нещо, изпълнително деяние, нито административнопротивоправно да речем, без да навлизаме в казуистика, че някъде може и да излезе админ.нарушение.Правомерно ли е тогава неплащането?Ако извеждаме деликта като бездействие в противоречие с правна норма, понеже има срокове за плащане на данъка, задължение за плащане в този срок, излиза, че ако той не се плати, пак има деликт/ защото ако не др.,поне общия запрет да не се вреди другиму се нарушава-нали неплащането на данък е вреда/, а противоправност има – нали законът изисква данъци да се плащат.Значи ли че и тогава държавата има право на ГИ за обезщетение от неплащането на данъка?Или тогава не й е нужен ГП ред? Защо й е нужен, когато е престъпление?
Какъв е правният интерес на държавата да иска осъждане в граждански процес за дължими данъци – или те ще се казват – обезщетение за неплащане на дължимите данъци?
Сигурно съм поне на 50 процента неправа и пак се олях с обема, ...просто се чудя
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Маринов, както е посочила и К.Павлова, ако неплатеният данък беше вземане от деликт, държавата щеше да има право и в граждански процес да предяви иск по чл. 45 от ЗЗД.
Моят въпрос в темата, както може да се очаква, беше свързан с конкретно дело, което ме мъчеше - обжалване на постановление на прокурор за прекратяване. Първата инстанция беше приела, че пострадал е държавата, а не съответната администрация, и че администрацията няма право на жалба; ние (аз съм младши във втората) решихме, че държавата следва също да има право да упражни правата на пострадал и тъй като тя не е нещо отделно от държавните органи и учреждения, а упражнява правата си чрез тях (те затова въобще съществуват), за лице, претърпяло вреди от престъплението, трябва да се смята онази администрация, която има качество на юридическо лице и на която е поверено управлението на съответното имущество.
Ама най-най-спокойно това може да не е правилно. Като нищо. Въобще не си въобразявам, че като съм измислила нещо и двама - макар и очевидно по-знаещи от мен - съдии са се съгласили, то е правилно. Казвам го само за пълнота на темата.
Моят въпрос в темата, както може да се очаква, беше свързан с конкретно дело, което ме мъчеше - обжалване на постановление на прокурор за прекратяване. Първата инстанция беше приела, че пострадал е държавата, а не съответната администрация, и че администрацията няма право на жалба; ние (аз съм младши във втората) решихме, че държавата следва също да има право да упражни правата на пострадал и тъй като тя не е нещо отделно от държавните органи и учреждения, а упражнява правата си чрез тях (те затова въобще съществуват), за лице, претърпяло вреди от престъплението, трябва да се смята онази администрация, която има качество на юридическо лице и на която е поверено управлението на съответното имущество.
Ама най-най-спокойно това може да не е правилно. Като нищо. Въобще не си въобразявам, че като съм измислила нещо и двама - макар и очевидно по-знаещи от мен - съдии са се съгласили, то е правилно. Казвам го само за пълнота на темата.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Колеги, започвам да се чувствам уютно в нашата "парламентарна" група, която би могла да спретне едно законопроектче за изменението на НК До тогава обаче тези които се "хранят" от данъци са спретнали тази наказателна норма при условие, че избегнатите данъците са над определен размер и деянието е комбинирано с определени тарикатлъци изчерпателно изброени в т.1-7 на ал.1 от чл.255НК. След като има способи за доказване по НПК, то има и реципрочните за оспорването не само на размера, но и на поведението на дееца. Предполагам ,че в повечето случаи този текст ще върви с някой друг от НК, който е формален. Въпросният обаче чл.255НК е резултатен и му отива някой да е ощетен. Така си мисля, че бих постъпил ако ми се падне да отнеса джобовете на някой закъсал и честен данъкоплатец, но само ако държавицата ни бедна не е използвала вече друг способ
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Като сме тръгнали да пишем нов текст, дайте да променим подхода - да пробваме да разклатим концепцията за "избягването" на данъка и вредата.
Ок, задължението по ДРА всъщност се не поражда от ДРА, а той констатира, че има задължение- по закон, няма ли закон, няма данъци.
Т.е. издаването на влязъл в сила на ДРА не е предпоставка за образуване на наказателно приозводство/ прилича ми това на едно съждение от миналото, чувала съм го от ближен/по- млада съм /, че "актът за начет е единствения законен повод за образуване на наказателно производство по 201"/.
Пък и нали ако в хода на ревизията се установят данни за престъпление - трябва да се спре ревизията...
Приемаме, че може да няма ДРА, може да не е обжалван, да не е влязъл в сила/ основанието е закона, а не акта/ - а и понеже сме в наказателен процес не ни обвързват тези констатации...Установяваме си всичко, което ни трябва вътре в нак.процес/ по -добре е да е отпреди и винаги е така, има предварителна яснота/.
Бягаме ли от данъка като избягваме данъци по 255?
Какво защитава 255-да гарантира въобще изпълнението на задължението или да гарантира изпълнението на задължението , каквото произтича от закона, без да е поизкривена данъчната основа с некои дребни "тарикатлъци" или по -големи от същия вид В СРОК ?
Ако "избегне" означаваше "увреждане", то съставът би бил довършен, когато данъкът не може да бъде събран - би бил погасен, когато окончателно и безвъзвратно данъкът не може да се събере.Това е вреда.Ама тогава от 255 няма смисъл.
Целта е изпълнение на задълженията по закон при верно отражение на събитията и в срок.А не законът да се заобикаля с подръчни материали, средства.... и т.н.
