Държавата като пострадал и гр. ищец в наказ. пр-во

[marmarinov]

По тази схема за свидетелски показания забравете. Х сключва договор за изработка по единични цени на труд с ориентировъчна стойност на обекта. Строи със свои средства. А има проектосметна документация и заявява нужната сума. Привеждат му първо аванс, но следват указания приведи парите на В, защото той контролира. В привежда аванса който е предвиден по договора. Говорим за 1997г, луда инфлация, изменя се цената на работната ръка. Сключва се анекс, работата продължава. Обема на работата се намаля и се приема така както е свършена с акт 16 и то с комисия в която по принцип не участват Х, А, В, но се подписват на него. В акт 19 разликите са незначителни. Той е изготвен от техническия ръководител, но е подписан и от Х, А, В. В него има цифри, цифри и най-накрая дължима сума. Фактурите докзват цената на материалите. Все пак материали са вложени, нали Следва окончателно разплащане по схемата А на В, В на Х. По време на ревизията мери ревизор, защото Анекса му се вижда скъп/после експертизата казва нормална е цената на труд даже занижена/ открива разлики. Експертизата също открива разлики и с тези на ревизора и на техническия ръководител, но все пак надплатено има Ревизора проверява фирмите и установява, че точно такива не са регистрирани. Иначе те са печат и подпис.

[marmarinov]

Да и още нещо. И казва ли някой кой е издал фактурите, техническия твърди че е купил материала от фирмите, не е проверявал данъчната регистрация и той е вложен, което е било и видно

[plamena26]

Ще се коригирам по отношение на чл.310, съгласна съм с Павлова, че тук има деяние по 311, тъй като документа не е подправен, а е и истински тъй като е подписан от лицата които са го съставили.Естествено ако накарая на документа пише на изготвил името на техническия, а е подписан от 3-мата сме на 310.
Само едно леко уточнение ще вметна, че дори и да имаше предварителен сговор, ако на един само е поверено имуществото, а друг върши улесняващото, пак няма съизвършителство и да сме на т.2.Това е актуалното положение.
Обратното бе дадено в Постановление 3 на ВС от 70 г. II, т.3.Специално по тази точка постановлението е изгубило актуалност заради създадената през 82 година, точка 12 на чл.93.
В тази връзка са и тези две решения:

РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 01.10.1982 Г. ПО Н. Д. № 81/82 Г., ОСНК НА ВС

ПРЕДВАРИТЕЛНОТО СГОВАРЯНЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 202, АЛ. 1, Т. 2 НК ИМА САМО КОГАТО В САМОТО ПРИСВОЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО УЧАСТВУВАТ НАЙ-МАЛКО ДВАМА ИЗВЪРШИТЕЛИ, НА КОИТО ОБЩЕСТВЕНОТО ИМУЩЕСТВО Е ПОВЕРЕНО ЗА ПАЗЕНЕ И УПРАВЛЕНИЕ.
Чл. 93, т. 12 НК
Чл. 202, ал. 1, т. 2 НК

С. Г. Съд с присъдата си по н. о. х. д. № 830/82 г. е признал подсъдимите В. Г. и Цв. Д. за виновни, че след предварително сговаряне първата като длъжностно лице - управител на магазин, а вторият като работник на същия, са присвоили сумата 5832 лв., която до приключване на съдебното следствие в първата инстанция възстановили, и ги осъдил по чл. 205, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 НК.
Съдът е приел, а и такива са доказателствата по делото, че подсъдимата Г. е била управител на магазин на "Булгарплод" и като такава е имала качеството на длъжностно лице. На нея са били поверени средствата, а Д. е извършвал дейност на материално изпълнение като опаковчик и общ работник в същия магазин. Макар да не е посочено изрично, очевидно съдът по същество е имал предвид т. 3 от раздел II на Постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд относно длъжностните присвоявания, поради което е квалифицирал деянията на двамата подсъдими и във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 2 НК - при предварително сговаряне, считайки, че за това е достатъчно само едно от участвуващите в престъплението лица да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК и на него да е поверено за пазене и управление имуществото - предмет на присвояването.
Този извод противоречи на новата т. 12 от чл. 93 НК, според която престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение участвуват най-малко две лица. От това следва, че предварително сговаряне по смисъла на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК има само когато в самото присвояване на общественото имущество участвуват най-малко двама извършители, на които същото е поверено за пазене и управление. Това е така, защото само те могат да променят отношението си към поверените им пари, вещи и други ценности и от държатели от името на държавата, кооперацията или друга обществена организация да се превърнат във владелци за себе си. Дейността на подбудителите и помагачите е акцесорна и без деянието на извършителя не може да доведе до присвояване на общественото имущество.
С оглед на това следва да се приеме, че тълкуването, дадено с т. 3 на раздел II от Постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд, е отпаднало поради промяна в законодателството. Съгласно чл. 2, ал. 2 НК разпоредбата на чл. 93, т. 12 НК следва да се приложи по всички висящи дела, включително и тези, които са във втората инстанция по жалба или протест, тъй като е по-благоприятна за подсъдимите.
С оглед на изложеното върховният съд, ОСНК, намира, че следва да се отмени решението на втората инстанция и се измени присъдата на първата в смисъл квалификацията на деянието да не е и във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 2 НК - при предварително сговаряне. Това обстоятелство няма да доведе до преквалифициране на деянието, защото, за да се квалифицира по чл. 205, ал. 1, т. 3 НК, е достатъчно присвояването да е в големи размери, макар и да отпадне другото квалифициращо обстоятелство - предварителното сговаряне.


