Здравейте,
Притежавам един гараж в един жилищен блок. Нямам други имоти в блока. След решение на ОС е подписан договор с фирма за управление на етажната собственост. Дължа ли и аз такси на фирмата? Благодаря
- Дата и час: 22 Ное 2024, 04:57 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Гараж в жилищна сграда
|
|
14 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Гараж в жилищна сграда
ДА! Щом твоя гараж е част от блока, той /гаража/, е имот находящ се в блока. Няма значение дали е апартамент или гараж или офис или магазин или...!! Това, че ти нямаш друг имот в този блок, не означава, че си изключен да не участваш/плащаш общите разходи на блока, където ти е гаража! Може да имаш само възражения относно сумата по вноските, ако някои те чуе, изобщо! Плащай си и си пази колата в гаража!
- onlyjustice
- Младши потребител
- Мнения: 26
- Регистриран на: 03 Фев 2011, 13:40
Re: Гараж в жилищна сграда
Задължително плащате сумата за управление, фонд "ремонт и обновяване", евентуално и част от консумативните разходи, според решението на общото събрание.
- atanasov_law
- Младши потребител
- Мнения: 32
- Регистриран на: 21 Юни 2012, 11:34
Re: Гараж в жилищна сграда
Благодаря много за отговорите.
- tzarrrrrrr
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 22 Мар 2016, 18:30
Re: Гараж в жилищна сграда
atanasov_law написа:Задължително плащате сумата за управление, фонд "ремонт и обновяване", евентуално и част от консумативните разходи, според решението на общото събрание.
Колко пък да е задължително?
За „Фонд "Ремонт и обновяване" е ясно - това е за цялата сграда. Но щом въпросният СОС е със самостоятелен достъп и не се ползват общи части - за какви консумативните разходи говорите? Електроенергията за осветление на стълбището, електроенергията о таксата за асансьора (ако има) ли?
Човек винаги може да се държи добре с онези, които са му безразлични.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей“
Това е само мнение, не сте длъжни да се съобразявате с него.
- guest1
- Активен потребител
- Мнения: 2318
- Регистриран на: 07 Май 2021, 01:34
Re: Гараж в жилищна сграда
Защото:
Горното се изпълнява, ако не си се защитил чрез:
или чрез:
последното в сроковете на:
Толкова елегантно го направих, чак съм горд от себе си!
Чл. 6. (1) Собствениците са длъжни да:
заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата;
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост;
Горното се изпълнява, ако не си се защитил чрез:
(9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства
или чрез:
Чл. 40. (1) Всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7.
(3) Подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.
последното в сроковете на:
(6) Протоколът се изготвя в 7-дневен срок от провеждането на събранието и се подписва от председателстващия и протоколчика. Отказът да се подпише протоколът се отбелязва в него.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) Председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.
Толкова елегантно го направих, чак съм горд от себе си!
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Гараж в жилищна сграда
Само да добавя, че в пракиката (да имам такава и по ЗУЕС) се приема, че решенията на общото събрание НЕ СА ПРАВНИ СДЕЛКИ, поради което не могат да бъдат обявени за нищожни по реда на чл.26 ЗЗД.
Тоест, ако човек не се защити в срок - изпълнява решението на общото събрание. Независимо колко абсурдно, неоправдано, нелогично, лаконично, или както там може да се определи.
Тоест, ако имаме незаконосъобразно решение на общо събрание, което не е било оспорено по реда на ЗУЕС, това означава, че "грамофон свири, майка плаче".
Тоест, можете да бъдете осъден за неизпълнението му.
Да, осъждал съм хора да изпълняват незаконосъобразни, но влезли в сила решения на етажната собственост.
Горното наричам "стабилитет на колективната глупост и индивидуалното бездействие".
Тоест, ако човек не се защити в срок - изпълнява решението на общото събрание. Независимо колко абсурдно, неоправдано, нелогично, лаконично, или както там може да се определи.
Тоест, ако имаме незаконосъобразно решение на общо събрание, което не е било оспорено по реда на ЗУЕС, това означава, че "грамофон свири, майка плаче".
Тоест, можете да бъдете осъден за неизпълнението му.
Да, осъждал съм хора да изпълняват незаконосъобразни, но влезли в сила решения на етажната собственост.
Горното наричам "стабилитет на колективната глупост и индивидуалното бездействие".
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Гараж в жилищна сграда
Здравейте,
от изказаното становище:
единственото вярно е, че тези решения не попадат под общия режим на недействителността на ЗЗД (Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 6 декември 2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.).
Останалите тези са очевидно неправилни:
1. Решенията на ОС на юридически лица или на ОС на неперсонифицирани общности са сделки (понякога наричани сделки-решения) - в посоченото по-горе решение се казва, че решенията на ОС са особен вид сделки. Това разбиране е утвърдено и в теорията.