Кога е довършено деянието - според тарикътлъка - с изтичане на срока за установяване на задължението / ако определя неверен резултат/,респ.за плащането му/ по данъчен период/.
Няма да постигнем единодушие , но така е и по-добре
Ок, задължението по ДРА всъщност се не поражда от ДРА, а той констатира, че има задължение- по закон, няма ли закон, няма данъци.
Т.е. издаването на влязъл в сила на ДРА не е предпоставка за образуване на наказателно приозводство/ прилича ми това на едно съждение от миналото, чувала съм го от ближен/по- млада съм /, че "актът за начет е единствения законен повод за образуване на наказателно производство по 201"/.
Пък и нали ако в хода на ревизията се установят данни за престъпление - трябва да се спре ревизията...
Приемаме, че може да няма ДРА, може да не е обжалван, да не е влязъл в сила/ основанието е закона, а не акта/ - а и понеже сме в наказателен процес не ни обвързват тези констатации...Установяваме си всичко, което ни трябва вътре в нак.процес/ по -добре е да е отпреди и винаги е така, има предварителна яснота/.
Бягаме ли от данъка като избягваме данъци по 255?
Какво защитава 255-да гарантира въобще изпълнението на задължението или да гарантира изпълнението на задължението , каквото произтича от закона, без да е поизкривена данъчната основа с некои дребни "тарикатлъци" или по -големи от същия вид В СРОК ?
Ако "избегне" означаваше "увреждане", то съставът би бил довършен, когато данъкът не може да бъде събран - би бил погасен, когато окончателно и безвъзвратно данъкът не може да се събере.Това е вреда.Ама тогава от 255 няма смисъл.
Целта е изпълнение на задълженията по закон при верно отражение на събитията и в срок.А не законът да се заобикаля с подръчни материали, средства.... и т.н.
Кога е довършено деянието - според тарикътлъка - с изтичане на срока за установяване на задължението / ако определя неверен резултат/,респ.за плащането му/ по данъчен период/.
Няма да постигнем единодушие , но така е и по-добре
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
От една страна изцяло ще споделя мотивите в решението постнато от Систем.
От друга обаче според мен следва да се прави разлика между търговските ЮЛ, собственост на държавата и ЮЛ на бюджетна издръжка.
Ако вредата е настъпила за държавно търговско ЮЛ, само неговото ръководство може да предяви ГИ в НП.То вече е един нов правен субект, различен от държавата.Ако то банкрутира, държавата просто ще отговаря до размера на имуществото там и няма да предвиди в бюджета за догодина средства за останалите задълженията на това ЮЛ.Докато при едно бюджетно ЮЛ, ако примерно е нанесло вреда на граждани и е осъдено по закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани, държавата като правен субект ще отговаря даже със резерва си, защото е длъжна да предвиди в бюджета за догодина на това ЮЛ средства за покриване на тези вреди.
По отношение обаче на бюджетните ЮЛ съм по скоро на менние че те не могат да предевяват ГИ, тъй като те не са собственици на имуществото с което разполагат.Струва ми се малко разширително тълкуването, макар и не само на наказателно-правни норми че те могат отстояват държавен интерес.Защото излиза че държавата им е делегира права, които няма право да упражни самостоятелно тъй като изрично не е посочена в НПК, наред с пострадалия и ощетеното юридическо лице.
Ако имаше правна възможност държавата пряко да се намеси като ГИ, просто в НПК след пострадал и ощетено ЮЛ, щеше да пише и "държавата чрез своите органи".
Също така има престъпления в НК, като престъплението по служба по чл.282, където държавата може да търпи вреди и според съдебната практика не само имуществени, но и морални (тоест неимуществени), защото именно това се включва в понятието "вредни последици".Тогава ако продължим с разширителното тълкуване следва да признаем и правото на държавата за неимуществени вреди в един наказателен процес, които обаче са изключени категорично като възможност да настъпят за едно ЮЛ.
И тъй като това което написах може да е в сферата на фантастиката, моля да бъде четено само с информативна цел или ако е абсурдно, за повдигане на коледното настроение
От друга обаче според мен следва да се прави разлика между търговските ЮЛ, собственост на държавата и ЮЛ на бюджетна издръжка.
Ако вредата е настъпила за държавно търговско ЮЛ, само неговото ръководство може да предяви ГИ в НП.То вече е един нов правен субект, различен от държавата.Ако то банкрутира, държавата просто ще отговаря до размера на имуществото там и няма да предвиди в бюджета за догодина средства за останалите задълженията на това ЮЛ.Докато при едно бюджетно ЮЛ, ако примерно е нанесло вреда на граждани и е осъдено по закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани, държавата като правен субект ще отговаря даже със резерва си, защото е длъжна да предвиди в бюджета за догодина на това ЮЛ средства за покриване на тези вреди.
По отношение обаче на бюджетните ЮЛ съм по скоро на менние че те не могат да предевяват ГИ, тъй като те не са собственици на имуществото с което разполагат.Струва ми се малко разширително тълкуването, макар и не само на наказателно-правни норми че те могат отстояват държавен интерес.Защото излиза че държавата им е делегира права, които няма право да упражни самостоятелно тъй като изрично не е посочена в НПК, наред с пострадалия и ощетеното юридическо лице.
Ако имаше правна възможност държавата пряко да се намеси като ГИ, просто в НПК след пострадал и ощетено ЮЛ, щеше да пише и "държавата чрез своите органи".
