- Дата и час: 29 Ное 2024, 14:16 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
казусът за мл.съдии
|
|
И за да разсея заблудата на мнозина, които смятат, че имат някакъв шансза добра оценка, като смятат, че родово компетентне е РС, да си прочетат още веднъж чл. 83 ГПК и ще разберат, че тази процесуалноправна норма урежда само МЕСТНАТА подсъдност, а чл. 80, б. "б" ГПК се прилага само за ВЕЩНОПРАВНИ спорове, а не и за облигационни искове, какъвта си е без всякакво съмнение този по чл. 87 ЗЗД. В настоящия казус е от значение цаната на иска, която вече бях посочил как се формира - 1/4 от данъчната оценка на имота, която е в размерна 11 000 лв. - предметно компетентен е окръжния съд по местонахождение на имота. За разваляне на алеаторни договори за прехвърляне насобственост срещу ГЛЕДАНЕ и издръжка се прилагат правилата за разваляне на договориза покупко-продажба при изчисляване цената на иска - чл. 55 ГПК. Може би товапоследното да не е било твърде известно на кандидатите за съдии и може би за това няма да се заяждат, но да се твърди, че чл. 83 ГПК определя родовата подсъдност, си е малко грубичко, нали:)))
А казусът си е от елементарен по-елементарен. Явно поради тази причина нестихващите обсъждания на предходните два казуса за мл. съдии няма да се повторят тази година. Ще ми се обаче да чуя мненията на Иван, Лунатик, Ставрев,Енигма, Скрибтор,но навярно скуката във форума е убила всяко тяхно намерение за включване!
А казусът си е от елементарен по-елементарен. Явно поради тази причина нестихващите обсъждания на предходните два казуса за мл. съдии няма да се повторят тази година. Ще ми се обаче да чуя мненията на Иван, Лунатик, Ставрев,Енигма, Скрибтор,но навярно скуката във форума е убила всяко тяхно намерение за включване!
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
А и не разбирам защо са вмъкнали в казуса и това възражение за нищожност на алеаторния договор поради неговата привидност, прикриващ дарението, след като в тази насока нищо не е установено, а и липсва поне един въпрос относно това възражение???!!! Да се чуди човек кому са нужни тези елементарни казуса. Преди две години беше много як казуса, макар че самото провеждане на изпита бе под всяка критика.
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
Родово компетентен е Окръжният съд в град Добрич. Обосновка чл.80, ал.1 "б" и чл.55 ал.1 "г", която препраща към буква "б". Местната подсъдност е по местонахождение на имота. И за двете съдът следи служебно.
Освен това в казуса няма Милана, Дъщерята се казва Ценка Миланова, колегата е допуснал грешка.
Освен това в казуса няма Милана, Дъщерята се казва Ценка Миланова, колегата е допуснал грешка.
- Гост
Мисля, че gega е прав относно подсъдността. И аз писах така, но после ме обзеха съмнения, четейки другите мнения. Относно възражението - според мен беше включено относно въпрос №4 "При какви условия съдът ще следва да допусне за разглеждане насрещният иск на Миланови срещу Кирилов?Кои са приликите и разликите между насрещният иск и възражението за прихващане."Тъй като насрещният иск е предявен в евентуалност ще бъде разгледан при условие, че съдът намери възражението на ответниците като неоснователно. Притеснява ме само, че това възражение е различно от възражението за прихващане. Т.е теоритичният въпрос нямаше много връзка с обстоятелствената част на казуса.
Не трябва гореспоменатите от gega потребители нa форума да спират да пишат, защото компетентните мнения значително ще намалеят!
Не трябва гореспоменатите от gega потребители нa форума да спират да пишат, защото компетентните мнения значително ще намалеят!
- iustus
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 06 Сеп 2005, 11:12
4etete tuk
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 479 ОТ 2.XII.1992 Г. ПО Г. Д. № 1858/92 Г., II Г. О.