2. Възможно е да се направи аналогия между решенията на ОС на търговско дружество и решенията на ОС на неперсонифицирана общност (напр. етажна собственост) и по отношение на последните да може да се иска прогласяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. Такава е и константната практика на ВКС, като последно в Определение № 98/15.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2022 г. по описа на ВКС, се казва:
"Решенията на неперсонифицирани правни общности, които не са уредени в ЗЗД, а в отделни закони, са също правни сделки, независимо от особеностите им /те се формират не от насрещни, а от успоредни волеизявления, задължителни са за всички участници в общността, включително за гласувалите против тях и за приетите впоследствие участници, но не обвързват лицата, които след приемането им престанат да са участници в общността/. Въпреки тези особености, решенията, както и останалите сделки, също могат да страдат от пороци при образуването и изявяването на волята на общността, срещу които пороци засегнатите правни субекти трябва да имат път за защита. В ЗУЕС е уредено само едно средство за защита срещу порочни решения на общо събрание на етажни собственици – с молба пред районния съд. От разпоредбата на чл.42 ал.2 ЗУЕС произтича извод, че по този ред се атакуват само действителни, но незаконосъобразни решения. Това следва от правомощието на съда да остави в сила или да отмени решението, но не и да го обяви за нищожно. Възможността обаче правният акт да е абсолютно недействителен не е изключена от закона. По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това изрично е прието в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС. Според него нищожност на решението на общото събрание може да се установи както чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, така и в друго производство, по което ищец е дружеството, чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. В същото Тълкувателно решение са дадени някои хипотези на нищожно решение на общо събрание – такова е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо или което е взето извън пределите на компетентността на органа, определена от закона и учредителния акт. Затова не може да бъде споделено разрешението, според което решенията на общото събрание на етажните собственици не са сделки. Ако този аргумент е валиден, същото би следвало да важи и за решенията на общите събрания на търговските дружества, което обаче е отречено със задължително за всички съдилища в страната тълкуване.
Настоящият съдебен състав приема разрешението, дадено по ч. гр. д. № 1467/ 2017 г., І г.о., според което ЗУЕС не ограничава защитата на етажните собственици само до възможността в законовия срок да претендират отмяна на решението на общото събрание на етажните собственици. Искът за отмяна на такова решение е конститутивен, с него се упражнява потестативно право, което следва да бъде упражнено в предвидения в закона срок. Но ако се претендира нищожност на същото решение, искът за прогласяването й не е конститутивен, а установителен. Легитимирани да го предявят са всички лица, които могат да обосноват правен интерес, а не само етажните собственици. С този иск може да се търси защита срещу решения на общото събрание на етажните собственици, които изначално не са породили действие - за които правният режим на ЗУЕС не се прилага, които са взети от общото събрание на етажните собственици при надхвърляне на компетентността им, а също и липсващите /невзетите/ решения, за които обаче е придадена видимост, че съществуват /в този смисъл и определение по ч.гр.д.№ 950/ 2021 г., II г.о., ВКС/. За предявяването на този иск ограничения във времето законът не предвижда.
Отдавам досегашните Ви съдебни победи на щастливата комбинация от (1) липсващ или некадърен процесуален представител на ответника и (2) некомпетентен съд. Да се твърди във форум за юристи с категоричност, неподкрепена от правни аргументи, че сделка (или сделка-решение), която е нищожна, не може да бъде прогласена за такава от съда, е рисковано начинание.
от изказаното становище:
Само да добавя, че в пракиката (да имам такава и по ЗУЕС) се приема, че решенията на общото събрание НЕ СА ПРАВНИ СДЕЛКИ, поради което не могат да бъдат обявени за нищожни по реда на чл. 26 ЗЗД.
Тоест, ако човек не се защити в срок - изпълнява решението на общото събрание. Независимо колко абсурдно, неоправдано, нелогично, лаконично, или както там може да се определи.
единственото вярно е, че тези решения не попадат под общия режим на недействителността на ЗЗД (Тълкувателно решение № 1 на ОСГК на ВКС от 6 декември 2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г.).
Останалите тези са очевидно неправилни:
1. Решенията на ОС на юридически лица или на ОС на неперсонифицирани общности са сделки (понякога наричани сделки-решения) - в посоченото по-горе решение се казва, че решенията на ОС са особен вид сделки. Това разбиране е утвърдено и в теорията.
