какво се счита за разумен срок

[fenty03]

Здравейте,
Осъдена съм да заплатя адв. хонорари по най-странното за мен и за вас, сигурно, дело.Започна през декември 2016 г и Решението от ВИ е този месец 2024. Считат ли се 7 год за две инстанции, за разумен срок.. Какво е разумно - да подам Заявление до Инспекторатът по ал 4, 60 а от ЗСВ или да не си гърмя патроните, защото ще си загубя право за съдебен процес. Делото е гражданско, има много пропуски от страна на държавата, вкл.
Благодаря

[kalahan2008]

Разумен срок за разглеждане на едно дело е 5 години.

[dimist]

Губите право на съдебен процес само ако приемете предложеното Ви обезщетение. За преценка на разумния срок следва да се обследват действията на съда, но и на страните. Според малко витиеватата практика на ЕСПЧ, разумен срок е този, който дава възможност за справедлив процес и се избягва ненужното забавяне на делото. При преценката на това, дали делото е решено в разумен срок, се изключва времето , през което делото е било спряно.

[kalahan2008]

https://www.echr.coe.int/documents/d/ec ... _Art_6_BUL

Оценка на изискването за разумен срок
a. Принципи
457. Задължение на държавите членки: от тях се изисква да организират съдебните си системи
по такъв начин, че техните съдилища да могат да гарантират правото на всеки на окончателно
решение по спорове относно граждански права и задължения в разумен срок (Comingersoll S.A.
v. Portugal [GC], § 24; Lupeni Greek Catholic Parish and Others v. Romania [GC], § 142).
458. Оценка по конкретно дело: Разумната продължителност на производството, попадащо в
приложното поле на чл. 6, § 1, трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от
конкретните обстоятелства (Frydlender v. France [GC], § 43), което може да изисква обща оценка
(Obermeier v. Austria, § 72; Comingersoll S.A. v. Portugal [GC], § 23; Nicolae Virgiliu Tanase v.
Romania [GC], § 214).
459. Трябва да се вземе предвид цялото производство (Konig v. Germany, § 98 in fine).

- Въпреки че различните закъснения сами по себе си могат да не породят проблеми, те могат,
когато се разглеждат заедно и кумулативно, да доведат до превишаване на разумния срок
(Deumeland v. Germany, § 90). Следователно, въпреки че продължителността на всеки етап от
производството (приблизително година и половина) не може да се счита за необоснована, все
пак общата продължителност не може да бъде прекомерна (Satakunnan Markkinaporssi Oy and
Satamedia Oy v. Finland [GC], §§ 210-11).
- Забавяне по време на определен етап от производството може да бъде допустимо, при
условие че общата продължителност на производството не е прекомерна (Pretto and Others v.
Italy, § 37).
- Възможно е националните власти да са останали активни по време на цялото производство, а
закъсненията да са били причинени от процесуални дефекти (Nicolae Virgiliu Tanase v. Romania
[GC], § 213).
- „Дълги периоди, през които производството... е в застой“ без никакви обяснения не са
приемливи (Beaumartin v. France, § 33).
11. Оценката дали даден срок е бил разумен може да има отношение и към специфичните
черти на съответното производство (вж Omdahl v. Norway, 2021, §§ 47 и 54-55, касаещо
разделянето на наследството на починало лице между наследниците, което отнема повече от
двадесет и две години).
461. Приложимостта на чл. 6, § 1 по отношение на предварителните производства или
временните мерки, включително запрещенията, ще зависи от това дали са изпълнени
определени условия (Micallef v. Malta [GC], §§ 83-86).34
462. Производството по преюдициално запитване, отправено от Съда на Европейския съюз
(СЕС), не се взема предвид при преценката на продължителността на сроказа която отговорност
носят националните власти (Pafitis and Others v. Greece, § 95; Satakunnan Markkinaporssi Oy and
Satamedia Oy v. Finland [GC], § 208).
463. Ако държавата е въвела компенсаторно средство за правна защита за нарушения на
принципа за разумен срок и това средство, разглеждано като цяло, не е причинило загуба на
статута на „жертва“ на жалбоподателя за целите на чл. 34 от Конвенцията, това представлява
„утежняващо обстоятелство“ в контекста на нарушение на чл. 6 § 1 за превишаване на разумния
срок (Scordino v. Italy (no. 1) [GC], § 225).
b. Критерии
464. Разумната продължителност на производството трябва да бъде преценена с оглед на
обстоятелствата по делото и в съответствие със следните критерии: сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и на съответните власти и какъв е залогът за жалбоподателя по
спора (Comingersoll S.A. v. Portugal [GC]; Frydlender v. France [GC], § 43; Surmeli v. Germany [GC], §
128; Lupeni Greek Catholic Parish and Others v. Romania [GC], § 143; Nicolae Virgiliu Tanase v.
Romania [GC], § 209).
i. Сложност на делото
465. Сложността на делото може да се отнася както до фактите, така и до правото (Katte Klitsche
de la Grange v. Italy, § 55; Papachelas v. Greece [GC], § 39). Тя може да е свързана например с
участието на няколко страни по делото (H. v. the United Kingdom, § 72) или с различните
доказателства, които трябва да бъдат събрани (Humen v. Poland [GC], § 63). Делото може да
бъде сложно от правна гледна точка поради недостатъчния брой прецеденти на национално
равнище или поради необходимостта да се потърси решение от Съда на ЕС по въпроси,
свързани с тълкуването на европейското право (Satakunnan Markkinaporssi Oy and Satamedia Oy
34 Виж раздел „Обхват“.

