- Дата и час: 05 Дек 2024, 01:32 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Чл.269 НПК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Чл.269 НПК
Успех и на вас, каквото и да правите! Благодаря за отзивчивостта и надявам се един ден да мога да ви бъда полезна със същото!
Доскоро!
Доскоро!
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
до kpavlova
Не знам,но от това което си написала като присъди, ако не се направи групиране ще трябва да изтърпи и двете пробации. Т.е. ще търпи една година пробация, което абсолютно налага да се иизвърши групиране. Това че и двете присъди с пробации се изпълняват не означава че като изтекат 6 месеца свършва, а че след като изтекат едните 6, за почват вторите. Затова е по-благоприятно да се извърши групиране, не забравяй, че има и закон за отговорността на държавата, и точно прокуратурата е най-заинтересована за да не се приложи той.
Не знам,но от това което си написала като присъди, ако не се направи групиране ще трябва да изтърпи и двете пробации. Т.е. ще търпи една година пробация, което абсолютно налага да се иизвърши групиране. Това че и двете присъди с пробации се изпълняват не означава че като изтекат 6 месеца свършва, а че след като изтекат едните 6, за почват вторите. Затова е по-благоприятно да се извърши групиране, не забравяй, че има и закон за отговорността на държавата, и точно прокуратурата е най-заинтересована за да не се приложи той.
- kirilov_kr
- Младши потребител
- Мнения: 24
- Регистриран на: 07 Яну 2009, 22:05
Re: Чл.269 НПК
Вярно, че си адресирал поста си до К.Павлова, но тъй като съм пуснала темата - само аз ли не те разбирам или Тук въпросът е не дали въобще да се извърши групиране, а между кои наказания да бъде то от изброените, и като част от този въпрос: подлежи ли на групиране наказание, което не е изтърпяно изцяло или отчасти и не подлежи на изпълнение към момента на извършване на групирането(ЛС с изтекъл изпитателен срок) с друго наказание, също почти изцяло изтърпяно - къде ще е ефектът от групирането по този начин? С други думи, тъй като в групата няма друго наказание, което да подлежи на изпълнение (третото ще остане извън групата и ще се изтърпява отделно), до какво по-различно наказателноправно положение на осъдения ще доведе такова групиране от положението му преди групирането?
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
Не знам,но от това което си написала като присъди, ако не се направи групиране ще трябва да изтърпи и двете пробации. Т.е. ще търпи една година пробация, което абсолютно налага да се иизвърши групиране. Това че и двете присъди с пробации се изпълняват не означава че като изтекат 6 месеца свършва, а че след като изтекат едните 6, за почват вторите. Затова е по-благоприятно да се извърши групиране, не забравяй, че има и закон за отговорността на държавата, и точно прокуратурата е най-заинтересована за да не се приложи той.
Колега Кирилов, не ми е и дошло наум/ ако така си си помислил/, че без определение за кумулация, някой може да му събере нещата 3 в 1 и да го пусне осъдения по живо, по здраво Горе обсъждахме два варианта на групиране на присъди с различна степен на вероятност да се случат
Както е писал marmarinov, ако каквото е трябвало да се случи, се е случило навреме, присъда № 3 по схемата на Фани, щеше да е потънала в общо наказание.
По принцип:Нещата трябва да се правят своевременно.Няма как да не е по-благоприятно да се извърши групиране, но само когато се извърши навреме
Ако не се извърши навреме/ говорим за групиране на присъди само с пробации/:
вариант А - констатираме, че целите на наказанието не могат да се изпълнят с общото най-тежко/ човекът търпи повече от общото най-тежко - безцелно ли ги търпи? /.24.С пробациите е проблем 24, не е само математика, или поне е по -сложна математика , макар за увлечиването правна пречка да няма. Наказанието е единно, а не сбирщина от мерки.Нови мерки не може, трябва да се увеличава времетраене само на наличните мерки по общото най-тежко.Обаче с ограничения: така увеличените срокове на пробационните мерки
всяка поотделно да не са повече от 1/2 от общото наказание, увеличеното общо наказание да не надминава сбора от срокове на отделните мерки по групираните присъди и максималния размер по Обща част.Т.е. при пробациите не винаги е възможно "нагаждане" спрямо реалното изтърпяване .
вариант Б: от кумулацията просто няма правен интерес, ако е изтърпяно всичко по отделно.Макар, че в Постановлението пише :винаги трябва да се извършва групиране, независимо дали е изтърпял присъдите отчасти или изцяло, следи се служебно .И въпреки това
РЕШЕНИЕ № 100 ОТ 24.02.1976 Г. ПО Н. Д. № 58/1976 Г., I Н. О. -КУМУЛАЦИЯТА НЕ Е НУЖНА, КОГАТО ПРИСЪДИТЕ СА БИЛИ ПРИВЕДЕНИ ПО ОТДЕЛНО И НАКАЗАНИЯТА ПО ТЯХ ИЗТЪРПЕНИ.
..... В своята основна молба, по която е образувано настоящото частно производство, молителят изрично отбелязва, че е изтръпял наказанията и по двете присъди, така че вече няма нито какво да се изтърпява, нито пък да се приспада. Съображенията, изтъкнати от представителя на обвинителната власт, че дори и в такъв случай кумулацията е необходима, защото това би имало значение напр. за опасния реципдив, е неоснователно. Това е така, защото, ако присъдите не са били кумулирани, всеки съд би могъл от времеизвършването на престъпленията да разбере дали условията за кумулирането са били налице.
Вариант В - на всяка цена се групират, със закъснение и
не забравяй, че има и закон за отговорността на държавата, и точно прокуратурата е най-заинтересована за да не се приложи той
Не бива да се стига до вариант 3 .
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Чл.269 НПК
Колега Павлова, издирих това решение, което предполагам сте имали предвид при обсъждането. Това ли е?
РЕШЕНИЕ № 550 ОТ 22.02.2002 Г. ПО Н. Д. № 539/2001 Г., I Н. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2002 г.
ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК ПРИ УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ ГУБИ САМОСТОЯТЕЛНОТО СИ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ, АКО НАКАЗАНИЕТО БЪДЕ ПОГЪЛНАТО ОТ НОВО, ОБЩО УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНО ПО ПРАВИЛАТА ЗА СЪВКУПНОСТИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Чл. 25 НК
Чл. 66 НК
Чл. 68 НК
Докладчик съдия Пламен Томов
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба от осъдения А. М. срещу въззивно определение на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение на районния съд в същия град.
Първоинстанционното определение № 175 от 21.03.2001 г. по н. о. х. д. № 74/2001 г. е постановено по реда на чл. 304, ал. 1, т. 3 НПК и с него е определено:
общо наказание по две предишни дела срещу осъдения в размер на 6 месеца лишаване от свобода условно (едното от делата е завършило със споразумение);
изтърпяване на това условно наказание, както и на още 3 м. л. св. на основание чл. 68, ал. 1 НК, тъй като в изпитателния срок, даден и по двете предишни дела, е извършено престъплението по последното дело на М. и той се е споразумял с прокурора да изтърпи реално тези 3 месеца.