ПОДСЪДНОСТТА НА ИСКА ПО ЧЛ. 87, АЛ. 3 ЗЗД - ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА АЛЕАТОРЕН ДОГОВОР С ПРЕДМЕТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО ПРАВИЛАТА НА ЧЛ. 83 ГПК - ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ИМОТА, А НЕ ПО ЧЛ. 81, АЛ. 1 ГПК - ПО МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО НА ОТВЕТНИКА.
ГПКЧл. 81, ал. 1
ГПКЧл. 83
К. районен съд е повдигнал препирня за подсъдност на предявените от А. Д. искове: а) за разваляне на сключения между нея и ответницата Й. А. алеаторен договор и б) за предаване на владението на недвижимия имот в с. Т., предмет на договора, от ответницата на ищцата.
Предявените с една искова молба два иска А. Д. е поискала да бъдат разгледани от С. районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на договора. Съдът обаче е приел, че се касае до облигационен спор, местната подсъдност на който се определя по правилата на чл. 81, ал. 1 ГПК и тъй като има молба от ответницата Й. А., живееща в района на К. районен съд, делото да бъде изпратено по подсъдност за разглеждане на К. районен съд, изпратил делото на този съд. К. районен съд от своя страна е отказал да приеме за разглеждане делото, тъй като по правилата на чл. 83 ГПК спорът по двата иска е подсъден на С. районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на алеаторния договор.
Върховният съд намира, че делото следва да се разгледа от С. районен съд поради следното. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на алеаторния договор с предмет недвижим имот, е конститутивен с транслативен ефект. При развалянето му имотът, предмет на договора, ще се върне в патримониума на прехвърлителя. Следователно този иск не е чисто облигационен, а има и определен вещен ефект. А щом това е така, подсъдността му ще се определи съобразно правилото на чл.83 ГПК - според местонахождението на имота, а не съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК - според местожителството на ответника.
На С. районен съд е подсъден и вторият иск - по чл. 294 ГПК, за възстановяване на владението върху спорния имот. И този иск е с типично вещноправен ефект, поради което подсъдността му се определя съобразно разпоредбата на чл. 8З ГПК.
Но дори ако единият иск бе вещен, а другият облигационен, то пак разглеждането им ще е подсъдно на онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на вещния иск. Това е така, тъй като подсъдността по чл. 83 ГПК е водеща и определяща, а не подсъдността по чл. 81, ал. 1 ГПК. За спазване на подсъдността по чл. 83 ГПК съдът следи служебно. Това следва не само от императивната разпоредба на чл. 83 ГПК, но и от разпоредбите на чл. 90 и 91 ГПК. Затова делото следва да се изпрати на С. районен съд за разглеждане като първа инстанция.
ПОДСЪДНОСТТА НА ИСКА ПО ЧЛ. 87, АЛ. 3 ЗЗД - ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА АЛЕАТОРЕН ДОГОВОР С ПРЕДМЕТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО ПРАВИЛАТА НА ЧЛ. 83 ГПК - ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ИМОТА, А НЕ ПО ЧЛ. 81, АЛ. 1 ГПК - ПО МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО НА ОТВЕТНИКА.
ГПКЧл. 81, ал. 1
ГПКЧл. 83
К. районен съд е повдигнал препирня за подсъдност на предявените от А. Д. искове: а) за разваляне на сключения между нея и ответницата Й. А. алеаторен договор и б) за предаване на владението на недвижимия имот в с. Т., предмет на договора, от ответницата на ищцата.
Предявените с една искова молба два иска А. Д. е поискала да бъдат разгледани от С. районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на договора. Съдът обаче е приел, че се касае до облигационен спор, местната подсъдност на който се определя по правилата на чл. 81, ал. 1 ГПК и тъй като има молба от ответницата Й. А., живееща в района на К. районен съд, делото да бъде изпратено по подсъдност за разглеждане на К. районен съд, изпратил делото на този съд. К. районен съд от своя страна е отказал да приеме за разглеждане делото, тъй като по правилата на чл. 83 ГПК спорът по двата иска е подсъден на С. районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на алеаторния договор.