Също така има престъпления в НК, като престъплението по служба по чл.282, където държавата може да търпи вреди и според съдебната практика не само имуществени, но и морални (тоест неимуществени), защото именно това се включва в понятието "вредни последици".Тогава ако продължим с разширителното тълкуване следва да признаем и правото на държавата за неимуществени вреди в един наказателен процес, които обаче са изключени категорично като възможност да настъпят за едно ЮЛ.
И тъй като това което написах може да е в сферата на фантастиката, моля да бъде четено само с информативна цел или ако е абсурдно, за повдигане на коледното настроение
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
От друга обаче според мен следва да се прави разлика между търговските ЮЛ, собственост на държавата и ЮЛ на бюджетна издръжка.
Да, разбира се. Изобщо не говорим за първите.
Тогава ако продължим с разширителното тълкуване следва да признаем и правото на държавата за неимуществени вреди в един наказателен процес, които обаче са изключени категорично като възможност да настъпят за едно ЮЛ.
Е, няма чак толкова да продължаваме. Спираме само до престъпленията, от които пострадал може да бъде всяко ЮЛ.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Да спираме , че иначе...всички тези настъпили съставомерни значителни вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на службата, понеже престъплението е станало известно и вън от службата, ще почнат да се претендират с ГИ от Министерствата, няма да уточняваме кои са Министрествата, за да защитим"невинните" от тях
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Аз по скоро съм "ЗА" неговото премахване и без това явно е въведен по "западен" модел, че мафията можем и да я борим с такива престъпления, щото другите не могат да ги разкрият . Впрочем, то май и по това си приличат и с 282 НК. Та нали там вредата "може" да настъпи. Значи като няма с какво да го закопчеем, ще ни остане само това. Законодателя обаче е отишъл по напред в мислите си по 387НК, където вредните последици са обхванати от умисъла и не могат да бъдат хипотетични, иначе и двата се прилагат като няма друго престъпление.
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Дейсвително чл.387 предполага само реално настъпили вреди.Обаче там законодателя е отишъл още по напред в ал.4, като е предвидил и непредпазливостта като форма на вина по този състав .В чл.282 поне е само и единствено пряк умисъл.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Колеги и така сме започнали да нищим темата да ви предложа два реални казуса да помислим ще пускаме ли държавата в процеса или не.Ще се опитам да бъда кратък
1. Лицето Х като пълномощник на майка си ХХ закупува от чужбина л.а и се оформя внос, който е освободен от ДДС, тъй като ХХ е с нужната степен инвалидност. Автомобила оства под митнически контрол за срок от 3г. Преди изтичането на този срок Х се сдобива с неистенски договор за покупко -продажба на МПС по който тя закупува процесния л.а от ХХ. Естествено ДДС-то не е заплатено. След това Х отива в КАТ, където "случайно" работи неин човек -У, представя му договора, без документ от РМД и той сменя собствеността в регистрите на КАТ, като се издава ново свидетелство за регистрация, на което вече липсва митническия печат, че л.а е под контрол. РМД хабер няма за сделката, нанесена е щета от невнесено ДДС.
2. Съгласно МП, някои категории лица в бюджетната сфера имат правото да получават суми за това, че живеят при условията на свободен наем, при следните изисквания-нямат собствено жилище; имат договор за наем; картотекирани са по определен ред. И така лицето Х след като е картотекиран за което попълва нужната декларация, сключва договор за наем с лицето У което е негов роднина и декларира пред правоимащия да му отпусне сумата, че живее на посочения в договор адрес. И така N броя пъти са му превеждани пари.Установено е че Х изобщо не е живял на адреса посочен в договора и там живее друг наемател. Твърди се, че Министерството е измамено със сбора на отделните суми, които Х е присвоил
Очаквам вошите становища
1. Лицето Х като пълномощник на майка си ХХ закупува от чужбина л.а и се оформя внос, който е освободен от ДДС, тъй като ХХ е с нужната степен инвалидност. Автомобила оства под митнически контрол за срок от 3г. Преди изтичането на този срок Х се сдобива с неистенски договор за покупко -продажба на МПС по който тя закупува процесния л.а от ХХ. Естествено ДДС-то не е заплатено. След това Х отива в КАТ, където "случайно" работи неин човек -У, представя му договора, без документ от РМД и той сменя собствеността в регистрите на КАТ, като се издава ново свидетелство за регистрация, на което вече липсва митническия печат, че л.а е под контрол. РМД хабер няма за сделката, нанесена е щета от невнесено ДДС.
2. Съгласно МП, някои категории лица в бюджетната сфера имат правото да получават суми за това, че живеят при условията на свободен наем, при следните изисквания-нямат собствено жилище; имат договор за наем; картотекирани са по определен ред. И така лицето Х след като е картотекиран за което попълва нужната декларация, сключва договор за наем с лицето У което е негов роднина и декларира пред правоимащия да му отпусне сумата, че живее на посочения в договор адрес. И така N броя пъти са му превеждани пари.Установено е че Х изобщо не е живял на адреса посочен в договора и там живее друг наемател. Твърди се, че Министерството е измамено със сбора на отделните суми, които Х е присвоил
Очаквам вошите становища
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Колега, на мене на пръв и бърз поглед ми се получават две документни/ но само на пръв и бърз поглед /, а сега не мога да пиша защо така мисля/ субективно мога - обективно не мога, нямам време/ - може ли по -късно да пиша защо?