v. Finland [GC], § 212). По делото Nicolae Virgiliu Tanase v. Romania [GC] производството,
включващо граждански иск, е със „значителна фактическа сложност“, която се е увеличила
поради големия брой необходими експертни доклади (§ 210).
466. Сложността на националните производства може да обясни тяхната продължителност
(Tierce v. San Marino, § 31). Въпреки това, като признава сложността на производството по
несъстоятелност, Съдът установява, че продължителност от около двадесет и пет години и шест
месеца не отговаря на изискването за „разумен срок“ (Cipolletta v. Italy, § 44).
467. Дори делото само по себе си да не е особено сложно, липсата на яснота и предвидимост в
националното законодателство може също да затрудни разглеждането му и да допринесе
сериозно за удължаване на продължителността на производството (Lupeni Greek Catholic Parish
and Others v. Romania [GC], § 150).
ii. Поведение на жалбоподателя
468. Чл. 6 § 1 не изисква от жалбоподателите активно да сътрудничат на съдебните власти, нито
могат да бъдат държани отговорни за пълноценното използване на средствата за правна
защита, с които разполагат съгласно националното законодателство (Erkner и Hofauer v. Austria,
§ 68), или за последствията, свързани с тяхно заболяване (Nicolae Virgiliu Tanase v. Romania [GC],
§ 211). Въпреки това от националните власти не може да се търси отговорност за каквото и да
било последващо увеличение на срока на производството (пак там).
469. От заинтересованото лице се изисква само да прояви дължимата грижа при изпълнението
на процесуалните стъпки, свързани с него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне
и да се възползва от обхвата, предоставен му от националното законодателство, за
съкращаване на производството (Union Alimentaria Sanders S.A. v. Spain, § 35).
470. Поведението на жалбоподателите представлява обективен факт, който не може да бъде
приписан на държавата ответник и който трябва да бъде взет предвид, за да се определи дали е
надхвърлен разумният срок, посочен в чл. 6, § 1 (Poiss v. Austria, § 57; Wiesinger v. Austria, § 57;
Humen v. Poland [GC], § 66). Поведението на жалбоподателя само по себе си не може да се
използва за обосноваване на периоди на бездействие.
471. Някои примери относно поведението на жалбоподателя:
- липсата на бдителност от страна на страните при представянето на техните становища може да
допринесе сериозно за забавянето на производството (Vernillo v. France, § 34);
- чести/повтарящи се смени на адвокати (Konig v. Germany, § 103);
- искания или пропуски, които оказват влияние върху провеждането на производството
(Acquaviva v. France, § 61), или липса на старание при изпълнението на процесуалните стъпки
(Keaney v. Ireland, § 95);
- опит за постигане на извънсъдебно приятелско споразумение (Pizzetti v. Italy, § 18; .......... v. Italy
[GC], § 22);
- производство, заведено погрешно пред съд, който не е компетентен (Beaumartin v. France, §
33);
- неконструктивно процесуално поведение, за което свидетелстват многобройните жалби и
други искове (Pereira da Silva v. Portugal, §§ 76-79).
472. Въпреки че националните власти не могат да бъдат държани отговорни за поведението на
ответника, тактиката на забавяне, използвана от една от страните, не освобождава властите от
задължението им да гарантират, че производството се провежда в разумен срок (Mincheva v.
Bulgaria, § 68).
iii. Поведение на компетентните власти
473. Държавата носи отговорност за всички свои власти: не само за съдебните власти, но и за
всички държавни институции (Martins Moreira v. Portugal, § 60). Само забавяния, причинени от
р
Европейски съд по правата на човека Последна актуализация: 31.08.2021г.
държавата, могат да оправдаят констатацията за неспазване на изискването за „разумен срок“
(Buchholz v. Germany, § 49; Papageorgiou v. Greece, § 40; Humen v. Poland [GC], § 66). Съдът
разглежда производството в неговата цялост, което означава, че въпреки че националните
власти могат да бъдат счетени за отговорни за определени процесуални дефекти, които са
довели до забавяне на производството, те все пак може да са изпълнили задължението си да
разгледат делото експедитивно съгласно чл. 6 (Nicolae Virgiliu Tanase v. Romania [GC], § 211).
474. Дори в правните системи, прилагащи принципа, че процесуалната инициатива принадлежи