2. Възможно е да се направи аналогия между решенията на ОС на търговско дружество и решенията на ОС на неперсонифицирана общност (напр. етажна собственост) и по отношение на последните да може да се иска прогласяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. Такава е и константната практика на ВКС, като последно в Определение № 98/15.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2022 г. по описа на ВКС, се казва:
"Решенията на неперсонифицирани правни общности, които не са уредени в ЗЗД, а в отделни закони, са също правни сделки, независимо от особеностите им /те се формират не от насрещни, а от успоредни волеизявления, задължителни са за всички участници в общността, включително за гласувалите против тях и за приетите впоследствие участници, но не обвързват лицата, които след приемането им престанат да са участници в общността/. Въпреки тези особености, решенията, както и останалите сделки, също могат да страдат от пороци при образуването и изявяването на волята на общността, срещу които пороци засегнатите правни субекти трябва да имат път за защита. В ЗУЕС е уредено само едно средство за защита срещу порочни решения на общо събрание на етажни собственици – с молба пред районния съд. От разпоредбата на чл.42 ал.2 ЗУЕС произтича извод, че по този ред се атакуват само действителни, но незаконосъобразни решения. Това следва от правомощието на съда да остави в сила или да отмени решението, но не и да го обяви за нищожно. Възможността обаче правният акт да е абсолютно недействителен не е изключена от закона. По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това изрично е прието в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС. Според него нищожност на решението на общото събрание може да се установи както чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, така и в друго производство, по което ищец е дружеството, чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск. В същото Тълкувателно решение са дадени някои хипотези на нищожно решение на общо събрание – такова е липсващото /невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо или което е взето извън пределите на компетентността на органа, определена от закона и учредителния акт. Затова не може да бъде споделено разрешението, според което решенията на общото събрание на етажните собственици не са сделки. Ако този аргумент е валиден, същото би следвало да важи и за решенията на общите събрания на търговските дружества, което обаче е отречено със задължително за всички съдилища в страната тълкуване.
Настоящият съдебен състав приема разрешението, дадено по ч. гр. д. № 1467/ 2017 г., І г.о., според което ЗУЕС не ограничава защитата на етажните собственици само до възможността в законовия срок да претендират отмяна на решението на общото събрание на етажните собственици. Искът за отмяна на такова решение е конститутивен, с него се упражнява потестативно право, което следва да бъде упражнено в предвидения в закона срок. Но ако се претендира нищожност на същото решение, искът за прогласяването й не е конститутивен, а установителен. Легитимирани да го предявят са всички лица, които могат да обосноват правен интерес, а не само етажните собственици. С този иск може да се търси защита срещу решения на общото събрание на етажните собственици, които изначално не са породили действие - за които правният режим на ЗУЕС не се прилага, които са взети от общото събрание на етажните собственици при надхвърляне на компетентността им, а също и липсващите /невзетите/ решения, за които обаче е придадена видимост, че съществуват /в този смисъл и определение по ч.гр.д.№ 950/ 2021 г., II г.о., ВКС/. За предявяването на този иск ограничения във времето законът не предвижда.
Отдавам досегашните Ви съдебни победи на щастливата комбинация от (1) липсващ или некадърен процесуален представител на ответника и (2) некомпетентен съд. Да се твърди във форум за юристи с категоричност, неподкрепена от правни аргументи, че сделка (или сделка-решение), която е нищожна, не може да бъде прогласена за такава от съда, е рисковано начинание.
- errant_lawyer
- Потребител
- Мнения: 150
- Регистриран на: 10 Апр 2021, 10:53
Re: Гараж в жилищна сграда
В правото не е добре да се разсъждава по принцип. Съдът се произнася по наведени от страните факти. Без да се знае фактическата обстановка не могат да се правят категорични заключения, още по-малко по нищожност, унищожаемост. ОС взима решение да надстрои два етажа или огради тротоара. Съсобствениците длъжни ли са да го изпълняват защото било еди-какво си и не можело да е нищожно? Не знаем! Ако показателите са изчерпани и няма правна възможност да се надстрои е едно, ако има възможност по градоустройство е друго, както е различно и дали е решено да се започне веднага без разрешение или по установения ред. Като се видят тези неща ще се разбере и какво става с ограждането на тротоара - ако си спазил закона си задължен да го направиш при строителство и много строго забранено ако е самоволно.
Винаги съм защитавал тезата, че работата на адвоката, съответно страната е да изложи фактите и доказателствата за тях и да заяви ясно какво иска от съда. В този смисъл дело може да се спечели от всеки лаик изправен дори срещу най-добрите адвокати и неподготвен или предубеден съд. Чичо Генчо пуска един лист в съда с 4-5 изречения:
"Гусин судию, Мирчо Гюров Ненин, комшуту от №5 на ул. Козя пътека от наше село на Гергьовден 2020 г. изсипа една каруца камъни в моя двор на № 3 от същата улица дето съм я наследил от прадедото на който е крепостния акт и документа за наследници дето съм ги турил най-отзад. На тоя Мирчо му казах 10 пъти да си разкара каминако, че ми пречи на кравата, но той не рече до го стори. Как ги докара тия камъне и как му казах да ги маха го видяха и чуха Нане и Вуте дето не из знам фамилиите и лично ще ги доведем пред вас в съда да го изкажат какви ги е вършил и ще ви помолим да го осъдите да си изнесе камъните, че кравата ще ми се тели. Ще ви помолим още и да го осъдите да ми плати 500 лв. дето ги е държал тия камъне в дворо, ако ви се виждат много тия 500 лв. ми присъдете колкото са ви на сърце, ако не знаете колко да го осъдите назначете някой дето ги разбира тия работи да го сметне и да ви каже, аз че платим колко кажете на специалисто".
Човекът не знае закони, няма пари за адвокат, но печели делото след което сяда в кръчмата и започва да обяснява колко велик юрист е. Истината, че не е юрист, още по-малко велик и следващия път като му се наложи да се съди може да се вкара в голяма беля, както и тези на които ще започне да раздава съвети.