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Документни престъпления, не докум. измами и не измами , да си кажа
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Наистина предпочитам по бавен поглед Само за уточнение, в първия случай не попада под документни, защото всичко си е истинско и с вярно съдържание за този който е извършил регистрацията. Просто дава възможност за последващо разпореждане с вещта в срока на митническото ограничение без да се плаща ДДС-то. Така че се спираме на 282Нк, понеже съучастието е недоказано Във втория случай е 212НК Така е мислила прокуратурата
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Е,няма да трия сега горе- сбърках, да го оставим за поколенията .
Но сега вече прочетох всичко.
По първото – схванах от първото Ви изложение, че договорът е неистински,, а той е целева продажба .Истински си е договора, защото инвалидът наистина е прехвърлил колата на дъщеря си
Избраното Дл.л от КАТ е нарушило задълженията си, като не е поискало доказателства / не ми се рови какви са /, че прехвърлянето е станало със знанието и разрешението на митническите органи- нарли трябва да отиде в митницата и да удостовери пред КАТ, че няма забрана и дали има или няма митническо задължение. За съучастието – не зная дали излиза .Нерегламентираните контакти , овеществени в някакви престации – сигурно също не излизат.Тъй че май остава спасителния 282.
Въпросът дали НАП могат да се конституират като ГИ ли е , понеже има вредни последици?
Следва да се приеме, че увредено е само съотв.вемодство- по обект/ по родов обект и предмет на защита може да претендира службата/- МВР.Страда службата по този раздел и ГИ май само от нея.., дл.служи на КАТ, не на Митницата ?Ако пострадат други лица – вкл.частни лица, ЮЛ, техните вреди са за друг граждански процес.ВКС се е произнасял че ако значителните последици се изразяват във вредоносни такива за граждани, ЮЛ, а не за службата, в която деецът служи, вън от наказателния процес, понеже не са съставомерни по родов обект или нещо в този смисъл.Не виждам защо НАП , Митници трябва да са привилегировани./ освен това за митата и данъците се разбрахме, че не са вреди/
По второто- прочетох сега, че всъщност става дума за привиден наемен договор, страните не целят последиците.Тогава май си е просто измама.
За да е документна договорът – наемът, който следва основанието за получаване на имуществото да е документът, който е престъпно създаден.Наемният договор си е наред – само дето е привиден.Декларацията дали е основанието за получаване на имуществото?
РЕШЕНИЕ № 139 ОТ 17.04.1996 Г. ПО Н. Д. № 738/95 Г., I Н. О.
ПРИ ДОКУМЕНТНАТА ИЗМАМА ДЕЕЦЪТ ИЗПОЛЗУВА ДОКУМЕНТА КАТО СРЕДСТВО ДА ЗАБЛУДИ ПОСТРАДАЛИЯ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЧУЖДОТО ИМУЩЕСТВО. ПОРОЧНИЯТ ДОКУМЕНТ СЪЗДАВА ПРИВИДНО ОСНОВАНИЕ КАТО УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ ИЗВЪН НЕГО СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВО ОСНОВАНИЕ ДЕЕЦЪТ ДА ПОЛУЧИ ЧУЖДОТО ИМУЩЕСТВО. ТОЗИ ДОКУМЕНТ Е УДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН. А ДОГОВОРЪТ ЗА НАЕМ НЕ ОТРАЗЯВА НИКАКВИ ФАКТИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ОСВЕН ПЪРВИЧНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ДА СЕ ЗАДЪЛЖАТ ПО НЕГО.
Чл. 212 НК
Чл. 209 НК
Докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства: Подсъдимите Г. Г., А. Г., И. И. и Р. Г. решили да вземат под наем кофражни платна, които да продадат като свои на трето лице. За целта подсъдимият Г. закупил от пазара в К. два лични паспорта - на Р. С. и Т. К., и залепил върху тях снимките на подсъдимите на Р. Г. и А. Г. След това всички подсъдими отишли с автомобили в К. и се договорили с длъжностното лице в ТП "ГСМ" Е. В. да вземат под наем 1430 кофражни платна. Договорът бил сключен от Р. Г. и А. Г., които се легитимирали с преправените паспорти. Подсъдимите закарали платната с четири товарни автомобила във В. и с. С., и там ги продали. Стойността на платната е 214 500 лв.
Подсъдимите Г. Г. и А. Г. твърдят, че поведението им съставлявало документна измама по чл. 212 НК, а не, както съдът е приел - измама по чл. 209 НК. Това възражение е неоснователно. При документната измама по чл. 212 НК деецът използува документа като средство за заблуждаване на лицето, че съществува правно основание да получи чуждото имущество. Порочният документ създава привидно основание, че този, който получава имуществото има право на това (Постановление № 8/1978 относно докуметната измама).
Разглежданият случай обаче не е такъв. Преправените паспорти са послужили на подсъдимите, за да заблудят длъжностното лице Е. В. относно самоличността си (а не да създадат привидно основание за получаване на кофражните платна).
Що се отнася до договора за наем на платната, който подсъдимите А. Г. и Р. Г. сключили, той също не може да се квалифицира като порочният документ по чл. 212 НК. При документната измама порочният документ удостоверява, че съществува извън него някакво основание деецът да получи чуждото имущество. Този документ е удостоверителен. А в случая договорът за наем не съдържа нищо друго освен изявлението на страните да се задължат по него. Той не отразява никакви факти от действителността освен първичните изявления на страните. Поради това поведението на подсъдимите не съставлява документна измама по чл. 212 НК.
Правната оценка на установените по делото факти е правилна. Поведението на подсъдимите законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 НК.
Не разбрах съвсем от фактологията – но деецът декларира, представя наемен договор, после представя ли ежемесечно разписки, че е плащал наем или представя веднъж договор на определена наемна цена и това е ?
