Права по чл.91 ал. 2 и чл.99 ал. 1 от НПК

[fani_i]

За да примирим позициите относно юридическото образование и ползата/вредата от него при защита в наказателния процес, предлагам следното разрешение:
С оглед липсата на пречка като защитник да действа и родителя(тук изцяло споделям становището на Революшън по тълкуването на спорната норма), обвиняемият да упълномощи едновременно с него и защитник-адвокат, с оглед познанията и практиката му в чисто процесуалната страна на производството и липсата на прекалена емоционална ангажираност, които качества и дадености със сигурност биха допринесли полза.
Аз поне така бих постъпила - знам от личен опит колко различни изглеждат нещата при решаването на случай, в който е участник близък човек, а по-близък от детето няма.
В този смисъл неволно могат да се допуснат пропуски или превратно тълкуване на фактите. Не случайно и колеги с дълъг опит в дадена сфера не водят сами собствените си дела, камо ли защита в наказателно производство - погледът дори и тогава е изкривен.
Няма да забравя и думите на мой близък лекар, който преди години оперира свой приятел: "Не виждах раната, виждах ...(името), имах чувството, че не знам какво правя..."
Не по-различно е и при защитата - колкото и да смяташ, че запазваш професионалната си преценка и обективен поглед, емоционалната пристрастност може неусетно да повлияе.
Какъвто и вариант да изберете, пожелавам Ви успех!

[kpavlova]

Здравейте.Съветът на Фани е много мъдър.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 09.06.1980 Г. ПО Н. Д. № 1/1980 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
10. В изпълнение разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НПК съдът е длъжен, ако непълнолетният подсъдим няма защитник, независимо от това, дали има за защитник лице по чл. 67, ал. 2 НПК, ако то няма юридическо образование, да му назначи служебен защитник адвокат.

Простете ми за тоя архаичен чл.70 , от който се възмутихте, но е неизбежен, защото Постановлението е старо.не е обезсилено.
Оттук се извежда общия принцип/ Революшън, повече не споря,моля, цитирам само , днес на обяд не се сетих , още е 50 на 50, мир?/
Та, ако можете, извлечете ползата от това ППл, което казва обратното .Преди да ми говорите сега, че не съм разбрала, човекът е пълнолетен....Отнася се за необходимата защита по принцип, по моему .
Без да е казано изрично, Постановлението никъде не изисква да се отстранява упълномощеният вече родител-независимо от това, дали има за защитник лице по чл. 67, ал. 2 НПК, ако то няма юридическо образование, да му назначи служебен защитник адвокат.Това би могло да се разбира и в смисъл -упълномощеният родител не подлежи на отстранение .Основанията за отстраняване на защитник са изчерпателно посочени в закона.Служебният се отстранява при договорен, но не и обратното.Мислете върху този въпрос.И от мен успех

[REVOLUTION]

kpavlova , дано да не си възприела постовете ми като заяждане.Интересно ми е да се деркам с колегите , но не го правя с лоша цел.Вече си стиснахме ръцета на "пат" , така че няма да разгарям спора наново. Приятна вечер!

[kpavlova]

kpavlova , дано да не си възприела постовете ми като заяждане

В никакъв случай и по никакъв начин,беше ми приятно, а и приятна вечер и на теб

[stiiv]

Здрявейте!
Аз мисля, че в случая се касае не толкова от правната възможност за конституиране на възходящ, низходящ или съпруг в качеството му на "защитник" по чл.91 ал.2 от НПК, а до технологията за това. Ако тази технология не е била спазена, съда е бил в правото си да не допусне в процеса защитника на обвиняемия / делото е за промяна на МНо / Технологията изисква обвиняемия да упълномощи лице от горепосочените категории, което да защитава интереса му - в случая в съда. Освен това "защитникът" трябва да подаде молба до наблюдаващия прокурор, който да го конституира в качеството му на "защитник" в предстоящия процес / досъдебна и съдебна фаза/. Съгласно изискванията на НПК това става с постановление. След като е налице такова постановление от наблюдаващия прокурор според мен няма друго основание, на което съда да откаже допускане на така конституирания "защитник" в процеса.
Доколкото е налице спор за изискването "защитника" да е с юридическо образование, аз мисля, че в интерес на обвиняемия е "защитника" да е с такова образование, макар и да не упражнява адвокатска професия и да не е вписан като такъв- например юрисконсулт.Нормата на ал.2 на чл.91 от НПК извежда "частните" случаи когато съпругът, възходящият или низходящият имат юридическо образование, но не са адвокати. Законодателят по този начин е допуснал наличието на изключение от правилото, изведено в ал.1, като същевременно е защитил правото на обвиняемия да избере защитника си в случаите, когато не се касае за "задължителна защита".