Неправилната част на обжалваното определение се състои в едновременното прилагане на чл. 66 и чл. 68, ал. 1 НК.
Член 68, ал. 1 НК е приложен по отношение на изпитателен срок, който не само не е изтекъл, но и не е започнал да тече. След като е определен именно с обжалвания акт, началото му може да съвпада единствено с неговото влизане в сила, а то все още не е настъпило предвид настоящето производство.
Вярно е, че изпитателни срокове са били определяни и по двата предишни акта присъдата и първото по ред споразумение, които са групирани в обжалваното определение. С групирането им обаче те са изгубили своето самостоятелно правно значение. В случая забраната "нон бис ин идем" не важи, защото както чл. 25, ал. 4 НК, така и чл. 30, ал. 2 НПК изрично предвиждат въпросът за изтърпяване на наказанието да се реши наново, макар и само за общото наказание (вж. и р. 426/1999-I, Сб., с. 18).
Иначе казано,щом е прието, че реалното изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода по присъдата и споразумението е справедливо решение за осъдения, съдът е трябвало просто да не прилага чл. 66 НК спрямо него. Едновременното му приложение заедно с чл. 68, ал. 1 НК прави справедливият и според ВКС резултат незаконосъобразен. Резултатът обаче остава същият и след отмяна на незаконосъобразността, поради което последната може да се отстрани и по жалба на осъдения. Първоначалният режим на изтърпяване на общото наказание трябва да се определи в ново производство по чл. 304, ал. 1 НПК по т. 22.
Включително открих и второто, цитирано в него (426/1999 г), изчетох го, но го намерих неотносимо към конкретния случай.
По повод пейстнатото решение считам, че изразът ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК ПРИ УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ ГУБИ САМОСТОЯТЕЛНОТО СИ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ, АКО НАКАЗАНИЕТО БЪДЕ ПОГЪЛНАТО ОТ НОВО, ОБЩО УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНО ПО ПРАВИЛАТА ЗА СЪВКУПНОСТИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, се отнася за наказанието, което е погълнато, а не за общото наложено. Така е логично - погълнатото наказание няма защо да има какъвто и да било самостоятелен срок, след като е включено в група и самото то не е общото. Аз поне така го разбирам
Това обаче не отговаря на въпроса дали въобще е допустимо да се групира в конкретния случай наказание, което само по себе си не подлежи на изпълнение и то е най-тежкото, предвид тази т.2 от ТР № 38/57 г, която намирам за все още приложима относно принципите на групиране на наказания: "2. Съгласно чл. 39, ал. 3 НК правилата за съвкупността се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото". Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно.
РЕШЕНИЕ № 550 ОТ 22.02.2002 Г. ПО Н. Д. № 539/2001 Г., I Н. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2002 г.
ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК ПРИ УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ ГУБИ САМОСТОЯТЕЛНОТО СИ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ, АКО НАКАЗАНИЕТО БЪДЕ ПОГЪЛНАТО ОТ НОВО, ОБЩО УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНО ПО ПРАВИЛАТА ЗА СЪВКУПНОСТИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
Чл. 25 НК
Чл. 66 НК
Чл. 68 НК
Докладчик съдия Пламен Томов
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба от осъдения А. М. срещу въззивно определение на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение на районния съд в същия град.
Първоинстанционното определение № 175 от 21.03.2001 г. по н. о. х. д. № 74/2001 г. е постановено по реда на чл. 304, ал. 1, т. 3 НПК и с него е определено:
общо наказание по две предишни дела срещу осъдения в размер на 6 месеца лишаване от свобода условно (едното от делата е завършило със споразумение);
изтърпяване на това условно наказание, както и на още 3 м. л. св. на основание чл. 68, ал. 1 НК, тъй като в изпитателния срок, даден и по двете предишни дела, е извършено престъплението по последното дело на М. и той се е споразумял с прокурора да изтърпи реално тези 3 месеца.
Неправилната част на обжалваното определение се състои в едновременното прилагане на чл. 66 и чл. 68, ал. 1 НК.
Член 68, ал. 1 НК е приложен по отношение на изпитателен срок, който не само не е изтекъл, но и не е започнал да тече. След като е определен именно с обжалвания акт, началото му може да съвпада единствено с неговото влизане в сила, а то все още не е настъпило предвид настоящето производство.
Вярно е, че изпитателни срокове са били определяни и по двата предишни акта присъдата и първото по ред споразумение, които са групирани в обжалваното определение. С групирането им обаче те са изгубили своето самостоятелно правно значение. В случая забраната "нон бис ин идем" не важи, защото както чл. 25, ал. 4 НК, така и чл. 30, ал. 2 НПК изрично предвиждат въпросът за изтърпяване на наказанието да се реши наново, макар и само за общото наказание (вж. и р. 426/1999-I, Сб., с. 18).
Иначе казано,щом е прието, че реалното изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода по присъдата и споразумението е справедливо решение за осъдения, съдът е трябвало просто да не прилага чл. 66 НК спрямо него. Едновременното му приложение заедно с чл. 68, ал. 1 НК прави справедливият и според ВКС резултат незаконосъобразен. Резултатът обаче остава същият и след отмяна на незаконосъобразността, поради което последната може да се отстрани и по жалба на осъдения. Първоначалният режим на изтърпяване на общото наказание трябва да се определи в ново производство по чл. 304, ал. 1 НПК по т. 22.
Включително открих и второто, цитирано в него (426/1999 г), изчетох го, но го намерих неотносимо към конкретния случай.
По повод пейстнатото решение считам, че изразът ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК ПРИ УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ ГУБИ САМОСТОЯТЕЛНОТО СИ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ, АКО НАКАЗАНИЕТО БЪДЕ ПОГЪЛНАТО ОТ НОВО, ОБЩО УСЛОВНО НАКАЗАНИЕ, ОПРЕДЕЛЕНО ПО ПРАВИЛАТА ЗА СЪВКУПНОСТИТЕ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, се отнася за наказанието, което е погълнато, а не за общото наложено. Така е логично - погълнатото наказание няма защо да има какъвто и да било самостоятелен срок, след като е включено в група и самото то не е общото. Аз поне така го разбирам
Това обаче не отговаря на въпроса дали въобще е допустимо да се групира в конкретния случай наказание, което само по себе си не подлежи на изпълнение и то е най-тежкото, предвид тази т.2 от ТР № 38/57 г, която намирам за все още приложима относно принципите на групиране на наказания: "2. Съгласно чл. 39, ал. 3 НК правилата за съвкупността се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото". Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 30.04.1987 Г. ПО Н. Д. № 6/1987 Г., ОСНК
3
Фани, няма правна забрана за кумулиране на условни присъди, като определеното общо най-тежко бъде пак условно.Въпросът е какъв е смисъла от тази кумулация/ не дали е правно възможна/.Според мене има смисъл, ако общото най-тежко ще става ефективно
Изпитателните срокове нямат самостоятелно значение, / но само СЛЕД кумулацията / ще рече, че се определя и нов срок, който започва да тече от определението за кумулиране.Тогава се говори за срокове със значение и срокеве без самостоятелно значение.Нали два срока "сравняваш"
Ако някоя от условните обаче вече подлежи на привеждане в изпълнение към датата на кумулирането/ активирана е по 68/или е вече приведена - както за нея съществува правна пречка да остане условна, така има пречка и за общото най-тежко наказание.
