Практика по 182 ал.2 НК

[Begi]

Май съм първият родител в България 2 пъти осъждан - вече и на затвор 3 месеца - за неспазване на лични контакти с дете. Дъщеря ми - сега на 11 г. - просто не желае да се вижда с баща си. Беше изслушана в съда, където стана ясно че баща й я е тормозел по време на предишни срещи. Има и други причини . Но основно тя отказва. Съдът ме намери за виновна. Какво да правя сега - да я набия и да я изгоня от къщи, когато той дойде да я вземе?!
Не мога да открия практика по този член от НК. Явно други така психарски настроени родители няма. Но формулата работи безотказно - взимаш 2-ма твои приятели /не е задължително да присъстват/, които твърдят, че са били по време на срещата и са "чули" как родителят препятства детето да отиде при баща си. Присъдата ти е в кърпа вързана. Ама това че бащата не е идвал на срещи близо 1 година и нямаш никаква информация за неговото съществуване, е без значение. Ти си длъжен всяка първа и трета неделя да си стоиш в къщи, защото ако той дойде и теб те няма - присъда! Ама че детето отказва, дърпа се, тревожи се - съдът е глух.
Помолих съдия-изпълнителят на нашия район да присъства на срещите. Тя отказа - нямали такава практика. Помолих социалните служби - тогава пък се намеси бившият ми съпруг и им забрани да присъстват, за да не му пречат на личния контакт. И те не дойдоха. Обаждах се в полицията, че бащата гони ревящото дете из апартамента ми за да го хване и изведе насила - отговориха ми "Валериан ли да дам на детето ви?"
Сега пак го чакам да почне със серията посещения със свидетели - обикновено едно приятелче и сестра му. Но не знам какво да правя. Да се обадя ли на този съдия, който ми даде присъдата и да го помоля да присъства? Сигурно няма да дойде.
Какъв ще е "ефектът" от една ефективна присъда срещу мен? Дали ще накара детето да се съгласи да отива с баща си? Според мен най-много да засили още повече омразата на дъщеря ми срещу биологичния й баща.
Кога тези проблеми ще се решават цивилизовано, в детски съдилища, с помощта на социални работници, чиито показания имат решаваща роля в процеса?
Защо се отдава по-голямо значение на нарушените права на родителя, отколкото на нарушените права на детето?
Говорих с познат прокурор. Той твърди, че чл.182 ал.2 е от онези правила, които са така наречените правила-клопки. Винаги могат да те набедят, винаги могат да те осъдят. Добре де, а къде е смисъла? Защото дъщеря ми вече разбира всичко, дори повече отколкото искам. Защо тя трябва да мисли, че биологичния й баща е най-лошия човек, който тя познава? И подобни междуличностни проблеми решават ли се по този начин?

[student]

Opitahte li da podadete molba do syda za promqna na merkite otnosno decata sled razvoda zaradi promqna na obstoqtelstvata?
Chl. 106, SK:
(1)При допускането на развода съдът служебно постановява на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
...
(3) Съдът изслушва родителите и децата, ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.
...
(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

[Begi]

Ако спечеля такова дело, което много ме съмнява като имам предвид как съдът остава глух за желанията на детето, и мерките бъдат променени, то това няма да доведе до елиминирането им, а само до редуцирането им. Така, че той отново ще има възможност да заведе ново дело за неспазване на мерките за лични контакти макар и след по-голям период, което докъде ще доведе - до ефективна присъда предполагам.
Този чл.182 ал.2 формулиран толкова произволно и е поместен на такова място, което изключва възможността една подобна хипотеза да се разглежда според спецификата й. Знаете ли, че според този член правосъдието всъщност се раздава от другия родител? Въпреки добронамереността на социалните служби и готовността им да съдействат всячески за изясняване на ситуацията, те нямат това право! Те не могат да бъдат ситуирани като трета страна, те не могат да бъдат свидетели по делата! Е, кажете ми, цивилизовано ли е един съдия, който съди убийци, изнасилвачи, и всякакъв род престъпници, да има пълни правомощия да ръководи и взима окончателно решения по този проблем?
Търся път към висши инстанции за да обърна внимание за неефективността и вредността на присъствието в НК на формулировката /чл.182, ал.2/ при разрешаване на подобен род проблеми. Имат ли представа законодателните и правораздаващите институции какво правосъдие са твори и прилага долу в низините?