Ако представя неверни /неистински оправдателни разходите документи – за платен наем- може да е 212.
Но в тоя вид повече е 209.
Може и пак да бъркам Или да не съм разбрала всичко
Но сега вече прочетох всичко.
По първото – схванах от първото Ви изложение, че договорът е неистински,, а той е целева продажба .Истински си е договора, защото инвалидът наистина е прехвърлил колата на дъщеря си
Избраното Дл.л от КАТ е нарушило задълженията си, като не е поискало доказателства / не ми се рови какви са /, че прехвърлянето е станало със знанието и разрешението на митническите органи- нарли трябва да отиде в митницата и да удостовери пред КАТ, че няма забрана и дали има или няма митническо задължение. За съучастието – не зная дали излиза .Нерегламентираните контакти , овеществени в някакви престации – сигурно също не излизат.Тъй че май остава спасителния 282.
Въпросът дали НАП могат да се конституират като ГИ ли е , понеже има вредни последици?
Следва да се приеме, че увредено е само съотв.вемодство- по обект/ по родов обект и предмет на защита може да претендира службата/- МВР.Страда службата по този раздел и ГИ май само от нея.., дл.служи на КАТ, не на Митницата ?Ако пострадат други лица – вкл.частни лица, ЮЛ, техните вреди са за друг граждански процес.ВКС се е произнасял че ако значителните последици се изразяват във вредоносни такива за граждани, ЮЛ, а не за службата, в която деецът служи, вън от наказателния процес, понеже не са съставомерни по родов обект или нещо в този смисъл.Не виждам защо НАП , Митници трябва да са привилегировани./ освен това за митата и данъците се разбрахме, че не са вреди/
По второто- прочетох сега, че всъщност става дума за привиден наемен договор, страните не целят последиците.Тогава май си е просто измама.
За да е документна договорът – наемът, който следва основанието за получаване на имуществото да е документът, който е престъпно създаден.Наемният договор си е наред – само дето е привиден.Декларацията дали е основанието за получаване на имуществото?
РЕШЕНИЕ № 139 ОТ 17.04.1996 Г. ПО Н. Д. № 738/95 Г., I Н. О.
ПРИ ДОКУМЕНТНАТА ИЗМАМА ДЕЕЦЪТ ИЗПОЛЗУВА ДОКУМЕНТА КАТО СРЕДСТВО ДА ЗАБЛУДИ ПОСТРАДАЛИЯ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЧУЖДОТО ИМУЩЕСТВО. ПОРОЧНИЯТ ДОКУМЕНТ СЪЗДАВА ПРИВИДНО ОСНОВАНИЕ КАТО УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ ИЗВЪН НЕГО СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВО ОСНОВАНИЕ ДЕЕЦЪТ ДА ПОЛУЧИ ЧУЖДОТО ИМУЩЕСТВО. ТОЗИ ДОКУМЕНТ Е УДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН. А ДОГОВОРЪТ ЗА НАЕМ НЕ ОТРАЗЯВА НИКАКВИ ФАКТИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ОСВЕН ПЪРВИЧНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ДА СЕ ЗАДЪЛЖАТ ПО НЕГО.
Чл. 212 НК
Чл. 209 НК
Докладчик съдията Никола Филчев
Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обосновани изводи, като е приел за установени следните фактически обстоятелства: Подсъдимите Г. Г., А. Г., И. И. и Р. Г. решили да вземат под наем кофражни платна, които да продадат като свои на трето лице. За целта подсъдимият Г. закупил от пазара в К. два лични паспорта - на Р. С. и Т. К., и залепил върху тях снимките на подсъдимите на Р. Г. и А. Г. След това всички подсъдими отишли с автомобили в К. и се договорили с длъжностното лице в ТП "ГСМ" Е. В. да вземат под наем 1430 кофражни платна. Договорът бил сключен от Р. Г. и А. Г., които се легитимирали с преправените паспорти. Подсъдимите закарали платната с четири товарни автомобила във В. и с. С., и там ги продали. Стойността на платната е 214 500 лв.
Подсъдимите Г. Г. и А. Г. твърдят, че поведението им съставлявало документна измама по чл. 212 НК, а не, както съдът е приел - измама по чл. 209 НК. Това възражение е неоснователно. При документната измама по чл. 212 НК деецът използува документа като средство за заблуждаване на лицето, че съществува правно основание да получи чуждото имущество. Порочният документ създава привидно основание, че този, който получава имуществото има право на това (Постановление № 8/1978 относно докуметната измама).
Разглежданият случай обаче не е такъв. Преправените паспорти са послужили на подсъдимите, за да заблудят длъжностното лице Е. В. относно самоличността си (а не да създадат привидно основание за получаване на кофражните платна).
Що се отнася до договора за наем на платната, който подсъдимите А. Г. и Р. Г. сключили, той също не може да се квалифицира като порочният документ по чл. 212 НК. При документната измама порочният документ удостоверява, че съществува извън него някакво основание деецът да получи чуждото имущество. Този документ е удостоверителен. А в случая договорът за наем не съдържа нищо друго освен изявлението на страните да се задължат по него. Той не отразява никакви факти от действителността освен първичните изявления на страните. Поради това поведението на подсъдимите не съставлява документна измама по чл. 212 НК.
Правната оценка на установените по делото факти е правилна. Поведението на подсъдимите законосъобразно е квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 НК.