В този случай/ по решението на ВКС - докл. Пламен Томов/ какво е станало
няколко условни примерно, че не запомних/, една от тях е приведена в изпълнение в последствие.Извършва се групиране след този момент. Към момента на постановяването на условната / проблемната / тя си е била за 66, към момента на кумулацията обаче, вече е приведена в изпълнение.Съдът пререшава въпроса за общота най-тежко как да се изтърпява.
По това решение/ както го разбирам / - съдът е определил общо най-тежко условно/ защото всички групирани присъди са били условни/ и после това общо наказание е привел в изпълнение по 68, ал.1 - при все ,че изпитателния срок на общото изобщо не е почнал да тече- тече след решението на ВКС
За това пише :
Не може, правно невъзможно е да има общо условно наказание, каквото и да било условно наказание без изпитателен срок, без нов изпитателен срок.
Абсолютно си е допустимо, и ако се групира с няколко пробации и нито една от тях не е търпяна, щеше да бъде много благоприятно, повярвай ми и осъденият ще мисли така.
В твоя случай се предлага групиране на условно и ефективно наказание, каквото е пробацията , винаги.И то е търпяно.Това е проблема.Не принципната невъзможност за групиране на условна присъда с пробация.Няма такава забрана
3
. Съдът, който определя общото наказание по чл. 25 НК, може да постанови ефективното му изтърпяване и в случаите, когато подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказанията на основание чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК по всички влезли в сила присъди.
Фани, няма правна забрана за кумулиране на условни присъди, като определеното общо най-тежко бъде пак условно.Въпросът е какъв е смисъла от тази кумулация/ не дали е правно възможна/.Според мене има смисъл, ако общото най-тежко ще става ефективно
Изпитателните срокове нямат самостоятелно значение, / но само СЛЕД кумулацията / ще рече, че се определя и нов срок, който започва да тече от определението за кумулиране.Тогава се говори за срокове със значение и срокеве без самостоятелно значение.Нали два срока "сравняваш"
Ако някоя от условните обаче вече подлежи на привеждане в изпълнение към датата на кумулирането/ активирана е по 68/или е вече приведена - както за нея съществува правна пречка да остане условна, така има пречка и за общото най-тежко наказание.
В този случай/ по решението на ВКС - докл. Пламен Томов/ какво е станало
няколко условни примерно, че не запомних/, една от тях е приведена в изпълнение в последствие.Извършва се групиране след този момент. Към момента на постановяването на условната / проблемната / тя си е била за 66, към момента на кумулацията обаче, вече е приведена в изпълнение.Съдът пререшава въпроса за общота най-тежко как да се изтърпява.
По това решение/ както го разбирам / - съдът е определил общо най-тежко условно/ защото всички групирани присъди са били условни/ и после това общо наказание е привел в изпълнение по 68, ал.1 - при все ,че изпитателния срок на общото изобщо не е почнал да тече- тече след решението на ВКС
За това пише :
Неправилната част на обжалваното определение се състои в едновременното прилагане на чл. 66 и чл. 68, ал. 1 НК.
Не може, правно невъзможно е да има общо условно наказание, каквото и да било условно наказание без изпитателен срок, без нов изпитателен срок.
не отговаря на въпроса дали въобще е допустимо да се групира в конкретния случай наказание, което само по себе си не подлежи на изпълнение и то е най-тежкото
Абсолютно си е допустимо, и ако се групира с няколко пробации и нито една от тях не е търпяна, щеше да бъде много благоприятно, повярвай ми и осъденият ще мисли така.
В твоя случай се предлага групиране на условно и ефективно наказание, каквото е пробацията , винаги.И то е търпяно.Това е проблема.Не принципната невъзможност за групиране на условна присъда с пробация.Няма такава забрана
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Чл.269 НПК
Не ви ли е скучно само двете да си бъбрите по тази тема Уважавания К. го прескачам умишлено, защото още като видях как е объркал кой какво е написал, ми стана ясно, че в ранния час е видял правилно само името на дамата, което е разбираемо . Вземам думата по следния повод-имам чувството, че Фани се заблуждава от някакъв принцип за целесъобразност. Нормите 23 и 25 от НК са императивни. За това са неизменна и задължителна част от присъдите, респективно споразуменията. Ако е пропуснато, трябва да се произнесе съдът по "резервния ред". Дори и резултата да е очеваден тази дейност трябва да се извърши. Когато предложих вариант се ръководих, че чл.25,ал.4 е също от задължителен характер. И понеже е най-тежкото в случая наказание, го групирах със следващото по тежест. На практика, резултата на колежката Павлова е по лек, но трябва ли да пропуснем да се произнесем по реда на чл.25,ал.4, след като въпроса винаги се пререшава. Сякаш сега му е мястото да кажа, че мнението на Павлова: "Въпросът е какъв е смисъла от тази кумулация/ не дали е правно възможна/.Според мене има смисъл, ако общото най-тежко ще става ефективно " на мой поглед е леко неправилно. В доста решения се казва, че първо решаваме какво да групираме и определяме общо наказание, а едва след това как то ще бъде изтърпяно. От това сякаш пак следва, че не се касае изначален мисловен процес дали наказанието ще е ефективно или условно. Извинявайте ако съм досадил с разсъждения
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Чл.269 НПК
не се касае изначален мисловен процес дали наказанието ще е ефективно или условно
Изправям се."Има смисъл", ако, когато сме прокуратура, предлагаме групиране на няколко условни, като настояваме общото най-тежко да се търпи ефективно Иначе ...искаме ... пак да се постави дееца на изпитание
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Чл.269 НПК
Ахаа, стресна ли се от отговорността на държавата Впрочем аз така и не разбрах ответната на Фани страна какво е искала
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Чл.269 НПК
Как не си разбрал , явно морето се отразява романтично с наближаването на пролетта
Май се налага да обобщя становището си, че много се разконцентрира:
Принципно съм съгласна изцяло, че може да се кумулират ред условни присъди, като се постанови тази, която е за най-дълъг срок и при кумулацията се определи нов изпитателен срок, ако ще се приложи 66, съответно същият ще започне да тече от влизане на определението/присъдата в сила. Възможно е да се постанови и ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание, независимо от условните присъди, включени в съвкупността. Също така смятам за възможно кумулиране на условна присъда с пробация...по всички тези въпроси не съм изразявала по никакъв начин несъгласие.