Винаги съм защитавал тезата, че работата на адвоката, съответно страната е да изложи фактите и доказателствата за тях и да заяви ясно какво иска от съда. В този смисъл дело може да се спечели от всеки лаик изправен дори срещу най-добрите адвокати и неподготвен или предубеден съд. Чичо Генчо пуска един лист в съда с 4-5 изречения:
"Гусин судию, Мирчо Гюров Ненин, комшуту от №5 на ул. Козя пътека от наше село на Гергьовден 2020 г. изсипа една каруца камъни в моя двор на № 3 от същата улица дето съм я наследил от прадедото на който е крепостния акт и документа за наследници дето съм ги турил най-отзад. На тоя Мирчо му казах 10 пъти да си разкара каминако, че ми пречи на кравата, но той не рече до го стори. Как ги докара тия камъне и как му казах да ги маха го видяха и чуха Нане и Вуте дето не из знам фамилиите и лично ще ги доведем пред вас в съда да го изкажат какви ги е вършил и ще ви помолим да го осъдите да си изнесе камъните, че кравата ще ми се тели. Ще ви помолим още и да го осъдите да ми плати 500 лв. дето ги е държал тия камъне в дворо, ако ви се виждат много тия 500 лв. ми присъдете колкото са ви на сърце, ако не знаете колко да го осъдите назначете някой дето ги разбира тия работи да го сметне и да ви каже, аз че платим колко кажете на специалисто".
Човекът не знае закони, няма пари за адвокат, но печели делото след което сяда в кръчмата и започва да обяснява колко велик юрист е. Истината, че не е юрист, още по-малко велик и следващия път като му се наложи да се съди може да се вкара в голяма беля, както и тези на които ще започне да раздава съвети.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4503
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Гараж в жилищна сграда
Колеги, радвам се, - има дискусия.
Сега е подходящ момент да кажа, че не съм лаик, а просто подкрепям обратната теза, която между другото, се подкрепя и от ВКС.
Наблягам на факта, че коментирам натрупан опит и практика която касае само и единствено ЗУЕС, а не ТР, което засяга ОС на дружества, което някой си смятал, че имало приложение по аналогия.
Намирам моите аргумено за напълно разумни. Защо използвате такива тежки думи, които намекват за некомпетентността ми ? Та нима долното решение на ВКС не подкрепя казаното от мен ?
Преди време изградих възгледите си и започнах да подкрепям долното становище, защото по този начин се постига ефект, който вярвам, че законодателят е целял в ЗУЕС, а имменно:
Стимулира всеки един от етажните собственици да участва активно във вземането на решения на ОСЕС, а ако не е съгласен с тях - да търси съдебна защита в разумен срок, а не когато "ножът удари кокала". По този начин всеки един етажен собственик е поставен в невъзможност да прогласява нищожността на решение на ОСЕС и с цел да защити своите права, да създаде правна несигурност на десетки, а в някои сгради - стотици правни субекти.
Долното е копи-пейст от статия, която ми помогна да доизградя възгледите си по темата. И да прочете крайния извод накрая, калпазани
Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.;
[относно приложението на правилата за недействителност на сделките към решенията на ОСЕС]
С Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.
С Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав приема първото становище.
А. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ – чл. 357 и чл. 360 ЗЗД). При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Б. Законът – ЗС, ЗУЕС – урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
В. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Г. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Краен извод:
Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Сега е подходящ момент да кажа, че не съм лаик, а просто подкрепям обратната теза, която между другото, се подкрепя и от ВКС.
Наблягам на факта, че коментирам натрупан опит и практика която касае само и единствено ЗУЕС, а не ТР, което засяга ОС на дружества, което някой си смятал, че имало приложение по аналогия.
Намирам моите аргумено за напълно разумни. Защо използвате такива тежки думи, които намекват за некомпетентността ми ? Та нима долното решение на ВКС не подкрепя казаното от мен ?
Преди време изградих възгледите си и започнах да подкрепям долното становище, защото по този начин се постига ефект, който вярвам, че законодателят е целял в ЗУЕС, а имменно:
Стимулира всеки един от етажните собственици да участва активно във вземането на решения на ОСЕС, а ако не е съгласен с тях - да търси съдебна защита в разумен срок, а не когато "ножът удари кокала". По този начин всеки един етажен собственик е поставен в невъзможност да прогласява нищожността на решение на ОСЕС и с цел да защити своите права, да създаде правна несигурност на десетки, а в някои сгради - стотици правни субекти.
Долното е копи-пейст от статия, която ми помогна да доизградя възгледите си по темата. И да прочете крайния извод накрая, калпазани
Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.;
[относно приложението на правилата за недействителност на сделките към решенията на ОСЕС]
С Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.
С Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав приема първото становище.
А. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници“ – чл. 357 и чл. 360 ЗЗД). При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Б. Законът – ЗС, ЗУЕС – урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
В. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива, с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Г. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Краен извод:
Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Последна промяна hristev на 06 Юли 2022, 18:58, променена общо 1 път
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Гараж в жилищна сграда
Само да добавя, че аз не твърдя това
А твърдя това:
Също да отбележа, че в Решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС. никъде не пише, че:
Ама така болднато, човек ако не провери, ще вземе да помисли, че е истина. Не успях аз да констатирам, че е истина.
Другото, което не сте прав е долу. Тази константна практика, за която говорите, аз не съм я срещал. Дори не знам какво означава константа практика. Очевидно обаче, разполагам с решения на ВКС, които противоречат на написаното от Вас.
В крайна сметка поддържаме различни тези, които се поддържа и от ВКС - според вас, а според мен - не.
В крайна сметка нарекохте изводите ми очевидно неправилни. Та те са същите и на ВКС, уважеми/а господин/госпожо.
Все пак изказах извод, който се споделя от практиката, че и от автора на статията.
Моите рани ще заздравеят, ама поне на ВКС и на Стоян Ставру се извинете.... /cry
errant_lawyer написа:Да се твърди във форум за юристи с категоричност, неподкрепена от правни аргументи, че сделка (или сделка-решение), която е нищожна, не може да бъде прогласена за такава от съда, е рисковано начинание.
А твърдя това:
hristev написа:Само да добавя, че в пракиката (да имам такава и по ЗУЕС) се приема, че решенията на общото събрание НЕ СА ПРАВНИ СДЕЛКИ, поради което не могат да бъдат обявени за нищожни по реда на чл. 26 ЗЗД.
Също да отбележа, че в Решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС. никъде не пише, че:
errant_lawyer написа: По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това изрично е прието в ТР №1
Ама така болднато, човек ако не провери, ще вземе да помисли, че е истина. Не успях аз да констатирам, че е истина.
Другото, което не сте прав е долу. Тази константна практика, за която говорите, аз не съм я срещал. Дори не знам какво означава константа практика. Очевидно обаче, разполагам с решения на ВКС, които противоречат на написаното от Вас.
errant_lawyer написа:2. Възможно е да се направи аналогия между решенията на ОС на търговско дружество и решенията на ОС на неперсонифицирана общност (напр. етажна собственост) и по отношение на последните да може да се иска прогласяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. Такава е и константната практика на ВКС, като последно в Определение № 98/15.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 479/2022 г. по описа на ВКС, .....
В крайна сметка поддържаме различни тези, които се поддържа и от ВКС - според вас, а според мен - не.
В крайна сметка нарекохте изводите ми очевидно неправилни. Та те са същите и на ВКС, уважеми/а господин/госпожо.
Все пак изказах извод, който се споделя от практиката, че и от автора на статията.
hristev написа: Тоест, ако човек не се защити в срок - изпълнява решението на общото събрание. Независимо колко абсурдно, неоправдано, нелогично, лаконично, или както там може да се определи.
Моите рани ще заздравеят, ама поне на ВКС и на Стоян Ставру се извинете.... /cry
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Гараж в жилищна сграда
Здравейте,
благодаря Ви за споделеното съдебно решение. Ако и аз имам казус, в който представлявам ЕС, и аз ще се позова на него.
Това бидейки казано, бих искал да обсъдя направените от Вас коментари.
В посоченото от мен определение съдът казва, че "възможността обаче правният акт да е абсолютно недействителен не е изключена от закона. По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това (тоест възможността решенията на общите събрания на търговските дружества да са абсолютно недействителни, а не сходността им с актовете на решенията на ОС на ЕС) изрично е прието в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС.
По отношение на цитираното от Вас решение - намирам, че същото е в противоречие с обсъжданото тук тълкувателно решение.
В посоченото от Вас решение се казва: "В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК".
10 години по-рано ВКС в тълкувателното решение казва, че "Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС".
Според ТР невзетото решение е нищожно. Следователно (съгласно решението, цитирано от Вас) за прогласяването му не може да се предяви иск, ако е изтекъл срокът за това. Но пък според същото може да се предяви отрицателен установителен иск за несъществуването на правоотношението.
Следва въпросът: Ако невзетото решение е нищожно и ищецът не може да се позове на нищожността, как ще установи липсата на правоотношение, защото, ако се следва логиката на цитираното от Вас решение, това необжалвано в срок нищожно решение, вече е годно да породи правни последици. Сиреч правоотношение има.
По въпроса за статията на доц. Ставру - нямах време да я намеря и прочета, затова ще се основа само на цитата, даден от Вас.
На първо място, защитата на правата на едни винаги води до правна несигурност за други. Това само по себе си не е аргумент срещу безсрочното позоваване на нищожност.
Например, строителен инвеститор сключва договор за кредит за 100 млн. евро с банка, купува земя, продава апартаменти "на зелено" на хиляди семейства и т.н., и т.н. Ако договорът за кредит се окаже нищожен, бихте ли отрекли възможността да се прогласи нищожността само защото ще бъдат засегнати широк кръг от хора?