на страните, отношението на последните не освобождава съдилищата от задължението да
осигурят своевременен процес, изискван от чл. 6 § 1 (Pafitis and Others v. Greece, § 93; Tierce v.
San Marino, § 31; Surmeli v. Germany [GC], § 129).
475. Същото се отнася и за случаите, когато е необходимо съдействие от експерт по време на
производството: отговорността за подготовката на делото и за своевременното провеждане на
съдебния процес се носи от съдията (Capuano v. Italy, §§ 30-31; Versini v. France, § 29; Surmeli v.
Germany [GC], § 129).
476. Въпреки че задължението за постановяване на решение в „разумен срок“ важи и за
конституционния съд, то не може да се тълкува по същия начин, както за обикновен съд.
Предвид ролята му на пазител на Конституцията конституционният съд понякога трябва да
взема предвид други съображения, освен само хронологичния ред, по който делата са вписани
в списъка, като например естеството на делото и неговото значение в политическо и социално
отношение (срв. със Sufimann v. Germany, §§ 56-58; Voggenreiter v. Germany, §§ 51-52; Orsus and
Others v. Croatia [GC], § 109). Освен това, въпреки че чл. 6 изисква съдебните производства да
бъдат бързи, той поставя акцент и върху по-общия принцип за надлежно правораздаване (Von
Maltzan and Others v. Germany (dec.) [GC], § 132). Независимо от това хроничното претоварване
не може да оправдае прекомерната продължителност на производството (Probstmeier v.
Germany, § 64). За пример за неразумен срок пред Конституционен съд, виж Project-Trade d.o.o.
v. Croatia, §§ 101-102.
477. Тъй като държавите членки трябва да организират правните си системи по такъв начин, че
да гарантират правото на съдебно решение в разумен срок, прекомерното работно натоварване
не може да бъде взето предвид (Vocaturo v. Italy, § 17; Cappello v. Italy, § 17). Независимо от това
временното изоставане в работата не включва отговорност от страна на държавата, при условие
че последната е предприела бързи коригиращи действия за справяне с извънредното
положение от този вид (Buchholz v. Germany, § 51). Методите, които могат да се считат за
временно целесъобразни, включват избора да се разглеждат дела в определен ред въз основа
не само на датата, на която са заведени, но и на степента на спешност и важност, и поспециално на това, какъв е залогът за съответните лица. Въпреки това, ако подобно положение
бъде удължено и стане въпрос на структурна организация, тези методи вече не са достатъчни и
държавата трябва да гарантира приемането на ефективни мерки (Zimmermann and Steiner v.
Switzerland, § 29; Guincho v. Portugal, § 40). Фактът, че такива случаи на изоставане са станали
обичайни, не оправдава прекомерната продължителност на производството (Union Alimentaria
Sanders S.A. v. Spain, § 40).
478. Освен това въвеждането на реформа, предназначена да ускори разглеждането на делата,
не може да оправдае забавянията, тъй като държавите са длъжни да организират влизането в
сила и прилагането на такива мерки по начин, който не води до удължаване на разглеждането
на висящи дела (Fisanotti v. Italy, § 22). В това отношение адекватността или липсата на такава на
националните средства за правна защита, въведени от държава членка с цел предотвратяване
или предоставяне на правна защита във връзка с проблема с прекомерно дългите производства,
трябва да се преценява в светлината на принципите, установени от Съда (Scordino v. Italy (no. 1)
[GC], §§ 178 и сл. и 223).
479. Държавата носи отговорност и за неспазването на изискването за разумен срок по дело, по
което се извършва прекомерна съдебна дейност, насочена към психическото състояние на
жалбоподателя. Националните съдилища продължават да имат съмнения в това отношение
въпреки наличието на пет доклада, удостоверяващи доброто психическо състояние на
жалбоподателя, и отхвърлянето на две молби за настойничество; освен това съдебният процес
е продължил повече от девет години (Bock v. Germany, § 47).
480. Стачка на членове на адвокатска колегия не може сама по себе си да направи договаряща
се страна отговорна по отношение на изискването за „разумен срок“; въпреки това усилията,
положени от държавата за намаляване на произтичащото забавяне, трябва да бъдат взети
предвид за целите на определянето дали изискването е спазено (Papageorgiou v. Greece, § 47).