По въпроса за допустимостта имам предвид не въобще, във връзка с току що дадените разяснения по позицията ми, а допустимостта да се определя при конкретната ситуация като най-тежко общо наказание такова, за което ако се определи нов изпитателен срок по реда на чл.25, ал.4 НК, е напълно възможно някога да бъде изтърпяно, докато, без да се групира, не подлежи на изпълнение - чл.68, ал.5 НК.
В тази връзка цитирах и текста от ТР № 38/57 г. по-горе, а сега пак част от него: "...Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно" .
Иначе ще излезе, че при групирането му и налагането му като най-тежко, утежняваме наказателноправното положение на осъдения, което все пак не е целта на чл.23-25, а напротив.
Май се налага да обобщя становището си, че много се разконцентрира:
Принципно съм съгласна изцяло, че може да се кумулират ред условни присъди, като се постанови тази, която е за най-дълъг срок и при кумулацията се определи нов изпитателен срок, ако ще се приложи 66, съответно същият ще започне да тече от влизане на определението/присъдата в сила. Възможно е да се постанови и ефективно изтърпяване на общото най-тежко наказание, независимо от условните присъди, включени в съвкупността. Също така смятам за възможно кумулиране на условна присъда с пробация...по всички тези въпроси не съм изразявала по никакъв начин несъгласие.
По въпроса за допустимостта имам предвид не въобще, във връзка с току що дадените разяснения по позицията ми, а допустимостта да се определя при конкретната ситуация като най-тежко общо наказание такова, за което ако се определи нов изпитателен срок по реда на чл.25, ал.4 НК, е напълно възможно някога да бъде изтърпяно, докато, без да се групира, не подлежи на изпълнение - чл.68, ал.5 НК.
В тази връзка цитирах и текста от ТР № 38/57 г. по-горе, а сега пак част от него: "...Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно" .
Иначе ще излезе, че при групирането му и налагането му като най-тежко, утежняваме наказателноправното положение на осъдения, което все пак не е целта на чл.23-25, а напротив.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
То тук си е вече пролет,няма сняг, само слънце , а в душите винаги. Я да видим какво би се случило: през 2005г. се постановява 1г.лс за деяние 2005гс 4 г изп.срок, същата година се постановяв пробация за деяние в рецидив; през 2006г. се постановя 2г. лс за деяние 2004г., през 2007г. се постановя 3г. за деяние 2003г., последните с изпитателен срок от 5г. През 2009г. след изтичане на изпитателния срок по първата се постановява кумулация при условията на 25,ал.4 общо накзание 3г. с 5г изпитателен срок. Ако се наложи наказание л.с през 2011г. за деяние през изпитатетелния срок какво се търпи?
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Чл.269 НПК
Фани, дано стане по общата ни схема, но аз лично повече вярвам да стане по варианта на marmarinov
Отделила си спорното от безспорното , така че остава само:
След това т.р. е постановено решението, което ти цитирах -
По аргумент на противното излиза, че може и да не се постанови ефективно изтърпяване.При всички случаи този нов изпитателен срок, който ще е на общото най-тежко, ще започне да тече от по-късен момент/ спрямо погълнатите присъди/.Т.е. винаги положението на осъдения, ако всички изпитателни срокове са изтекли, или само някои са изтекли, ще е по -лошо.Защото го изпитваш в нов срок.23-25 обаче не създават забрана за това./ говорихме си горе само за "смисъла" от кумулацията/
Принципът за "най-благоприятно съчетание "за осъдения се отнася за случаите в които имаш "конкуренция" между съкпуност и рецидив.Част от присъдите са в съвкупност, а другите в рецидив, комбинираш така, че да стане най-малък сбор между общото и това за отделно изтърпяване.Случаят ти е такъв - рецидив и съвкупност.Това е принцип писан за ефективни присъди, твоя случай в съвкпуността съдържа ефективна присъда, макар да е пробация.Тя е изтърпяна.Не може да изчезне в нищото това "търпение ":oops:
Сам по себе си чл. 23 задължава съда, щом са налице предпоставките да наложи общото най-тежко наказание и това задължение е служебно.Наличието на 23 в НК е достатъчната благоприятност.Определяш кое е най-тежкото и налагаш него.Не можеш да го поставиш в по-тежко положение от преди кумулацията- като СБОР на наказанията/ след 24 да стане повече от сумата/ И ВИД наказания/ да му прибавиш неща, което не му фигурират в присъдите/.
С изключението по 25, ал.4.Пререшава се въпросът за изтърпяването.Това е важно изключение.Ако човекът има 7 условни, дали се е поправя и превъзпитава успешно с условно наказание ?
При теб не става дума за приложение на 23 само, а за комбиниране на 23-25 и рецидив.
Ако съчетанието ти беше две пробации плюс условна в съвкупност, едната частично търпяна, по 25 се определя общо наказание условната/ примерно пак условна/ и няма никакъв вариант за разсъждение кое му е най-благоприятното и ...допустимо ли е, морално ли е, оправдано ли е, да му наложат общото най-тежко - условната.
При теб просто има избор между два варианта.
Може и аз да съм в дълбока заблуда
Успех ти желая и силата да бъде с теб!
Отделила си спорното от безспорното , така че остава само:
В тази връзка цитирах и текста от ТР № 38/57 г. по-горе, а сега пак част от него: "...Това показва, че законът има предвид влезли в сила присъди, които подлежат на изпълнение или по които наказанието изцяло или отчасти е изтърпяно" .
След това т.р. е постановено решението, което ти цитирах -
Съдът, който определя общото наказание по чл. 25 НК, може да постанови ефективното му изтърпяване и в случаите, когато подсъдимият е освободен от изтърпяване на наказанията на основание чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК по всички влезли в сила присъди
По аргумент на противното излиза, че може и да не се постанови ефективно изтърпяване.При всички случаи този нов изпитателен срок, който ще е на общото най-тежко, ще започне да тече от по-късен момент/ спрямо погълнатите присъди/.Т.е. винаги положението на осъдения, ако всички изпитателни срокове са изтекли, или само някои са изтекли, ще е по -лошо.Защото го изпитваш в нов срок.23-25 обаче не създават забрана за това./ говорихме си горе само за "смисъла" от кумулацията/
Принципът за "най-благоприятно съчетание "за осъдения се отнася за случаите в които имаш "конкуренция" между съкпуност и рецидив.Част от присъдите са в съвкупност, а другите в рецидив, комбинираш така, че да стане най-малък сбор между общото и това за отделно изтърпяване.Случаят ти е такъв - рецидив и съвкупност.Това е принцип писан за ефективни присъди, твоя случай в съвкпуността съдържа ефективна присъда, макар да е пробация.Тя е изтърпяна.Не може да изчезне в нищото това "търпение ":oops:
Сам по себе си чл. 23 задължава съда, щом са налице предпоставките да наложи общото най-тежко наказание и това задължение е служебно.Наличието на 23 в НК е достатъчната благоприятност.Определяш кое е най-тежкото и налагаш него.Не можеш да го поставиш в по-тежко положение от преди кумулацията- като СБОР на наказанията/ след 24 да стане повече от сумата/ И ВИД наказания/ да му прибавиш неща, което не му фигурират в присъдите/.