По въпроса за ножа, удрящ кокала - договор за покупко-продажба на недвижим имот с уговорка цената да се плати на 11-тата година от датата на НА, но при сбъдването на определено условие да се плати на 9-тата година. Купувачът знае, че договорът е нищожен, но се надява условието да не се сбъдне и да придобие имотът по давност като недобросъвестен владелец. Условието обаче се сбъдва и от него се иска да плати цената на 9-тата година. Ще отречете ли правото на купувача да се позове на нищожност, защото е чакал ножът да опре до кокала.
А ако ЕС има само 4-5 собственици, решенията на нейните ОС могат ли да се прогласяват за нищожни безсрочно. В крайна сметка ще се засегнат правата на много малък брой хора.
А ако искът за прогласяване на нищожност е депозиран в деня, следващ деня, в който изтича срокът, този иск може ли да се разгледа - ищецът очевидно не е чакал ножът да опре до кокала, просто малко се е забавил.
благодаря Ви за споделеното съдебно решение. Ако и аз имам казус, в който представлявам ЕС, и аз ще се позова на него.
Това бидейки казано, бих искал да обсъдя направените от Вас коментари.
В посоченото от мен определение съдът казва, че "възможността обаче правният акт да е абсолютно недействителен не е изключена от закона. По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това (тоест възможността решенията на общите събрания на търговските дружества да са абсолютно недействителни, а не сходността им с актовете на решенията на ОС на ЕС) изрично е прието в Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., ОСГК, ВКС.
По отношение на цитираното от Вас решение - намирам, че същото е в противоречие с обсъжданото тук тълкувателно решение.
В посоченото от Вас решение се казва: "В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК".
10 години по-рано ВКС в тълкувателното решение казва, че "Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС".
Според ТР невзетото решение е нищожно. Следователно (съгласно решението, цитирано от Вас) за прогласяването му не може да се предяви иск, ако е изтекъл срокът за това. Но пък според същото може да се предяви отрицателен установителен иск за несъществуването на правоотношението.
Следва въпросът: Ако невзетото решение е нищожно и ищецът не може да се позове на нищожността, как ще установи липсата на правоотношение, защото, ако се следва логиката на цитираното от Вас решение, това необжалвано в срок нищожно решение, вече е годно да породи правни последици. Сиреч правоотношение има.
По въпроса за статията на доц. Ставру - нямах време да я намеря и прочета, затова ще се основа само на цитата, даден от Вас.
На първо място, защитата на правата на едни винаги води до правна несигурност за други. Това само по себе си не е аргумент срещу безсрочното позоваване на нищожност.
Например, строителен инвеститор сключва договор за кредит за 100 млн. евро с банка, купува земя, продава апартаменти "на зелено" на хиляди семейства и т.н., и т.н. Ако договорът за кредит се окаже нищожен, бихте ли отрекли възможността да се прогласи нищожността само защото ще бъдат засегнати широк кръг от хора?
По въпроса за ножа, удрящ кокала - договор за покупко-продажба на недвижим имот с уговорка цената да се плати на 11-тата година от датата на НА, но при сбъдването на определено условие да се плати на 9-тата година. Купувачът знае, че договорът е нищожен, но се надява условието да не се сбъдне и да придобие имотът по давност като недобросъвестен владелец. Условието обаче се сбъдва и от него се иска да плати цената на 9-тата година. Ще отречете ли правото на купувача да се позове на нищожност, защото е чакал ножът да опре до кокала.
А ако ЕС има само 4-5 собственици, решенията на нейните ОС могат ли да се прогласяват за нищожни безсрочно. В крайна сметка ще се засегнат правата на много малък брой хора.
А ако искът за прогласяване на нищожност е депозиран в деня, следващ деня, в който изтича срокът, този иск може ли да се разгледа - ищецът очевидно не е чакал ножът да опре до кокала, просто малко се е забавил.
- errant_lawyer
- Потребител
- Мнения: 150
- Регистриран на: 10 Апр 2021, 10:53
Re: Гараж в жилищна сграда
Дискусията продължава!
Държа да отбележа, че няма да вземам отношение извън темата.
Аз много харесвам да дебатирам. Забелязал съм обаче, че винаги в един дебат аз съм този, който връща разговора както към защитаваната от мен теза, така и към тезата, защитавана от моя опонент. Ако не го направя съм забелязал, че резултат няма, хората ми се обиждат, а отделеното за дебата мое време, че и опонентското - „архивираме в цилиндричната папка“.
Забелязал съм също, че дебатиращите често използват техниката на "whataboutism"-a, понякога дори прикрита като „Сократов метод“. Такава стратегия намирам за вредна, защото цели да убеди другата страна не с аргументи по спора, а с аргументи касаещи подобен, но никога същия спор. Отварям скоба, че понякога „уотабаутистката“ техника печели спорове и по друг начин – чрез въздействие върху чувствата на отсрещната страна и изкривяване на морала, обективирано в достигане на логични изводи, последица от изкривения морал.