Върховният съд намира, че делото следва да се разгледа от С. районен съд поради следното. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на алеаторния договор с предмет недвижим имот, е конститутивен с транслативен ефект. При развалянето му имотът, предмет на договора, ще се върне в патримониума на прехвърлителя. Следователно този иск не е чисто облигационен, а има и определен вещен ефект. А щом това е така, подсъдността му ще се определи съобразно правилото на чл.83 ГПК - според местонахождението на имота, а не съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК - според местожителството на ответника.
На С. районен съд е подсъден и вторият иск - по чл. 294 ГПК, за възстановяване на владението върху спорния имот. И този иск е с типично вещноправен ефект, поради което подсъдността му се определя съобразно разпоредбата на чл. 8З ГПК.
Но дори ако единият иск бе вещен, а другият облигационен, то пак разглеждането им ще е подсъдно на онзи районен съд, в чийто район се намира недвижимият имот, предмет на вещния иск. Това е така, тъй като подсъдността по чл. 83 ГПК е водеща и определяща, а не подсъдността по чл. 81, ал. 1 ГПК. За спазване на подсъдността по чл. 83 ГПК съдът следи служебно. Това следва не само от императивната разпоредба на чл. 83 ГПК, но и от разпоредбите на чл. 90 и 91 ГПК. Затова делото следва да се изпрати на С. районен съд за разглеждане като първа инстанция.
- sadia
съдията
чл.206 НК "който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с... в случая фактическата власТ е във миланов.той е и посредствен извършител???ако греша ме поправете а що се отнася до иванов налице е според мен чл.14,ал.,1 от НК.той си мисли,че колата е на миланов??? но е бил длъжен да поиска талона на въпросният автомобил,ако го спре пътна полиция,докато тегли возилото още повече,че ще го предава за разпродажба на части,или за старо желязо ...?
още не съм стигнал до това каква ше е отговорността,но ще се постарая
още не съм стигнал до това каква ше е отговорността,но ще се постарая
- Гост
Re: 4etete tuk
sadia написа:ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 479 ОТ 2.XII.1992 Г. ПО Г. Д. № 1858/92 Г., II Г. О.
ПОДСЪДНОСТТА НА ИСКА ПО ЧЛ. 87, АЛ. 3 ЗЗД - ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА АЛЕАТОРЕН ДОГОВОР С ПРЕДМЕТ НЕДВИЖИМ ИМОТ, СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО ПРАВИЛАТА НА ЧЛ. 83 ГПК - ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ИМОТА, А НЕ ПО ЧЛ. 81, АЛ. 1 ГПК - ПО МЕСТОЖИТЕЛСТВОТО НА ОТВЕТНИКА.
ГПКЧл. 81, ал. 1
ГПКЧл. 83
Господин "съдията" ни е ппредоставил "прелюбопитно" определение. Но то потвърждава вече казаното дотук. Ако до менсе еотнасял призивът "четете тук", благодаря му!:)))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
до Mi-lena
Уважаема г-жо съдия, бихте ли споделили вашето мнение по обсъждания казус? Тук има доста разногласия и си мисля, че включването на действащ съдия с мнение ще бъде само от полза.
- гост
Re: срам
срам ме е да кажа написа:как може да се явяват за съдии такива хора?
Какви или по-точно кои имате пред вид?
- Гост
Определение № 103 от 3.XII.1984 г. по гр. д. № 1019/84 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 83 ГПК
Исковете по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договори за гледане и издръжка, които имат за предмет недвижими имоти, се предявяват по мястото, където се намира имотът.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С определение от 22.Х.1984 г. Р. районен съд е прекратил производството по гр. д. № 477/84 г. и на основание чл. 81 ГПК е изпратил делото за разглеждане по подсъдност от К. районен съд.