481. Когато повтарящите се смени на съдията забавят производството, тъй като всеки от съдиите
трябва да се запознае с делото, това не може да освободи държавата от задълженията й по
отношение на изискването за разумен срок, тъй като тя има за задача да гарантира, че
правораздаването е правилно организирано (Lechner and Hess v. Austria, § 58).
482. Въпреки че не е задача на Съда да анализира начина, по който националните съдилища
тълкуват и прилагат националното законодателство, той все пак счита, че решенията, с които се
отменят предишни констатации и се връща делото на по-ниска инстанция, обикновено се
дължат на грешки, допуснати от по-низшестоящите съдилища, и че повторението на такива
решения може да сочи недостатък в съдебната система (Lupeni Greek Catholic Parish and Others v.
Romania [GC], § 147).
iv. Какъв е залогът за страните в спора
483. Примери за категории дела, които по своето естество изискват особена експедитивност:
■ Изисква се особено старание по дела, свързани с гражданското състояние и правоспособност
(Bock v. Germany, § 49; .......... v. Italy [GC], § 18; Mikulic v. Croatia, § 44).
iii. Делата за попечителство на деца трябва да се разглеждат бързо (Hokkanen v. Finland, §
72; Niederboster v.
iv. Germany, § 39), още повече, че времето може да има необратими последици за
отношенията родител-дете (Tsikakis v. Germany, § 64 и 68) - по същия начин делата, свързани с
родителската отговорност и режима за контакт, изискват особена експедитивност (PaulsenMedalen and Svensson . Sweden, § 39; .......... v. Italy [GC], § 22).
По своето естество трудовите спорове изискват бързо решаване (Vocaturo v. Italy, § 17, Ruotolo v.
Italy, § 17 и Frydlender v. France [GC], § 45) - независимо дали става въпрос за достъп до свободна
професия (Thlimmenos v. Greece [GC], § 60 и 62), за цялата прехрана на жалбоподателя (Konig v.
Germany, § 111), за продължаване на трудовото отношение на жалбоподателя (Garcia v. France,
§ 14), за обжалване на уволнение (Buchholz v. Germany, § 52, Frydlender v. France [GC], § 45), за
отстраняване от длъжност на жалбоподателя (Obermeier v. Austria, § 72), за прехвърляне (Sartory
v. France, § 34) или за възстановяване на предишна длъжност (Ruotolo v. Italy, § 117), или за
търсена сума, която е от съществено значение за жалбоподателя (Doustaly v. France, § 48). Тази
категория включва пенсионни спорове (Borgese v. Italy, § 18).
- Извънредно старание се изисква от властите по делото на жалбоподател, който страда от
„неизлечима болест“ и е с „намалена очаквана продължителност на живота“ (X v. France, § 47;
Pailot v. France, § 68; A. and Others v. Denmark, §§ 78-81).
484. Други прецеденти:
- Изисква се специално старание от страна на съответните съдебни власти при разследването на
жалба, подадена от лице, което твърди, че е било подложено на насилие от полицейски
служители (Caloc v. France, § 120).
- По дело, по което пенсията за инвалидност на жалбоподателя съставлява по-голямата част от
неговите ресурси, производството, с което той се стреми да увеличи тази пенсия с оглед на
влошаването на неговото здраве, е от особено значение за него, което обосновава особено
старание от страна на националните власти (Mocie v. France, § 22).
- По дело, отнасящо се до иск за обезщетение за вреди, предявен от жалбоподателка, която е
претърпяла физическо увреждане и е била на 65-годишна възраст, когато е подала молба да се
присъедини към производството като граждански ищец, спорният въпрос изисква особено
старание от страна на националните власти (Codarcea v. Romania, § 89).
- Това, което е изложено на риска за жалбоподателя, може да бъде и правото на образование
(Orsus and Others v. Croatia [GC], § 109).
485. Обратно, не се изисква специално старание например за иск за обезщетение във връзка с
вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие (Nicolae Virgiliu Tanase v. Romania [GC],
§ 213) or the division of a deceased person’s estate between the heirs, as specified in Omdahl
v. Norway, 2021, §§ 63-6

[tochotocho]

" РАЗУМЕН СРОК" ясно е,че го определя РАЗУМ - разум на съдията. Може ли жоре, да се иска експертиза този СЪДИЯ, как е с РАЗУМА ? Ако беше съвременно , подаваш данните в КАмпютера и резултат. - Решението на СЪДИЯ е субективно- пристрастия и пр.