Не разбрах съвсем от фактологията – но деецът декларира, представя наемен договор, после представя ли ежемесечно разписки, че е плащал наем или представя веднъж договор на определена наемна цена и това е ?
Ако представя неверни /неистински оправдателни разходите документи – за платен наем- може да е 212.
Но в тоя вид повече е 209.
Може и пак да бъркам Или да не съм разбрала всичко
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
То като е кратичко, естествено, че възникват въпроси , но сам си крив. Първо по втория. Договор,декларация,че живеещ при условията на свободен наем и докмент за картотекиране. Тези три неща, са в основата на заповед за изплащане на суми. Договора се представя веднъж и ако не се е променил си го ползва в такъв вид,картотекиране върви всяка година, а декларацията че си под наем и си картотекиран всеки месец. Декларираш, плащат -ти И така до като те хванат.
По първия въпрос- там не исках да задълбавам, но договора за продажба е неистенски от към нот.заверка. Всичко обаче за нашия деец привидно е истинско и не може дори и 316 да му намерим. То ако можеше, щяха и да бъдат съучастници, но това не е важно. Искам обаче да помоля за това решение на ВКС, където е описано, че вредите са само за конкретната служба.Все пак си мисля, че това е въпрос по основанието на иска и следва да се държи определение с нужните мотиви и то още преди съдебното следствие
По първия въпрос- там не исках да задълбавам, но договора за продажба е неистенски от към нот.заверка. Всичко обаче за нашия деец привидно е истинско и не може дори и 316 да му намерим. То ако можеше, щяха и да бъдат съучастници, но това не е важно. Искам обаче да помоля за това решение на ВКС, където е описано, че вредите са само за конкретната служба.Все пак си мисля, че това е въпрос по основанието на иска и следва да се държи определение с нужните мотиви и то още преди съдебното следствие
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Даже още веднъж прочетох поста колежки заради тоя термин "вреди извън наказателния процес" Ами вредите при 282НК са си вреди и в случая са предмет на доказване и то в същия наказателен процес, да ги делнем априори ли? Искам да прочета,искам, Вие сте моето спасение
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Да се включа и аз за малко по тези въпроси...
Та по първия въпрос... имаме си неистински документ - нотариална заверка рег. № ХХХХХ, на която е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на нотариус У, извършено в нотариално производство по удостоверяване на подпис и т.н. Освен очевидно неизвестния извършител на пр. по чл. 308, ал. 1 от НК, не така стои въпросът за страната по договора, която се е ползвала от него пред служител на ПП и съпричастността й към 316 вр. 308, ал. 1 от НК. Следва чевръстата регистрация и ролята на ДЛ, за което се присъединявам към Павлова. Само не съм съгласна, че МВР, по точно конкретната ОД на МВР, към която се числи въпросната ПП /защото тя си е отделно юридическо лице/ е увредено и не виждам основание за ГИ по простата причина, че не е претърпяла никакви имуществени вреди.
А по втория въпрос ми се привиждат доста престъпления и нито едно от тях по чл. 212 от НК Няма да преповтарям казаното относно договора за наем, с което се солидаризирам изцяло, ще посоча само, че е налице съвкупност от обикновена измама и документно престъпление, последното пък и всяка година. Тази декларация си се изисква по закон все пак... и човекът упорито си декларира неистина...
Та по първия въпрос... имаме си неистински документ - нотариална заверка рег. № ХХХХХ, на която е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на нотариус У, извършено в нотариално производство по удостоверяване на подпис и т.н. Освен очевидно неизвестния извършител на пр. по чл. 308, ал. 1 от НК, не така стои въпросът за страната по договора, която се е ползвала от него пред служител на ПП и съпричастността й към 316 вр. 308, ал. 1 от НК. Следва чевръстата регистрация и ролята на ДЛ, за което се присъединявам към Павлова. Само не съм съгласна, че МВР, по точно конкретната ОД на МВР, към която се числи въпросната ПП /защото тя си е отделно юридическо лице/ е увредено и не виждам основание за ГИ по простата причина, че не е претърпяла никакви имуществени вреди.
А по втория въпрос ми се привиждат доста престъпления и нито едно от тях по чл. 212 от НК Няма да преповтарям казаното относно договора за наем, с което се солидаризирам изцяло, ще посоча само, че е налице съвкупност от обикновена измама и документно престъпление, последното пък и всяка година. Тази декларация си се изисква по закон все пак... и човекът упорито си декларира неистина...
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Съжалявам за раздвоеното нахлуване, но проблеми с нета нещо... Та, в първи яслучай въобще не ми се вижда допустим ГИ в НП, във втроия - да, увредено си е ведомството.
-
lexy21 - Активен потребител
- Мнения: 2607
- Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34
Re: Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во
Първото - за ГИ /абсурд да го намеря решението пък и в него не се казваше директно Не може- решението беше за гражданин, който твърди, че е пострадал от незаконно реализирано строителство и му бяха указали да ходи да си търси правата по ЗОДОВ.Т.е. пряка работа няма да Ви свърши./
1.престъплението е против дейността на държавната администрация/правилното й функциониране/
Факт е ,че неизпълнението на задълженията по закон/ нарушаването, превишаването на власт или права/ могат да причинят пряка вреда на ФЛ, ЮЛ вън от същата, самата администрацията- в друг държавен сектор, в частен сектор.
Факт е, че Митниците са част от държавната администрация.
Факт е , че администрациите и актовете им се “съотнасят” помежду си.Държавата е единна структура от органи с обособени функции.
В ОА пише, че вредните последици се изразяват в избягване на плащане на дължимия ДДС, мита... ли ?Това не го разбрах ?