К. районен съд на основание чл. 93, ал. 2 ГПК е повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния съд, тъй като счита, че съгласно чл. 83 ГПК е подсъдно на Р. районен съд, в района на който се намира недвижимият имот, предмет на иска за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Върховният съд счита, че делото е подсъдно на районния съд - гр. Р.
От данните по делото се вижда, че искът е предявен на основание чл. 87 ЗЗД за разваляне договор, с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и за ревандикация на същия имот. Като иск, във връзка с облигационни правоотношения на страните би следвало да се подчини на режима на чл. 81 ГПК досежно местната подсъдност и да се разгледа от районния съд по местожителството на ответника. Но макар исковете по чл. 87 ЗЗД да са облигационни, когато имат за предмет недвижими имоти, при уважаването им те имат вещноправни последици и водят до изменение на вещни права върху недвижими имоти. А в тези случаи съгласно чл. 83 ГПК исковете се предявяват по мястото, където се намира имотът - в случая Р. районен съд.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1984 г., С., Наука и изкуство, 1985 г.
чл. 83 ГПК
Исковете по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договори за гледане и издръжка, които имат за предмет недвижими имоти, се предявяват по мястото, където се намира имотът.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С определение от 22.Х.1984 г. Р. районен съд е прекратил производството по гр. д. № 477/84 г. и на основание чл. 81 ГПК е изпратил делото за разглеждане по подсъдност от К. районен съд.
К. районен съд на основание чл. 93, ал. 2 ГПК е повдигнал препирня за подсъдност пред Върховния съд, тъй като счита, че съгласно чл. 83 ГПК е подсъдно на Р. районен съд, в района на който се намира недвижимият имот, предмет на иска за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Върховният съд счита, че делото е подсъдно на районния съд - гр. Р.
От данните по делото се вижда, че искът е предявен на основание чл. 87 ЗЗД за разваляне договор, с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и за ревандикация на същия имот. Като иск, във връзка с облигационни правоотношения на страните би следвало да се подчини на режима на чл. 81 ГПК досежно местната подсъдност и да се разгледа от районния съд по местожителството на ответника. Но макар исковете по чл. 87 ЗЗД да са облигационни, когато имат за предмет недвижими имоти, при уважаването им те имат вещноправни последици и водят до изменение на вещни права върху недвижими имоти. А в тези случаи съгласно чл. 83 ГПК исковете се предявяват по мястото, където се намира имотът - в случая Р. районен съд.
- Гост
Поне веднъж да оставим обидите и нападките!
На изпита се явих само заради тренировката за следващите изпити. Нямам претенции, че особено добре съм се справил, не бях и особено концентриран.
Имайте предвид, че нетълувателната съдебна практика не е задължителна! По някои въпроси е трудно да се каже, кое е вярното мнение, въпросът е как си се обосновал. Освен това, правете разлика между вина изобщо и умисъл (относно Иванов).
За гражданската част колегите изложиха достатъчно ясно защо няма дарение, защо има СИО, защо подсъдността е на окръжен съд (тук не става дума за защита на вещни права върху недижим имот).
Имайте предвид, че държането е владение по смисъла на НК. След като са ползвали колата съвместно излиза, че и двамата имат фактическа власт и то на правно основание. Миланов упражнява фактическа власт за другиго. Няма данни това да става тайно от Кирилов. Не съм сигурен, че това са ”съизволени действия” по смисъла, употребен във вещноправната теория, но определено е на правно основание. Ако например баща каже на сина си, че може, когато му потрябва, да излезе с колата и последният знае, къде стоят ключовете, надали ще има държане не на правно основание в моментите, когато синът я кара. Така че Миланов ”владее” по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. Малко е объркващо това с ремонта, но това не показва, че в този момент властта е упражнявана само от Кирилов, изключвайки тази на Миланов. Ако последният влезе в колата и сложи по-хубави колони например, това ще бъде ли противоправно? Доста абсурдно ми звучи положителният отговор, а той се получава, ако приемем, че щом е изкарана на ремонт (от Кирилов евентуално - не става ясно), значи властта е само и единствено на Кирилов.
