Благодаря, бяхте прецизна и изчерпателна
.
Какво ме смущава толкова - във връзка с чл.59 НК и чл.306 НПК
че съдът няма задължение с присъдата или с определението за комулиране да се произнесе и по чл.59 от НК, може да го направи, но ако не го направи не е нарушение.
Чуденето ми е дали произнасянето с определение по 306 по въпросите на чл.59, когато
не е сторено с присъдата, вътре в производството по кумулация, не
съставлява именно нарушение - като изхождам от едно решение на ВКС решение 349/2007 г, Второ НО, докладчик е Божидар Сукнаров.Има го в БВКС 10/2007 г, в ПИС не го намирам
Искането е на Главния прокурор.Възобновеното чнд е от съд.район, в който се намирам.Три присъди е групирал РС, определил общо най-тежко 10 г , на основание чл.59, ал.1 е зачел времето през което осъденият е бил С МН задържане по всяко от трите дела.
Съществените мотиви са :
Разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК намира приложение само при постановяване на присъдата от първата или въззивната инстанция.Когато съдът е пропуснал да се произнесе по приложението й, той не може да направи това с отделно определение по реда на чл.306, тъй като този въпрос е от правомощията на органа по изпълнение на наказанието.
....
Такова приспадане може да бъде извършено само на основание чл.25, ал.2 НК, когато наказанието по някоя от влезлите в сила присъда, включително и приспаднатата от него част по реда на чл.59, ал.1 е било изтърпяно изцяло или отчасти".
По тези съображения, приема искането за възобновяване за основателно.
От това следва, че ако 59 не е приложен вече с присъдата, не би следвало да се прилага в производството по чл.306, вероятно.За това бях така настойчива в питането за 59 /макар и по въпросите на 59, ал.2/ и компетентността на прокурора
Естествено, когато има ОТ какво да приспада.
А другото ми терзание
, мисля, че сме го говорили във форума и друг път:
що за изискване е това - на 59, ал.2- деянието, за което осъденият е оправдан да се намира в отношение на
съвкупност с това, за което е осъден, че да се приспада.И кога едно деяние, за което няма осъждане е в отношение на рецидив, за какъв рецидив изобщо става дума, какво е това изискване.Съвкпуност между престъпление и непрестъпление
.Според мене текстът в този му вид води до неравноправно третиране на еднакво и равно оправдани, т.е. невиновни лица и няма конституционно основание- в единия случай, ако е в условно казано " съвкупност", неистинска- МН при оправдаване и прекратяване подлежи на зачитане, а ако не е/ в неистински рецидив е
/ - не подлежи, при буквално тълкуване на текста.Според мене правилното тълкуване е винаги да подлежи на зачитане.Така би отпаднало и основание по ЗОДОВ, което не е аргумент за пренебрегване
.
Лоша тема за Радини вълнения като за неделя, извинявам се, няма повече