Ако е така, формално ГИ е предявен от лице, / ако са Митниците/, което ОА явно сочи за ощетено- щом в ОА пише, че е маловажните последици са произтекли за фиска?
Т.е.директно определение, че не са съставомерни / като преценка на допускане на иска/ не върши работа, защото означава с определението да се отрече, че има последици, което си е произнасяне по съществото – и на обвинението, и на иска.
Може би - трябва на тема - вреда ли е данъкът
Имуществената вреда е неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго – в конкр.случай – на държавата, в лицето на Митниците, НАП...
Какво изменение – вреда, вредна последица, че и пропусната полза може да е - е настъпило от престъплението – то ,задължението за плащане на мита и ДДС е възникнало не с престъплението, а по закон – в момента на разпореждането, сборът вече е станал дължим, защото колата е под митн.надзор, инвалидна, а е продадена.
Те не твърдят вреда от деянието, защото не поведението на дл.л от КАТ причинява Данъка и неговата дължимост, а разпореждането с лекия автомобил.Задължението да се представят доказателства, че л.а. не е под митнически надзор или че митата са платени, обезпечава събираемостта на митния сбор, а не го поражда.И да не отиде в КАТ да прехвърли в колата, след като се е разпоредил, инвалидът дължи митния сбор.
Т.е. те си претендират не вреда, а митен сбор.Според мен не е допустим на това основание.Данъкът не може да е вредна последица.
Друго би било, ако им се е погасило задължението или по някаква причина е станало несъбираемо и то в пряка връзка с КАТ.
Вероятно инвалидът се е сдобил с митнически облагателен акт или как се казваше... поне е получил уведомление за определяне на митническото задължение, покана да изпълнява ...пък може и да е започнало производство- тогава за какво им е тоя ГИ ?
2.несъбирането на дължимия ДДС, акциз, мита, дори да го приемем за вреда, засяга финансовата система, а не "службата", раздел Втори урежда престъпления по служба.
Вече няма планово стопанство, държавата е организирана другояче.По 282 според мен са се имали предвид вредите, които произтичат от вредоносни актове от държавно регулирано стопанство, в икономика , регулирана с административни актове, вреди на държавни предприятия..
Ако гражданин, който беше пострадал от някое развилняло се длъжностно лице, поискаше да предяви ГИ по 282, ал.2 - ще го пратят да си търси права по ЗОДОВ
В постановлението пише : / 71
"вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за стопанството като цяло, както и от степента на увреждане на нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществени организации, сериозното накърняване на техния авторитет..."
Как катаджията я причинява тая “щета”, след като тя е възникнала при разпореждането, т.е. преди невинната гражданка да му се предяви пред КАТ за регистрация?
Ако ще се преценява още като допустимост – може би по линия : Вие претендирате данъци, които са възникнали като задължение при сделката, а не от престъплението ?Освен това избягването на данъка е в по-пряка връзка с ментето на нотариалната заверка и в по-малка с поведението на КАТ?
П.П. сега голямо мазало ще стане, ама КАКВИ МИТНИ СБОРОВЕ, като сделката не е породила транслативен ефект - нали нотариалната заверка е менте?Това не е действителна продажба, няма разпореждане- договорите за прехвърляне на собственост на МПС имат форма за действителност, като удостоверяването трябва да е истинско?/
По второто :
Ако съм уцелила ведомството, както и Наредбата- завършва на “свободно договаряне” или нещо такова:
Няма проблем документът да е частен удостоверителен по 212, ако е от тези по 313/ закон предвижда удостоверяването да е по този начин/, и кумулативно, самият документ да е привидното правно основание на разпореждането / справка декларация по ДДС и дан.кредит - в по-малки размери напр./.Документът сочи, че човекът има право да получи, невярно го сочи, и така мотивиран, органът се разпорежда.
1.Да , ама в случая има заповед, тя е правното основание, не декларацията.212 отпада май
2.313- има ли изискване за деклариране в закон, пмс , указ- това май е Наредба на министъра / не знам дали е Наредба , приета с постановление на МС, ако е , е възможно/.Не става по 313, когато е в Наредба и тя не е приета с ПМС , не подлежи на разширително тълкуване./ решението е 80-96- ВК/ има го в Сборника на ВК 82-97 г./
Наказателната отговорност не може с разширително тълкуване – закон е само закон, норма от ПМС и указ.
Освен това в същата тая наредба, за ангажиране на НО се сочи само ИСТИННОСТТА на декларираните обстоятелства за семейното и имотното състояние/колко човека е семейството и има ли др.жилище/, не къде живее и колко наем плаща.
3.209 – може би е най-реално, като трябва да сме отговорили с ДА и на въпроса дали именно и заради това, че е мотивиран от невярната декларация, органът се разпорежда, при все, че
- сумата се определя нормативно/ т.е. какъвто и наем да декларира, определен по размер от Наредбата му се следва/,
- той е наистина с такова семейно и имотно състояние
- наистина е картотекиран и жилищната му нужда е установена/ с проверка вън от неговите твърдения/
-наистина не живее в населеното място
Как доказваме, ч е не е плащал наем или доказваме само, че не е живял там?
Сами си предполагам
1.престъплението е против дейността на държавната администрация/правилното й функциониране/
Факт е ,че неизпълнението на задълженията по закон/ нарушаването, превишаването на власт или права/ могат да причинят пряка вреда на ФЛ, ЮЛ вън от същата, самата администрацията- в друг държавен сектор, в частен сектор.