Няма също да коментирам и хипотези на тъй наречените „липсващи (невзети) решения“. Сигурен съм, че са извън темата. Все пак от въпроса на автора става ясно, че решението на неговата ЕС е от категорията на „взетите“.
Стига съм се отклонявам и аз, връщам разговора в границите, определени от автора на темата, като очертавам границите на дебата:
1. Авторът пита – Законосъобразно ли е собственик на гараж да заплаща суми за управление по решение на ОС на ЕС ? Някои от участниците се отклониха, затова пояснявам, че това реално представляват разходи за ток, вода, Чистачка и пр. Възможно е обаче автора да визира само възнаграждението на дружеството професионален домоуправител.
2. Авторът не пита, но се подразбира - Способи за защита против такова решение?;
По първия въпрос спор в темата не намирам – участниците или не засягат въпроса или са съгласни, че за гараж се дължат суми за управление - ако има решение на ОС на ЕС.
По втория въпрос участниците също са предимно съгласни за способите за защита – оспорване на решението пред упраеителя и/или отмяната му по съдебен ред.
Дебатът се върти около отговорите на тези въпроси:
1. Законосъобразно ли е да се прогласяват за нищожни решения на ЕС;
2. Аки да, да какви основания ?;
3. В какъв срок?
4. С какъв иск ?
Колегата errant_lawyer е стъпил на Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г. Излага подробни разсъждения. Поддържа тезата, че:
Аз (въпреки, че горе се твърди че съм лаик и че нямам правни аргументи и ала бала) стъпвам на:
1. Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.
2. Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.о.;
Двете решения взети в светлината на вече приетото и използвано като аргумент от колегата Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г.
поддържам тезата, че:
подари което
ОБОБЩЕНО: Страните в дебата използват едно и също Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., но го четат различно.
Считам моята теза за правилна, защото цитираното от мен:
1. Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., КОЕТО Е ВЗЕТО В СВЕТЛИНАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО гореописаното и използвано от мен и моя опонент Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/ 2002 г. КАЗВА, ЧЕ:
а цитираното от мен
Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.о, КОЕТО Е ВЗЕТО СЪЩО В СВЕТЛИНАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО гореописаното и използвано от мен и моя опонент Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/ 2002 г. КАЗВА, ЧЕ:
Личните ми отговрина въпросите, около които според мен се върти дебата:
1. Законосъобразно ли е да се прогласяват за нищожни решения на ЕС;
- Не
2. Ако да, на какви основания ?;
-няма основания в закона, затова не е;
3. В какъв срок?
- четете горните два отговора, ОБАЧЕ ако се наложи да искам (не знам дори как между другото) ще гледам да е в преклузивния
4. С какъв иск ?
Идея си нямам . Ако ми се наложи да искам ще пробвам с чл. 40 ЗУЕС като стъпя на Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., с което е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Държа да отбележа, че няма да вземам отношение извън темата.
Аз много харесвам да дебатирам. Забелязал съм обаче, че винаги в един дебат аз съм този, който връща разговора както към защитаваната от мен теза, така и към тезата, защитавана от моя опонент. Ако не го направя съм забелязал, че резултат няма, хората ми се обиждат, а отделеното за дебата мое време, че и опонентското - „архивираме в цилиндричната папка“.
Забелязал съм също, че дебатиращите често използват техниката на "whataboutism"-a, понякога дори прикрита като „Сократов метод“. Такава стратегия намирам за вредна, защото цели да убеди другата страна не с аргументи по спора, а с аргументи касаещи подобен, но никога същия спор. Отварям скоба, че понякога „уотабаутистката“ техника печели спорове и по друг начин – чрез въздействие върху чувствата на отсрещната страна и изкривяване на морала, обективирано в достигане на логични изводи, последица от изкривения морал.
Няма също да коментирам и хипотези на тъй наречените „липсващи (невзети) решения“. Сигурен съм, че са извън темата. Все пак от въпроса на автора става ясно, че решението на неговата ЕС е от категорията на „взетите“.
Стига съм се отклонявам и аз, връщам разговора в границите, определени от автора на темата, като очертавам границите на дебата:
1. Авторът пита – Законосъобразно ли е собственик на гараж да заплаща суми за управление по решение на ОС на ЕС ? Някои от участниците се отклониха, затова пояснявам, че това реално представляват разходи за ток, вода, Чистачка и пр. Възможно е обаче автора да визира само възнаграждението на дружеството професионален домоуправител.
2. Авторът не пита, но се подразбира - Способи за защита против такова решение?;
По първия въпрос спор в темата не намирам – участниците или не засягат въпроса или са съгласни, че за гараж се дължат суми за управление - ако има решение на ОС на ЕС.
По втория въпрос участниците също са предимно съгласни за способите за защита – оспорване на решението пред упраеителя и/или отмяната му по съдебен ред.
Дебатът се върти около отговорите на тези въпроси:
1. Законосъобразно ли е да се прогласяват за нищожни решения на ЕС;
2. Аки да, да какви основания ?;
3. В какъв срок?
4. С какъв иск ?