РЕШЕНИЕ № 367 ОТ 22.09.1982 Г. ПО Н. Д. № 379/82 Г., I Н. О. НА ВС

ПРЕДВАРИТЕЛНО СГОВАРЯНЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 202, АЛ. 1, Т. 2 НК ИМА САМО КОГАТО В САМОТО ПРИСВОЯВАМЕ НА ОБЩЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО УЧАСТВУВАТ НАЙ-МАЛКО ДВАМА ИЗВЪРШИТЕЛИ, НА КОИТО ОБЩЕСТВЕНОТО ИМУЩЕСТВО Е ПОВЕРЕНО ЗА ПАЗЕНЕ И УПРАВЛЕНИЕ.
Чл. 93, т. 12 НК
Чл. 202, ал. 1, т. 2 НК

От доказателствата по делото окръжният съд е направил обоснован извод, че лекарствата, предмет на престъплението присвояване, са били поверени за пазене само на подсъдимата Е. К. в качеството и на аптекар. Подсъдимата Д. само е участвувала в съставянето на документните с невярно съдържание - рецептите за лекарства, които са улеснявали присвояването.
При тази констатация окръжният съд, като се е позовал на т. 3, раздел II от Тълкувателно постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд относно длъжностното присвояване, е квалифицирал деянията на двете подсъдими по чл. 202, ал. 1, т. 2 НК. От мотивите се разбира, че съдът е приел, че за предварителното сговаряне е достатъчно само едно от участвуващите в престъплението лица да е длъжностно по смисъла на чл. 93, т. 1 НК и на него да е поверено за пазене и управление общественото имущество, предмет на престъплението.
Този извод на П. окръжен съд противоречи на новата т. 12 на чл. 93 НК.
В тази разпоредба е посочено, че престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото изпълнение са участвували най-малко две лица.
От това следва, че предварително сговаряне по смисъла на чл. 202, ал. 1, т. 2 НК има само когато в самото присвояване на обществено имущество участвуват най-малко двама извършители, на които общественото имущество е поверено за пазене и управление. Това е така, защото само те могат да променят отношението си към поверените им пари, вещи или други ценности и от държатели от името и за сметка на държавата, кооперацията или обществената организация да се превърнат във владелци за себе си.
Дейността на подбудителите и помагачите е акцесорна и без деянието на извършителя не може да доведе до присвояване на обществено имущество.
Участващите в улесняващото престъпление не участвуват в самото присвояване, защото на тях общественото имущество не е поверено. С оглед на това следва да се приеме, е тълкуването, дадено в т. 3, раздел II на Постановление № 3/70 г. на Пленума на Върховния съд, което е в смисъл, че е достатъчно в предварителното сговаряне да участвуват един извършител и помагачи и подбудители, е отпаднало поради изменение в законодателството.
Съгласно чл. 2, ал. 2 НК разпоредбата на чл. 93, т. 12 НК следва да се приложи по всички висящи дела, включително и тези, по които присъдите са постановени и се намират във втората инстанция по жалби на подсъдимите, тъй като е по-благоприятна за тях. В тази насока следва да се приеме, че не е осъществено престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 2 НК. Това в крайна сметка няма да доведе до преквалифициране деянието на подсъдимата Д. Това е така, защото длъжностното присвояване е безспорно квалифицирано по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, тъй като за улесняването му е извършено и друго престъпление, което налага квалификацията по чл. 205, ал. 1, т. 2 НК да се запази.
Доводът, че съставените от жалбоподателката Д. рецепти не били официални документи, е неоснователен. Тя е откраднала бланки за рецепти, подпечатани от здравната служба. Издава ги от името на лекар в качеството му на длъжностно лице и с това е осъществила престъпния състав по чл. 308 НК.
Субект на това престъпление може да бъде само недлъжностно лице, каквато е била тя. Впрочем за квалификацията на деянието това е без значение, защото присвояването е квалифицирано, когато е извършено каквото и да е друго престъпление за улесняването му, стига по закон да не се предвижда по-тежко наказание от предвиденото за присвояване. Така че дори и да се приеме, че е извършила престъпление по чл. 309 НК, щом улеснява присвояването, не се променя квалификацията.
Несъстоятелно е твърдението, че не рецептите улесняват присвояването, а само заверката на гърба на същите, извършена от другата жалбоподателка. Тя може да представлява друго престъпление, също улесняващо присвояването, в което тази жалбоподателка не участвува, но само със заверката без първоначалния документ (рецептата) целта не би се постигнала.

[marmarinov]

И аз съм на мнение, че имуществото трябва да бъде поверено и на двете длъжностни лица. В случая обаче първо е поверено на А, а той го препраща на В, където обществения характер си е на лице. В се явява представител на А по силата на договор и е следвало да извърши проверка, на акт обр.19 но не го е направил и понеже вече той управлява имуществото би следвало да е отговорен. Можем да приемим пряк умисъл зая своене, а дали е така Интересното в случая е ,че съгласно всички граждански дела актовете обр. 19 удостоверяват завършването - по вид, количество и стойност на изпълнените СМР, като възложителят, подписвайки актовете, прави и изявление за приемане на работата. Тоест не за удстоверяване на истинност, защото си има инвеститорски контрол , а само за приемане. Още повече, че акта се съставя от друго лице -четвърто лице и тримата не се подписват от негово име, че са издателите на документа. Документа си е истински, с невярно съдържание, но не е съставен и от тримата. Благодаря за усърдието!