Факт е, че Митниците са част от държавната администрация.
Факт е , че администрациите и актовете им се “съотнасят” помежду си.Държавата е единна структура от органи с обособени функции.
В ОА пише, че вредните последици се изразяват в избягване на плащане на дължимия ДДС, мита... ли ?Това не го разбрах ?
Ако е така, формално ГИ е предявен от лице, / ако са Митниците/, което ОА явно сочи за ощетено- щом в ОА пише, че е маловажните последици са произтекли за фиска?
Т.е.директно определение, че не са съставомерни / като преценка на допускане на иска/ не върши работа, защото означава с определението да се отрече, че има последици, което си е произнасяне по съществото – и на обвинението, и на иска.
Може би - трябва на тема - вреда ли е данъкът
Имуществената вреда е неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго – в конкр.случай – на държавата, в лицето на Митниците, НАП...
Какво изменение – вреда, вредна последица, че и пропусната полза може да е - е настъпило от престъплението – то ,задължението за плащане на мита и ДДС е възникнало не с престъплението, а по закон – в момента на разпореждането, сборът вече е станал дължим, защото колата е под митн.надзор, инвалидна, а е продадена.
Те не твърдят вреда от деянието, защото не поведението на дл.л от КАТ причинява Данъка и неговата дължимост, а разпореждането с лекия автомобил.Задължението да се представят доказателства, че л.а. не е под митнически надзор или че митата са платени, обезпечава събираемостта на митния сбор, а не го поражда.И да не отиде в КАТ да прехвърли в колата, след като се е разпоредил, инвалидът дължи митния сбор.
Т.е. те си претендират не вреда, а митен сбор.Според мен не е допустим на това основание.Данъкът не може да е вредна последица.
Друго би било, ако им се е погасило задължението или по някаква причина е станало несъбираемо и то в пряка връзка с КАТ.
Вероятно инвалидът се е сдобил с митнически облагателен акт или как се казваше... поне е получил уведомление за определяне на митническото задължение, покана да изпълнява ...пък може и да е започнало производство- тогава за какво им е тоя ГИ ?
2.несъбирането на дължимия ДДС, акциз, мита, дори да го приемем за вреда, засяга финансовата система, а не "службата", раздел Втори урежда престъпления по служба.
Вече няма планово стопанство, държавата е организирана другояче.По 282 според мен са се имали предвид вредите, които произтичат от вредоносни актове от държавно регулирано стопанство, в икономика , регулирана с административни актове, вреди на държавни предприятия..
Ако гражданин, който беше пострадал от някое развилняло се длъжностно лице, поискаше да предяви ГИ по 282, ал.2 - ще го пратят да си търси права по ЗОДОВ
В постановлението пише : / 71
"вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за стопанството като цяло, както и от степента на увреждане на нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществени организации, сериозното накърняване на техния авторитет..."
Как катаджията я причинява тая “щета”, след като тя е възникнала при разпореждането, т.е. преди невинната гражданка да му се предяви пред КАТ за регистрация?
Ако ще се преценява още като допустимост – може би по линия : Вие претендирате данъци, които са възникнали като задължение при сделката, а не от престъплението ?Освен това избягването на данъка е в по-пряка връзка с ментето на нотариалната заверка и в по-малка с поведението на КАТ?
П.П. сега голямо мазало ще стане, ама КАКВИ МИТНИ СБОРОВЕ, като сделката не е породила транслативен ефект - нали нотариалната заверка е менте?Това не е действителна продажба, няма разпореждане- договорите за прехвърляне на собственост на МПС имат форма за действителност, като удостоверяването трябва да е истинско?/
По второто :
Ако съм уцелила ведомството, както и Наредбата- завършва на “свободно договаряне” или нещо такова:
Няма проблем документът да е частен удостоверителен по 212, ако е от тези по 313/ закон предвижда удостоверяването да е по този начин/, и кумулативно, самият документ да е привидното правно основание на разпореждането / справка декларация по ДДС и дан.кредит - в по-малки размери напр./.Документът сочи, че човекът има право да получи, невярно го сочи, и така мотивиран, органът се разпорежда.
1.Да , ама в случая има заповед, тя е правното основание, не декларацията.212 отпада май
2.313- има ли изискване за деклариране в закон, пмс , указ- това май е Наредба на министъра / не знам дали е Наредба , приета с постановление на МС, ако е , е възможно/.Не става по 313, когато е в Наредба и тя не е приета с ПМС , не подлежи на разширително тълкуване./ решението е 80-96- ВК/ има го в Сборника на ВК 82-97 г./
Наказателната отговорност не може с разширително тълкуване – закон е само закон, норма от ПМС и указ.
Освен това в същата тая наредба, за ангажиране на НО се сочи само ИСТИННОСТТА на декларираните обстоятелства за семейното и имотното състояние/колко човека е семейството и има ли др.жилище/, не къде живее и колко наем плаща.
3.209 – може би е най-реално, като трябва да сме отговорили с ДА и на въпроса дали именно и заради това, че е мотивиран от невярната декларация, органът се разпорежда, при все, че
- сумата се определя нормативно/ т.е. какъвто и наем да декларира, определен по размер от Наредбата му се следва/,
- той е наистина с такова семейно и имотно състояние
- наистина е картотекиран и жилищната му нужда е установена/ с проверка вън от неговите твърдения/
-наистина не живее в населеното място
Как доказваме, ч е не е плащал наем или доказваме само, че не е живял там?
Сами си предполагам
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
84 мнения
• Страница 2 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 19 госта