СЪВКУПНОСТ

[mishi_83]

Х., видимо употребил алкохол, се намирал в заведение в гр. С.
Същият носел със себе си незаконно притежаван пистолет. През цялото време Х. проявявал агресия към посетителите в заведението. Забелязвайки, че Y. се отправя навън, той я последвал и насочвайки оръжието към нея й казал, че ще я застреля. След това се върнал пред заведението, където имало много хора и започнал да размахва пистолета към преминаващите в близост автомобили, демонстрирайки готовност да произведе изстрел.

Повдигнато е обвинение за три престъпления - чл. 339, ал.1, пр.2, алт. 2 и 6; чл. 143, ал. 3; чл. 325,ал.2, предл. 2, алт. 2 (по отношение размахването на оръжието към преминаващите автомобили);

Каква е съвкупността - реална или идеална? Според обвинителя е идеална, но аз не мисля така Всъщност въпросът ми е израз на педантичност от моя страна, а не толкова на практическа знаимост, тъй като това по никакъв начин няма да повлияе на квалификацията на престъпленията.

Благодаря на отзовалите се!

[dideto]

Според мен деянието по чл. 339, ал.1, пр.2, алт. 2 и 6 от НК е извършено в идеална съвкупност с другите две деяние; но деянието по чл. 143, ал. 3 от НК и това по 325,ал.2, предл. 2, алт. 2 от НК са извършени в реална съвкупност.

[mishi_83]

Благодаря ти
И аз мисля по същия начин. Разбира се, при условие, че няма да се хвърлям в обосноваване на новите виждания по отношение на продълженото престъпление

[Biby]

Предполагам става въпрос за чл.144, ал.3, а не за 143, ал.3НК?

Според мен е идеална съвкупност. Извършено е едно деяние, което е съвкупност от действия, подчинено е на една цел ("да хулиганства" ), при едни и същи условия на време и място. Вярно е, че са налице няколко решения за извършване на отделните действия, но те са взети последователно и преследват една и съща цел.

[dideto]

Със сигурност става въпрос за чл.144, ал.3 от НК. Просто явно е допусната техническа грешка при изписването.
По отношение на квалификацията, вече съм изразила становището си.

[Inspector_MBP]

Да, не че има практическо значение, но все пак...

Аз бих казал, че съвкупността между хулиганството и заплахата може да се приеме за идеална.
Имаме едно обособено в своята цялост ДЕЯНИЕ, съставено от поредица ДЕЙСТВИЯ, подчинени на взетото от дееца решение да демонстрира сила пред намиращите се в заведението лица, като афишира притежанието на смъртоносно оръжие, както и готовността си да го използва, включително и по отношение на пострадалата "У", към която отпрвил изрична закана по чл. 144 НК.
Доколкото изложената фактическа обстановка не дава основание да се предположи друго, действията на "Х" по отношение на пострадалата "У", следва да се приемат именно за продължение от обективна и субективна страна на хулиганските действия, изразяващи се в арогантна демонстрация на сила и доминиращо положение сред посетителите в заведението, грубо нарушаващи установения обществен ред.
Така с едно деяние, деецът е осъществил едновременно съставите на престъпленията хулиганство и закана по чл. 144 НК.

По отношение на притежаването на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, считам че се касае за отделно деяние, което означава че става дума за РЕАЛНА съвкупност между деянието по чл. 339 и останалите две престъпления.
В казуса не е предтставена много богата фактология, но все пак предвид житейската логика, следва да се приеме тезата, че оръжието е набавено в различно време, а вероятно и в различно място от извършането на хулиганските действия, както и че самото му държане/придобиване не може да се приема като елмент от изпълнителното деяние по останалите две престъпления.
Доколкокото в казуса няма категорични данни за обратното, аз считам че придобиването и държането на КНО без съответно разрешение е едно самостоятелно и обособено деяние, което не може да се приобщи, нито от обективна, нито от субективна страна към извършените "на собствено основание" хулиганство и закана в заведението.

КРАЙНО СТАНОВИЩЕ:
ХУЛИГАНСТВО + ЗАКАНА = идеална съвкупност.
чл.339 към останалите две = реална съвкупност.

[RinTimTim]

Агресивното поведение в самото заведение явно е изключено от обвинението. Зависи какво стои зад "агресивно", но все пак да се провикнеш няколко пъти в кръчма примерно едва ли е хулиганство, освен ако всички описани последващи действия не са продължение на това и не се навърже всичко в едно. За заканата по отношение на У не става ясно дали тя е именно продължение на агресивността спрямо посетителите на заведението - избрал си е произволно един човек, без видима друга причина, освен да се репчи на целия свят, или Х просто се е напил в кръчмата и малко е повикал там, но е решил да я заплашва с пистолет отвънка, защото примерно му е изневерила. Т.е. дали е налице личен мотив, който в повечето случаи изключва противообществения такъв на хулиганството, особено пък ако ваденето на пистолета пред нея е станало на място, където не е било възприето от други хора, нито пък обективно е могло да бъде (не става ясно докъде я е последвал вън от заведението). Ако е такъв случаят, то тогава последващото размахване на пистолета пред заведението, където е имало много хора, ще си е отделно деяние и ще е в реална съвкупност с отправената преди това закана. Ако действията на Х, като се започне от държането агресивно с посетителите, мине се през излизането отвън и заканата спрямо У, и се свърши с ваденето на пищова впоследствие пред заведението, сочат на единна дейност, в която всяко следващо действие е естествено продължение на предходното и всяко едно от тях е: А) от естество да доведе и е довело до грубо нарушаване на обществения ред и Б) извършено с хулиганския мотив да демонстрира незачитането на и необвързаността си с приетите от обществото правила на поведение; то тогава всичко това ще е едно хулиганство и заканата като част от него ще е в идеална съвкупност.

По отношение на държането на пистолета - да, той със сигурност го е придобил преди това и държал от един предходен момент нататък. Но както и да се касае за продължено престъпление, така обвинението му ще бъде, че го е държал в деня и часа на извършването на хулиганските действия, защото кога го е придобил и откога го е държал са въпроси, на които обвинението едва ли може да намери отговор, а и не е нужно, тъй като фактът, че го е държал именно пред кръчмата, е напълно достатъчен и не е необходимо само да се усложняват нещата с предходното не-/трудно доказуемо държане.