[Clark Kent]

Не знам как е станало така, че да стигнете до присъда по този текст, още повече, че твърдите, че дъщеря Ви не желае да види баща си. Тя е на 11 години и може да бъде разпитвана, като свидетел по наказателно дело, при което може да се назначи психолог или педагог, който да удостовери, че детето дава точни и правдиви показания. Освен това деянието е умишлено, т.е. в съда обвинението е следвало да докаже, че Вие умишлено осуетявате срещите на детето с баща му. Твърдите, че бащата е довел двама свидетели, а Вашите свидетели къде са били ? Защо не заведохте в съда две съседки, които да удостоверят, че в дните определени от съда за свиждане сте си била в къщи и бащата не се е появявал ?Освен това за самото деяние са предвидени две алтернативни санкции- поправителен труд или глоба до три лв./ако няма законодателна промяна в тази част/, а санкцията по вид лишаване от свобода е предвидена в особенно тежки случаи. Неразбирам какво му е било особенно тежкото във Вашият случай, а и освен лишаването от свобода отново алтернативно е предвидена санкция по вид глоба. Обжалвайте присъдата си задължително. Вземете си адвокат пеналист или сменете този, който ползвате! А съдебна практика по въпроса няма, тъй като твърде рядко се стига до сериозна осъдителна присъда по въпросният текст, а такива казуси едва ли са отнасяни до ВС по същата причина.

[student]

Oshte malko normativna baza otnosno uchastieto na decata v sydebni i administrativni proceduri, zasqgashti tehni prava, i pravomoshtiata na socialnite slujbi. Obyrnahte li se, vprochem, kym Dyrjavnata agencia za zakrila na deteto - struktura, koiato rqdko se razmyrdva, no razpolaga s opredelen kadrovi resurs, i moje da pomogne, ako reshi?
Zakon za zakrila na deteto
Участие в процедури
Чл. 15. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето става в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник или друг подходящ специалист.
(5) При всяко дело съдът или административният орган уведомяват общинската служба за социално подпомагане по местоживеенето на детето, която изпраща свой представител.
(6) Общинската служба за социално подпомагане може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
(7) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.

[student]

Poznavaiki si situaciata nai-dobre, kak precenqvate syshto shansovete si da iskate ogranichavane na roditelskite mu prava? Zvuchi ujasno, no v kraina smetka ne e li tova celta?

[Михов]

Всеки случай е различен сам по себе си. Всеки счита себе си за невинен, но тъй като знам от практика, че съдът рядко стига до присъда по този текст от НК, то при вас нещата надали са били точно такива, както ги описватне.
Текстът си е на мястото, тъй като много майки не дават неоснователно детето си на бившия си съпруг. Такива дела не са едно или две. Във вашия случай просто е трябвало да организирате защитата си по-добре, за да се стигене до добър резултат за вас и да бъде разкрита обективната истина.

[Begi]

Изобщо не ми звучи ужасно. Този човек, титулуващ се родител, има явни отклонения от нормалното възприемане на света. И ако знаех, че ще има резултат едно дело за ограничаване на правата му, бих го направила отдавна.
Но в случая си имам работа с не дотам ... човек. За изминалите 10 години имахме 2 години бракоразводно дело, 4 години наказателно преследване срещу мен по същия този чл.182 ал.2. И на останалите участници във форума ще кажа, че вярно това не е първа присъда за мен. Минах през глобите от съдия-изпълнител, през НАХ и накрая получих 6м поправителен труд през 1997 г. само защото нямах свидетели, които да потвърдят, че "бащата" не е идвал, тъй както той твърди в съда.
Вижте, не мога да каня свидетели непрекъснато на срещите. А и не зная точно кога той ще дойде. Например за миналата година той дойде 3 пъти със свидетели и толкоз. Тази година не е идвал изобщо. Но едва ли се е отказал.
Миналата година той възбуди 3 разследвания, които слава богу не стигнаха до дело: за закана за убийство, за изнудване, за набеждаване. Заведе и разследване срещу моите свидетели по делото по чл.182 ал.2 за лъжесвидетелство.
Агенцията за защита правата на детето е структура без особени правомощия, както мисля, че споделих в предишното си мнение. Това, което пише в Закона за Детето са само пожелания и нищо друго. Правилник, механизъм по който да се работи на практика, те нямат. Вярно, че техни представители дойдоха в съда на изслушването на детето и потвърдиха, че при предишни разговори с нея, тя категорично отказва да се среща с баща си и не храни добри чувства към него.
Но ето резултатът - въпреки свидетелските показания, показанията на социалните служиби и на детето - за назидание ли, за какво, ме осъдиха.
Опитайте се да си представите ако имате дете и то отказва да отиде да се види с човек, който не е донесъл нищо хубаво на самото дете и с чийто образ то вече отъждествява почти всички мъже и вярвайте ми, вече мнението й за мъжете и в частност бащите не е никак положително, какво ще направите?

[Clark Kent]

Реагилайте адекватно и с неговите методи- завеждайте дела, водете свидетели, когато си прибирате детето и пускайте жалби за престъпление по чл.182 НК при всяко негово забавяне да го върне, бомбардирайте го с нотариални покани за дните определени му за свиждане с детето и викайте свидетели за да удостоверите, че не идва и отново пускайте жалби, а защо не и за набедяване ?

[Begi]

Прав сте, че не реагирам адекватно - с неговите методи.
Но за изминалите 10 години тези мои познати /мислех, че са приятели/, които бяха и мои свидетели, се отвърнаха и спряха да контактуват с мен. Едни - защото той ги заплаши, други - не бяха склонни да отстояват чужди позиции /все пак не е приятно/.
Това с нотариалните покани го пробвах. Наистина той не дойде. Но сами разбирате, че не мога за всеки 2 недели в месеца да пращам нотариални покани. Освен това как да го привиквам като знам, че детето е категорично в отказа си?
Това за жалбите ми хареса, но до коя инстанция да ги пусна? Съдия-изпълнителят е категоричен, че трябва да съм вкъщи с детето на всяка определена дата независимо той идва или не. А закон, според който родител, който не използва отредените дни за свиждане, трябва да е наказан, няма. Вярно че има чл.106 от СК, но както ми обясниха, той се използвал за други случаи.
Мисля да се обърна към медиите. Може би все пак има и други хора като мен, хванати в капана на закона.

[shekerdjiev]

Вижте госпожо, ако това което пишете е вярно аз Ви гарантирам, че няма съд в страната (айде все пак в София), които да произнесе каквато и да е присъда извън оправдателна по подигнато обвинение по чл.182, ал.2 НК, ако в хода на съдебното следствие Вашето дете бъде разпитано и заяви истаната, както Вие я описвате, а именно, че не желае да се вижда с баща си, по каквато и да е било причина. Ако детето каже това пред съда (разбира се в присъствие на психолог, което между другото е грижа на съда, а не Ваша) то тогава обвинението срещу Вас няма да издържи, тъй като от обективна страна Вие не пречите на провеждането на тези срещи, а пречка за това са желанията и намеренията на детето Ви. За да се произнесе каквато и да е осъдителна присъда следва в хода на съдебното производство да се установи по несъмнен и безспорен начин, това, че Вие с активни действия сте осуетили срещата. Ако бащата дойде, отворете входната врата и оставета детето Ви да каже, че не иска да го вижда, (пред колкото си иска свидетели), а ако баща му направи каквито и да действия, представляващи физическо насилие срещу него или Вас викнете полиция. След като детето каже това просто затворете вратата и така всеки път. Но имайте предвид, че ако Вие наистина не отваряте, говорите непрестанно против другия родител, пречите да се осъществи контакт между тях (каквите и да са отношенията между вас и бащата) то действията Ви са осъдителни и рано или късно ще имате огромни неприятности, тъй като обективно бащата ще ви съди поне три пъти годишно и поне полвината дела ще спечели. Между дрегото в НК вече няма три лева глоба.

[Anonim]

Г-не,

Мога да потвърдя със съдебен протокол от разпита на детето, че то заяви в съда когато беше разпитано като свидетел, че не аз, а тя сама е заявила на баща че не желае да се вижда с него. Показания даде и социалния работник в чието присъствие беше разпитано детето. Соц.работник свидетелства за категоричното нежелание на детето да се вижда с бащата и за натрупаната омраза у нея.
Неговите свидетели твърдят че аз съм отказвала да пусна детето. Моите свидетели твърдят обратното – че само детето е говорило и отказвало на баща си.
Зная, че е съм права.
Не мога да се боря с връзките които има бащата и неговите роднини в местния съд и особено в прокуратурата. Това е безспорно за всички.
Неприятно е че делото е 2-инстанционно. Зная, че ако можеше да стигне до София аз щях да бъде оправдана. Г-не, ако знаете как да направя това, моля да ми обясните. Детето ми е изстрадало много. Преживя 4 съдебни експертизи /с/ и 2 разпита като свидетел, а е само на 11 год. Какво да кажа за почти всяка неделя когато има ден за свиждане. Полицията не помага, зная го от опит.
Сигурна съм че в София никой не подозира за извращенията в правораздаването, ширещи се в провинцията.

[shekerdjiev]

Вдигнете много шум. Говорете с пресата, или пишете до централни ежедневници- има доста рубрики за подобно безобразие. Пишете писмо до министъра и главния прокурор. В писмото пишете, че искате Инспектората на МП да провери случая (няма значение, че този орган няма правомощия да проверявя делата по същество). Постарайте се местният съдия да узнае за дейността Ви. И моля Ви не се плашете да напишете кой е съдията и в кой съд работи. Казвам Ви, че като човек занимавал се с подобни дела, ако написаното от Вас е вярно, действително сте жертва на страшно безобразие, което се дължи или на очевидно безхаберие или на корупция в системата на местния съд. Това се нарича "вилаетно" право и е един от основните проблеми на наказателното правораздаване в страната. Не искам да Ви обезверявам, но такова дело не може да бъде разгледано от ВКС като касационна инстанция.

[Begi]

Благодаря за съпричастието Ви. Досега като че ли нямаше друг, който да разбере за какво точно става дума. За пресата се колебая (а и опитах в едно телевизионно предаване, но нямаше никакъв резултат) - виждате за какви насилия се пише там - трябва да има кръв и показна жестокост, а при мен въпросът е по-скоро юридически, нищо че този юридически възел съсипа живота ни.
Наистина писах до ГП, но не посмях да съобщя имена. Почти няма човек в тукашния съд и прокуратура, който да не е или да не е бил замесен.
Зная че делото е 2-инстанционно. Но ето че научих че има възможност да пиша и до Инспектората.
Засега това е.