С изключението по 25, ал.4.Пререшава се въпросът за изтърпяването.Това е важно изключение.Ако човекът има 7 условни, дали се е поправя и превъзпитава успешно с условно наказание ?
При теб не става дума за приложение на 23 само, а за комбиниране на 23-25 и рецидив.
Ако съчетанието ти беше две пробации плюс условна в съвкупност, едната частично търпяна, по 25 се определя общо наказание условната/ примерно пак условна/ и няма никакъв вариант за разсъждение кое му е най-благоприятното и ...допустимо ли е, морално ли е, оправдано ли е, да му наложат общото най-тежко - условната.
При теб просто има избор между два варианта.
Може и аз да съм в дълбока заблуда
Успех ти желая и силата да бъде с теб!
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Чл.269 НПК
То тук си е вече пролет,няма сняг, само слънце , а в душите винаги. Я да видим какво би се случило: през 2005г. се постановява 1г.лс за деяние 2005гс 4 г изп.срок, същата година се постановяв пробация за деяние в рецидив; през 2006г. се постановя 2г. лс за деяние 2004г., през 2007г. се постановя 3г. за деяние 2003г., последните с изпитателен срок от 5г. През 2009г. след изтичане на изпитателния срок по първата се постановява кумулация при условията на 25,ал.4 общо накзание 3г. с 5г изпитателен срок. Ако се наложи наказание л.с през 2011г. за деяние през изпитатетелния срок какво се търпи?
1.деяние 2003 г - присъда 2007 г - 3 г с 5 срок
2.деяние 2004 г - присъда 2006 - 2 г / тука явно е ефективно /
3.деяние 2005 г- присъда 2005 г - 1 г с 4 г изпитателен срок
4.деяние 2005 г - пробация 2005 г.рецидив
кумулация 2009 3 г с 5 изпитателен срок
2011 г - ново деяние:Условната се изтърпява изцяло. 1 , 2 , 3 са в съвкупност, най-тежкото им е 3. 2 години е изтърпял, нали?/ 2 нали е ефективна /Трябва да му се зачетат.
А по 68, ал.1 каквото има да търпи ново наказание- отделно
Може и да съм омазала нещо
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Чл.269 НПК
Спря ми нета, тъкмо бях решил да предложа да се заменят наказанието по първата и последната в примера ми. Видях обаче, че съм достойно заместен и то с благия вариант . Е, аз лично го желая на Фани от сърце/ за немирника ще се въздържа / Впрочем, не можем ли да вкараме изпълнителската давност по някакъв начин? Ще умувам сега Всичките съм ги изписъл условни
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Чл.269 НПК
1.НОХД.../2005 г, Споразумение в сила от 18.03.2005, за деяние извършено на 07.08.2004 г - ЛС 6 месеца, отложено изтърпяване с три години;
2.НОХД ....../2007 г., Споразумение в сила от 09.05.2008, за деяние извършено на 07.11.2006 г - Пробация за срок от 6 месеца; Лишаване от право за срок от 6 месеца на осн. чл.343 Г НК;
3.НОХД ......./2008 г., Споразумение в сила от 20.06.2008 г, за деяние извършено на 07.04.2004 г - Пробация за срок от 6 месеца с поправителен труд - към момента на предходното заседание (12.02.09) е имало остатък за изтърпяване 1 месец и 14 дни, а към датата на насроченото заседание 09.03.09 г ще остават за изтърпяване 16 дни. Ако приемем, че на същата дата се обяви и определение, до влизането му в сила ще е изтърпяно цялото.
Пак пускам данните за присъдите, че Мар.Маринов ми сдоби човека набързо с още една присъда.
Сърдечно благодаря, колеги, за отделения труд и време - знам какво значат!
Лично аз ще се боря за постановяване на по-тежката пробация в група с втората, вече съм написала и молбата, мотивирах я, пък да видим...Ще се боря точно и заради този мотив: положението му не трябва да е по-лошо отпреди кумулацията. В дадения случай налагането на ЛС с нов изпитателен срок при вече изтърпяна и една пробация и отделно изтърпяване на втората, ще се постигне точно това, при това с възможност в рамките на новия срок присъдата да бъде активирана и изтърпяна ефективно. Без кумулацията просто ще си изтърпи последователно двете пробации, а ЛС няма да търпи въобще по силата на чл.68, ал.5. Както споменах, срокът е изтекъл на 18.03.2008 г.
Между другото, днес в едно от решенията на ВКС (не си спомням кое точно вече, но по-ново)изрично беше посочено, че при прилагане разпоредбите на чл.23-25, не могат да се дерогират разпоредбите на чл.66-68 НК. Считам тази по ал.5 на чл.68 за една от тях и затова толкова припирам във всичките си постове, че групираните наказания трябва да са и подлежащи на изпълнение или изтърпяни. В противен случай би могло да се групира и изцяло помилвано наказание, а не може, точно защото не подлежи на изпълнение. Ако е частично - да.
Ще ви уведомя веднага за резултатите.
Хубава вечер на всички!
2.НОХД ....../2007 г., Споразумение в сила от 09.05.2008, за деяние извършено на 07.11.2006 г - Пробация за срок от 6 месеца; Лишаване от право за срок от 6 месеца на осн. чл.343 Г НК;
3.НОХД ......./2008 г., Споразумение в сила от 20.06.2008 г, за деяние извършено на 07.04.2004 г - Пробация за срок от 6 месеца с поправителен труд - към момента на предходното заседание (12.02.09) е имало остатък за изтърпяване 1 месец и 14 дни, а към датата на насроченото заседание 09.03.09 г ще остават за изтърпяване 16 дни. Ако приемем, че на същата дата се обяви и определение, до влизането му в сила ще е изтърпяно цялото.
Пак пускам данните за присъдите, че Мар.Маринов ми сдоби човека набързо с още една присъда.
Сърдечно благодаря, колеги, за отделения труд и време - знам какво значат!
Лично аз ще се боря за постановяване на по-тежката пробация в група с втората, вече съм написала и молбата, мотивирах я, пък да видим...Ще се боря точно и заради този мотив: положението му не трябва да е по-лошо отпреди кумулацията. В дадения случай налагането на ЛС с нов изпитателен срок при вече изтърпяна и една пробация и отделно изтърпяване на втората, ще се постигне точно това, при това с възможност в рамките на новия срок присъдата да бъде активирана и изтърпяна ефективно. Без кумулацията просто ще си изтърпи последователно двете пробации, а ЛС няма да търпи въобще по силата на чл.68, ал.5. Както споменах, срокът е изтекъл на 18.03.2008 г.