[kpavlova]

Моята идея, просто казано, беше тази/ без да претендирам за верност/

ако защитата не е необходима по закон-
може да защитава и роднина, съпруг- неюрист, но съдът трябва да се убеди в степента му на грамотност, образованост, култура, че да я осъществява функцията по защитата
при необходима защита-
1.ако лицето е роднина или съпруг,но има юридическо образование - няма проблем да защитава, без адвокатско качество
2.ако лицето е роднина или съпруг без юридическо образование -
трябва да се назначи защитник,щом няма защитник юрист по пълномощие, не може да се назначи др.юрист, освен адвокат, не че това да е адвокат го прави повече юрист от останалите по дефиниция - законът го изисква при назначаване - чл.94, ал.3
Остава въпросът в този случай, следва ли да се отстранява избраният защитник-неюрист по ал.2 на чл.91- ако приемем, че си е надлежно конституиран по делото
/ а вероятно вече е, като е участвал поне при привличането,имало е едно дело за МНО ...някъде има пълномощно от сина си, примерно, между кориците на делото, а то ,делото, е пред съда, гледащ МНО, или поне значимата за обоснов.предположение част от делото , но и да не е там - едва ли проблема е чисто формален- в молбата и акта за конституиране, та това е с.з.:
принципно няма пречка един защитник да се конституира и само в делото по МНО, в с.з., от съда, като представи пълномощно, че даже има текст от НПК,за упълномощаване ПРЕД съд - когато няма пълномощно - устно в с.з., като протоколът се подписва от обв.и защитника /.Написано е в закона за случаите, когато обв.и защитника нямат пряк контакт помежду си непосредствено преди с.з.Понеже е възможно единият да е търпял известни предвидими ограничения на контактите.Не че се прилага много много - все има време за един подпис върху пълномощно -и в с.з.
Според мене би следвало да си остане наред с назначения защитник,като изключение от принципа, че защитата по избор дерогира тази по назначение, за да не се огр.правата на обвиняемия на защита по избор, като и интересите му са максимално гарантирани.И вероятно съдът го е отложил делото заради това - да конституира И служебен защитник според мене, а не е отстранил роднината - защитник.Няма формално и основание за отстраняване на защитник по избор в този случай .Но гадая

Съдът отложи делото до явяване на лице (защитник) с такова образование без да поиска мнението на обвиняемия и моето като защитник

[system]

Здрявейте!
Аз мисля, че в случая се касае не толкова от правната възможност за конституиране на възходящ, низходящ или съпруг в качеството му на "защитник" по чл.91 ал.2 от НПК, а до технологията за това. Ако тази технология не е била спазена, съда е бил в правото си да не допусне в процеса защитника на обвиняемия / делото е за промяна на МНо / Технологията изисква обвиняемия да упълномощи лице от горепосочените категории, което да защитава интереса му - в случая в съда.

Да, и пред съда (каквато е доколкото разбрах конкретната хипотеза) упълномощаването може да стане и устно - чл. 93 ал. 4 от НПК. Съдът в изпълнение на задълженията си да запознае обвиняемия/подсъдимия с правата, които има в наказателния процес, му разяснява и правото на защитник. Когато лицето заяви: "Искам майка ми да ми бъде защитник", съдът му отговаря с въпрос: "Правите ли изявление, с което упълномощавате майка си ?", а обвиняемият/подсъдимият отговаря "Да, упълномощавам майка ми да ме защитава". И с това изявление майката на обвиняемия/подсъдимия следва да се счита упълномощена и конституирана като защитник.

Освен това "защитникът" трябва да подаде молба до наблюдаващия прокурор, който да го конституира в качеството му на "защитник" в предстоящия процес / досъдебна и съдебна фаза/.

Няма такова изискване в НПК.

Съгласно изискванията на НПК това става с постановление.

Не е вярно. За конституирането на защитник не е необходимо изрично произнасяне на прокурор или орган на досъдебното производство с постановление. Освен, разбира се, когато се назначава служебен защитник.

[nikodim77]

Здравейте,
Виждам, че темата отново е подновена (малко съм учуден)...
В свое предходно изказване по темата от 25 Апр 2009, аз помолих;

„Накратко; ако има все още желаещи да обсъдят поставения от мен казус нека поне ползват актуалното (сега действащо) законодателство на РБ. „

А темата е възобновена въз основа на мнението на „stiiv” където пише за молби и тем подобни, които твърдения към момента са не-актуални.
От началото на цялото производсто (първата му фаза) съм встъпил съгласно Чл.93, ал. 1 и ал.2, като упълномощен защитник по Чл.91, ал.2 и респективно упражнявам правата и задълженията произтичащи от Чл.98 и Чл.99 от НПК. Никои от разледващите (Полиция, Дознание и Прокуратура) не е индикирал някаква нередност в цялата ситуация. (всъщност в предните ми постове съм посочил тези факти) с това искам да посоча, че „технологията” е спазена (та тя е ясно визирана в НПК)
Основния въпрос, с който повдигнах темата (а и доколкото си спомням това бе началото на „връзката” ми с форумът на „Лекс – бг”) беше дали е в нарушение съдът след като не е дал ход на делото без да поиска мнението ми и това на обвиняемия ... От тогава до сега ми стана пределно ясно, че е имало нарушение.
В крайна сметка Законът е изричен...
Здравейте и Вие „kpavlova” съжалявам, че такъв капацитет като Вас го познавам само чрез този форум но се радвам, че взимате отношение по поставени от мен теми!
И все пак, по повод на Чл. 94, ал.3 от НПК той ни посочва, в кои случаи е задължителна защита по едно дело а Чл.91 в първата и втората си алинеи ни дава яснота, кой може да бъде защитник. Поне така смятам аз. Иначе на първото дело не се явих аз, а един адвокат за няколко от обвиняемите (става дума за дело с-щу ОПГ) упълномощен съм не пред съда а писмено както вече посочих по-горе.
От мен за сега ЧАО!