Колегата errant_lawyer е стъпил на Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г. Излага подробни разсъждения. Поддържа тезата, че:
че тези решения (на ОСЕС) не попадат под общия режим на недействителността на ЗЗД
Възможно е да се направи аналогия между решенията на ОС на търговско дружество и решенията на ОС на неперсонифицирана общност (напр. етажна собственост) и по отношение на последните да може да се иска прогласяване на тяхната нищожност без ограничение във времето.
По отношение на решенията на общите събрания на търговските дружества, които са сходни по естеството си с тези на решенията на общото събрание на етажните собственици, това (тоест възможността решенията на общите събрания на търговските дружества да са абсолютно недействителни, а не сходността им с актовете на решенията на ОС на ЕС)
Значително излиза извън темата, като обсъжда хипотези, които нямат допирни точки с дебата.
Аз (въпреки, че горе се твърди че съм лаик и че нямам правни аргументи и ала бала) стъпвам на:
1. Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.
2. Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.о.;
Двете решения взети в светлината на вече приетото и използвано като аргумент от колегата Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г.
поддържам тезата, че:
решенията на общото събрание НЕ СА ПРАВНИ СДЕЛКИ, поради което НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБЯВЕНИ ЗА НИЩОЖНИ по реда на чл. 26 ЗЗД.
Целта на законодателят е всеки един от етажните собственици да участва активно във вземането на решения на ОСЕС, а ако не е съгласен с тях - да търси съдебна защита в разумен срок, а не когато "ножът удари кокала". По този начин всеки един етажен собственик е поставен в невъзможност да прогласява нищожността на решение на ОСЕС и с цел да защити своите права, да създаде правна несигурност на десетки, а в някои сгради - стотици правни субекти.
подари което
….ако човек не се защити в срок - изпълнява решението на общото събрание. Независимо колко абсурдно, неоправдано, нелогично, лаконично, или както там може да се определи.
ОБОБЩЕНО: Страните в дебата използват едно и също Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/ 2002 г., но го четат различно.
Считам моята теза за правилна, защото цитираното от мен:
1. Решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., КОЕТО Е ВЗЕТО В СВЕТЛИНАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО гореописаното и използвано от мен и моя опонент Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/ 2002 г. КАЗВА, ЧЕ:
решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките.
а цитираното от мен
Решение № 659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.о, КОЕТО Е ВЗЕТО СЪЩО В СВЕТЛИНАТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО гореописаното и използвано от мен и моя опонент Тълкувателно решение № 1/ 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/ 2002 г. КАЗВА, ЧЕ:
Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът (ЗУЕС) не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок.
Личните ми отговрина въпросите, около които според мен се върти дебата:
1. Законосъобразно ли е да се прогласяват за нищожни решения на ЕС;
- Не
2. Ако да, на какви основания ?;
-няма основания в закона, затова не е;
3. В какъв срок?
- четете горните два отговора, ОБАЧЕ ако се наложи да искам (не знам дори как между другото) ще гледам да е в преклузивния
4. С какъв иск ?
Идея си нямам . Ако ми се наложи да искам ще пробвам с чл. 40 ЗУЕС като стъпя на Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., с което е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Последна промяна hristev на 07 Юли 2022, 17:27, променена общо 4 пъти
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
Re: Гараж в жилищна сграда
Долното съдебно решение ако се стъпи на него - дори като непопулярна и несподелена от мен теза, само по себе си е аргумент, че дори да е възможно да се иска нищожност на решение на ОСЕС, това искане трябва да се отправи в преклузивните срокове по ЗУЕС
Това са си мои разсъждения. Намирам ги за правилни, защото в случай, че производството започне след изтичане на преклузивния срок, съдът - ако констатира че не е налице нищожност, ще бъде поставен в невъзможност да провери законосъобразността на решението....
Защо ?
Ми защото производството ще е започнало след като срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за проверка на законосъобразността е изтекъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъл
Ще се разреши ли правен спор, започнал в момент, следващ момента на изтичане на преклузивния срок? Скептичен съм....
" Преклузия майка, съдба"
Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., с което е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Много съм обстоятелствен... ама природа...
Продължавам да бачкам.
Това са си мои разсъждения. Намирам ги за правилни, защото в случай, че производството започне след изтичане на преклузивния срок, съдът - ако констатира че не е налице нищожност, ще бъде поставен в невъзможност да провери законосъобразността на решението....
Защо ?
Ми защото производството ще е започнало след като срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за проверка на законосъобразността е изтекъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъл
Ще се разреши ли правен спор, започнал в момент, следващ момента на изтичане на преклузивния срок? Скептичен съм....
" Преклузия майка, съдба"
Решение № 654/01.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., с което е прието, че решенията на общото събрание на етажната собственост може да са нищожни и незаконосъобразни. Съдът първо проверява нищожността на тези решения и ако установи такава, прогласява решението за нищожно, а само ако не е нищожно, се проверява неговата незаконосъобразност.
Много съм обстоятелствен... ама природа...
Продължавам да бачкам.
- hristev
- Потребител
- Мнения: 449
- Регистриран на: 14 Юни 2022, 10:07
14 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта