- Дата и час: 26 Ное 2024, 02:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
казусът за мл.съдии
|
|
Сравнителнолесен казус - за сега ще взема отношение само по граждансксопавната част, а ако имам време по-сетне и върху наказателната, нона пръв поглед ми се струва, че е кражба, защото извършителят не е държал, упражнявал фактическата власт на правно осонвание, ако въобще е упражнявал фактическа власт, тъй като само съпругата е била ползвател, вероятно по договор за заем за послужване с нейния баща! Наистина , при такова споразумение приложими са извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове - поздравления за Лора! За административното право- повече от елементарни въпроси.
А сега и отговорите: 1. След 10.02.2002 кой се легитимира като собственик на недви-жимия имот?За кого са възникнали задълженията за даване на грижи и издръжка? Аргумен-тирайте се. СИО, макар и да има вещноправен ефект за двамата съпрузи, договорът поражда облигационно задължение само за този, който е страна по договора.
2. Кой е родово компетен. съд по иска на Кирилов срещу Миланови. Аргументирайте се.Съдът по този иск следи ли служебно за родовата и местна подсъдност или само по въз-ражение на ответниците? чл. 55 (1) ГПК, във връзка с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 на МС от 4.09.1991 г. за одобряване на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, съби-рани от съдилищата и от Министерството на правосъдието – ¼ от данъчната оценка, демек 11 000 лв. – родово подсъден на Окръжен съд, защото спорът не е вещноправен, а облигаци-онен, конститутивен, за разваляне на договор поради неизпълнение. Вторият подвъпрос етолкоз безумен и елементарен, че нямам време да го обсъждам.
3.Дайте правна квалификация на предявения иск з разваляне на договора. За устано-вяването на кои факти носи доказателствена тежест всяка от насрещните страни? Вече го да-дох! На втория подвъпрос всеки може да даде отговор, ако си прочете чл. 127 (1) ГПК.
4. При какви условия съдът ще следва да допусне за разглеждане насрещният иск на Миланови срещу Кирилов?Кои са приликите и разликите между насрещният иск и възраже-нието за прихващане. Според мен е допустимо да се достигне до последващо обективно съе-диняване на искове по реда на чл. 104 ГПК, тъй като главният иск е подсъден на окръжния съд – аргумент чл. 80 (2) ГПК и чл. 94 ГПК. От друга страна, тук сме изправени пред обек-тивно съединяване на искове по връзка между делата.
А сега и отговорите: 1. След 10.02.2002 кой се легитимира като собственик на недви-жимия имот?За кого са възникнали задълженията за даване на грижи и издръжка? Аргумен-тирайте се. СИО, макар и да има вещноправен ефект за двамата съпрузи, договорът поражда облигационно задължение само за този, който е страна по договора.
2. Кой е родово компетен. съд по иска на Кирилов срещу Миланови. Аргументирайте се.Съдът по този иск следи ли служебно за родовата и местна подсъдност или само по въз-ражение на ответниците? чл. 55 (1) ГПК, във връзка с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 на МС от 4.09.1991 г. за одобряване на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, съби-рани от съдилищата и от Министерството на правосъдието – ¼ от данъчната оценка, демек 11 000 лв. – родово подсъден на Окръжен съд, защото спорът не е вещноправен, а облигаци-онен, конститутивен, за разваляне на договор поради неизпълнение. Вторият подвъпрос етолкоз безумен и елементарен, че нямам време да го обсъждам.
3.Дайте правна квалификация на предявения иск з разваляне на договора. За устано-вяването на кои факти носи доказателствена тежест всяка от насрещните страни? Вече го да-дох! На втория подвъпрос всеки може да даде отговор, ако си прочете чл. 127 (1) ГПК.
4. При какви условия съдът ще следва да допусне за разглеждане насрещният иск на Миланови срещу Кирилов?Кои са приликите и разликите между насрещният иск и възраже-нието за прихващане. Според мен е допустимо да се достигне до последващо обективно съе-диняване на искове по реда на чл. 104 ГПК, тъй като главният иск е подсъден на окръжния съд – аргумент чл. 80 (2) ГПК и чл. 94 ГПК. От друга страна, тук сме изправени пред обек-тивно съединяване на искове по връзка между делата.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Колеги, иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот с уговорка за гледане и издръжка е родово подсъден на Районен съд, а местната му подсъдност е съда по местонахождение на имота (т.е. Районен съд Добрич). Това е изрично уговорено в чл. 83 от ГПК и чл. 80, ал. 1 б."б". Това с данъчните оценки е заблуда. Ето защо насрещния иск следва да се приеме за разглеждане, тъй като е под 10 000 лв. и също е подсъден на районен съд. И това е единствения случай, в който съда следи служебно както за родовата, така и за местната подсъдност (чл.92, ал. 2 и ал. 3). Но както се вижда сроковете за възражение са различни. За родовата подсъдност може до приключване на делото на втора инст., а за местаната подсъдност - до прикл. на устните съст. пред първа инстан.
- дети
- ***
Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намилащите се в същото помещение вещи.
От правилно установените фактически положения съдът е направил погрешния извод, че двамата подсъдими са извършили престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК.По делото е установено, че подсъдимият е притежавал ключ от това памещение и е бил помощник на материално-отговорното лицеК..Той имал право да отключва склада и да раздава бояджийски материали, както и да приема такива в склада.Имал задължението и да заключва склада, след като раздаде материали, т.е. да полага грижи за опазването и съхраняването на намиращите се в склада материали.Следователно той е имал фактическа власт върху тези вещи, макар и те да не са му били поверени в качеството му на отчетника.Именно тази фактическа власт и притежаването на ключа са му дали възможност да извърши посегателство.Няма никаво значение дали тази фактическа власт е придобита по силата на писмена или устна заповед или пък е резултат на мълчаливо споразумение.По отношение на тези вещи той не може да извърши престъплението кражба, тъй като не може да отнеме владението върху вещи, които сам владее и по отношение на които упражнява фактическа власт.Правилната квалификация на деянието е по чл.206, ал.1 от НК.
От правилно установените фактически положения съдът е направил погрешния извод, че двамата подсъдими са извършили престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК.По делото е установено, че подсъдимият е притежавал ключ от това памещение и е бил помощник на материално-отговорното лицеК..Той имал право да отключва склада и да раздава бояджийски материали, както и да приема такива в склада.Имал задължението и да заключва склада, след като раздаде материали, т.е. да полага грижи за опазването и съхраняването на намиращите се в склада материали.Следователно той е имал фактическа власт върху тези вещи, макар и те да не са му били поверени в качеството му на отчетника.Именно тази фактическа власт и притежаването на ключа са му дали възможност да извърши посегателство.Няма никаво значение дали тази фактическа власт е придобита по силата на писмена или устна заповед или пък е резултат на мълчаливо споразумение.По отношение на тези вещи той не може да извърши престъплението кражба, тъй като не може да отнеме владението върху вещи, които сам владее и по отношение на които упражнява фактическа власт.Правилната квалификация на деянието е по чл.206, ал.1 от НК.
- Гост
би било интересно, да има мнения във връзка с чл.218в от НК, а именно:За престъпления по чл.216, ал.1,4,6, чл.217, ал.1 и 2, както и за кражба, обсебване, измама и изнудване, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния
- Гост
- Гост
Разлика между обсебване и кражба
1.Разликата между кражбата и обсебването трябва да се прави от обстоятелството в чия фактическа власт се намира предметът на престъплението. При кражбата деецът няма фактическа власт над не го , а при обсебването той има такава власт.
2.Отличителен белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването и, а при обсебването тя се намира в негова фактическа власт.
3.(P211-88-BK) Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи.
2.Отличителен белег между кражбата и обсебването е, че при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването и, а при обсебването тя се намира в негова фактическа власт.
3.(P211-88-BK) Налице е обсебване, а не кражба, когато деецът притежава ключ от помещението и има фактическа власт върху намиращите се в същото помещение вещи.
- kolcho
Искате да кажете,че и в случая на казуса от конкурса имаме обсебване?
А дали меже изпълнителното деяние на обсебването (при което деецът има фактическа власт върху веща !) да се осъществи при условията на посредствено извършителство, т.е друг, а не деецът да осъществи изпълнителното деяние? Имено това ме накара да се замисля дали е кражба или обсебване. Първоначално писах обсебване, но някак ми се стори невъзможно да "обсебиш" една вещ чрез действията на друг и в крайния варинат писах че е кражба. Но наистина още се колебая. На пръв поглед е обсебване, но ...?
А дали меже изпълнителното деяние на обсебването (при което деецът има фактическа власт върху веща !) да се осъществи при условията на посредствено извършителство, т.е друг, а не деецът да осъществи изпълнителното деяние? Имено това ме накара да се замисля дали е кражба или обсебване. Първоначално писах обсебване, но някак ми се стори невъзможно да "обсебиш" една вещ чрез действията на друг и в крайния варинат писах че е кражба. Но наистина още се колебая. На пръв поглед е обсебване, но ...?
- ***
Мисля, че няма спор по това, че разликата между кражбата и обсебването е в това, в чия фактическа власт е веща.
Трудното в случая е да се определи е ли имал Миланов фактическа власт или не? В решението, което цитира колегата се казва, че ако деецът има клщч от помещението, то имаме обсебване. Ни Миланов имал ли е ключ от колата? Това не става ясно от обстоятелствената част. Напротив, Иванов е ИЗТЕГЛИЛ колата! Което занчи, че е нямал ключ, а и да е имал, не е ясно дали е могъл да го използва, защото колата е била за ремонт. От къде да знаем ние за какъв ремонт - можела ли е да се пали или не е можела?
Трудното в случая е да се определи е ли имал Миланов фактическа власт или не? В решението, което цитира колегата се казва, че ако деецът има клщч от помещението, то имаме обсебване. Ни Миланов имал ли е ключ от колата? Това не става ясно от обстоятелствената част. Напротив, Иванов е ИЗТЕГЛИЛ колата! Което занчи, че е нямал ключ, а и да е имал, не е ясно дали е могъл да го използва, защото колата е била за ремонт. От къде да знаем ние за какъв ремонт - можела ли е да се пали или не е можела?
- ***
В двора на къщата му бил оставен за предстоящ ремонт стар автомобил, закупен преди десет години от Кирилов и ползван съвместно от него и от Миланов.След няколко дни Кирилов видял, че колата липсва от двора на Миланов
- 125
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 03 Сеп 2005, 12:57
- Гост
и ако приемем че сме изправени пред хипотезата на чл.218в от НК, то споразумение по 414ж от НПК е недопустимо, тъй като не става въпрос за НОХД
- 125
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 03 Сеп 2005, 12:57
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 19 госта