Липсват данни за умисъл, а оттам и за престъпление от страна на Иванов. Може да има, може и да няма, но доказателства няма. Така извършителството става посредствено.
На изпита се явих само заради тренировката за следващите изпити. Нямам претенции, че особено добре съм се справил, не бях и особено концентриран.
Имайте предвид, че нетълувателната съдебна практика не е задължителна! По някои въпроси е трудно да се каже, кое е вярното мнение, въпросът е как си се обосновал. Освен това, правете разлика между вина изобщо и умисъл (относно Иванов).
За гражданската част колегите изложиха достатъчно ясно защо няма дарение, защо има СИО, защо подсъдността е на окръжен съд (тук не става дума за защита на вещни права върху недижим имот).
Имайте предвид, че държането е владение по смисъла на НК. След като са ползвали колата съвместно излиза, че и двамата имат фактическа власт и то на правно основание. Миланов упражнява фактическа власт за другиго. Няма данни това да става тайно от Кирилов. Не съм сигурен, че това са ”съизволени действия” по смисъла, употребен във вещноправната теория, но определено е на правно основание. Ако например баща каже на сина си, че може, когато му потрябва, да излезе с колата и последният знае, къде стоят ключовете, надали ще има държане не на правно основание в моментите, когато синът я кара. Така че Миланов ”владее” по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. Малко е объркващо това с ремонта, но това не показва, че в този момент властта е упражнявана само от Кирилов, изключвайки тази на Миланов. Ако последният влезе в колата и сложи по-хубави колони например, това ще бъде ли противоправно? Доста абсурдно ми звучи положителният отговор, а той се получава, ако приемем, че щом е изкарана на ремонт (от Кирилов евентуално - не става ясно), значи властта е само и единствено на Кирилов.
Липсват данни за умисъл, а оттам и за престъпление от страна на Иванов. Може да има, може и да няма, но доказателства няма. Така извършителството става посредствено.
- Geleto
Anonymous написа:Ot citiranoto opredelenie stava o6te vednag bezsporno iasno, 4e dogovora ne e samo obligacionen, a s ve6tno dejstvie. Taka 4e, gega dai niakakva po - smislena za6ita na tezata ti za podsadnostta
На тъй наречени "гости" неотговарям, но за теб ще направя изключение -"да бе, как могат такива да се явяват на конкурси за съдии"! Това е еидниствения отговор, след като по този въпрос всичко бе изречено. Погледни моите постинги и ако си ЮРИСТ, ще разбереш, за какво ти думам, ЧОВЕЧЕ!:))
- gega
- Потребител
- Мнения: 585
- Регистриран на: 20 Юни 2005, 12:18
казус младши прокурори
ВСЕ ОЩЕ, ОЧАКВАМ КОЛЕГИТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧАТ И ДА МИ ПОМОГНАТ С РЕШАВАНЕТО НА КАЗУСА ЗА МЛАДШИ ПРОКУРОРИ:
ЗА
МИНКОВ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТ КОЛЕВ
ЗА
МИНКОВ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТ КОЛЕВ
- Деси-Слава
Моята логика при разсъжденията ми относно подсъдността на иска на Кирилов беше същата, gega. Силно се надявам да си прав, защото и аз съм посочила като родово компетентен ОС по местонахождение на имота. Мисля, че местната подсъдност не подлежи на дискусия - тя винаги е по местонахождение на имота. Но въпреки това в петитума на исковата молба има две искания - разваляне на алеаторния договор и възстановяване на собствеността върху недвижимия имот. Въпросът е дали това "възстановяване на правото на собственост" може да се приеме като "защита на вещни права"?
- lorelai
- Младши потребител
- Мнения: 34
- Регистриран на: 16 Дек 2004, 10:02
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 34 госта