Между другото, днес в едно от решенията на ВКС (не си спомням кое точно вече, но по-ново)изрично беше посочено, че при прилагане разпоредбите на чл.23-25, не могат да се дерогират разпоредбите на чл.66-68 НК. Считам тази по ал.5 на чл.68 за една от тях и затова толкова припирам във всичките си постове, че групираните наказания трябва да са и подлежащи на изпълнение или изтърпяни. В противен случай би могло да се групира и изцяло помилвано наказание, а не може, точно защото не подлежи на изпълнение. Ако е частично - да.
Ще ви уведомя веднага за резултатите.
Хубава вечер на всички!
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
Спокойно, смъртоното наказание го премахнаха А другите са прекалено дълги за да очакваме крайния резултат. Намери го това и го дай да го прочетем. Така както си го изписала "не могат да се дерогират разпоредбите на чл.66-68 НК" , не означава ли че не могат да се отменят. Добре е да се прочете, обикновенно 68-70НК ,нямат нищо общо с 23-25НК. Хайде успешен ден!
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: Чл.269 НПК
Ще го изровя, обикновено помня кое къде съм чела, но по този повод за няколко дни изчетох купища практика по НК и НПК, като се почне от съвсем стария НПК, през по-новия, до най-новия - по всички текстове - сегашни 23-27 НК, 66-68 НК, 304 стар НПК и 306 нов. Дерогиране, в смисъл не отменяне, разбира се, а да не се игнорира прилагането им. Т.е. 25, ал.4 трябва да се прилага във връзка с 66-68.
Лек и успешен ден и на теб!
Лек и успешен ден и на теб!
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
РЕШЕНИЕ № 392 ОТ 16.10.2008 Г. ПО Н. Д. № 321/2008 Г., ІІІ Н. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНАКАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКАПАШКУНОВА
при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 321/2008 г.
Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване производството по ВНОХД № 1104/2007 г. по описа на Апелативен съд-София, отмяна на постановеното по него решение от 19.11.2007 г., в частта с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно определеното на основание чл. 25, вр. чл. 23НК, общо наказание на А. А., и връщане делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от процесуалния закон.
В съдебното заседание на 07.10.2008 година, депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в същото съображения.
Осъденото лице и упълномощеният му защитник участвуват лично в настоящото съдебно производство, като в хода на съдебните прения аргументират позиция за неоснователност на искането на Главния прокурор, позовавайки се на материалноправната норма, очертана в чл. 25, ал. 4 и на интерпретацията на съдържащите се в нея предписания в ТР 14/87 година на ОСНК на ВС.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 163 от 17.05.2007 г. по НОХД № 1139/2006 г., ОС-Благоевград е осъдил А. З. А., за извършено на 15.10.2006 г. в с. М., в съучастие с О. Д. и А. А., и при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б."Б" НК, като в пределите на чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон му наложил наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С визирания съдебен акт, първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 23 НК е определил общо наказание на осъденото лице, в размер на най-тежкото измежду наложените такива по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. по описа на РС-Сандански-ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1НК, е приспаднато предварителното задържане под стража, считано от 16.10.2006 година.
По жалба на подсъдимите лица е инициирано съдебно производство по ВНОХД № 1104/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало със съдебен акт № 78/19.11.2007 г., с който първоинстанционната присъда е изменена по отношение на А. А. в санкционната част, чрез намаляване на определеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е влязла в сила на 05.12.2007 година и за същата са приложими процесуалноправните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Атакуваният съдебен акт, в частта в която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно извършеното групиране по предходните осъждания на осъдения А. и начина на изтърпяване на наложената в рамките на обособената реална съвкупност от престъпления, наказателна санкция, обективира нарушение на материалния закон.
В пределите на възложените правомощия, и в съответствие с установения нормативен регламент и събрания доказателствен материал, контролираните съдебни инстанции са формирали правилно съвкупността по отношение на престъпните деяния, осъществени от А. А., предмет на НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г., като приели, че с оглед характера и размера на индивидуализираните наказателни санкции, следва да бъде определено едно общо най- тежко наказание-ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Престъпните деяния, включени във визираното множество престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което законосъобразно и при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е заключено, че относно същите са приложими правилата на чл. 25, вр. чл. 23НК.
Обективен е анализът на фактическите данни по делото и на доказателствените източници, подкрепящи същите, и досежно наличието на законовите предпоставки за отделното изтърпяване на наложеното с присъда по НОХД № 1139/2006 г. на Благоевградски ОС, редуцирано от въззивната инстанция, наказание-лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Осъждането с оглед датата на осъществяване на инкриминираното деяние-15.10.2006 г. и времевите предели на придобиване юридически стабилитет на предхождащите го съдебни актове, обосновава правоприлагане института на рецидив.
На подобно юридическо заключение сочи и интерпретацията на относимите към НОХД № 261/2003 г., НОХД № 157/2003 г. и НОХД № 1139/2006 г., факти и обезпечаващата ги доказателствена съвкупност, очертаващи рецидивна престъпна дейност при съотнасянето на престъпните посегателства по цитираните наказателни дела и престъплението, предмет на НОХД № 295/1999 г. За последното липсва обаче словесна материализация на разсъждения и преценки, в мотивационната част на постановените съдебни актове и в диспозитива на същите, препятствуваща възможността за проверка волята на компетентния орган досежно подлежащите на изпълнение наказателни санкции, за включените в обхвата на множеството престъпления, инкриминирани деяния, след цялостен и всеобхватен преглед на съдебното минало на осъдения.
Логическо следствие от констатираната непълнота и установената непрецизност при комплексната оценка на всички осъждания на А. А., е незаконосъобразността на правните изводи на първостепенния съд и въззивната инстанция за начина на изтърпяване на наказанията, наложени за инкриминираните посегателства в очертанията на обособените реална съвкупност и рецидив, по наказателните дела в настоящия казус. Те индицират на игнориране същността на института на условното осъждане/нормативно изискуеми предпоставки, правно действие и юридически последици, свързани с правоприлагането на чл. 66НК/, и на неразбиране материалноправните предписания на чл. 25, ал. 4 и чл. 68НК.
Недопустимо е отлагане изпълнението на определената при условията на чл. 25, вр. чл. 23НК, наказателна санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние, поради което осъденото лице следва да изтърпи условното наказание, на каквато конкретика сочат данните за последващото, споразумение по НОХД № 261/2003 г., осъждане на А. по наказателно дело № 1139/2006 г. Противоречи на закона и налагането на общо условно наказание за съвкупност от престъпления, всички или някои от тях предмет на отделни присъди, ако същите са осъществени в изпитателния срок на предходно осъждане/престъпното посегателство по НОХД № 57/2003 г., включено във формираната реална съвкупност е осъществено в лимитирания на основание чл. 66НК, за наказанието по НОХД № 295/99 г., изпитателен срок/.
Разпоредбата на чл. 66НК губи своето правно значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателната му отговорност. Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 4НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания, предпоставящи прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл. 68НК. Аргументираната позиция мотивира необходимост от ефективно изтърпяване на наложената обща най-тежка наказателна санкция за извършените при условията на реална съвкупност престъпни посегателства по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наказателноправният статут на А. З. А., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно предходните осъждания, и при съобразяване с действуващата нормативна уредба и установения в съдебната практика/П4/65 г. на Пленума на ВС и Р11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ/, последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъденото лице съчетание при усложнена форма на множество престъпни деяния, предпоставя определяне на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК на обща най-тежка наказателна санкция по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. по описа на РС-Сандански - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, която да бъде изпълнена ефективно, и постановяване отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 295/99 г. на РС-Сандански и по НОХД № 1139/2006 г. на ОС-Благоевград.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния съд, че контролираната по реда на извънредния способ, съдебна инстанция, е дерогирала визираните материалноправни правни норми при лимитиране подлежащите на изтърпяване санкционни последици на обособеното множество от престъпления /реална съвкупност и рецидив/, обективирано в съдебното минало на осъдения. Същите аргументират нарушение на материалния закон в обявения на 19.11.2007 г. съдебен акт, и мотивират основателност и обоснованост на поддържаното в искането на Главния прокурор, предложение за възобновяване на ВНОХД № 1104/2007 година на Апелативен съд-София и неговата отмяна в частта, с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно извършеното групиране по предходните осъждания на А. А.
Водим от горното и на основание-чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1104/2007 г., по описа на Апелативен съд, гр. С..
ОТМЕНЯ постановения по ВНОХД № 1104/2007 г. на САС, съдебен акт в частта, с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 г. на Окръжен съд-Благоевград досежно определеното, при условията на чл. 25, вр. чл. 23НК, общо наказание на А. А.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Това е едно от тях, имаше и още поне едно, но в момента не го намирам. Ще опитам по-късно.
Тук въпросът е за приложението на чл.68, ал.1 при групиране и прилагане на 25, ал.4, но не виждам причина за неприлагането в този смисъл и на чл.68, ал.5. Самият текст на чл.25, ал.4 използва израза "въпросът за ИЗПЪЛНЕНИЕТО на общото наказание се решава при неговото определяне" - за мен това означава наложеното общо наказание по принцип да подлежи на изпълнение. Иначе съдът би игнорирал императивна разпоредба, предвиждаща неизтърпяване на наказание, като го възкреси отново като подлежащо при определени условия на изпълнение, при това в производство имащо за цел не да влоши наказателноправното положение на осъдения, което той има отпреди групирането, а напротив. Мисля, че аналогията, която дадох в по-горен пост, с помилвано наказание и възможността за неговото групиране, е удачна и приложима, доколкото на собствено основание и двете наказания не подлежат на изпълнение.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНАКАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКАПАШКУНОВА
при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 321/2008 г.
Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване производството по ВНОХД № 1104/2007 г. по описа на Апелативен съд-София, отмяна на постановеното по него решение от 19.11.2007 г., в частта с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно определеното на основание чл. 25, вр. чл. 23НК, общо наказание на А. А., и връщане делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от процесуалния закон.
В съдебното заседание на 07.10.2008 година, депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в същото съображения.
Осъденото лице и упълномощеният му защитник участвуват лично в настоящото съдебно производство, като в хода на съдебните прения аргументират позиция за неоснователност на искането на Главния прокурор, позовавайки се на материалноправната норма, очертана в чл. 25, ал. 4 и на интерпретацията на съдържащите се в нея предписания в ТР 14/87 година на ОСНК на ВС.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 163 от 17.05.2007 г. по НОХД № 1139/2006 г., ОС-Благоевград е осъдил А. З. А., за извършено на 15.10.2006 г. в с. М., в съучастие с О. Д. и А. А., и при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б."Б" НК, като в пределите на чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон му наложил наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С визирания съдебен акт, първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 23 НК е определил общо наказание на осъденото лице, в размер на най-тежкото измежду наложените такива по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. по описа на РС-Сандански-ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1НК, е приспаднато предварителното задържане под стража, считано от 16.10.2006 година.
По жалба на подсъдимите лица е инициирано съдебно производство по ВНОХД № 1104/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало със съдебен акт № 78/19.11.2007 г., с който първоинстанционната присъда е изменена по отношение на А. А. в санкционната част, чрез намаляване на определеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е влязла в сила на 05.12.2007 година и за същата са приложими процесуалноправните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Атакуваният съдебен акт, в частта в която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно извършеното групиране по предходните осъждания на осъдения А. и начина на изтърпяване на наложената в рамките на обособената реална съвкупност от престъпления, наказателна санкция, обективира нарушение на материалния закон.
В пределите на възложените правомощия, и в съответствие с установения нормативен регламент и събрания доказателствен материал, контролираните съдебни инстанции са формирали правилно съвкупността по отношение на престъпните деяния, осъществени от А. А., предмет на НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г., като приели, че с оглед характера и размера на индивидуализираните наказателни санкции, следва да бъде определено едно общо най- тежко наказание-ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Престъпните деяния, включени във визираното множество престъпления, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което законосъобразно и при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание е заключено, че относно същите са приложими правилата на чл. 25, вр. чл. 23НК.
Обективен е анализът на фактическите данни по делото и на доказателствените източници, подкрепящи същите, и досежно наличието на законовите предпоставки за отделното изтърпяване на наложеното с присъда по НОХД № 1139/2006 г. на Благоевградски ОС, редуцирано от въззивната инстанция, наказание-лишаване от свобода, за срок от ТРИ ГОДИНИ. Осъждането с оглед датата на осъществяване на инкриминираното деяние-15.10.2006 г. и времевите предели на придобиване юридически стабилитет на предхождащите го съдебни актове, обосновава правоприлагане института на рецидив.
На подобно юридическо заключение сочи и интерпретацията на относимите към НОХД № 261/2003 г., НОХД № 157/2003 г. и НОХД № 1139/2006 г., факти и обезпечаващата ги доказателствена съвкупност, очертаващи рецидивна престъпна дейност при съотнасянето на престъпните посегателства по цитираните наказателни дела и престъплението, предмет на НОХД № 295/1999 г. За последното липсва обаче словесна материализация на разсъждения и преценки, в мотивационната част на постановените съдебни актове и в диспозитива на същите, препятствуваща възможността за проверка волята на компетентния орган досежно подлежащите на изпълнение наказателни санкции, за включените в обхвата на множеството престъпления, инкриминирани деяния, след цялостен и всеобхватен преглед на съдебното минало на осъдения.
Логическо следствие от констатираната непълнота и установената непрецизност при комплексната оценка на всички осъждания на А. А., е незаконосъобразността на правните изводи на първостепенния съд и въззивната инстанция за начина на изтърпяване на наказанията, наложени за инкриминираните посегателства в очертанията на обособените реална съвкупност и рецидив, по наказателните дела в настоящия казус. Те индицират на игнориране същността на института на условното осъждане/нормативно изискуеми предпоставки, правно действие и юридически последици, свързани с правоприлагането на чл. 66НК/, и на неразбиране материалноправните предписания на чл. 25, ал. 4 и чл. 68НК.
Недопустимо е отлагане изпълнението на определената при условията на чл. 25, вр. чл. 23НК, наказателна санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ако в изпитателния срок на същата е извършено престъпно деяние, поради което осъденото лице следва да изтърпи условното наказание, на каквато конкретика сочат данните за последващото, споразумение по НОХД № 261/2003 г., осъждане на А. по наказателно дело № 1139/2006 г. Противоречи на закона и налагането на общо условно наказание за съвкупност от престъпления, всички или някои от тях предмет на отделни присъди, ако същите са осъществени в изпитателния срок на предходно осъждане/престъпното посегателство по НОХД № 57/2003 г., включено във формираната реална съвкупност е осъществено в лимитирания на основание чл. 66НК, за наказанието по НОХД № 295/99 г., изпитателен срок/.
Разпоредбата на чл. 66НК губи своето правно значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателната му отговорност. Очертаното становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл. 25, ал. 4НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания, предпоставящи прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл. 68НК. Аргументираната позиция мотивира необходимост от ефективно изтърпяване на наложената обща най-тежка наказателна санкция за извършените при условията на реална съвкупност престъпни посегателства по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. - ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наказателноправният статут на А. З. А., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно предходните осъждания, и при съобразяване с действуващата нормативна уредба и установения в съдебната практика/П4/65 г. на Пленума на ВС и Р11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ/, последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъденото лице съчетание при усложнена форма на множество престъпни деяния, предпоставя определяне на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК на обща най-тежка наказателна санкция по НОХД № 261/2003 г., НОХД № 392/2003 г. и НОХД № 157/2003 г. по описа на РС-Сандански - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, която да бъде изпълнена ефективно, и постановяване отделно изтърпяване на наказанията по НОХД № 295/99 г. на РС-Сандански и по НОХД № 1139/2006 г. на ОС-Благоевград.
Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния съд, че контролираната по реда на извънредния способ, съдебна инстанция, е дерогирала визираните материалноправни правни норми при лимитиране подлежащите на изтърпяване санкционни последици на обособеното множество от престъпления /реална съвкупност и рецидив/, обективирано в съдебното минало на осъдения. Същите аргументират нарушение на материалния закон в обявения на 19.11.2007 г. съдебен акт, и мотивират основателност и обоснованост на поддържаното в искането на Главния прокурор, предложение за възобновяване на ВНОХД № 1104/2007 година на Апелативен съд-София и неговата отмяна в частта, с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 година на Благоевградски окръжен съд досежно извършеното групиране по предходните осъждания на А. А.
Водим от горното и на основание-чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1104/2007 г., по описа на Апелативен съд, гр. С..
ОТМЕНЯ постановения по ВНОХД № 1104/2007 г. на САС, съдебен акт в частта, с която е потвърдена присъда № 163/17.05.2007 г. на Окръжен съд-Благоевград досежно определеното, при условията на чл. 25, вр. чл. 23НК, общо наказание на А. А.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Това е едно от тях, имаше и още поне едно, но в момента не го намирам. Ще опитам по-късно.
Тук въпросът е за приложението на чл.68, ал.1 при групиране и прилагане на 25, ал.4, но не виждам причина за неприлагането в този смисъл и на чл.68, ал.5. Самият текст на чл.25, ал.4 използва израза "въпросът за ИЗПЪЛНЕНИЕТО на общото наказание се решава при неговото определяне" - за мен това означава наложеното общо наказание по принцип да подлежи на изпълнение. Иначе съдът би игнорирал императивна разпоредба, предвиждаща неизтърпяване на наказание, като го възкреси отново като подлежащо при определени условия на изпълнение, при това в производство имащо за цел не да влоши наказателноправното положение на осъдения, което той има отпреди групирането, а напротив. Мисля, че аналогията, която дадох в по-горен пост, с помилвано наказание и възможността за неговото групиране, е удачна и приложима, доколкото на собствено основание и двете наказания не подлежат на изпълнение.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Чл.269 НПК
четох, четох и нещо не мога да разбера каква е същността на дискусията - кумулацията е един от институтите на материалното наказателно право, който по принцип не се разбира много, много нито от адвокати, нито от магистрати (не претендирам да съм експерт)
принципно едва след определянето на това кои присъди са в група, какво е изтърпяно и следва да се търпи (т.е. след приспадането), се решава въпросът за това налице ли са условията на чл. 66 или чл 68 НК е съответно режимът на изтърпяване
принципно едва след определянето на това кои присъди са в група, какво е изтърпяно и следва да се търпи (т.е. след приспадането), се решава въпросът за това налице ли са условията на чл. 66 или чл 68 НК е съответно режимът на изтърпяване
- karlson
- Потребител
- Мнения: 227
- Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38
Re: Чл.269 НПК
Ами освен всичко друго кумулацията е и най-неприятния институт от материалното наказателно право (поне за мен).
Аз доколкото проследих има 3 деяния-2 пробации и едно лс-условно.
За ЛС-то, което е влязло в сила на 18.03.2005, изпитателния му срок е изтекъл на 18.03.2008г.На тази дата лицето се реабилитира по право.Разбира се ако това му е първа реабилитация по право.Независимо че в изп. срок е вършил престъпления важно е че не се е наложило да търпи отложеното наказание,аргумент от 86,ал.1,т.1.Така че това ЛС никъде не може да бъде включено, остават само 2-те пробации.Те ще се кумулират.Най-тежкото е 6 месеца и се определя то.Поради забраната на чл.59 не може да се приспада изтърпения срок , така че още 6 месеца прабация го чака.Най-елементарно казано това е според мен.
Аз доколкото проследих има 3 деяния-2 пробации и едно лс-условно.
За ЛС-то, което е влязло в сила на 18.03.2005, изпитателния му срок е изтекъл на 18.03.2008г.На тази дата лицето се реабилитира по право.Разбира се ако това му е първа реабилитация по право.Независимо че в изп. срок е вършил престъпления важно е че не се е наложило да търпи отложеното наказание,аргумент от 86,ал.1,т.1.Така че това ЛС никъде не може да бъде включено, остават само 2-те пробации.Те ще се кумулират.Най-тежкото е 6 месеца и се определя то.Поради забраната на чл.59 не може да се приспада изтърпения срок , така че още 6 месеца прабация го чака.Най-елементарно казано това е според мен.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта